Настъплението на невежия висшист

Източник: svobodnoslovo.eu

Около 15 млн. лв. щели да изхарчат родните студенти за осми декември. Такава прогноза направиха от Института за анализи и оценки в туризма. Хотели и механи излязоха с атрактивни оферти. Полицаи плъзнаха из зимните курорти и туристически локации, за да гарантират сигурността в празничните дни. От телевизионните екрани поздравяват бъдещата смяна абсолвенти, усмивки и петмез. В социалните мрежи сигурно си разменят поздравления „за всички, които са, или са били студенти”, спомени и черно-бели снимки. Всичко за празника е помислено, а за утрешния ден? За бъдещето им кой ще помисли?

Един професор ми каза, че поколението млади студенти, което сега обучава, е най-неграмотното и неадекватното, но пък с най-голямо самочувствие и претенции. Толкова ниско нивото никога не е било, казва той. А кой е виновен за това? Учителите викат – семейството и политиката, политиците викат – училището и родителите, родителите викат – учителите и обществото. А обществото сме всички ние. И всичко тръгва от детска възраст – да се научи детето на труд и дисциплина. За да е полезно и ефективно най вече за себе си. Обаче нюейдж идеите „да не бъде ограничавано, да се изявява свободно”, неразбрани правилно от невежите умове, раждат извращението на пълната слободия и пасивно неучастие в пропадането на детето. Отделно много родители сами едвам се справят с живота и нямат време за децата си.

Те растат без съзнание за граници, без възпитание и критерии, оставени сами на себе си, без подкрепата на добрия пример, учещи живота от улицата, от съмнителни авторитети, културата на мола и  програмата на „Планета”. И  после – къде сбъркахме? Достатъчно е човек да види най-гледаните реалити-шоута, напомпаните със силикон водещи, най-продаваните вестници. Или как пишат родителите им в социалните мрежи. Масово там ще видите хора, коЙто не знаят нито кога се слага пълен член, нито вникват какво е имал „Впредвид” авторът, а още по-малко пък отварят културни медиЙ или книги. Е, защо им е, нали четат фейс книгата – там ако нещо не е казано, значи не съществува. Според скорошно изследване над 60% от българите не са купували книга през последната една година. Вярно е, че за мнозина книгата е вече лукс, но и към Библиотеката няма интерес. Едва 13% от анкетираните заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% твърдят, че не са. Но пък масово гледат Биг Брадър, вълнуват се, коментират го и познават отблизо всички участници. Какви да са наследниците им? Ще кажат някои, има електронни книги – да, но на мнозина не им личи да четат и тях.

И вместо да пишеш в социалните мрежи истерично „Имам най-страхотния син!, Обичам дъщеря си!”, иди и им го кажи в другата стая. Малоумието да изглеждаш, създавайки измислена реалност, докато нещата реално се разпадат. Не бива да се забравя, че на децата им е по-трудно, отколкото на нас. В капана на трудната си възраст, в търсене на себе си, те нямат посока, нямат ценности, които да ги осмислят. Училището също не ги улеснява. Не говорим само за остарелите на много места, методи на преподаване. Достатъчно е човек да разгледа 4-5 учебника, за да се демотивира и обезсърчи от безумията и антилогиката, която прави написаното трудно за разбиране дори от възрастен.

Като резултат, специалисти отново предупреждават, че близо 40% от завършващите средно образование в България са неграмотни. Те не владеят в необходимата степен правописа и пунктуацията на родния си език. Не могат да извършат елементарен анализ на кратък текст, неспособни са да разчитат дори елементарните схеми и графики. И това особено проличава в университета, ако въобще стигнат дотам. А когато стигнат, не знаят къде се намират. Обаче са върха на сладоледа. И когато влезеш във Фейсбук, разбираш защо. Илюзията на популярността, която мрежата създава изглежда компенсира всички липси. Позьорски снимки изразяващи „долче вита”, подражаване на силиконови кумири и лайкове помпащи самочувствие без покритие. Да изглеждаш, не да бъдеш. Това извращение води до желанието всеки втори да иска да е популярен и да го дават по телевизора. Затова е и този наплив към участие в реалитита – всеки иска да е звезда, да е признат, без да има покритие за това, без да е положил труд, усилия. Измамата на лесната слава. Модерните и скъпи играчки, виртуалната популярност и възможностите на съвременната козметична индустрия за превръщане на всяка зелка в принцеса, създават илюзия, че „ние сме най-яките”. Заблудата за изключителност, без покритие и грам реална преценка за себе си по-късно има нелепи последствия при сблъсъка с реалността.

