Ердоган ясно заяви на елита на ДПС да продължи да подкрепя Борисов
Ахмед Доган очевидно е доволен от Карадайъ, който като поведение е пълна противоположност на изявения оратор Местан, смята политологът
В събота се проведе 10-ата Национална конференция на ДПС. Какво се чете зад посланията на почетния председател на партията Ахмед Доган и турския президент Реджеп Ердоган – потърсихме за коментар политолога доц. Борис Попиванов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
- Г-н Попиванов, има ли за Вас новина след Националната конференция на ДПС?
- Ако съдим от резултатите, налице е цялостно потвърждение на досегашната линия на партията във всеки смисъл на думата. От кадровия смисъл – досегашният лидер Мустафа Карадайъ беше единствен кандидат за поста и беше преизбран абсолютно единодушно, до това, че не бяха направени нито някакви специални декларации, нито резолюции, нито други корекции на курса. Т.е. на програмно равнище се запазва положението такова, каквото беше до този момент.
- Какво Ви направи впечатление при обръщението на почетния председател Ахмед Доган?
- По традиция сме свикнали да полагаме всички възможни усилия да се вторачваме и да анализираме неговите думи много дълбоко и проникновено. Но всъщност това послание може да се каже, че не бе особено оригинално или новаторско. В други случаи той е предупреждавал за необходимост от рестарт на системата, за належащи големи промени в начина на управление на държавата... Нищо от това този път не съществуваше. Напротив, изглеждаше сякаш статуквото удовлетворява Доган поне ако съдим от публично отправените му думи. Единствено беше споменато, че ДПС трябва да бъде в малко, но съвсем малко изпреварваща позиция спрямо другите политически сили – нещо също разбираемо, когато искаш да похвалиш собствената си партия, че има особено важно, значимо място. Не видяхме Доган да очертава някакви нови хоризонти за разлика от други години.
- Обръщението на турския президент Реджеп Ердоган също бе любопитно...
- Без всякакво съмнение обръщението на Ердоган към делегатите е третата - и то истинска, новина за разлика от горните две. А може би двете са във връзка с третата. За първи път се случва подобно нещо, това е прецедент – чужд държавен глава да се обръща към партиен форум. Обръщението на Ердоган, разбира се, моментално стана тема на различни анализи и ми се струва, че основните неща в това отношение бяха казани. Но може би те заслужават и да бъдат повторени. Две неща от обръщението на Ердоган заслужават особено внимание. Първото е, че вече не може да се говори за конфликт, конфронтация и напрежение между ДПС и държавната власт в Турция. Ние бяхме свидетели на такова напрежение последните, може би, десет години. Имаше и драстични разминавания. ДПС открито агитираше против референдума за президентска република и за нова конституция, иницииран от Ердоган. На предните парламентарни избори Анкара официално подкрепи не ДПС, а отцепника от ДПС Лютви Местан и партията му ДОСТ. След обръщението на Ердоган вече можем да кажем, че конфронтацията е приключила и че той вижда именно ДПС на Карадайъ и Доган като най-важен партньор в България, а не всички възможни отцепници като Местан, Касим Дал, Мехмед Дикме и т.н. Това всъщност има и предистория – преди около година се състоя среща на почетния председател и на председателя на ДПС с турския посланик, нещо, което преди това би ни изглеждало напълно невъзможно. Т.е. имаше индикации за затопляне на отношенията, но на Конференцията на ДПС то вече придоби ясни измерения.
- Какво друго Ви направи впечатление от думите на Ердоган?
- Разбира се, това, че той одобрява и приветства политическата линия на България, олицетворявана от кабинета и от премиера Бойко Борисов. И при това Ердоган го заяви пред форум на друга партия в България (а не на ГЕРБ)! В този смисъл това е послание не толкова към Бойко Борисов и към българските граждани, а е послание към ДПС. Всъщност, президентът Ердоган достатъчно открито според мен заяви на елита на ДПС, че той предпочита да работи в България със сегaшния премиер Борисов и съответно – че ДПС трябва да се съобразява с този факт. Че томахавките между ДПС и Ердоган са заровени, но при всяко положение има едно ограничение на политическия курс и това ограничение се нарича партньорство, сътрудничество с ГЕРБ и Бойко Борисов. Това вече е допълнителен знак, че ако ДПС иска да продължи своите добри отношения с официална Анкара – а това е важно за тях по много причини, трябва да продължи своята линия на явна или скрита, но все пак подкрепа за премиера Борисов.
