Общинският съветник Станислав Андреев: Да не надуваме балона! Трудно може да се извършват полети в Равнец
Едната писта е в окаяно състояние, няма пилот, който ще приземи самолет, а ремонтът на другата не е рентабилен, смята Андреев, който има солиден опит в авиацията
Може ли бившето военно летище в Равнец да поема каргополети? Темата бе широко дискутирана на днешната сесия на Общинския съвет в Бургас.
Поводът стана обсъждането на променения Подробен устройствен план (ПУП) на някогашната военна база, която Общината смята да обособи като индустриална зона. Общинският съветник от ГЕРБ Станислав Андреев, който има солиден опит в авиацията, е категоричен, че е невъзможно да се извършват каргополети в Равнец.
Има ли инвеститор за карго летище в Равнец, питат съветници
„Двете писти на летището меко казано не са в добро състояние. Според мен старата изобщо не подлежи на рехабилитация, новата може да бъде ремонтирана, но не е ясно колко пари ще струва това и дали изобщо ще е рентабилно. Това летище не е функционално“, категоричен бе Андреев.
Той алармира и за друг проблем, за който се говори от доста време – концесионният договор на Летище Бургас забранява откриването на нов терминал в радиус от 100 км.
Константин Бачийски, който е основен застъпник на идеята Равнец да стане карготерминал, е категоричен, че не намира подобно ограничение в основния договор за концесията, но все пак уточни, че още не е получил анексите, в които не изключва да е вписана такава забрана.
„Преди време разговарях по тази тема с г-н Евгений Мосинов, мир на праха му, (Мосинов бе запознат в детайли с концесионния договор, защото бе в управата на летището до 2006 година, б.а.). Служил съм там и голяма част от живота ми е минал в авиацията, първоначално бях много въодушевен и понеже знаех, че колегата Мосинов е добре запознат с темата, се допитах до него дали може да възстановим полетите в Равнец. Тогава той бе категоричен, че има ограничение, което не позволява да има летище в Равнец. Заради това предложих на кмета Димитър Николов да се запази пистата за малки самолети или аероклуб“, разказа Станислав Андреев.
Той е водил разговорите с Евгений Мосинов и администрацията още през 2017 година, когато Общината започна стъпки по придобиване на собствеността на летището.
„Идеята да развием карголетище не е лоша, но сами виждате, че Пловдив, който е индустриално развит център, не може да намери концесионер за тяхното летище. Едно е да си говорим, че тук ще дойдат, китайци, а друго е наистина да се появи инвеститор, да вложи десетки, може би стотици милиони, за да направи летище при положение, че в радиус от 100 км от Бургас има няколко работещи. Аз съм човек, който с удоволствие бих се радвал да имаме функциониращо летище в Равнец, но реалностите са други“, допълни Андреев. Заради това той счита проекта за карготерминал за нецелесъобразен и предлага да се запази концепцията за индустриална зона, защото в Бургас има остър недостиг на подобни терени.
Същата теза застъпи и арх.Димитър Георгиев от ГЕРБ, който съобщи, че запазването на отстоянията от пистите, според новия ПУП, ще отнеме близо 400 дка от парцела, което не е никак малко.
Диян Димов, председател на комисията по транспорт, предложи да се проведат разговори с „Фрапорт груп“, тъй като концесионерът на летище Бургас, е най-големият каргооператор в Европа. Компанията оперира на 18 летища в съдружие с 52 спедиторски компании и 11 самолетни. Имат изключително богат опит и преработват 4 млн.тона товари годишно.
Според Димов, ако имало интерес към подобна дейност, то „Фрапорт“ обезателно щели да я разработят, защото летището в Сарафово отговаряло на всички изисквания и там можели да се приземят най-големите каргосамолети в света.
Реалността обаче била друга – товарите, които обработвали били нищожно малки и основната причина е, че това е скъп превоз и се използва само за стоки с висока добавена стойност, допълни Димов.
За справка той съобщи и друг любопитен факт – най-големият каргооператор в Европа „Фрапорт груп“ обработва 4 млн.тона товари годишно във всичките си бази, докато само на Пристанище Бургас за миналата година са пристигнали идентичен обем товари с кораби.