Томислав Дончев vs. БСП: Протекционизмът е доктрина от 19-и век, от това всички стават по-бедни
"Когато лъжата е основна политическа технология, тя води само и единствено до омерзение"
21 Февруари 2017, Вторник, 13:05 ч.
Автор: Лъчезар ЛисицовПоследните столетия икономическата теория и практика са доказали това, категоричен е експертът от ГЕРБ
Споразумението СЕТА между Европейския съюз и Канада би могло да доведе само до икономически ползи за България. Това каза бившият вицепремиер Томислав Дончев на извънредна пресконференция на ГЕРБ, в която участваха и лидерът Бойко Борисов, както и военният експерт на партията Валентин Радев.
Тримата отговориха на нападки от страна на БСП от днес.
Томислав Дончев се опита да обори тезата на червените – че трябва да се заложи на мерки, които да защитават българския бизнес. Според него проблемът в случая не е в отношението на БСП към СЕТА, а е в генералното виждане на социалистите за икономиката.
„По-сериозният проблем е, че в момента се лансират икономически доктрини от края на 19-и век, какъвто е например протекционизмът. Той звучи много хубаво. Сега, ако аз ви кажа, че е най-добре българите да ядат само българска храна, да се обличат в български дрехи, да гледат български телевизори, да работят само на български компютри, да ползват само български телефони, да ползват само български петрол, да ползват само български газ – всичко това звучи чудесно, нали така? Само че, уважаеми колеги, протекционизмът като икономическа доктрина означава всички останали страни да правят същото, което означава ние да не можем да изнасяме нищо – нито зърно, нито селскостопанска продукция, нито машиностроително оборудване. И последните столетия икономическата теория и икономическата практика е доказала, че от това всички стават по-бедни”, каза Томислав Дончев.
По думите му - да правиш политика, базирана на абстрактните страхове на хората, е нечестно и освен това – подло.
„А това, което мен най-много ме притеснява, е пълното прилагане на лъжата като основна политическа технология. Не говоря за фриволното отношение към истината, не говоря за това – вчера да твърдиш едно, а днес да говориш друго, не говоря за изопачаване на фактите, говоря за лъжа. А когато лъжата е основна политическа технология, тя води само и единствено до омерзение, до нищо различно”, отсече Дончев.
Бойко Борисов пък се учуди защо, ако генномодифицираните храни са толкова опасни, много от децата на червената номенклатура учат и живеят в САЩ, където те са разрешени.
В категории:
Политика
Арест след тик-ток заплаха
23/12/2024, Понеделник 17:00
0
Няма да се оправим без внос на работна ръка, смята министърът на туризма
23/12/2024, Понеделник 16:41
0
Поморие ще посрещне 2025 с концерт на Стефан Илчев и оркестър Славяни
23/12/2024, Понеделник 16:21
0
Дъщерята на президента получи нервна криза
23/12/2024, Понеделник 16:00
3
Гълъбин Боевски: От олимпийски шампион до защитен свидетел на DEA
Потвърдиха интереса на унгарската МОЛ към Лукойл Нефтохим Бургас
Откриха морска мина в Черно море
23/12/2024, Понеделник 15:20
1
Раду от "Игри на волята" хвърли страшна бомба за жените в неговия живот
23/12/2024, Понеделник 15:00
0
Албания забранява "ТикТок" за една година заради убийството на тийнейджър
23/12/2024, Понеделник 14:55
0
Почина звезда от Умирай трудно
23/12/2024, Понеделник 14:25
0
Почина известна българка
23/12/2024, Понеделник 14:11
0
Коледен рекорд: 174 заявки и над 2500 участници в празничната инициатива „Да украсим Бургас”2024
23/12/2024, Понеделник 14:00
4
Смешник такъв...това на Боко простотията и пропагандата за троловете се изтърка...
България не ви е част от пейзажа на Властелина на пръстените...
Единствен зъл трол в БГ е Боко Тиквата Българоубиец!!!
Активното мероприятие било организирано от отдела за медийна комуникация на БСП. От пръв поглед прави впечатление, че става въпрос за типични интернет “тролове” – профили зад които не стои реална личност, а са създадени с цел да имитират обществена подкрепа и да прокарват поръчкови директиви, посочва изданието.
Коментарите са синхронизирани, базират се стриктно на предварително разработени и сведени за употреба “опорни точки” на БСП. Коментарите са свързани с актуални за деня теми. Атаката се разпростира върху над 50 електронни медии, форуми на вестници, радиостанции и телевизии, социалните мрежи.
Внимателното изследване на интернет адресите или IP-та, от които се пускат манипулативните коментари, доказва, че голяма част от адресите съвпадат, т.е. различни профили с различни имена пишат от един и същи офис, или дори от един и същи компютър.
Имало дори виртуални диалози и дискусии на един и същ потребител сам със себе си, но мултиплициран в многобройни виртуални профили. Това се правело, за да се имитира публичен интерес и да се внушава изкуствено определена теза - винаги в подкрепа на БСП, коалиционните й партньори и сегашното правителство.
Цел на техните коментари били не само политическите противници - ГЕРБ и Реформаторския блок, но и вътрешната опозиция на ръководството на БСП в лицето на Георги Близнашки, Татяна Дончева и Георги Кадиев. По адрес на Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин от АБВ имало стотици злостни коментари.
Докато парламентарната Комисия в 7-то ВНС ръководена от депутата от БСП Георги Тамбуев продължаваше да проучва въпроса с досиетата, а създадената комисия от правителството на „националното спасение“ все още се чудеше откъде да започне работа, на 22 април 1991 г. в своя бр. 24 жълтия вестник „Факс”, публикува
“Списък на доносниците във Великото народно събрание”.
Той включваше три групи лица:
на народни представители “подписали декларация за сътрудничество с Шесто управление на ДС”: Бойко Костов, Васил Костов, Георги Марков, Димитър Баталов, Ибрахим Татарлъ, Иван Михов /Драшков/, Йордан Кукуров, Йосиф Петров, Калин Димитров, Крум Неврокопски, Лазар Дългарски, Манол Журналов, Михаил Михайлов, Нуредин Ахмедов, Огнян Мишев, Митрополит Панкратий, Петко Огойски, Пирин Воденичаров, Стойчо Донев, Цанко Цанков, Янко Янков; на народни представители “поемали определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление”:Иван Палчев, Борян Калчев, Петър Берон, Тодор Колев, Роман Садов, Трифон Георгиев, Дончо Каракачанов; и на народни представители – “щатни служители на Шесто управление”: Благой Дечев, Иван Кръстев, Ибрахим Татарлъ."
VNS skandaliСкандалът избухна с цялата си сила на следващия ден, 23 април, в 123-то заседание на 7-то Велико народно събрание. “Жертви и палачи” се вкопчиха в жесток словесен двубой. Системата отрязваше част от опашката си и с това искаше да прикрие съществуването си, да избяга в невидимото. Стенограмите от тридневните заседания говорят красноречиво. Поставят и много въпроси. В разисванията стана ясно, че едни възприемат вестникарската публикация като провокация срещу “стабилността на парламента”. Може би защото според тях стабилността се изразява в това бивши доносници и ченгета спокойно да играят ролята на народни представители. Мнозина реагираха емоционално – засегнати бяха на “чест и достойнство”. Други до голяма степен възприеха “достоверността” на списъка. Но има и такива като Янко Янков, които след това с години се опитваха да изчистят името си. Или такива, които категорично открекоха и отричат и до днес – като Петър Берон.
Във в. „Демокрация“ новоизбрания лидер на СДС Филип Димитров обърна внимание, че има процедурни нарушения в работата на Анкетната комисия. Според него е „непочтено да се отправят атаки срещу хора, които няма как да се защитят“. И посочи, че „голяма част от хората са подписали декларации, без да са извършвали информационна дейност.“ (в. “Демокрация”, № 96, 23.04.91). Но дали това е било така? Д-р Петър Дертлиев се опита да защити „жертвите“ изтъквайки:
“…Нима е доносник човекът, който пребит, в безсъзнание, подписва декларация и после никога нищо не е направил? ... Кой би гарантирал, че след 2-3 години следствие някой няма да подпише? Този човек е жертва, той не е доносник....Нека истинските подлеци да бъдат показани.” (в. "Факс", № 25, 23.04.1991, с.1)
Beron Pasi sestra 1 dosieДискусията в парламента разкри, че досиетата на Шесто управление на ДС съществуват. Не са изгорени, не са унищожени, а дали са изнесени в Москва, каквато версия блуждаеше в публичното пространство, естествено не стана ясно. Не е ясно и до днес, макар че на тези въпроси подробен отговор би трябвало да даде в периода 1997-2001 г. „нашето правителство“. Твърдя това, защото ако се анализират думите на депутатите и от ляво и от дясно, се разбира, че те говорят за досиетата като за съществуващи. Председатели на парламентарни групи и партии имаха дори възможност да се запознаят със съдържанието на материалите на отделни досиета на свои народни представители. Като се опитвах да разсъждавам логично, аз стигах до извода, че е невъзможно ДС сама да се саморазкрива. И ако върши това само за лица, изхвърлени вече от системата то тя го прави с определена цел. Разчитах тази цел като опит да се имитира унищожаването на досиетата, да се “затвори страницата” без да е прочетена и никога да не бъде прочетена, тъй като изгорена страница не се чете. И да се заличат следите към досиетата на тези, които трябва да продължат „където трябва“ в политиката и бизнеса. Подозирах, че от БСП искат в резултат на дебата, ВНС да даде “зелена улица” на версията за унищожаването на досиетата. Чрез гласуване да прикрие тяхното евентуално прочистване, което към момента очевидно е вървяло с пълна сила. Същевременно подозирах, че с този скандал целят да объркат истината с лъжата. В една прококация да бъдат вкарани и истински и „неистински“ сътрудници на ДС. А същевременно да бъдат прикрити тези, които след това ще бъдат необходими за „употреба“.
