Българският Рокфелер Пенчо Семов дарява 200 милиона лева

Ключови думи: Пенчо Семов, българският рокфелер

В първите години на ХХ век Габрово се превръща в български индустриален център. Многократно градът е сравняван с други големи европейски градове, известни по това време със своята индустрия и икономика. Пенчо Семов е най-крупният индустриалец и фабрикант по това време. Неговият живот може да се опише като „триединство“ между „Любов, труд и постоянство“! Няма спор, че ако неговото завещание беше изпълнено спрямо волята му, той щеше да бъде най-големият благотворител и меценат в България, задминавайки дори прочутите братя Христо и Евлоги Георгиеви.

Пенчо Семов е роден в село Цвятковци близо до Габрово. За година на раждането му се приема 1873-а. Началното си образование завършва в родното си село, а след година прекъсва своето учение и започва да обикаля с баща си страната и да се занимава с търговия на кожи и вълнени платове. За първи път стъпва в Габрово през 1882 година и въпреки че не завършва своето образование, докрай изпитва увлечение към чуждите езици и говори турски, руски и френски.

В края на ХIХ век се венчава за Аница Талева, но само след няколко години претърпява и най-голямото лично нещастие. За кратко време от туберкулоза умират съпругата му и двете им деца. След тази трагедия се отдава на работа и заедно със своя баща и брат  основава фабрика, която години наред ще бъде един от основните двигатели на промишлената му дейност. Това е фабриката за вълна и прежди "Иван Семов и синове". Много бързо започва да трупа големи печалби, които инвестира в нови начинания. Отраслите, в който навлиза, са различни, но успехът в тях говори за много добър търговски нюх и усет да инвестираш в правилния момент в нови начинания.

Пенчо Семов си отива от този свят в средата на юли 1945-а. Тогава е на 71 години. Името на този български индустриалец сега не говори нищо на повечето българи.
Известен е действително с благотворителната си дейност и подпомагането на много обществени начинания. Но в миналото хората го наричат Българския Рокфелер и „най-социалния индустриалец на Балканите“, пише изследователят на биографията му Валери Димитров.

Семов безспорно е много богат българин с главни букви. Той е главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които три банки и две застрахователни компании. Но се различава от сегашнитте богаташи поне по две неща.

Първо, той не е получил на безценица част от общественото богатството на страната. И второ – предприемачът дава на обществото. Употребява своето лично богатство, като дарява... Според изследователите на живота на Семов личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията му са за над 200 милиона лева.

През 1919 г. дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България договарянето на Ньойския договор. В средата на 30-те години на миналия век фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто наследник се явява Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България.

С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес на негово име е наименувана специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.

През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 хиляди златни лева.

През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово.

С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни. Поддържа безплатни трапезарии за ученици в Габрово, Варна и Казанлък.

Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева.  Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.

През 1938 г. околийският управител на Габрово предлага на Борис Трети да връчи високо държавно отличие на Семов.

Няма и година след преврата на 9 септември 1944 година и Семов издъхва тихо. Въпреки големите дарения, оставя голямо богатство - основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева – около 9 милиона тогавашни долара.

И какво става?

През 1947 г. „народната“ власт конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.

Посмъртната му воля също не е изпълнена. Фондацията, която е учредена в тази връзка, не успява да изпълни волята на дарителя.

В документ на Министерския съвет от 1950 година, подписан от Карло Луканов (бащата на застреляния Андрей Луканов), е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа.

Тази власт прави възможното досега малцина да знаят за „лошия” капиталист...