Кой е пазителят на уникалната българска дърворезба
Бутиковите му мебели от масивна дървесина се отличават и с мотиви от Възраждането – пикът в културното развитие на живописната Трявна, който до днес пази свидетелства за славното време
Мирослав Вълчев е сред българите, които следват вярно родната традиция, носят духа на българското и пазят богатството на занаята и културата чрез приемственост между поколенията. Семейството, домът и вярата са водещи сили в неговата житейска философия.
Мирослав е син на Стефан Вълчев - преподавател по интериорен дизайн в Тревненската школа и производител на художествена бутикова мебел от 1970 г. Баща и син все още работят заедно, но Мирослав доразвива производството и се грижи за актуализацията на новите тенденции в дърворезбата и дървената мебел. Той завършва в Тревненската школа, профил „Дърворезба“, след което следва в Националната художествена академия – София, със същия профил. Верен на дома и традицията, след дипломирането си, Мирослав се завръща в Трявна, за да доразвива бизнеса за художествена бутикова мебел.
Тревненската школа се отличава на фона на цяла България. Стилът е специфичен с нежните цветни орнаменти, които се преливат в листа и стъбла, слънчеви лъчи и рози. Има и интересни стилизирани животински елементи, като изображения на птици, мечки или типичните за българската традиция лъвове. Именно такива елементи, плюс влияния от Античността и Ренесанса, ползва Мирослав Вълчев в своите дърворезбовани мебели.
Бутиковите му мебели от масивна дървесина се отличават и с мотиви от Възраждането – пикът в културното развитие на живописната Трявна, който до днес пази свидетелства за славното време.
Семейните ценности се предават от поколение на поколение по естествен начин, споделя Мирослав Вълчев. Приемствеността на изкуството и таланта се случва от само себе си. Градът Трявна е град на художници дърворезбари, които предават занаята на синовете си и така се запазва ценността и почерка на живописното българско градче. Много от майсторите са свързани родово и са били зографи, дюлгери, дърворезбари. Отделно е имало и такива, които са правили само иконописи. Това е опит, който също се унаследява. Трявна е известна със своите майстори, чието основно препитание са художествените занаяти - иконопис, дърворезба, мутафчийство и куюмджийство.
Много от дърворезбарите по време на Възраждането, са пътували в европейски страни и са заимствали от античните или ренесансовите мотиви, които се преплитат в характера на дърворезбата в родния им град, който все още е жив и осезаем и живее в мебелите на Мирослав Вълчев.
Освен занаят, дърворезбата е светоусещане за Вълчев. Но най-вече е чувство към детайла, а така също и финес. Ръката никога не може да направи нещо еднакво, тя не може да го запомни, да го фиксира. Ето защо изкуството му е толкова уникално – във фабриката не се използват машинно-резбовани елементи.
Става много напечено в "Ергенът"