След горещи и драматични дебати се откроиха две принципно различни позиции.Едната бе за унищожаване на досиетата на Шесто управление на ДС. Другата – за тяхното съхраняване и публично отваряне като исторически документи за характера, методите и действията на тоталитарната комунистическа система.
Първата позиция, за унищожаването на досиетата, се изрази в предложението на група народни представители между които режисьора Боян Папазов /СДС/, журналиста Коста Андреев /БСП/, писателите Георги Мишев /СДС/, Атанас Мочуров /СДС/ и Руденко Йорданов /БСП/, както и от младия юрист Янаки Стоилов /БСП/. От трибуната на парламента го представи писателя Кольо Георгиев /БСП/ . Нямам обяснения защо сред подкрепилите това предложение бе и председателят на РДП г-жа Елка Константинова /СДС/. РДП никога не е вземала решение да подкрепи теза за унищожаване на досиетата.
Като характеризират списъка във в. “Факс” като “неморален предумишлен акт”, който има за цел да парализира дейността на ВНС, тези народни представители от СДС и БСП, преценяваха публикацията като противозаконна, неморална и неотговаряща на документално установени и доказани факти. И предлагаха:
”Всички досиета за сътрудничество на политическата полиция в лицето на Шесто управление поради начина по който са осигурявани да се унищожат чрез изгаряне. Това да бъде внушително доказателство, че приемаме моралната повеля за национално помирение и примирение.”
Тази декларация–предложение е първия публичен документ с който се иска унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС. Любопитно е, че по-късно някои от подписалите я, щяха видят имената си в списъка на друг провокационен вестник – “Ранно утро”, който за разлика от “червения” “Факс”, упорито се пропагандираше като “син вестник” и демонстрираше информираност, каквато нямаше откъде да дойде освен от същите служби срещу които уж се бореше ранноутринния скандалджия.
В дискусията аз защищавах противоположната позиция. Тогавашните ми думи, произнесени от парламентарната трибуна и останали в стенограмите на ВНС са били:
”…съществувал е сценарий, чрез който комунистическата партия в България да остане на власт. Този сценарий е осъществяван чрез внедряване на агенти в средите на българската опозиция. Публикуваният вчера списък от имена остави в българската общественост съмнението, че освен тези имена, може да има и други. Че не това са истинските служители и доносници на Държавна сигурност, а има и други, и че Държавна сигурност като сателит на Българската комунистическа партия в миналото, или обратното – комунистическата партия като оръдие на Държавна сигурност, всъщност играят сложна и наистина мръсна игра.
Унищожаването на всички досиета в този политически противоречив момент ще доведе един ден, и той очевидно предстои, по върховете на държавното управление на страната вероятно да се появят хора, бивши служители на Държавна сигурност. Във всички случаи досиетата трябва да бъдат замразени, съхранени и когато един път в тази страна наистина дойдат достойни, честни хора на власт, когато наистина демокрацията победи, то нека тогава българския народ разбере кой и какъв е бил в миналата система, при тоталитаризма.”
Около тези две тези: за унищожаването на досиетата – от една страна, и т.нар. “замразяване” за по-демократични времена, за да се избегне тяхното “избирателно” ползване, се завърза горещ дебат. Представители на БСП и БЗНС / Красимир Премянов, Александър Стамболийски и др./ настояваха категорично за унищожаване, “изгаряне” на досиетата. Правеха го така разпалено и горещо, че оставиха силни съмнения за твърде “лично” отношение по въпроса. Техните изказвания обаче за мене бяха ясен сигнал, че към момента на дискусията “съдбата”, ако не на всички, то поне на част от досиетата / на т.нар. Шесто управление на ДС/ задкулисно е била решена, като само за пред обществеността е трябвало да изглежда, че те са “унищожени” с решение на Народното събрание /така и следите на престъплението по унищожаването се прикриват “законно”/. А в действителност те да продължават да съществуват в ръцете на тези, които и в бъдеще ще искат да дърпат конците на политическия живот в България, на икономиката и бизнеса в страната.
Красимир Премянов/БСП/ недвусмислено заяви:
“Дайте да унищожаваме досиетата щом сме на едно и също мнение. Всички изказвания, които противоречат на това са вредни и ще заложат една мина в нашето общество.”
Аз се оказах от „вредните“. Така с гласовете на БСП, БЗНС и отделни представители на СДС, във 7-то ВНС се даде своеобразна политическа подкрепа за “затваряне на страницата”. Тя оставаше затворена за хората и отворена за нейните автори. Те не само я препрочитаха от време на време, но и я дописваха – също от време на време. Много от странните и необясними, наглед, салтоморталета в българския политически живот, се обясняват с тази страница. Неочакваните възходи на посредствени или неизвестни образи по върховете на политиката, издигането на “наши” хора, които след това се оказват “техни” хора, провеждането на реформите така, че от тях да печелят все лица свързани с пъпна връв с бившата комунистическа партия. Примерите са във всеки град, във всяко село на България.
В края на своето 124 заседание ВНС прие следното решение:
„Публикациите и всякаква друга форма на разгласяване на списъци с имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби, са противозаконни.
Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да представят в архива на народното събрание всички материали, свързани с дейността на комисията.
Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секретни и строго секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост – и с ръководителя на съответната парламентарна група.
Великото народно събрание счита, че информациите съдържащи се в направените вече публикации са непълни и недоказани.“
Запомнил съм изказването на Михаил Неделчев: ”Аз гласувах против това решение, защото според мен, както казах вече два пъти в нашата дискусия, едно такова решение не би ни дало възможност да проучим системата. Системата на доносничеството, системата на вербуването и т.н.“
Видялите имената си във “Факс” бяха доволни от това решение и сякаш забравиха за своите „палачи“ – оперативни работници и офицери, някои от които седяха редом с тях в залата на парламента. Те искаха да се скрие, прикрие, изобщо да изчезне скандала с огласяването на техните имена. В този дух обяснение на своя отрицателен вот направи и Александър Стамболийски от БЗНС:
“Ние говорим, че ще отиваме към демокрация, а не посмяхме да изгорим тези досиета на шесто управление и един път завинаги да отървем тези хора, които воля или неволю са били доносници, да ги освободим.”
Тази теза е жива и до днес. В съзнанието на мнозина демокрацията изглежда като “изгаряне на миналото”. Аз мисля обратното - демокрация ще има само, ако истината за миналото, бъде показана на светло и видяна с безпристрастни очи. За да не се повтаря. За да не могат хората от комунистическото минало да дърпат конците на некомунистическото настояще.
Така, в 22.00 часа на 24 април 1991 г. завърши първият парламентарен дебат върху българския досиегейт. Отломки от него падаха в следващите дни чрез публикации във в.”Дебати”,в. “Дума”, в.”Репортер 7”. Народни представители отправиха запитвания към министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев във връзка с появили се техни имена или псевдоними във формулата “служители на МВР”. Но като цяло темата изглеждаше изчерпана. Но само привидно, защото година по-късно, вече при правителство на СДС, проблемът с досиетата гръмна отново чрез серия от публикации във в.”Ранно утро”.
Политическият резултат от първия дебат върху темата за досиетата във ВНС не бе еднозначен.От една страна се огласи ясно тезата за унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС без доказателство, че това ще се направи и със съмнението, че към деня на дебата за част от тях може би е било вече направено. Така се отвориха възможности за бъдещи манипулации, тъй како остана съмнението, че досиетата нито се унищожават, нито се запазват за съхранение. И разбира се въпросите: къде са те, какво съдържат, кой кой е в България.
