Слави бил като Тръмп? Това е смешно

Единствената пречка пред четиримата е, че Все още на власт е ГЕРБ

Ключови думи: слави трифонов, мая манолова, христо иванов, ахмед доган, политика, избори, парламентарни избори 2021, коментар

От няколко часа навсякъде може да се срещне едно и също сравнение – шоуменът Слави Трифонов, по подобие на други едни шоумени, но обикновено се цитира Тръмп, също влиза в политиката. А гласувалите за Тръмп и Слави се подтавят под общ знаменател. Много е тъжно да се четат подобни съпоставки. Разбираемо е да ги правят редови хора, които боравят само с крайната информация и - по обясними причини - не следят развитието на дадено събитие, а единствено самият му финал. За тях появата на Тръмп може би наистина беше нещо странно, необяснимо, смешно, като, едва ли не, обикновено продължение на шоуто в политиката. Това е твърде погрешно разбиране. За обикновен човек е разбираемо да го каже или напише в социалните медии, но за журналист или политически анализатор е неоправдано. Журналистите и професионалните коментатори – това им е работата – са длъжни да следят събитията от техния зародиш.

Тръмп се появи в политиката с ясна и стройна програма. Той дойде в момент, когато глобалистите вече бяха победили в почти целия свят и диктуваха дневния му ред, в който основна точка бе разрушаването на националните държави, за да се премахне най-голямата пречка пред  наднационалните корпорации. Те управляваха даже в Китай в лицето на т. нар. комсомолци. Управляваха дори в Русия, където във финансовото и икономическото министерства са несменяеми и до днес. Даже клетвите на Путин, че е държавник, който е против либерал-глобалистите, не успяват да ги изместят от там и да променят глобалистката, по същността си, монетарна и икономическа политика в Русия.

Защо глобалистите държат със зъби и нокти на масовата миграция?

Тръмп бе против всичко това и го бе заявил много преди изобщо да се кандидатира за президент. Той знаеше какво иска да прави - да изземе властта от глобалистите, да върне американските производства, изнесени в чужбина - основно в Мексико и Китай, обратно в родината, с което да увеличи заетостта и да подсили икономиката. Крайната му цел бе да възвърне националната държава, която глобалистите повсеместно в момента разглобяват навсякъде. Това че не успя да го направи изцяло и накрая се предаде, е вече плод на други причини и обяснения, за които няма време и място сега. Тръмп бе написал достатъчно ясна програма и милиони отговорни, работещи и мислещи традиционно американци я бяха разбрали много добре. Затова гласуваха за него. Мнозина от тях дори не бяха гледали шоупрограмите му, понеже работят до късно за парите си и нямат време. Но бяха съзрели в него човека, който ще ги избави от  масовата и безконтролна миграция (която в момента е превърнала южната американска граница в катастрофално място) и джендър наглостта, която отдавна вече не е просто и само пропаганда, а дневен ред, особено в такива щати, като Калифорния.

Слави е точно обратното на всичко това. Той няма ясна програма, затова и в предизборните седмици отсъстваше. Когато не знаеш какво да предложиш, по-добре наистина да мълчиш и да оставиш чалгата да говори вместо теб. В различни периоди от време Слави е подавал различни сигнали за собствените си политически виждания. Когато на гости в шоуто му е бил американец, Слави е бил американофил, готов да даде мило и драго на държавата зад Океана. Когато в студиото му се е появявал покойния Йосиф Кобзон, човек оставаше с усещането, че водещият страда истински по загубените съветски времена. Пред Соломон Паси е развивал теорията, че е най-добре България да се закрие като държава, а територията й да се влее в аморфни Съединени Европейски Щати. В отговор Паси тогава пожела на България да получи един ден точно такъв министър председател. Като желанието на Тодор Живков да я превърне в 16 съветска република. Но не може да се каже със сигурност, че Слави иска точно това. Като водещ на шоуто си, той винаги искаше единствено да се хареса на госта. Колкото по-високопоставен бе гостът, толкова повече Трифонов напасваше възгледите си към неговите. Това обаче не е политическа програма. Това е манталитет.

Сега, когато ритмите на „Кук у бенд“ издуха процентите на неговата партия, този манталитет – очаквано – може би ще играе главна роля в политическото му поведение. Той ще се напасва в политиката ден за ден, по обичайния от шоуто му начин - в зависимост от това с кого политиката ще го срещне, пред кой ще реши, че трябва да благоговее.

И точно тук е възможно да катастрофират изводите на политическите коментатори от последните часове – че в този парламент е невъзможно да се състави правителство.

Че защо пък да е невъзможно? Напротив – напълно е възможно. Има цели три партии, които с удоволствие биха се разбрали да управляват.

Слави и Мая Манолова са отдавнашни дружки. Тя е един от най-често гостувалите в предаването му. Още когато бе омбудсман, тя даваше приятелско рамо на неговия референдум. Техните отношения, основани на сътрудничеството, са непокътнати и  днес. Мая Манолова, независимо с кого от „Отровните” е , е най-естественият съюзник на Слави Трифонов. От своя страна миналото лято Манолова, и „Отровното трио” около нея, успяха да постигнат много добро другарство с протестърите, чийто моментен вожд и учител е Христо Иванов. Колкото и сценаристите да обичаха да попържат Иванов и хората му, задаващата се възможност за власт действаше лечебно срещу минали леки закачки. 

Насред същите скечови забавления сценаристите  успяха в последните години да разсеят публиката и от голямата лична дружба на Слави с Ахмед Доган. Говорим за лично приятелство, което никакъв Пеевски не е в състояние да разруши. Доган има десетилетна традиция как тайно се подкрепя правителство, което на пръв поглед уж е диаметрално противоположно на партията ти. На втори поглед обаче всичко е точно. Най-проамериканската и най-либерално-глобалистичната партия у нас в момента е именно ДПС. Точно ДПС е в Либералния интернационал и депутатите на ДПС в европарламента гласуват всички декларации от джендърския дневен ред. Тази идеология е естественият контейнер, където да се съберат и Мая Манолова, и Христо Иванов, и в крайна сметка Слави, който иначе няма своя идеология. А и извън либерал-глобалистичната спойка, която би събрала тези формации, дори чисто математически, цифрата е внушителна и им е напълно достатъчна, за да управляват. 
Разбира се, Слави би могъл да откаже в очакване, че при следващи избори може да получи още по-голям резултат. Но човек като него, който живее в пълно доволство – и парично, и откъм слава, и който – понеже умира от скука – е решил да влезе в политиката, за да си разнообрази времето, едва ли ще има такова търпение да чака още месеци.

Единствената пречка пред такъв сценарий е, че на власт все още е ГЕРБ, в чиито ръце са всички лостове на управление. И най-вече – информацията. ГЕРБ и лично Бойко Борисов имат огромен опит в това как да ползват различни, получени от специалните служби, данни, когато трябва да обработват неудобни депутати и партии. При неясните критерии, по които Слави подбираше избраниците си, а и следствие от неопитността им, вероятността те да станат лесна мишена за тайно изнудване с компромати е огромна. Позабравеният Яне Янев най-добре знае това.