Половината тийнейджъри в Бургас влизат в мрежата на всеки час, не се притесняват да общуват с непознати
Това показват данните от ново проучване на Център за развитие на медиите, проведено сред ученици между 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални училища
Младежите не могат без интернет. Общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Почти половината тийнейджъри влизат в интернет над 10 пъти на ден, което прави присъствие на всеки час от деня. Това показват данните от ново проучване на Център за развитие на медиите, проведено сред ученици между 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални училища в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора.
Целта на изследването е да установи до каква степен младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно се изследва и нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение. Могат ли тийнейджърите да се ориентират и да боравят с информацията в социалните мрежи е допълнителна информация, която се извлича от изследването.
Проучването показва, че учениците не се вълнуват особено много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното дигитално досие, което за разлика от автобиографията се допълва всеки ден с техните постове, снимки и публикации и е нещо, което трудно може да бъде поправено или манипулирано.
На въпроса „Кой е срещу теб в мрежата?“ те не винаги мога да дадат точен отговор. Близо 1/6 от анкетираните дават отговор, че общуването с непознати не ги притеснява. Тревожни са данните за тези ученици, които общуват в мрежата без съмнения. От практиката се налага и изводът, че често те нямат защитни механизми, с които да се предпазят от фалшиво съдържание в мрежата, коментират от Центъра за развитие на медиите. Най-голям процент от отговорилите на въпроса, от къде се информират за случващото се в България и по света, дават типичния за младежите отговор, че се информират от социалните мрежи – това са 26%.
Сред новините, от които младежите се интересуват най-много, попадат образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали. Близо половината от анкетираните ученици отговарят на въпроса, кои от публикуваните информации в интернет приемат за истина, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за критичното отношение на анкетираните в достоверността на съдържанието.
От друга страна обаче този процент е тревожен по отношение качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите определят като недостоверна. И в голяма степен представлява „оценка“ на информационните канали, от които те се информират, посочват от центъра. Внушителен процент от отговорилите са сигурни, че разпознават фалшивите новини (70%), но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина, което на практика означава, че не допускат в мрежата да има нито една фалшива новина.
Притеснителен е процентът на тези, които казват, че не могат да преценят кое е фалшива новина (30%), което на практика може да означава, че тези ученици или нямат адекватна своя база за сравнение, или не притежават познания да разпознаят фалшивото съдържание. Това е една голяма група, с която е наложително да се работи допълнително в училище или с други извънкласни форми. Най-голям брой ученици посочват, че познават фалшивата новина по това, че не им звучи достоверно (40%), което на практика е най-спорният отговор на този въпрос, посочва Трафикнюз.
Отговорилите се доверяват единствено на интуицията си, което в много случаи може да е погрешното решение при разпознаването на фалшивата информация. Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценят дали една новина е истинска – 22%. Доверието в местните и национални медии личи в отговора на въпроса, по какво разпознават, че една информация е истинска – над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии. По-голяма част от запитаните твърдят, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценят – 56%. 1/3 от младежите пък не могат да дефинират какво е пропаганда.
Тези, които смятат, че знаят какво е пропаганда, я дефинират най-често с думите измама, злоупотреба, агитация, реклама, насилие, фалшиви новини, фалшиво съдържание с цел заблуда, лъжа, манипулация, влияние над хорското мнение и поведение, разпространение на невярна информация и възгледи, опит да се въздейства върху чуждото мнение с цел изгода или облагодетелстване, Кремълски новини, Русия, популяризация.
Пуснаха грозна лъжа за нея