СДС получи тежък удар. Съюзът практически бе разцепен. Една част от него /СДС-център и СДС-либерали/, останаха в парламента и започна да приема заедно с комунистите новата конституция. Другата част, подкрепа от новото политическо ръководство на коалицията с председател Филип Димитров, и известна като групата на 39-те, месец по-късно напусна Народното събрание и част от нея обяви гладна стачка. От дистанцията на времето се налага извода, че тогава, през 1991 г., Държавна сигурност като структура създадена да пази и укрепва властта на комунистическата партия, постигна пирова победа. За известно време вниманието на обществото бе отклонено от престъпленията на комунистическата номенклатура в стопанския сектор. Опозицията бе поставена пред дилемите на вътрешните конфликти и разцепления. Отнета бе част от нейния морален ореол. Прие се конституция, която по-скоро работеше за блокиране на смяната на икономическата система и превърна т.нар. “мирен преход” в мъчителен за милиони българи процес с ясно изявени тенденции – запазване на много от старите структури на комунистическата държава, на комунистическите кадри и позиции във властта и заедно с това, създаване на условия за мафиотско разграбване на държавната собственост, взаимно блокиране на дейността на органите на сигурността и правораздаването, създаване на монополни икономически групировки, с доминиращо и ръководно в тях участие на служители на ДС и членове на БКП. България бе обречена да изостане в реформите, да закъснее в процеса на европейска интеграция. Ограбването на хората започна да се осъществява в “нови”, псевдодемократични условия. Дойдоха рекета, финансовите пирамиди, червените “орсовки”, менте-банките, продажните политици, жестоката инфлация, несправедливата приватизация. Виновни за тази българска трагедия все още няма. Мълчи прокуратурата, мълчи съда. Безвремие.
ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ От години повтарям, че политическият шизофреник, откровената Мутра, Простакът от Банкя, недоразумението, което осъществи на практика идеята на бандитските групировки да превземат държавата, вместо да плащат на политическите партии, трябва да бъде изолиран от каквото и да е Негово участие в живота на държавата! От години повтарям, че тандемът Мутрата Борисов- Цецо Цървула и тяхната престъпна групировка ГЕРБ, съставена от обслужващия персонал на бившата червена „аристокрация“ на бившата Комунистическа партия, е цирей, който трябва незабавно да бъде отстранен от държавата!…
Вместо това, вместо тези мои предупреждения, не кой да е, а тъкмо „наследниците“ на СДС преди 26 години, преформатирали се като „Реформаторски блок“, легитимираха властта на същата тази комунистическо-бандитска Мутра?!… Тези „реформатори“ дори не обърнаха внимание на унижението, в което същата тази Мутра ги постави, когато преди време просто им каза, че техните протести срещу Орешарски се спихнали след като Той оттеглил хората на ГЕРБ от площадите?!… Сигурен съм, че основателите на СДС се обръщат в гроба, чувайки откровената простотия на бившия пожарникар, верния партиен член на БКП, охранителя и бандит от СИК, личния бодигард на Живков?!… Е, няма такава простотия като „реформаторската“ – да си мислиш, че си автентично десен, но в същото време да легитимираш властта на Мутрата Борисов!
И не само това – в същата тази коалиция се оказаха агент Гоце и онова недоразумение политическо – „Пикаещият във фонтаните министър“, тоест Румен Петков, спрямо които всички откровено мислещи поддръжници на „реформаторите“ имат не само идеологическа, но и откровена биологична непоносимост! И заради участието в тъпата власт, ти, който и да си реформатор, да приемеш да бъдеш коалиционен партньор не само с Мутрата Борисов, но и с цялата тази пасмина от АБВ?!… Ужасяваща картина, наистина!
За измислицата „Патриотичен фронт“ няма да говоря, достатъчно е да спомена като как така радетелите от „Реформаторския блок“ за историческа чистота възприеха за свой партньор Шефа на ВМРО, който отдавна е известен като агент на Държавна сигурност?!…
Струва ми се, че на всички тези въпроси има един-единствен отговор – главите на цялата тази партийна пасмина се клати от всички онези кръгове, което в обществото се идентифицират като олигархия!
Целият проблем, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, се състои във факта, че тази олигархия не е „задкулисие“ – тя е просто пред очите ви, но не искате да я видите в цялото й драматично присъствие в живота на хората в България, които, забележете – 9 процента страдат от недохранване, повече, отколкото бяха хората по времето на Луканов в началото на прехода! На върха на тази олигархия днес стои Капо ди тути Капи, реализирал се като министър-председател – Мутрата от Банкя! Под него са партийните ръководства на всички, които подкрепят неговото управление, включително и олигарсите от ДПС и БСП! Включително и продажните български медии, които преди две години възхваляваха поведението на Мутрата и ГЕРБ, които като опозиция бламираха всяко заседание на Народното събрание! Под него са и всички онези простаци, които гласуват за Мутрата и не могат да промислят собственото си нищожество! Под него обаче е и целокупното народонаселение на Република България, което няма смелост да се опълчи и да изпрати тази Мутра в историческото небитие!
Бих могъл да продължа, но все се надявам, че българският народ не е изкукуригал окончателно, че все още има съпротиви, чрез които да осъзнае простия факт, че елиминирането на Мутрата и неговата престъпна групировка ГЕРБ е шанс за оцеляването на държавата!
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги другарки и другари…
За алтернативна енергия се заговори в три направления. Вятър, слънце и биомаса.
Да започна с вятъра. Далавераджиите на ДС у нас внесоха всички остарели боклуци на немците. Въпреки, че според картата на ветровете у нас има само едно подходящо място - на нос Калиакра. Е, има и още едно - на връх Мургаш, но там и до сега не могат даже формално да качат перковците с игрите с тока перки. Останалия вятър у нас е на пориви. Което значи абсолютно неуправляема енергия за единната ни енергопреносна мрежа. Т.е. значи опасност. Аз тук съм писал, че имам свой малък вятърен генератор на село. Внесен от САЩ. И съм писал как до сега два пъти го гоних у комшията след буря. А знаете ли какво се чува от това чудо по време на силен вятър? Вие! Мачтата му от яка стоманена тръба се тресе. Въпреки обтегачите. Вятърът на пориви е огромна опасност. Развърта до такива обороти за нула време и после го няма и после пак развърта и затова и мачтата направо плаши ако си около нея. Това е истината за вятърните генератори. Аз моя зимно време си го прибирам под сайванта. Но иначе знаете ли какво е да обледенят перките? Ами вижте го по климатиците си. Те просто спират ако нямат подгряване против обледеняването на перките. Е? Ами големите вятърни паркове имат подгрявания на перките против обледеняване. Т.е. зимата често те вместо да дават ток на практика гълтат от нас ток. Защо това се крие от нас?
Да мина на фотоволтаиците. Това са онези слънчеви панели, с които одма хукна да ни залъгва интерсервиза на ДС узунов. Вие вече сте видели какво представляват т.нар. фотосоларни лампи. Видели сте че имат вътре акумулаторна батерия. И лампата свети докато се изтощи всъщност батерията, която е заредена? Познахте - от ел. мрежа, а не от слънцето.
Но да речем сте се хванали на лъжите на интерсервизите на ДС. Отишли сте на Илиенци и сте си купили 100-ватов фотоволтаичен панел за 400 лева.
Мощността на слънцето е около 1000 вата на кв. метър и то само на обяд и то само през горещите летни месеци. И то само ако е ясно, разбира се. А КПД на фотоволтаика е към 10%. Т.е. само лятото и само на обяд всъщност ги имате тези 100 вата на вашето прескъпо съоръжение. И понеже денят не е само на обяд а има и нощ, то реално средно и само лятото можете да получите от такъв панел не повече от 20-30 вата за час. Те ненапразно ви работят с термина пикова мощност. Т.е. 100 вата ама на обяд само, когато е пикът.
Но да речем че сте вън от схемите на далавераджиите на ДС. Защото те слагат там нещо си и после купуват от НЕК тока на АЕЦ-а ни за стотинки и после пак ни го пробутват уж като зелен ток на цена в пъти по-висока. Това не са мои твърдения, а на Григор Лилов. А той вероятно знае какво казва.
Но да речем, че сте ударили печалба от тотото и решите да си направите зелен дом. За да получите да речем 5 киловата мощност за дома ви (за да можете поне една печка за готвене да включите) ще трябват 5000/100 = поне 50 панела по 400 лева. И тези 50 панела трябва да монтирате в градината си. И трябва и да оставите и проход между тях, за да може да ги обслужвате. Значи отидоха един-два ара от градинката ви. Сметнете колко добив в пари ще получите от 2 ара ако са засадени с хубави домати, но това е друг въпрос. Електроенергията не е нещо което се консумира колкото дава фотоволтаиката, а колкото ти трябва и когато ти трябва. А това е вечер най-често. Значи трябват и акумулатори. Аз няма да смятам колко струват тяговите акумулатори. Ще смятам евтините автомобил стартерни от по 100 лева. За 5 киловата по 100 амперчаса ще ви трябват поне 5 акумулатора в батерия. Т.е. още 500 лева само за акумулаторите. А юпиесът? 5 киловатов инверттор на напрежение от 12 на 220 волта струва към 2000 лева. До тук както виждате отидоха към 5 000 лева само за материали. Без окабелявания и монтажни рейки и т.н.
