Ще пуснат ли децата си на градина бургаските родители?
Включиха се и бургазлии, които в момента живеят в чужбина – в Англия и Германия, където също мерките са изключително строги
Ще пуснат ли децата си на градина бургаските родители, когато на 4 януари забавачките отворят? Флагман.бг направи проучване чрез най-голямата фейсбук група „Мамите на Бургас“. Мненията на майките се оказаха разнопосочни, но сякаш по-голямата част предпочитат забавачките да започнат работа за децата на родителите, които нямат възможност да ползват баба, дядо или бавачка.
Много хора коментираха, но подбрахме представителна извадка от мненията. Включиха се и бургазлии, които в момента живеят в чужбина – в Англия и Германия, където също мерките са изключително строги, но пък детските заведения работят.
От Германия:
Синът ми е в трети клас, при нас е голяма стагнация, всичко затварят, остават само хранителните магазини и преди Коледната ваканция на децата идва писмо от директорката на училището.
„Уважаеми родители, и първия път и сега, НЕ МОЖЕМ ДА ОВЛАДЕЕМ КОВИД КРИЗАТА. Заради това ваканцията започва с 1 седмица по-рано, но училището е отворено за всички, които искат да го посещават нормално, ще помогнем на работещите родители.“
Оказа се, че само 2 деца от класа ни няма да ходят на училище, под карантина са заради други членове на техните семейства. Прочетох всички мнения и като допълнение да кажа, че в нашия град болните са много и рисковата група започва от 42 години, не от 70 години.
Ето и мнение от Англия:
Аз в момента не живея в Бургас, а в Англия, но ще отговоря на въпроса ви. Тук детските градини работят и синът ми ходи на градина и на бавачка след градината, за да можем аз и мъжа ми да ходим на работа. Водих го включително и когато бях в болнични (възстановявах се след операция). Притеснявам се естествено, но не можем да спрем да живеем и да правим нещата с толкова страх, тъй като тук нямаме баби и роднини да ни помагат. От вчера синът ми е в 14-дневна изолация, защото е имал контакт в градината с някой позитивен. Следваме указанията и си стоим в къщи. Ако на някой от семейството ни е писано да изкара Ковид, можем да се заразим и от доставчика на храна, който ни я носи, за да не излизаме изобщо навън с месеци (примерно). В тоя ред на мисли е безсмислено да вържа детето вкъщи.
От Бургас:
„Няма да го пусна на градина, защото ще са сборни групи и рискът е голям (мое мнение), а през това, което се минава в случай, че се зарази някой с КОВИД-19, е страшно (като здравна система, тестове, лекарства и тяхното намиране по апреките).“
„Нека си е с мен детето. Пък и тъкмо свикнах с лудницата, няма да нарушаваме баланса.“
„Мъча се да му осигуря ежедневни занимания, ако не е уморен, спестявам му следобедния сън. Не го водя по магазини, не влизам никъде с него, всичко се върши от единия родител, докато другият е с детето. Не работя от вкъщи, мога да стисна зъби за един месец и да си преструктурирам бюджета.“
„Да, ще я пусна, защото:
1. Градината, в която ходи е прекрасна, имам пълно доверие на екипа, във всяко едно отношение.
2. Тя е на 4 години, има крещяща нужда да общува с връстници - сега, а не след 6 месеца.
Всяко спиране ѝ се отразява зле - миналата година, като беше първа група, март месец затвориха, 3 месеца вкъщи, после адаптацията беше трудна, тъкмо свикна, стана втора група и сега пак вкъщи. Постоянно е залепена за мен, следва ме във всички стаи с: "мамо, ела" и почва едно гушкане. И колкото повече е залепена за мен, толкова по-трудно се отпуска сред чужди хора. Изключително важно е да е сред деца, а аз, понеже съм отговорна, не мога да си позволя да я събирам с деца на познати. Не се събираме с приятели, дори с роднини не се виждаме последните няколко седмици. Носим маски в магазините (за храна) и не ходим другаде. Пазарувам онлайн. Мъжът ми работи, но повече се среща с машини, отколкото с хора. И разбира се се пази, доколкото може.
3. Вярвам в опасността на вируса, но животът трябва да продължи, не се поддавам на страха и паниката. Вземаме необходимите мерки и вярваме, че и това ще мине.
4. Малките деца трудно (почти невъзможно) предават вируса. Имаше такива (световни) експертни мнения. Вече имам няколко познати, които са били болни, а децата са отрицателни. Разбира се, знам, че има изключения.
5. Вярвам в експертите, които трябва да вземат решение, дали да отворят, или не. Ако отворят - пускам я, ако не - седим си вкъщи.
Да бъдем здрави!“
„Не няма да ги пускат на градина, ще ги карат в Джъмбо за подаръци!“
„Веднага ще го пусна, защото трябва да работим и защото детето се чувства много по-добре сред връстници.“
„Вирусът е навсякъде, ако има болно дете, ще се разбере. Ами когато излизаме навън, по-безопасно ли е ,аз носих маска постоянно и пак се разболях. Не знам дали е ковид, но този път беше различно от всички вирусни бактериални инфекции до ега ......така че няма как да се опазим, пазете имунната система на децата и вашите, а не в последния момент да ги стимулирате не става...“
„Не!!!! Ще го държа до 18 г. в къщи до полата на мама!!!“
„В Бургас в момента Ковид е в някакъв пик. Има голям натиск на всички болнични заведения. Все още водим в класацията по смъртност. При тези обстоятелства... за какво отваряне говорим? На всички ни е трудно, но трябва да потърпим!“
„То за учениците вече не се знае коя година точно ще видят училище. Такива връщания за един месец изобщо не ги броя. Пък камо ли за седмица. Навиците, загубени за половин година дрямане вкъщи, не се връщат за седмица или месец в училище. Поне в шести клас.“
„Естествено, че ще го пусна!!! И всички майки, които не си пускат децата, ги мъкнат в джъмбо и на магазина и къде ли още не, обаче в градината леличките ще ги заразят!!! Могат да работят градините за децата на медиците, а за моето не може, защо?! Навират ни някакви статистики в лицето, колко болни, колко умрели.....еми да има заразени и все повече ще стават, да затворим всичко......
„Не, детето е спряно от месец от градина. Имам възможност да го гледам. Искам максимално да запазя нашето здраве, както и здравете на госпожите в градината. Те също са хора, имат семейства и прилежащи заболявания. Ако една госпожа на шестокласници може да седи на 2 или 5 метра от децата, то една госпожа в градина няма как от 3 метра да обяснява на плачещо дете, че трябва да се успокои.“
Битката за гетото: Как ППДБ брани незаконни катуни в името на гласове за изборите*
С един клик по света: Как технологиите улесняват пътуването
