БСП задържа мандата за кабинет до 10–15 септември, за да няма хаос
Поканите за среща с ИБГНИ, ДБ и ИТН остават, Нинова иска да сформират "мнозинство на промяната" поне за актуализация на бюджета
БСП смята, че проучвателният мандат за правителство може да се задържи до 10–15 септември. Това стана ясно от изявление на лидера на партията Корнелия Нинова в парламента.
Те били наясно, че след интервюто на Слави Трифонов пред БНТ ситуацията е променена. Въпреки че на практика шанс за редовен кабинет няма, според БСП мандатът трябва да се задържи, за да може да се приеме актуализацията на бюджета. Иначе имало опасност държавата да влезе в хаос.
"Ние виждаме като обозрим срок, ако не стигнем до съгласие (за правителство - б.а.), за връщане на мандата между 10 и 15 септември. Напълно осъзнаваме какви коментари ще има сега. Знаем, че има лица, има сигурно и партии, има и други сили, които искат бързо връщане на мандата и хвърляне на държавата в хаос. Няма да го позволим. Пак казвам, отговорността сега е върху нас. Ние, водени от тази отговорност към пенсионери, лекари, работници, военни, полицаи, дейци на науката и културата, ще направим всичко необходимо в бързи срокове да стане актуализацията на бюджета и да защитим народа си от кризите, които ни връхлитат", обясни Нинова.
Решението било взето след събиране вчера на органи в БСП, които обсъдили възможностите със специалисти - конституционалисти. За третия мандат нямало изричен ограничителен текст за връщане на президента, но той можело да се задържи в "разумен срок".
Поканите за разговори за правителство с "Изправи се БГ! Ние идваме!" (ИБГНИ), "Демократична България" (ДБ) и "Има такъв народ" (ИТН) остават актуални, обясни Корнелия Нинова. По-късно днес е планирана първата среща - с ИБГНИ.
Според Нинова разговорите трябва да са открити - пред медиите, и всеки ясно да заяви позициите си - "да кажат кой иска редовен кабинет, кой не иска и защо".
"На тези срещи, ако не постигнем като последен опит съгласие, поне да проявим разум и да формираме мнозинството на промяната, което в кратки срокове да направи актуализацията на бюджета. Като ще предложим да съкратим сроковете между първо и второ четене. Сега срокът е заложен на 7 септември за предложения за второ четене. Ще предложим, ако трябва, извънредни заседания, ще работим денонощно, случвало се е да приемаме бюджети и през нощта, както знаете. Не сме се преработили. Да се работи упорито в следващите дни, за да се приеме актуализация на бюджета", заяви още Корнелия Нинова.
Тя обясни, че ако БСП върне мандата веднага, президентът е длъжен да разпусне Народното събрание и да насрочи избори. Така актуализацията на бюджета нямало да може да се осъществи с всички последствия от това.
България и САЩ в стратегическо партньорство за инвестиции в сигурни и модерни ядрени мощности
Oasis отвори в Бургас – новото място за изгодно пазаруване завладява града
А1 ще компенсира всички клиенти на мобилни услуги, независимо дали са изпитвали затруднения
Раздел I
По съставянето на ново правителство
Редът за съставяне на ново правителство се съдържа в разпоредбата на чл. 99 от Конституцията. Този ред се прилага както в случаите на съставяне на правителство след провеждане на парламентарни избори, т.е. при новоизбрано Народно събрание, така и когато се прекратят правомощията на Министерския съвет при условията на чл. 111, ал. 1 от Конституцията (чл. 99, ал. 6). Последната хипотеза се прилага също, когато правомощията на Министерския съвет се прекратят при условията на чл. 112, ал. 2 - оставка на правителството, подадена, след като Министерският съвет не получи исканото доверие от Народното събрание. Именно такава процедура е в ход след решението на 36-о Народно събрание от 28 октомври 1992 г., взето на основание чл. 112 от Конституцията, съгласно което Министерският съвет не получава исканото доверие. Тази процедура всъщност разкрива и обстоятелствата, от които се поражда нуждата от исканото тълкуване и които обуславят допустимостта да бъде упражнено това правомощие на Конституционния съд.
Процедурата по образуване на ново правителство - след общи законодателни избори или след прекратяване правомощията на Министерския съвет - е уредена в Конституцията от гледище на ролята, която президентът играе, респективно като правомощие на президента, доколкото разпоредбата на чл. 99 се намира в главата от Конституцията, която урежда статуса на тази институция и нейните функции. Тази роля е предимно посредническа и това съответства на парламентарния характер, който образуването на правителството има. Кабинетът се съставя на парламентарна основа и е в зависимост - и като възможност за образуване, и като жизнеспособност - от разположението на политическите сили в парламента и от подкрепата, която получава в парламента.