Но да речем сте пляснали 50 панела по един кв. метър всеки в градината си. Ама при първия вятър те се запрашават и не дават вече и ония 10% кпд. Трябва да се мият. Поне от време на време. Вие мили ли сте 50 квадрата под? Ако сте били в казарма като мен - сигурно сте мили. Но това не е под да ливнеш с кофата.
Но и това не е онова, което крият от вас. На 5 години слънчевите панели трябва изцяло да се подменят. Защото просто те губят емисия и не дават мощност с годините. Е, и?
Ами акумулаторите колко бързо в последно време се изхабяват? Е, и?
Толкова за фотоволтаиците.
Сега за биомасата.
Да, биогаз може. Лесно се произвежда. Но ви трябват мноого лайна. Най-вече кравешки или поне свински. А ние си унищожихме животновъдството. На тандемите на ДС им е по-лесно да внасят 20-годишно ирландско месо вместо да поощряват българите да си произвеждат прясно свое.
Биоетанол? Аз също произведох свои модели биокамини за биоетанол. (Спирт). Знаете ли колко трае изваряването на един казан със 100 литра джибри? 4-5 часа. Нагряване до към 100 градуса. Ами ако нямате излишни дърва? И колко се изкарва от един 100-литров казан? Ами мааксимум 20 литра. И то не 96 градусов спирт какъвто ви трябва за да има горене. Да, и мини спирт завод съм разработил, който после вашата там 40-50 градусова ракия или водка ще концентрира до 96 градусов биоетанол. Но ще получите мааксимум 7-8 литра. И пак чрез още нагряване. Един литър спирт дава 4 киловата мощност в топлина. И изгаря за два часа. Т.е. от един казан джибри ще сте си осигурили мааксимум един ден да ви е топличко в студените дни. А ако купувате биоетанола, аз в момента у нас не знам цена под 4 лева за литър на дребно.
Сметнете сами колко е евтино и колко е алтернативно. Да, перспективно е. Но изчакайте да разработя идеята до която съм стигнал. Хелиотермална дестилерия. Т.е. дестилация чрез нагряване от слънцето. Така лятно време поне енергията за нагряване ще ви е без пари. А и джанките по селата опадват без някой да ги събира и са без пари. Тогава сметката вече ще е по-реална. Изобщо аз затова оставих биоетанола за най-накрая. Защото от него може. Но при определени условия. И стига да не се опиянчите.
През 1992 г. – годината, в която за първи път от 1944 г. наследниците на комунистическата партия са отстранени от властта по време на правителството на СДС и нямат присъствие в управлението на страната, представители на БСП участват в схема за тайно финансиране на партията чрез отпускане на необезпечени кредити от няколко банки в Северна България.
Случаят за източването на 93 млн. лева[1] придобива публичност през 1994 г. като аферата „Акрам”[2]. Тя става възможна благодарение на корупционни практики, в които освен представители на преименувалата се четири години по-рано комунистическата партия са замесени бивши щатни сътрудници на ДС и банкови служители.
Този случай е един от малкото, по които българското правосъдие достига, макар и трудно, до осъдителни присъди, въпреки многобройните пречки и петте смъртни случая на ключови фигури, замесени в скандала. Четиринайсет години по-късно, през 2006 г., съдът признава седем от замесените лица в случая за виновни и им издава присъди, възлизащи общо на 33 години затвор.[3]
Скандалът става публичен през април 1994 г., като тогава в него са намесени имената на бившия премиер на БКП/БСП Андрей Луканов, който по време на скандала е депутат от левицата; на колегата му, народния представител о.р. полк. Димитър Йончев[4]; Румен Петков – председател на Общинския съвет на БСП в Плевен; Георги Димитров – бивш председател на Общинския съвет на БСП във Велико Търново и Стефан Косев – най-младия член на Висшия съвет на БСП, двайсет и пет годишния председател Общинския съвет на партията в Дряново. Същинската финансова афера се разиграва по-рано – през периода март 1992 г. – декември 1993 г. Участниците в нея са следните лица:
- Ангел Златанов с рождено име Джамал Абулибде – Акрам, палестинец, пристигнал в НР България в началото на 80-те години и завършил с отличие Висшето народно военно училище (ВНВУ) „В. Левски” във Велико Търново. Придобил българско гражданство, а след промените започва бизнес благодарение на социалистите във Велико Търново, които му предоставят под наем ресторант и офиси. Президент е на няколко фирми, в които основното име е прякорът му „Акрам”;
- о.р. Радослав Радославов – бивш първи секретар на Окръжния комитет на ДКМС Велико Търново, а след това заместник-началник на Окръжно управление на МВР-ДС, отговарящ за ДС. След 10 ноември е началник на РДВР Велико Търново, освободен от този пост след идването на власт на правителството на СДС с премиер Филип Димитров през есента на 1991 г. След освобождаването му започва работа при Акрам и е негов бизнес партньор;
- о.р. кап. Людмил Досев, бивш служител в ДС, приближен на Радославов. След промените е началник на сектор „Вътрешна сигурност” в РДВР Велико Търново. След като през есента на 1992 г. излиза от системата на МВР, регистрира фирма „Жорж 93”;
- Стефан Косев – председател на БСП в Дряново е член на Висшия съвет (ВС) на БСП и на ръководството на ОСД. Той е завършил ВНВУ „В. Левски” – политически офицер, а от 1993 г. работи като шеф на охраната на Габровския клон на Първа източна международна банка (ПИМБ);
- Мария Златанова – съпруга на Акрам, президент на една от фирмите му;
- Абдулджабар Абулибде – брат на Акрам;
- Христина Гичева – съпруга на Абдулджабар Абулибде;
- Пламен Катрев, служител на Акрам;
- Яна Маринова – секретарка на Акрам.
Системата, по която действат, се оказва успешна за тегленето на кредити без покритие. Прилагат я в провинциални клонове на няколко банки в Северна България – Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца. Провинциалните клонове не могат да отпускат кредити от над 1 млн. лева без разрешение от централата. В същото време клоновете в провинцията нямат ограничение в броя на кредитополучателите. Това дава възможност на аферистите чрез множество легални и фиктивни фирми да теглят многократно суми по 1 млн. лева. След получаването на кредита съществуващите фирми се закриват и откриват отново с незначителна промяна в името.[5] Схемата действа безпроблемно до началото на декември 1993 г., когато Стефан Косев се опитва да изтегли два кредита от по 1 млн. лева от клона на ПИМБ в Габрово, в който работи, с фалшиви гаранции от Българска пощенска банка[6] в Плевен. Банкерите в Габрово се усъмняват в документите и се свързват с директора на банковия клон в Плевен Александър Митев. Той, от своя страна, разбира, че банката е завлечена и с други кредити на същата група. Участниците в аферата един по един започват да напускат страната в различни посоки. Сред напусналите България са Акрам, Стефан Косев, Катрев, Гичева и братът на Акрам.
През януари 1994 г. председателят на Българска пощенска банка Владимир Владимиров сезира за случая с докладна записка лидера на БСП Жан Виденов. Той запознава Изпълнителното бюро (ИБ) на партията с проблема и съветва банкера да се обърне към компетентните органи. Полицията започва разследване по случая през февруари 1994 г., когато повечето от основните участници вече са извън страната.
В БСП скандалният случай е разгледан от Общопартийната контролна комисия, която констатира, че председателят на местната структура в Дряново и член на ВС на БСП Стефан Косев е направил значителни дългове към банки, които не изплаща. Комисията провежда разговори с шефовете на партийните структури в Плевен и Габрово Румен Петков и Ивелин Николов, а Димитър Йончев отказва да се срещне с представители на партийния контролен орган. Установено е, че при тегленето на кредитите от Стефан Косев „допълнително обстоятелство” за отпускането им е било партийното му положение.Комисията установява, че Косев е придружен и представен в банката от Румен Петков. Също така той нееднократно е присъствал, когато с молба за бързо разрешение са искани кредити за фирмата „Акрам Къмпани”.
Косев не е никакъв банкер, за какъвто се е представял. Румен и Ивелин [Николов, председател на БСП в Габрово] признаха, че са го протежирали да започне работа в една габровска банка. Тъжното е, че Румен [Петков] не осъзнава своята морална отговорност – как чрез името и поста си замества цялата партия[7],
Това заявява Сашка Каракашева, председател на Общопартийната контролна комисия. Контролният орган препоръчва местните партийни организации да разгледат поведението на замесените партийни функционери, срещу което последните протестират.
