Имам тежки душевни преживявания и ме е срам, че съм роден в един и същи град с Перата – нека ме съди

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)


Тома Биков е на 37 г., роден е в Бургас. Депутат първи мандат от ГЕРБ, член е на парламентарната Комисия по култура и медии. Работил е през годините като журналист-коментатор и тв водещ, автор е на две книги. Потърсихме го за мнение по повод кризисната ситуация, която настъпи след решението на Бургаския районен съд срещу сайтовете БургасНюз и БургасИнфо. Те бяха санкционирани на първа инстанция по дело, заведено от Петър Низамов-Перата, за това, че са използвали в заглавията си думата „биячи” относно обвиняеми за участие в побой в дискотека „Джубокс” през 2012 г. Перата получил „душевен дискомфорт”, посочва в аргументацията на решенията си срещу двете медии съдия Калин Кунчев.

- Г-н Биков, като депутат и законодател как гледате на случая с двете осъдени бургаски медии? Виждате ли някаква нередност, Вие сте и журналист?
- Да, но аз не съм юрист - първо това да го уточня, тъй като казусът освен медиен е и юридически. Доколкото съм запознат и съм говорил с хора юристи и доколкото разбирам, без да се правя на съдник и да казвам кой е крив и кой прав в това отношение, решението е взето през един закон, който не регламентира сайтовете (Закона за радио и телевизия – б.а.). Това е от юридическа гледна точка, но е добре юристите да го коментират по-експертно. Чисто медийно, когато се отразява един процес, защото доколкото разбирам е бил отразяван процесът срещу така наречения Перата…

- Да, и се цитират прессъобщения на прокуратурата и полицията.
- Цитирано е и е работено с инициали. Изобщо отразяването на един процес трябва да бъде свободно. Има много други процеси, които са от обществен интерес, които биват отразявани от медиите и вероятно тяхното отразяване невинаги е приятно за обвиняемия или за подсъдимия. По тази логика, ако това решение бъде стандартизирано за всички процеси, това означава да бъде ограничен достъпът на обществото до процеса, който тече, така че то да се запознае с различните гледни точки и с това до какъв етап е стигнало делото, какви са аргументите на прокуратурата, на съда и т.н. Което според мен не е добре.

- А нарушаване на свободата на словото има ли според Вас?
- Не, няма ограничаване на свободата на словото, но има един знак към медиите да бъдат внимателни, което не е приемливо. Всяка медия има правото да отразява процеса, като, разбира се, трябва да спазва някакъв етически кодекс. Но аз в тези случаи не виждам нещо, което да е притеснително, включително всяка медия има правото на позиция по тези въпроси. Дори тя може да каже, че е несправедливо обвинен определен човек, тя има това право. Или пък, че е справедливо обвинен – другата гледна точка. Функция на медията не е само да препечатва съобщения на съда или на прокуратурата. Тя има право и на коментар, има право и на анализ – доколко това обвинение е издържано; неговия контекст – защото в конкретния случай става въпрос за човек, който е меко казано скандален и добре познат на всички бургазлии (понеже и аз съм от Бургас) и то не с добро. Той е вкаран в целия този контекст, защото душевните преживявания, които имам аз благодарение на това, че съм роден в един град с него, също са тежки. Мен ме е срам от такива хора. Но това е мое мнение и то не засяга процеса…

- Говорите за Перата, нали така? Да не Ви осъди сега?
- Да. Ами ако иска да ме съди, но просто изразявам моето мнение за цялостния контекст на неговото поведение; не за конкретния процес дори. Но ето, че веднага се задава въпросът „да не Ви осъди”, защото си изразил мнение… Ами има доста хора, които не харесвам, и в публичното и в непубличното пространство. Вероятно има и доста хора, които мен не харесват. Ако решим всички да  мълчим или да говорим само хубавите неща – това е друг въпрос. Но по отношение на конкретния казус според мен медиите трябва да бъдат свободни да отразяват наистина процеса, защото през сблъсъка на различни гледни точки се очертава и общественото мнение, а то е много важно. То е важно и за доверието в съда. Разбира се, съдията трябва да има свободата да взима решения, които не винаги са в съзвучие с общественото мнение, но пък по никакъв начин общественото мнение на бива да бъде ограничавано. И неговите възможности за изразяване не бива да бъдат ограничавани.

- Висшият съдебен съвет обаче видя проблем в протеста и критичните публикации по повод съдебното решение на първа инстанция.
- Принципно подходът е следният: наистина има такова правило – че решения на съда не се коментират. То затова е съд. Съдът не взима решения на база „мнозинство – малцинство”. Той гледа факти, доказателства, обстоятелства и трябва да има хладнокръвно поведение, да е равно отдалечен от всички. И това е в принципите на правото. Но, докато има съдебно решение, всеки има право на коментар. Когато има вече съдебно решение, което осъжда правенето на подобен тип коментари, естествено това пробужда реакция и в медиите, особено в тези, които са засегнати от това. Пак казвам – аз не съм в дълбочина запознат, но четох и говорих по този повод с различни юристи и действително има някакъв проблематичен момент в юридическото решение. Да, не е добре съдебните решения да се коментират, но пък в крайна сметка не е и забранено и това се прави и по други дела и няма осъдени. Примерно по делото срещу Цветан Василев има най-различни коментари  - от това, че той е светец и е несправедливо обвинен, до това, че той е най-лошият човек в България, който се е раждал някога. Има я цялата палитра от мнения. Ами утре, ако той бъде оправдан, или пък бъде осъден… ами значи половината медии трябва да бъдат осъдени след него. Те не знаят какво ще бъде съдебното решение, но те казват – „ние не сме съгласни с прокуратурата”. Другите напротив – „ние сме съгласни с прокуратурата”. Има серия други казуси, особено по знаковите дела, особено когато става въпрос за спорни фигури. Различни хора си изразяват мнението. Каква им е била мотивацията да го изразяват – е друг въпрос, но те имат това право. Така че да се създават прецеденти, ми се струва не добре. Не мисля, че от този казус е заплашена свободата на словото, но това за мен е неприятен казус.