На президента принадлежи актът, който поставя началото на разглежданата процедура. Указът, с който на посочения от най-голямата парламентарна група кандидат за министър-председател се възлага да състави правителство, или т.нар. проучвателен мандат, се предхожда от консултации с парламентарните групи. Значението на тези консултации е и политическо, и конституционно. То е различно - като интензитет - в различните фази на предвидената от Конституцията процедура. В началото на тази процедура президентът е обвързан от съотношението на политическите сили, изразено в големината на парламентарните групи по численост, както и от определена от Конституцията поредност. Тази поредност, според която възлагането е най-напред на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група (чл. 99, ал. 1), а впоследствие - на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група (чл. 99, ал. 2), не може да бъде нарушена. Президентът не разполага с възможност да преценява в тази фаза кому да възложи проучвателен мандат и сам да търси кандидат от друга парламентарна група или извън парламента. Не така обаче стоят нещата в случай на неспособност на първите две парламентарни групи да образуват правителство. В този случай съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от следващите парламентарни групи. Употребеният израз предпоставя наличието на повече от три парламентарни групи. С оглед на него Конституцията предписва на президента да възложи проучвателния мандат на някоя от следващите парламентарни групи, а не непременно на непосредствено следващата по численост. За президента не съществува задължение да изреди последователно всички парламентарни групи, от които Народното събрание евентуално се състои. Съображението е обяснимо: при един разнороден по състав парламент, който поначало е пречка за образуването на силно и стабилно правителство, необходимо е активно посредничество. Конституцията го възлага на държавния глава - функция, която съответства на конституционния му статус. По този начин важните политически и морални страни на въпросната дейност придобиват и конституционно основание, като на президента е дадена възможност да търси възможности за формирането на парламентарно мнозинство, годно да излъчи правителство. Тук се подчертава посредническата и преди всичко обединителна роля на президента, за да се намери изход в ситуация, определена от множеството на политическите партии, раздробеността на парламента и разнопосочеността на представените в него интереси. Ето защо неговата преценка не е ограничена от числеността и броя на парламентарните групи. Разбира се, когато Народното събрание се състои от три парламентарни групи, президентът е длъжен да възложи на третата по численост парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател, без да може да прави преценка, дали тя ще е в състояние да реализира такъв мандат. Значимостта на разглеждания момент, който настъпва след два неуспешни опита за образуване на правителство, произтича от още едно конституционно изискване. И то се намира в разпоредбата на ал. 3 на чл. 99 и се състои в предвиждането на 7-дневен срок, в който президентът е длъжен да възложи на някоя от следващите парламентарни групи да посочи кандидат за министър-председател. За разлика от първите два тура, в които президентът не е обвързан със срок, в който трябва да възложи проучвателния мандат, по-нататък се предвижда ускоряване на процедурата, тъй като периодът, в който не може да бъде съставено ново правителство (и действа служебно правителство или правителство, което е подало оставка), може да се окаже прекомерно дълъг.
Друга особеност на процедурата в тази й част се състои в обстоятелството, че президентът извършва възлагане най-напред на някоя от следващите парламентарни групи, т.е. на парламентарна група като такава, а не на посочен кандидат, и едва след това проучвателният мандат се възлага на посочен кандидат за министър-председател. Различието може да обяснено с това, че е необходимо да се даде възможност на някоя от следващите парламентарни групи също да проведе политически консултации, за да се потърси и намери начин за образуване на стабилна коалиция. Освен това ал. 3 на чл. 99 от Конституцията дава отговор на още един въпрос: дали кандидатът за министър-председател е длъжен да предложи състав на правителството. Съгласно изричното разпореждане на Конституцията в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател е длъжен да предложи на президента състав на Министерския съвет. Това следва и от ал. 2 и 3 на чл. 99, следва и от смисъла на проучвателния мандат: да се установи възможността за формиране на правителство. Предвиденото в посочените конституционни разпоредби задължение на този, комуто е възложен проучвателният мандат, да предложи състав на Министерския съвет освен буквално трябва да се разбира и в смисъл, че към този момент се разчита на парламентарна подкрепа за определено правителство, включително и по състав. Така трябва да се разбира съгласието за образуване на правителство, за което става дума в ал. 5 на чл. 99. Когато процедурата по образуването на правителство е във фазата на реализиране на възложен проучвателен мандат, успешно приключване на проучвателния мандат по смисъла на чл. 99, ал. 4 означава, че кандидатът за министър-председател е предложил пред президента структура и състав на Министерския съвет. Ако това условие е изпълнено и кандидатът отговаря на останалите конституционни изисквания за избираемост, президентът издава указ, с който предлага на Народното събрание избирането му за министър-председател. На този етап фактът на предлагане на предлагане на структура и състав на правителството означава наличието на "съгласие" за неговото образуване. В този смисъл представените пред президента структура и състав на Министерския съвет не подлежат на контрол от него. Следователно самото представяне е достатъчно, за да се констатира, че мандатът е приключил успешно, и е основание да се предложи на Народното събрание да избере този кандидат. Не е изключено обаче във времето от отправянето на предложението до Народното събрание до провеждането на избора да се наложат промени в представения на президента състав на правителството. Независимо дали са предизвикани от практически или политически съображения, допустимо е такива промени да бъдат направени и те не съставляват нарушение на установения в Конституцията ред за съставяне на правителство.