По нареждане на Жан Виденов в средата на март 1994 г. партийният орган в. „Дума” публикува първите информации за финансовата афера. През май 1994 г. в партийния орган тогавашният депутат от БСП и журналист Георги Тамбуев публикува материал, показателно озаглавен „Раждането на мафията”[8].
Започват да се случват фатални инциденти, като във филм за мафията, с банкови служители, участвали в отпускането на кредитите. Смъртоносно прострелян със законно притежавания от него пистолет е открит Михо Михов, директор на Кредитна банка – Ловеч. Заключението на следствието е, че банкерът се е самоубил, а впоследствие става ясно, че той е предоставил кредити в размер на 5 млн. лева на Акрам. Смъртта му е приета като самоубийство, но остават съмнения, че банкерът не е сложил сам края на живота си. В началото на април 1994 г. е открит втори мъртъв банков служител, прострелян в главата – Ангел Кабаиванов, председател на клона на Първа частна банка (ПЧБ) в Павликени. До него е намерена ловната му пушка. Преди това той е шеф на клон на Балканбанк, откъдето също са изтеглени кредити от групата на Акрам. Преди промените той е кмет на Павликени и първи секретар на Общинския комитет (ОК) на БКП[9]. Следва арестът на Ивелин Петков – шеф на клона на Централна кооперативна банка (ЦКБ) във Враца.
Разгласяването на тази грандиозна финансова афера навремето принуждава основната фигура в схемата, палестинецът Джамал Абулибде – Акрам, с българско име Ангел Златанов, да проговори от чужбина. В интервю от Бейрут той признава за бизнес отношенията си с БСП още през 1990 г. и за многократните си срещи с Луканов и Стефан Косев. Акрам заявява:
От 30 до 40 на сто от всеки отпуснат кредит отиваше в БСП, това беше решено в Плевен на среща през септември 1993 г. На съвещанието присъстваше и Андрей Луканов. По думите на Стефан Косев, парите минаваха през Българска пощенска банка и отиваха директно в касата на БСП в Плевен[10].
Луканов му отвръща от страниците на партийния орган, като отрича да е замесен и определя Акрам като „крадец и политически провокатор”[11].
Малко след това, от Москва обаче, замесеният в случая член на ВС на БСП и лидер на партията в Дряново Стефан Косев потвърждава казаното от Акрам. Той заявява, че на тайна среща в Плевен през май 1993 г., на която присъствали кметове от БСП, депутати и членове на ВС на БСП, е поставен въпросът за финансовото състояние на социалистическата партия. Румен Петков е разказал как се справят с този проблем в Плевен – отпускали кредити на фирми, а след това делели комисиони с директорите на банковите институции. Той обяснил, че трима от шефовете на банкови клонове в Плевен са назначени от Луканов и „нямало къде да мърдат”[12]. Според Косев комисионите са варирали между 15 и 20 процента. Той заявява също така, че е бил нает да изпере 300 млн. лева за партията. От „Позитано” 20 отричат неговото твърдение.
През лятото на 1994 г. разследващите органи арестуват двамата бивши служители на ДС, замесени в аферата – Радослав Радославов и Людмил Досев, съдружници на Акрам, теглили също необезпечени кредити.
През януари 1995 г., когато на власт вече е БСП с еднопартийното правителство на Жан Виденов, в страната се завръща братът на Акрам Абдулджабар Абулибде, а след него от Испания и Пламен Катрев, служител при палестинеца, който също е задържан. Последва го и Стефан Косев, който се завръща след петнайсетмесечно изгнание в чужбина и е задържан през март 1995 г.
През април 1995 г. става ясно, че Акрам е разработван от Националната служба „Сигурност” в МВР (контраразузнаването) и в специалната служба съществуват доказателства за аферата, пряко свързана с финансирането на БСП. Данните са запазени, защото Акрам е разработван под друго име с паспорт от държава в Южна Америка. Оперативната работа обаче е прекъсната след падането на правителството на СДС през декември 1992 г. Тези данни остават неизвестни за прокуратурата, за да може само дребните риби, замесени в аферата, да отговарят по нея[13].
През есента на 1995 г. Главна прокуратура обявява, че е приключила следствието и изправя на съд обвиняемите Стефан Косев, Пламен Катрев, Яна Маринова, Людмил Досев, Радослав Радославов и Абдулджабар Абулибде. Задочно на съд са дадени Акрам и снаха му Христина Гичева. Делото е изпратено да се гледа във Враца, където клонът на ЦКБ е завлечен с 21 млн. лева. Останалите засегнати държавни банки са Стройбанк АД – София с 30 млн. лева, Кредитна банка – Ловеч с 5 млн. лева, ПЧБ – Габрово с 11 млн. лева, Балканбанк – Велико Търново с 10 млн. лева, Българска пощенска банка – Плевен с 21 млн. лева и ПИМБ – Габрово с 2 млн. лева. Прокуратурата доказва, че общо по аферата са изтеглени 93 млн. лева кредити чрез фирми фантоми, които с лихвите в края на 1995 г. надхвърлят 200 млн. Лева. Според разследващите следите на част от милионите се губят в банкови сметки на Канарските острови.
Началото на делото тогава обаче се проваля. През следващите години поради различни процедурни причини и местенето на подсъдността на съдебния процес случаят потъва и не му е даден ход, като многократно е отлаган. Медиите продължават да следят случая, за който е ясно, че по него ще отговарят по-дребните риби и подставени лица в схемата за тайното финансиране на БСП след излизането ѝ от властта през 1992 г.
Най-изненадващо Акрам и снаха му Христина Гичева, обявени за издирване чрез „Интерпол“, са задържани в Испания през ноември 1997 г., когато в България вече управлява правителството на ОДС начело с Иван Костов. Междувременно в България делото е прекратено от Врачанския съд през април 1998 г. с мотива, че отсъстват двама от подсъдимите, а именно Акрам и снаха му Христина Гичева, които трябва да бъдат екстрадирани, и материалите са прехвърлени във Върховния съд в София. Следва налагане на по-леки мерки за неотклонение на останалите подсъдими и те един по един са пуснати на свобода.
Испанските съдебни власти потвърждават екстрадирането, но малко преди него, на 6 май 1999 г. в затвора „Сото дел Реал” край Мадрид, Акрам е намерен обесен. Така е затворена устата на главния изпълнител на схемата, чрез която по криминален начин е финансирана БСП. От Испания малко по-късно е екстрадирана Христина Гичева. Съдебното дело е прехвърлено на Великотърновския окръжен съд през 2001 г. Следват повече от четири години отлагания на делото заради заболяване или неявяване на подсъдими и адвокати.
Едва през март 2006 г. съдът във Велико Търново стига до присъда по т. нар. „дело „Акрам“, като издава общо 33 години лишаване от свобода в шест ефективни и една условна присъда на обвиняеми по делото.
Съдът признава за виновни Стефан Косев (38) от Габрово, Пламен Катрев (49) от Горна Оряховица и великотърновците Яна Маринова (58), Христина Гичева (35), Людмил Досев (47), Радослав Радославов (62) и Абдулджабар Абулибде (33), че през периода 1992–1993 г. в различно съучастие чрез използване на документи с невярно съдържание са получили неправомерно кредити на стойност общо 93 000 лева[14] от клонове на Българска пощенска банка в Плевен, на ЦКБ във Враца, ПИМБ в Габрово и Балканбанк във Велико Търново. Съдът постановява условна присъда от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за секретарката на Акрам Яна Маринова.
Между шест и четири години затвор са наказанията на останалите подсъдими, но те ще бъдат намалени с изтърпения от тях срок на предварителен арест. Най-големи са присъдите на бившия член на ВС на БСП Стефан Косев и бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването след промените Людмил Досев, които са осъдени на шест години затвор. Пет години са присъдени на Пламен Катрев и Христина Гичева. Четири години затвор са постановени за Абдулджабар Абулибде и Радослав Радославов. Бившият кадър на ДС, който е и бивш директор на РДВР Велико Търново след промените, е признат за невинен по обвинение за това, че като подбудител и помагач на главния обвиняем Ангел Златанов – Джамал Абулибде – Акрам неправомерно е изтеглил кредити за 10 000 лева по курс към 2006 г.
Хиперинфлацията при кабинета „Виденов” в началото на 1997 г. и последвалата деноминация на лева при кабинета „Костов” значително намалява обществената опасност от това деяние заради намаляването на отклонените суми,
коментира Теодор Милев, председател на съдебния състав, произнесъл осъдителните присъди.
