Година след смъртта на Ласкин, Сърчаджиева се разплака в ефир: Искам да...
Александра все още се опитва да свикне с мисълта, че любимият й го няма
Утре се навършва година от смъртта на Иван Ласкин, но неговата любима Александра Сърчаджиева все още не е свикнала с мисълта, че него го няма.
"Самотата е много страшно нещо", признава тя. "Толкова много неща искам да му кажа. Най-вече, че много го обичам. Вярвам, че човек след смъртта отива в друго измерение и продължава някакъв живот. Искам да вярвам, че е до нас със София и ни пази:", проплака рано сутринта Алекс Сърчаджиева в "Събуди се" по Нова телевизия, пише Блиц.
"Връщаш лентата назад, за да си спомниш нещата, които са ти се случили. Винаги съм си правила равносметки. Не се питам защо ми се е случило, защото отговор няма да получа. Явно имам да научавам някакви неща, а защо - отговорите ще получавам докрая на живота си. Надявам се да бъда достатъчно силна, за да се справя с всичко, през което все още преминавам, да мога да си отгледам детето и да я направя достоен човек", допълва тя.
След смъртта на Ласкин тя остава съвсем сама и в този момент разбира кои са истинските й приятели.
"Оказа се, че имам прекрасни хора до себе си, че има на кой да разчитам. Появиха се и такива, които искаха да си направят пиар, но това е техен проблем, не ме вълнува. Имам достойни приятели, които ми помагат по всякакъв начин, посрещат ме в дома си, дават ми от хляба си. Помагат ми за София, защото аз нямам детегледачка и я оставям при тях, когато съм на представление", казва актрисата. На 4 ден след кончината на Ласкин актрисата излиза на сцената за комедийно представление. "За мен беше много страшно, имах чувството, че ще умра преди да изляза. Когато се случва такава трагедия е трудно да се събереш. Но нямаш избор и трябва да излезеш. Когато излязох на сцената настъпи тишина и се чудех какво правя там. Но после получих аплодисменти, каквито никога не съм получава. През тази една година получих подкрепа и от непознати хора. Господ ти взима нещо, но ти дава друго - любовта на хората. Тези хора са ми голяма опора", през сълзи споделя Сърчаджиева.