В следващия етап, който е същински за съставяне на правителството, защото то се образува по решение на Народното събрание (чл. 84, т. 6 от Конституцията) и именно това решение има конститутивен ефект, постигането на съгласие по смисъла на чл. 99, ал. 5 означава избиране на предложения от президента министър-председател, а по предложение на министър-председателя - на останалия състав на правителството. Конституцията определя реда за избиране на кандидата за министър-председател и на предложените от него структура и състав на Министерския съвет, респективно дали това става последователно с две отделни решения или с общо решение. Според посочената разпоредба на чл. 84, т. 6 най-напред се избира министър-председателят, а след това с отделно решение - предложеният от него състав на Министерския съвет. По този начин във връзка с избирането на Министерския съвет се откроява фигурата на министър-председателя. Върху същата идея е изградена и уредбата на прекратяването на правомощията на правителството (срв. чл. 89, ал. 2 и чл. 111, ал. 1, т. 2 и 3 от Конституцията).
Друго, което следва категорично от конституционния текст, е относно гласуването на състава на Министерския съвет по начина, наречен "ан блок". Утвърждаването на т.нар. "екипен принцип" изключва възможността съставът на Министерския съвет да се определя от парламента и има за последица - в случай на неизбиране на предложения състав като цяло - неуспешно приключване на мандата и неговото изчерпване. Тази последица настъпва и когато при гласуването "ан блок" не бъдат избрани отделни лица от предложения състав. Изводът, който произтича, е, че ако предложените от избрания министър-председател структура и състав на правителството не бъдат одобрени от Народното събрание, трябва да се счита, че мандатът се изчерпва, т.е. приключва неуспешно. След като парламентът не избира предложения Министерски съвет, това означава липса на съгласие, респективно невъзможност да се постигне съгласие, което води или до възлагане на мандат на кандидат от следващата парламентарна група, или - ако конституционните възможности са изчерпани - до разпускане на парламента и назначаване на служебно правителство. Не се предвижда възможност за предлагане на нов състав на правителството от избрания вече министър-председател.
При избирането на министър-председателя може да се постави въпросът, дали кандидатът е длъжен да уведоми Народното събрание за състава и структурата на правителството, което има намерение да предложи, ако бъде избран. Такова изискване не е предвидено изрично от Конституцията и не може да се счита, че то може да бъде извлечено от логиката на процедурата. Докато в предходния етап представянето пред президента на структура и състав на правителството е условие за успешно приключване на мандата (чл. 99, ал. 2), при гласуването от Народното събрание такова условие е самият избор. Друг е въпросът, че по политически или прагматични съображения уведомяването на Народното събрание за състава на правителството може да се направи, за да повлияе на избора на кандидата за министър-председател.
Във всички случаи, ако се стигне до прекратяване правомощията на избрано правителство поради подаване на оставка, дори и след кратко съществуване, процедурата по чл. 99 трябва да започне отначало, а не да се продължи чрез преминаване към мандат на парламентарна група, следваща парламентарна група, която е излъчила подалото оставка правителство. Без значение е продължителността на периода, през който правителството е съществувало.
В заключение на изложените съображения по разгледаните въпроси относно съставянето на ново правителство в обобщен вид разпоредбите от Конституцията, които ги уреждат, могат да бъдат изтълкувани така:
при повече от една парламентарна група по ал. 3 на чл. 99 от Конституцията президентът не е ограничен от числеността на парламентарната група и не е длъжен да възложи проучвателен мандат на посочени последователно от всички парламентарни групи кандидати за министър-председател. В този случай президентът е оправомощен да извърши преценка, на коя парламентарна група да възложи посочването на кандидат за министър-председател. Ако парламентарните групи са само три, президентът е длъжен да възложи на третата по численост парламентарна група да предложи кандидат за министър-председател;
проучвателният мандат е приключил успешно, когато кандидатът, на когото е възложен, отговарящ на изискванията за избираемост, представи пред президента състав на Министерския съвет. Това не изключва промени в предложения състав преди гласуването от Народното събрание;
когато Народното събрание избере министър-председател, но откаже да избере предложения от него Министерски съвет по структура и състав, счита се, че неговият мандат е приключил неуспешно и процедурата по избиране на правителство продължава с възлагане на проучвателен мандат на кандидат от следващата парламентарна група, ако има такава, или по начина, посочен в чл. 99, ал. 5 от Конституцията;
след като избраното веднъж правителство подаде оставка, съставянето на ново правителство се извършва по реда, посочен в чл. 99, ал. 1 от Конституцията, независимо от продължителността на периода, през който това правителство е съществувало.
Могат да топкат топката и 1 година ако поискат
Има разлика от първия и втория мандат.
Член 99. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
Така че Нинова може да си търси подходящ премиер и до пролетта. Тъкмо и ковида ще е минал и тия в парламента за това време ще се осе... пред всички.