След произнасяне на присъдата Димитър Йончев, председател на бившето идейно течение в БСП – ОСД, а към 2006 г. преподавател в академията на МВР и в НБУ по теория на разузнаването, заявява по радио „Нова Европа“, че Румен Петков е съпричастен по някакъв начин към случая. По ирония на съдбата през това време Румен Петков се е издигнал до министър на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ начело с лидера на социалистите Сергей Станишев. Йончев си спомня, че по случая „Акрам” му е звънял покойният Николай Добрев (БСП), Валенто Василев (заместник-председател на Съюза на бившите командоси и нещатен сътрудник на ДС) и дори Андрей Луканов, за да го питат „идваха ли едни наши хора да те питат нещо”. „Значи са били в течение”[15], заключава Йончев.
Няколко месеца по-късно, след обжалване от страна на подсъдимите на присъдата на първоинстанционния съд, състав на Апелативния съд във Велико Търново намалява значително присъдите на шестимата.[16] Наказанието на Радослав Радославов от четири години затвор е намалено на две години и три месеца. На бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването Людмил Досев – от шест години на четири години и девет месеца затвор. На бившия шеф на БСП в Дряново Стефан Косев – от шест години затвор на три години и седем месеца. На Абдулджабар Абулибде – от четири на три години. На снахата на афериста Акрам Христина Гичева - от пет години затвор на две години и девет месеца. Тези наказания са потвърдени от Върховния касационен съд (ВКС) и на практика никой от подсъдимите не влиза в затвора, тъй като сроковете на занижените наказания са покрити с престоя на виновниците по време на предварителния арест.
[1] Първоначално в пресата се публикуват информации за източването на 350 млн. лева. Впоследствие, при започването на делото, прокуратурата повдига обвинения за 93 млн. лева, като с лихвите сумата е много по-голяма. След деноминацията през 1997 г. въпросните 93 млн. лева стари пари се превръщат в 93 000 лева. Това значително намаляване на сумата повлиява благоприятно съдбата на подсъдимите по отношение на окончателното съдебно решение, с което присъдите им са намалени.
[2] Акрам (от арабски: „щедър“, „милостив“) е прякор на един от основните участници в нея – палестинецът Джамал Абулибде, известен още с българското си име Ангел Златанов.
[3] Втората съдебна инстанция, Апелативният съд във Велико Търново, намалява наполовина присъдите на първоинстанционния съд.
[4] Димитър Йончев е председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то Велико Народно събрание (1990–1991) и в 36-то Народно събрание (1991–1994), служил в Българската народна армия (БНА) през периода 1962–1990 г., съосновател на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП след промените.
[5] Гюрова, Невена. Ченгета, милиони, трупове и социалисти се оплетоха в жестока игра. – В: Труд, бр. 147, 2–3 юли 1994. Схемата на аферата е подробно описана в публикацията.
[6] Първият клон на Българска пощенска банка е открит през 1991 г. в София. Банката е преименувана на Пощенска банка (с юридическо име: „Юробанк И Еф Джи България“ АД), когато от 1998 г. става собственост на гръцката EFG Eurobank Ergasias.
[7] Николова, Дора. Ние не сме съд. Интервю със Сашка Каракашева. – В: Дума, бр. 97, 3 май 1994. Описаните и цитирани факти са изнесени от председателя на Общопартийната контролна комисия на БСП Сашка Каракашева в интервюто.
[8] Представители на полицията обявяват, че с разгласяването на случая се е попречило на разследването, което е позволило участници в случая да заметат следите на финансовите си престъпления.
[9] През 1994 г. се случват още два смъртни случая с банкери – на директора на направление „Жилищно и текущо кредитиране” в ДСК Антония Антонова и на Александър Банков, директор на клона на Кредитна банка във Враца, но няма доказателства, че те са свързани с аферата „Акрам”.
[10] Шопова, Милена. Луканов измисли банковата афера. Интервю с Джамал Абулибде. – В: 24 часа, бр. 131, 21 май 1994. В интервюто е посочено, че Акрам сам се свързва с редакцията на вестника, като преди това изпраща до нея факс.
[11] Луканов, Андрей. Акрам е крадец и политически провокатор. – В: Дума, бр. 115,26 май 1994.
[12] Гюрова, Невена. Ченгета, милиони, трупове и социалисти се оплетоха в жестока игра. – В: Труд, бр. 147, 2–3 юли 1994.
[13] Христов, Христо. Акрам е в ръцете на контраразузнаването. – В: Демокрация, бр. 83, 10 април 1995.
[14] Сумата от 93 000 лева към момента на деянието представлява 93 млн. лева без лихвите, но след деноминацията през 1997 г. спада до въпросните 93 000 лева.
[15] Петков знае къде отидоха парите от аферата „Акрам”. – Медиапул, 6 юни 2006 (http://www.mediapool.bg/dimitar-yonchev-petkov-znae-kade-otidoha-parite-ot-aferata-akram-news117953.html).
[16] Седмият подсъдим – секретарката Яна Маринова, не обжалва условната си присъда.
На какво се дължи това бе ЕВРО ГЕЙСКА МЪРШО?!
На хубавата вносна храна сигурно...със стабилизатори и.т.н. или на "прясното" 20 годишно замразено месо на англичани или французи...
Дори с подмяната на ВИК системата в малките населени места прецакахте иначе така нормалната вода от чешмата за да я заменим с вода от извора на приближен олигарх...
Тоя път ще страдате-ПРЕДАТЕЛИ!
Дончев...на пазара няма 1 български продукт, корво предателска...искате и водатя дори да внасяме мърши такиваа...
Нямало къде да изнасяме продукция!! Хахя
Тук ако има пшеница да изнасяме и зеленчуци...ще внасяме техника...ама Мафия ГРОБ ИСКА ДА СМЕ САМО КОНСУМАТОРИ И ЗА ВНАСЯМЕ ВСИЧКО! ДА ЯДЕМ ГМО БОКЛУЦИ...ДОНЧЕВ-ВСИЧКИ ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ СМАЗАНИ РАНО ИЛИ КЪСНО ОТ НАРОДА И ИСТОРИЯТА ЩЕ ВИ ЗАПОМНИ КАТО национални ПРЕДАТЕЛИ!
Може да е популизъм...но в случая Нинова е права...Комунистка или не незнам...Вие обаче сте нагла измет!!!
П.С. не съм трол както обичат да казват ГЕРБЕРАСТИТЕ за да им е угодно...а сега нека систимата ми чукне минусчета, че като гледам всичко което е Анти ГРОБ не е удачно мнение...
На Терминал 2 вие заминавате да бачкате в чужбина, а ние да горим на слънцето в Бали.
И какво според теб се е променило след 25 години от които последните 7 управлява твоята любима партия.
Според твоята логика не трябва да се гласува за някоя партия.
Същите, които направиха 3000лв.=$1 сега обещават повече пенсии и пари за хората.
Същите, които принудиха хората да бягат от България, сега обещават да ги върнат.
Същите, които взеха спестяванията на хората в банките и ги фалираха, сега обещават да спрат бедността.
Същите, които създадоха мафията, сега обещават да се борят с нея.
Същите, които станаха известни с червените си куфарчета, сега обещават да се борят с корупцията.
Същите, които стреляха по хора без съд и без присъда, сега обещават по-добро правосъдие.
Простете ми, че не ви вярвам!
Строители на капитализма: Георги Гергов – от мръвката до ЦУМ
Георги Гергов - възход без край...
През далечната вече 1956 година във врачанското село Джурилово се ражда Георги Гергов, бъдещ бизнесмен и милионер, червен политик и светска личност в мащабите на постсоциалистическа България. Родното му село от 1950 година носи името Нивянин по поетичния псевдоним на един партизанин, родом от тук, Иван Недков.
Георги Гергов израства в селото, учи тук и естествено започва работа в ТКЗС-то.
Работният младеж е оценен и само след година го правят бригадир, но това едва ли удовлетворява иначе амбициозният Георги. Той иска размах и по-голяма мащаб и едва на 19 години, през 1975 година, решава, че поле за изява ще му бъде един от големите свинекомплекси на соцдържавата ни от онова време – този в Маноле, Пловдивско. Тъй като пътят му в живота е ясно проектиран – земеделието – той се квалифицира като зооспециалист. Силата му обаче е в практиката, а не в науката.
