Виждали ли сте баба Яна? Близките й я търсят под дърво и камък седми ден
Баба Яна е облечена с тъмносиня жилетка, сиво трикотажно долнище и вишнева блуза, с бяла коса
26 Август 2019, Понеделник, 14:40 ч.
Автор: Флагман.бгВъзрастната жена страда от Алцхаймер и пълна деменция
Седми ден близки и приятели издирват под дърво и камък баба Яна. Възрастната жена е забелязана последно на 19 август в родното й село Верен, община Братя Даскалови. Районът е претърсван от местните полицаи, кучета също са включени в операцията, но от старицата няма й следа.
Баба Яна страда от Алцхаймер и пълна деменция. Облечена е с тъмносиня жилетка, сиво трикотажно долнище и вишнева блуза.
Жената е едра, в момента е с много късо подстригана бяла коса. Трудно съставя свързани изречения, не знае коя е и от къде е.
Моля, ако някой има информация, да се свърже с мен на телефон 0878 358 818, зоват близки на изчезнала жена.
В категории:
Животът
С тази царска запеканка със зеле и кайма впечатлявам всички гости
22/11/2024, Петък 14:20
0
Световна сензация: Твърдят, че Ружа Игнатова е жива и се крие в...
Зловещо: Момче задига номера от изгорялата кола на Гунди, ето какво се случва с него
Разкриха тайната й
22/11/2024, Петък 13:20
1
Археологически музей ще бъде издигнат в Обзор
22/11/2024, Петък 13:00
0
Спортна България скърби
Обесилият се полицай оставил предсмъртно писмо?
22/11/2024, Петък 12:30
1
Дари 20 милиона
22/11/2024, Петък 12:18
2
Ето кой ще печели „Биг брадър"
22/11/2024, Петък 12:01
0
"Путин е Хитлер на този век"
22/11/2024, Петък 11:40
3
Закъса
22/11/2024, Петък 11:20
1
Напук на МНС Орбан кани Нетаняху в Унгария
22/11/2024, Петък 11:00
1
За тази "болест" се знаят симптомите и причините, но никой учен и доктор не смее да признае, че всъщност тази "болест" наречена деменция е всъщност нарушената част от структурата на човешкия дух борещ се с материалния свят. Днес хората сме вменени от живот пълен с материалности, докато мозъкът ни се опитва да проектира истинската ни същност. Когато мозъкът ни се умори да бъде роб на нашите материални желания клишета, норми и ограничения често се "деформира" и се превръща в преносител на материята ни ( с нашите желания и стремежи) към душевността ни - нашата истинска и единствена същност, живееща и след нашата физическа смърт . Впрочем, смъртта е понятие за физическия край на тленната ни структора, но не и на духовния такъв. Та за да бъда точен и ясен - Тази женичка и хилядите подобни страдащи от тази болест всъщност са жертва на дълговременното съществуване в нашия свят и борбата на съзнанието им да се съпротивлява на нормите, кривите убеждения, ограниченията, фалшът и стремежът на обществото да ни ограничава чрез страх. Така ни се насажда битие, което е далечно от природата и същността ни. Преоблечени сме в краткотрайна тленност, която на фона на отвъдните безвремие и вечност е по-скоро нещо като миг. В тази връзка, приемете, че дименцията въобще не е забрава и безпомощност. Напротив, това явление ( не болест) се появява в хора с неспокоен дух, в хора преживяли много на тази земя, проявява се в хора, които подтискат чувства, в хора които страдат и в хора, чиято съдържателна плът е в края на лимита си. Духът на тези хора се бори и често го прави чрез възприятията им. Мозъкът се явява този мост, който синхронизира действията ни на този свят и всичко онова, за което сме подготвяни преди да дойдем на него и след като си отидем от него. Хора с деменция бързо и лесно " забравят", но както всички знаем това е проекция на мозъка и точно това му качество да забравя е най-ценното нещо, което държи нас хората далеч от истината и вероятната елементарност на духовния такъв. Не случайно се говори, че хора с деменция на практика се реят в "световете". Те не правят разлика за време и пространство, нямат принадлежност и страх, не мислят за утре и вчера, не помнят лица и физиономии, но пък...чувстват. Точно това последното ги прави живи, па макар и в обвивка изглеждаща неадекватно за всички нас "нормалните и здравите". Е, тези хора наистина са сред нас, но в действителност през повечето време те са на място, което ние също не помним, но поради истинска забрава. За това място само гадаем и се молим за достойно преселение на нашите души, но пък макар и в незнанието си, предпоичтаме да го наричаме отвъд. Та питам ви. Кой според вас е болния ? Ние, че сме изгубили връзката с душевността си поради забрава и унесение да бъдем богати и материално облагодетекствани за сметка на чистотата в душите ни.