- Защо според Вас Доган отново заложи на Карадайъ, който по мое мнение изглежда малко дръпнат, темерутест и като че ли не става за лидер?
- Вижте, една смяна на лидера без явни, очевидни причини би могла да внесе смущение и притеснение в самите редици на ДПС. Ние с вас наблюдаваме върха на айсберга – имам предвид Националната конференция на ДПС, но тя беше предшествана от една отчетно-изборна кампания, на която българските медии не обърнаха почти никакво внимание. От някои регионални медии, обаче, може да се разбере, че е имало доста сериозно противопоставяне, с обвинения, включително и с доста остри критики, например, към новоизбраното ръководство на Младежкото ДПС; също и към отделни депутати на Движението. Т.е. съществува някакво, може би не толкова сериозно, но все пак недоволство в средите на самото ДПС от начина, по който се осъществява на терен партийната политика. Една смяна на лидера би била допълнителен тревожен симптом, а и имайте предвид, че остават около три месеца до парламентарните избори. В този смисъл е логично да бъде запазена „шапката“, за да не се постави под риск политическото присъствие на ДПС. Освен това Доган очевидно е доволен от Карадайъ и от начина, по който той развива партията. Вие казахте „темерутест“, но Карадайъ като публичен стил на поведение е противоположността на Лютви Местан, който беше изявен оратор с почти нарцистични наклонности да се радва сам на красивата си и ефектна фраза. Карадайъ – обратно, въобще не може да претендира за красива, ефектна фраза и стил на говорене. В този смисъл, след красноречието на Местан, липсата на сериозни риторически умения у Карадайъ е някакъв тип правилна ориентация на Ахмед Доган.
- След парламентарните избори очаквате ли сериозна политическа промяна в България? Ще нарасне ли или ще намалее ролята на ДПС – каква е Вашата прогноза?
- Трудно е да се каже, тъй като има твърде много фактори, върху които ние нямаме никаква власт – като започнем от пандемията, международни процеси (примерно развитието около „Турски поток“), вътрешни процеси (примерно как ще се развият вътрешно-икономическите последици от кризата)... Не можем да знаем какъв ще е ефектът от това върху общественото мнение, върху политическото позициониране. Всякакви прогнози са обременени с твърде висока доза условност. ДПС, разбира се, ще се стреми да внуши своята, до голяма степен призната от наблюдателите, от българското общество роля на партията, която знае какво прави, която е наясно с нещата, която следва предварително начертана линия, която е стратегически ориентирана, която не зависи от конюнктурата на политическия дебат. И понеже всички им признаваме тази роля, те охотно се възползват от своята позиция на стратези. В този смисъл, сега те ни внушават, че знаят в каква посока може да отиде България.
Още в началото на есенната парламентарна сесия чрез устата на самия Карадайъ ДПС ясно заяви, че основна цел е някакъв тип консенсусен кабинет на националното съгласие и на националното спасение, който да обедини всички основни политически сили в името на изпълняването на една антикризисна програма. Това е съвсем отдавнашна, рециклирана, но добре позната концепция на ДПС – те се чувстват най-добре в експертните кабинети. То е известно още отпреди 28 години – от времето на кабинета „Беров“ досега. Тази роля много им отива, защото вероятно по някакъв начин намалява политическата отговорност на отделните партии, както и вероятно евентуалното недоволство от участието на ДПС в управлението. И, разбира се, това съответства на любимата им балансьорска роля. Когато две големи политически сили са с близки резултати и са омаломощени, ДПС е малкият играч, който обаче става голям – т.е. който решава в каква посока ще се наклонят везните. Независимо че в последните години те имаха доста сериозно скрито присъствие във властта – в политическите и най-вече в икономическите процеси на страната, те смятат, че тази роля би могла да бъде значително разширена при някакъв тип експертен кабинет или при една открита коалиция с някоя от управляващите сили. И според мен те за това ще работят оттук нататък.
- Т.е. какво би било изгодно за тях след изборите?
- ДПС нямат интерес от малки или новопоявяващи се политически сили, които да фрагментират парламента и да създадат възможности за други коалиции. ДПС имат интерес от две големи партии – ГЕРБ и БСП, и те да решават коя от двете печели.
Събра погледите на 57 години
Не си поплюва
Направи голям фурор в "Стани богат"