Нисък, подвижен и работар, той скоро започва да прави кариера в свинекомплекса. След 11 години, през 1986, вече е негов директор. Онези, които обичат историите за способните хора, издигнали се от ТКЗС-то до началническия кабинет в голям свинекомплекс само с дарба и труд, ще останат разочаровани. Защото успехът на Гергов в кариерата, колкото и тя да е провинциално-селска, е свъзран с два факта, които нямат нищо общо с предприемаческия дух или мита за работливия българин. Първият е политическата кариера, която той прави, стигайки до поста партиен секретар на комплекса. И то преди да навърши 30 години, което показва, че е
изминал на един дъх пътя от комсомолски активист до партиен другар
и то от отговорните. Вторият – рамото, което получава от свой познат и приятел, оказал се на висок пост във властта точно когато трябва – адашът Георги Танев. Когато е трябвало да се подскаже, кой да стане шеф в свинекомплекса, Танев е начело на ДКМС – младежката организация по времето на социализма, от която се излюпваха висшите ръководители на икономиката и обществения живот в България по времето на Тодор Живков. За него е нищо работа да подхвърли в съответната „шапка”-министерство и стопанско обединение, които определят кой да стане началник в соцвремената едно име. И то скоро ще изплува. Така, точно в годината , когато навършва 30 години, Георги Гергов става директор, макар и на свинекомплекс в провинциално пловдивско село. Според неофициални данни двамата с първия комсомолец на държавата по онова време се познават още от работата на Гергов в родното му село по комсомолска линия, но потвърждение за това днес е трудно да се намери. Вероятно пътищата им са се пресекли и по някоя от редовните бригади, организирани в помощ на селското стопанство по онова време.
Това назначение обаче се оказва онази решителна крачка, която прави само след три-четири години от селското момче богат човек и преуспяващ бизнесмен във вече поелата по пътя на пазарната икономика България. По късно,когато вече е станал човек с пари и влияние, той ще се възползва от едно друго познанство - това с Румен Петков, който като студент в Пловдивския университет е живял под наем в семейството на Гергов. Но това ще е по-късно, когато нещата вече са стигнали дотам, че парите се лепят по пръстите на бившия директор на свинекомплекса в Маноле.
За незапознатите със селскостопанския сектор от времето преди 1989 година трябва да се каже, че оглавения от Гергов комплекс не е нещо малко и незначително, той има над 20 000 свинемайки и в духа на социалистическите мащаби бълва огромна продукция от месо към пазара. Стремежът да се правят грандиозни обекти е типичен за номенклатурата от онова време и дори отглеждането на свине не прави изключение.
Но колкото и да е „обект от национално значение” свинекомплексът и неговия директор вероятно щяха да останат такива още дълги години, ако не бе дошъл 10 ноември и в държавата не бяха се разместили пластовете на властта. Още повече, че малко преди промяната през същата тази 1989 година избухва скандал в свинекомплекса и главен обвиняем е Гергов.
От комбината са изчезнали над 300 хиляди лева, а в размирните времена посредством препоръки от високо скандалът е потулен и директорът се измъква безнаказано. Ако не бе 10 номври, вероятно Гергов щеше да бъде отстранен и пратен в глуха линия, а ако покровителите му не се окажат достатъчно силни, можеше и да бъде и съден. Но това би станало, само при условие, че промяната се бе отложила. Тя обаче идва и късметът на Гергов го измъква от сложната ситуация. Най-важното – той остава директор, а това вече е позиция, която носи дивиденти.
Идва златното време за хората , които промяната е заварила на стратегически места и на които се дава възможност да приватизират /откраднат/ онова, което дотогава са управлявали като представители на държавата. И повечето от тях го правят, къде по-успешно , къде по-неуспешно. От тези именно среди излизат и над 80% от богатите днес българи. Като започнем от задграничните дружества, минем през заводите и комбинатите и завършим с ТКЗС-тата и свинекомплексите, всичко бе опоскано в създаденото безвластие и в годините на първоначално натрупване на капитали, както пишат класиците идеолози.
Първият милион на Гергов идва като по поръчка, твърдят запознати с житието му от онова време. В началото на 90-те Георги Гергов още се води директор, но свинекомплексът на практика е ликвидиран, животните са изклани и изядени или изнесени зад граница. Изведнъж от Гърция се получава съобщение, че идват четири кораба фураж за свинете. Пристигат корабите с фураж, платен от българската държава. Да, но свине вече няма. Гърците казват, той е платен и си е ваш. Само, че соцдържавата, която го е платила, вече я няма. При тази манна небесна за директора, той прави крачката и от държавен директор на несъществуващо предприятие се превръща в милионер, като продава за своя сметка фуража. Неофициално се твърди, че в джоба му са влезли около 10 милиона долара,
ако някой се поразрови, може да разбере и точната сума – корабите носят товар, който е записан някъде по митниците, цените на фуража от периода също могат да се намерят. Стоката е конвертируема, тя се търси и реализацията й е елементарна.
С толкова пари нещата изглеждат по-съвсем различен начин за Гергов, за разлика от милионите българи, ударени от инфлацията, чакащи пред празните магазини и получаващи заплата колкото да не умрат от глад. Сложил солидна основа на богатството си, бившият директор напуска през 1991 година комбината и става съветник в Министерството на Земеделието, а през 1993 година започва да търгува със зърно.
Парите от първите милиони се завъртат, взима и кредити и към джоба му потича пълноводна река. Предвидливо обаче Гергов не харчи само за лични нужди, а инвестира. Първите му покупки са свързани с първите му удари – купува през 1995 година същия свинекомплекс, който на времето е ръководил, добавя към него и фуражни заводи в Стара Загора, Бургас и Пловдив. Така затваря цикъла и сам си произвежда храната за животните, което пък прави произвежданото месо конкурентно на пазара. Но за човек с много пари като Георги Гергов свинете и фермерството явно не са достатъчни. Той прави доста странен завой в инвестициите си, вероятно подсказан му от хора от любимата му червена партия. Насочва се към туристически обекти, но не каквито и да е, а подбрани, предимно от използваните от властта и правоимащите преди 1989 година.
Първата перла в короната на новопоявилия се туристически бос е комплекс на ЦК на БКП в курорта „Св.Св. Константин и Елена”, бивш „Дружба”, прекръстен от него на „Слънчев ден”. През 1999 година за смешните 8 милиона германски марки Гергов придобива собствеността върху шест отделни сгради, огромен парк, прекрасна плажна ивица и почти завършено яхтено пристанище. Използвано от втория ешалон на партията – майка преди промените, в летовището ежегодно минават по няколко хиляди служители на градски, районни, окръжни комитети на БКП. Почивките са евтини, затова пък условията – прекрасни. В комплекса има тенис корт, лятно кино и два огромни паркинга в борова гора. Кой и защо подари на Гергов този комплекс, така и не е съвсем ясно. Ясно е само едно – след тази покупка шефът на свинекомплекса вече е изискан хотелиер с претенции и високопоставени партийни гости. Вероятно някъде по това време изниква и определението за Гергов като хотелиерът на властта. Инвестицията си той избива като довършва и продава на отделни апартаменти сградата на яхтеното пристанище и дори излиза на плюс. Още може да се срещнат обяви за препродажба на тези апартаменти на брега на морето, като цените започват от 2500 евро на квадратен метър.
Оттук нататък ударите му продължават, кой от кой по-печеливши. Гергов е вече човек, ползващ се с доверието и подкрепата на силно влиятелни икономически кръгове в и около БСП. През 2004 година
придобива ЦУМ за 30 милиона евро, както и 47% от “Търговски Дом” във Варна, като закупува акциите от известната “Феста Холдинг” на Петя Славова. И като за капак на всичко придобива Пловдивският Панаир.
Появяват се и първите анализи на това защо и как бившият шеф на свинекомплекс успява да напазарува толкова апетитни и за него евтини части от държавната и партийна баница. Според пловдивския бизнесмен Петър Станчев за успеха на Гергов съществен принос има и
масонска ложа с име Слънце-Ориент, организирана от бившия президент Първанов. Ложата е замислена като център за икономическо и властово влияние по оста Свиленград - Пловдив. Такава ложа наистина е регистрирана като сдружение в Пловдивския Окръжен съд през 2005 г. Самият Станчев твърди, че също е масон, но в друга ложа. Ето как бизнесменът обяснява реализацията на схемата при придобиването на мажоритарен дял в държавния някога Международен панаир Пловдив:
„Значи, тази ложа какво прави? Гергов му трябва сега в момента оценка на стойността на Пловдивския панаир и сградите в него. Той хваща другарчето си по ложа Цацаров и казва: "Искам да си направя оценка на тия имоти". Цацаров вика: "Няма проблеми". Гергов пише официално писмо до съда и иска трима оценители да направят тази оценка, като той сам си предлага трима оценители с оригинален документ до съда. Съдът му приема естествено и тримата оценители. От първата оценка до предложение и т.н. до крайните му оценки, цялата работа се прави за една седмица. Няма тука насрочване на заседание, нормална процедура... всичко се праска, все едно е собствен съд, разбираш ли, по бърза процедура... Оценката се умножава от първия оценител до следващия над сто пъти се завишава...”
Както се вижда от документите, разпространени и в интернет, само в рамките на няколко седмици в края на 2006 г. експертизата е изготвена и Румен Овчаров, тогава министър на икономиката, взема решение да се вкара
апорта на Гергов в Международен панаир.
Бързането си има причина. От 01.01.2007 г. България става член на Европейския съюз и този номер може да бъде засечен като нерегламентирана държавна помощ.