Така напомпани с нищо, те влизат в университетите, с лекотата, с която сядат зад волана пили, дрогирани и без книжки, защото знаят, че няма контрол и последващи санкции. Липсата на дисциплина и санкции води до тотална развала. И преподавателите разбираемо вдигат ръце. От липсата на елементарна грамотност, от неспособността им да мислят. Те нямат и минимума обща култура – не знаят кога е създадена българската държава, кой е Паисий Хилендарски, дори на въпроса кой е Хитлер никой не е могъл да отговори в университетската зала. Примерите са от споделен опит на преподаватели. Дори не знаят къде се намират – там са, не за да научат, а да вземат диплома. За тях ученето не е ценност. Още повече, че в университета се влиза лесно, не като едно време, когато само отличниците и положилите много труд влизахме. И не всеки завършваше. А сега това е гарантирано, без значение колко непригоден и мързелив си.

И университетите, вместо да бъдат сито, стимулират незнанието, неграмотността и неполагането на труд. Системата парите следват студента, опорочи изначално висшето образование. То се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова изгода, което не кореспондира с академичните изисквания на съвременното образование. Нереално големият брой университети доведе до тотална девалвация на висшето образование. Растящият брой на завършилите средно образование, напускащи страната, намалява броя на студените у нас с всяка изминала година. Много вузове и специалности остават с незаети бройки, дори във водещите университети, което ги принуждава да приемат студенти и с 3-ки и с 2-ки, само за да си запълнят бройката. Проблемът може да се реши като се закрият поне 1/3 от тези вузове и неефективни факултети, за да се вдигнат критериите за влизане, да се засили конкурентния принцип и да има някакво сито. Не да бълваме висшисти на конвейер, които след това се пласират в сферата на обслужването, на позиции, които не изискват висше образование. В същото време, има недостиг на професии, които изискват средно специално образование, основно в леката и тежката промишленост. И защо са нужни толкова университети – дипломата от Пернишкия университет или Ботевградския (някога колеж), с какво ще се конкурира на пазара на труда?

Ако бизнесът контактува с университетите, може да се правят анкети в кои области не достигат специалисти, и от кои пазарът няма нужда, защото е пренаситен. Или на завършващите студенти да им се осигурява практика с възможност за продължаване на работа. Според изследване на БСК повечето квалифицирани специалисти на ключови длъжности са вече в предпенсионна възраст, а младите завършват ненужни специалности, поради което е възможно до няколко години цели отрасли да останат без подготвени кадри.

И докато качеството пада, цената му се вдига – университетските такси продължават да нарастват. За сравнение, в развити държави като Дания и по-голяма част от Германия, образованието е безплатно. На фона на това, в най-бедната държава с най-ниски доходи, и „безплатното” образование е платено. Но пък който иска да си плаща, има опции – вузове, в които влизаш без изпит, или с тест за дебили. Благодатен за тях е и добре развития пазар на фалшиви дипломи. Изследване сочи, че през последните 20 години между 350 000 – 400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация. Мерки срещу фалшифицирането на дипломи бяха предприети, но късно. Преди 2-3 години имаше такъв бум на научни звания и степени, че човек ще каже, че сме академична общност. Много доктори на науките, много мозък на тая малка територия. И при толкова учЕни, все неуки и прости ходим.

Накрая ордата от неграмотни и неподготвени висшисти излиза от университета със самочувствие на изключителност и се държи като че да е комплимент за всеки работодател. Защото те са ВИСШИСТИ, млади, красиви, те са cool, и няма да работят за по-малко от 1000 лева! Как така ще работят за 600 или 750 лв. – заплати каквито иначе имат над 1,5 млн. българи, в това число учители, медицински персонал, журналисти също има с доход 650 лв. А пикльовците с нула стаж, никаква подготовка, защото не учат, за да знаят, а само да се дипломират, неставащи (към момента) за друго, освен за показване (модел, консултант – продавач), искат заплата, която следва да заслужат след солидна практика, развиване на умения, с които да носят полза. Е, мнозина от тях ще получат исканата заплата, и то веднага, с протекции, нищо, че са непригодни. Затова после навсякъде, във всички сфери е пълно с некомпетентни хора. И като решиш да ползваш някаква услуга, питаш поне 5 човека за препоръка на специалист, защото в която и сфера да ползваш услуга, или са некадърни, или са мошеници, или и двете. Да попаднеш на експерт, който да ти свърши качествено работа, и да е коректен, е някаква рядкост. И после се препредава от уста на уста, както някога се споделяше къде ще пуснат банани. До това доведе имитацията на образование и тежката шуробаджанащина на всякакви негодни „кадри”. Да има кой да ти отвори ”вратите” и да ти даде шанс е нещо чудесно, стига да положиш усилия, да оправдаеш този шанс и да се научиш. Но мнозина предпочитат просто да паразитират. Какво ще стане, когато годните, които са в предпенсионна възраст, се пенсионират, и дойде време на негодните? Още повече, че тогава 1 работещ ще трябва да издържа 3-ма неработещи…Мила родино. За да завърша с малко оптимизъм – има немалко будни, любознателни млади хора, които искат да знаят и могат. Те печелят златни медали, те търсят, четат, пишат, и ще се научат сами, въпреки системата. Нека поне им създадем условия да ги задържим, че в тях ни е надеждата!

Автор: Светлана ВЕЛЕВА