Просто, ясно и много работещо, но не за всички, а само за отделни представители на българския бизнес. Гергов става любимец на властта в периода 2005-2009 година и затова едва ли е учудващо, че отбелязването на неговата 50 годишнина през 2006 година се превръща в бляскаво светско събитие на покровителствани и покровители. В ресторанта на приватизирания от него чрез класическа РМД схема хотел “Ленинград” сега “Санкт Петербург” за мизерните 1.58 млн. долара са всички от върховете, както и тези, на които предстои да се издигнат. Сред именитите гости на юбиляра са президентът на страната Георги Първанов, тогавашния кмет на София Бойко Борисов, медийни гурута като Тошо Тошев и Венелина Гочева. На отделна маса са близките до президента интелектуалци, групирани около издателя Иван Гранитски. Тук са и бившите партийни ръководители от времената на Тодор Живков като Дража Вълчева.
Магистратите са представени от прокурорите Росен Димов (ръководител на Апелативна прокуратура), Димитър Ангелов (ръководител на Районна прокуратура – съпругата му е адвокат на Гергов), Андрей Атанасов (ръководител на Окръжна прокуратура) и много съдии начело със Сотир Цацаров – председател на Окръжен съд.
Естествено, на партито са и представители на МВР- комисар Йордан Кюмюрджиев и комисар Ангел Рангелов – бивш и настоящ за този момент ръководител на полицията в областта. По-късно и двамата се хвърлиха в политиката, спонсорирани от рожденика.
Тук е и групата на верните на Първанов социалисти – Румен Петков, Корнелия Нинова, Петър Мутафчиев.
Любопитното е, че почти всички са членове на масонската ложа, оглавявана от Гергов. В продължение на два часа безкрайна опашка от гости връчва подаръци на семейство Гергови, а пирамидата от букети достига тавана на ресторанта, разказват свидетели на събитието.
Името на Георги Гергов и днес фигурира като съдружник, акционер и член на управителен орган в над 45 юридически лица със стопанска и нестопанска цел, показва справка в масивите на Сиела. Той дори се опитва да създаде Министерство на туризма през 2007 година, но премиерът тогава Сергей Станишев не уважава призива му, вероятно поради тесните му връзки с Георги Първанов. А Гергов по онова време не е само инвеститор, но и председател на Националния борд по туризъм.
Не спира и инвестиционната му активност и то в нови сфери на икономиката. На 7 май 2008 година той купува пловдивската фирма "Пътища" АД, която има дялово участие в дружества, сред които "Българска пътно строителна компания", "Минстрой - Пътища" и "БКС Горна Оряховица". А на 8 май става почетен консул на Руската федерация в Пловдив. Навлизането му в пътния бизнес, където се подвизават някои от най-богатите и властни хора в България като Васил Божков не е случайно. Гергов знае, че предстои да се излеят милиарди евро по европрограмите в нови магистрали, а без фирма с история няма как да се докопа до апетитни поръчки. Очевидно е, че той разчита и на покровителството на хората около Първанов, както и на приятелите си масони за това.
Голямото хоби на Гергов и семейството му са конете. За расови икзимпляри той харчи огромни пари. Спонсорира щедро и федерацията по конен спорт.
Сега изглежда амбициите на бившия шеф на свинекомплекса в Маноле се насочват към политиката. Последният му призив е от началото на септември и гласи: „Време е в Пловдив да има червен кмет!”. Това заяви Георги Гергов на традиционния събор на левицата в местността „Копривките” . Сред 5-те хиляди участници, извозени с около 140 автомобила и 75 автобуса, бяха Сергей Станишев, депутати, антифашисти-ветерани. Специален гост беше бившият министър-председател Георги Атанасов. Гергов е уверен в победата, защото продължи с думите: "Аз за това съм председател на местната структура, за да победим. Следващият кмет на Пловдив трябва да е червен. Ще вкараме осем депутати в Европейския парламент, ще ги размажем", зарече се водачът на социалистите в града под тепетата.
Гергов е представен и в кабинета „Орешарски” чрез земеделския министър Димитър Греков. Милионерът е бил негов студент. След години пък Греков е част от неговата масонска ложа. Свързва ги старо приятелство, което със сигурност ще даде нови плодове.
Дали ще се реализират политическите амбиции на Гергов, ще се види през май догодина, когато са изборите за европарламент. Но дори и да не успее в политическите си намерения, Гергов ще си остане фактор не само в Пловдив, но и в страната. С толкова пари, собственост и работещи за него той е в състояние да влияе и то съществено на националната политика. Нещо, което прави от години и вероятно ще продължи да прави.
Време е за истината за това кои са националните предатели, време е за истината за гласуването в Европейския парламент. За истината, г-жо Лъжа, е време. Това каза Десислава Атанасова от ГЕРБ по време на пресконференция за приетото днес Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС (СЕТА). Изявлението на Корнелия Нинова по темата бе определено от представителите на ПП ГЕРБ като „поредното биполярно разстройство“.
Официалната разпечатка на гласуването днес, с която и медиите разполагат, показва, че лидерът на ПЕС Сергей Станишев и голяма група от европейските социалисти подкрепят СЕТА. „Опитахте се да прикриете истината със странна пресконференция, на която заявихте, че Станишев много се е объркал в гласуването си в подкрепа на СЕТА. Може би се е объркал и Джани Питела - шеф на Групата на европейските социалисти в ЕП. Ред е да обяснявате, че ще ги мъмрите, ще ги наказвате до стената... но това не се случи по един друг повод - гласуването на резолюцията за наводняване на Европа с бежанци. Време е за истината, г-жо Лъжа“, подчерта Атанасова.
Според председателя на МГЕРБ Георг Георгиев лъжовните твърдения, изречени за СЕТА от Нинова, са няколко. По думите му, не е вярно, че пазарът ще се наводни с ГМО продукти. „СЕТА не отменя директивите на ниво Европейски съюз. Напротив, търговското споразумение залага два важни компонента - елиминиране на над 98% на тарифите и митата между Канада и ЕС, както и предвижда строга защита на интелектуалната собственост. Това е в услуга на европейските пазари“, обясни той. Георгиев припомни, че правителството на Бойко Борисов постави като условие за ратифицирането на СЕТА отпадането на визите за български граждани в Канада. „Това е едно от най-големите постижения, реализирани в последните 20 години. БСП не отчитат ли възможността, че България извлече най-доброто в случая, бяхме лидер на мнение във взимането на решението. БСП нямат ясна оценка какво е в национален интерес. Когато показват неразбиране на процесите в Европа, поне да не говорят - нееднократно са ни излагали. Как Станишев, опитен политик, ще се обърка така?“, коментира Георг Георгиев.
Лидерът на МГЕРБ бе категоричен, че Корнелия Нинова не е способна да упражни контрол върху процесите в собствената си партия. Георг Георгиев припомни, че евродепутатите от БСП гласуваха в подкрепа на резолюция, насърчаваща мигрантския поток в Европа. „Тогава Нинова привика за обяснение представителите на левицата в ЕП и никой не се отзова на поканата й. Очевидно тя не може да осъществи обратна връзка със собствените си евродепутати. Председателят на БСП твърди, че има капацитета да управлява България. Няма как да ни убеди, че може да управлява цялата държава, при положение, че не може да управлява собствената си партия“, категоричен бе Георг Георгиев.
Според Димитър Главчев разминаванията между Корнелия Нинова и Сергей Станишев датират от далечно време - още от времето, когато той е бил премиер. „Очевидно продължават да се разминават. По-интересно е как може да каже, че всички гласували за СЕТА са национали предатели. Г-жа Лъжа прекалява с етикетите“, подчерта Главчев.
„Малко смелост не достига на Нинова да обяви, че членството ни в ЕС е национално предателство - членство, което е постижение на десницата. Ако присъединяването ни към Европейския съюз е национално предателство, тогава и СЕТА е. Трябва да се каже кой се опитва да унищожи България. Гласувалите в подкрепа на споразумението Джани Питела и бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц- те ли искат да унищожат България, според Нинова?“, попита Тома Биков. Той призова БСП да не употребяват израза "национално предателство", защото именно те стоят зад редица национални предателства - поръчковите атенати отвън, взривяването на църквата „Света Неделя“, масовите убийства от т.нар. Народен съд, опитът за унищожаване на българската православна църква, предателството на Деветосептемврийския преврат. Според Биков безотговорните изказвания на председателя на БСП Корнелия Нинова застрашават икономическото развитие на България и рушат авторитета на страната ни в Европа. „Когато потенциален кандидат за премиер говори по подобен начин, никой няма да иска да инвестира у нас, защото няма да знае какво ще се случи в бъдеще. Да имаме граници в говоренето си и да се опитаме да съхраним постигнатия авторитет и резултати в развитието на България до момента“, призова Тома Биков.