Уникално видео със зам.-председателите на ГЕРБ. Вижте историята за кучето, което наръфа обувките на Цветанов и една подарена пица
ГЕРБ залага на кампания лице в лице. Кандидат-президентската двойка ще посети над 200 общини
23 Октомври 2016, Неделя, 17:20 ч.
Автор: Георги ДИМИТРОВ30-ина минути двамата агитираха по морския булевард "Алеко Богориди" в Бургас
Предизборният концерт на ГЕРБ в Бургас събра няколкостотин души на площад „Атанас Сиреков“ тази вечер (ВИЖ ПОДРОБНОСТИ ТУК).Управляващата партия направи мощна заявка, за да спечели изборите още на първи тур, а Цецка Цачева получи сериозна подкрепа в града-витрина на ГЕРБ.
30-ина минути преди официалната част, репортер на Флагман.бг, последва зам.-председателите на ГЕРБ Цветан Цветанов и Димитър Николов, за да заснеме емоцията в предизборната кампания – контактът лице в лице, на който залага партията на тези избори.
Двамата тръгнаха по морския булевард „Алеко Богориди“, където в непринуден разговор се срещнаха с десетки бургазлии. Изключителната харизма на Димитър Николов бе като ракета носител.
Вижте повече в нашето видео:
В категории:
Политика
,
Президентски избори'2016
Направете това, за да намалите разхода на гориво
22/11/2024, Петък 14:59
0
ОДК-Несебър организира урок по добрина за малките ученици от СУ "Любен Каравелов"
22/11/2024, Петък 14:40
0
Главчев за Шенген: Финалното решение ще бъде взето декември, нещата вървят по план
22/11/2024, Петък 14:26
1
С тази царска запеканка със зеле и кайма впечатлявам всички гости
22/11/2024, Петък 14:20
0
Европрокуратурата разследва финансова злоупотреба при реставрация на българска църква
22/11/2024, Петък 14:00
0
Световна сензация: Твърдят, че Ружа Игнатова е жива и се крие в...
Зловещо: Момче задига номера от изгорялата кола на Гунди, ето какво се случва с него
Разкриха тайната й
22/11/2024, Петък 13:20
1
Археологически музей ще бъде издигнат в Обзор
22/11/2024, Петък 13:00
0
Спортна България скърби
Обесилият се полицай оставил предсмъртно писмо?
22/11/2024, Петък 12:30
1
Дари 20 милиона
22/11/2024, Петък 12:18
2
Така бе отворен пътят за съдебна разправа с българската интелигенция, която щеше да пречи на нахлуването на съветския болшевизъм в България и установяването на пълно господство на комунистите в родината ни. Това е тълкованието на опозицията.
Народният съд върна България в лагера на победителите от Втората световна война и даде път на Отечественофронтовското правителство. Виновните за третата национална катастрофа получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си теглото на фашисткия режим. Това са аргументите на зараждащия се комунистически режим.
Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.
Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че "присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва". Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст "Оправдать никого не следует". Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският "народен съд" убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена същата нощ до запустяла яма близо до Централните софийски гробища. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Последвалите процеси в цялата страна целяха узаконяването на хилядите убийства, извършени от комунистите непосредствено след 9 септември 1944 година, както и физическото и морално ликвидиране на цялата ни интелигенция - учители, лекари, духовници, общественици. Това даваше възможност за лична разправа по местата, където “народните” съдилища издаваха присъдите си, без да се съобразяват с доказателствата, оневиняващи подсъдимите, призовавайки за свидетели лица, които се стремяха към лично или класово отмъщение. Нарушавайки действащата в момента Търновска конституция, всички международни договори, по които България беше страна, и на общопризнатите норми на международното право, българските комунисти целяха установяването на жестока диктатура. Тази диктатура създаде лагерите, изхвърли от домовете им хиляди семейства, остави ги без подслон, постеля и храна в студената зима и настани в заграбените жилища комунистическите си храненици.
“Народният” съд първоначално си поставя задачата да унищожи министрите, регентите, народните представители, интелигенцията и офицерството, или с две думи - българската държавност. След кървавата разправа с тях на 1 февруари 1945 г. “работническо-селската” управа нагласява още 135 съдебни процеса из цялата страна.
За никого вече не са тайна имената на авторите на “Наредбата-закон” - Кимон ГЕОРГИЕВ - трижди превратаджия, Дамян ВЕЛЧЕВ, от комунистите д-р Минчо НЕЙЧЕВ - министър на правосъдието, Антон ЮГОВ, Цола ДРАГОЙЧЕВА, много личности от тогавашната опозиция, чиито имена не ще спомена, тъй като самите те, след като свършиха “работата”, скъпо заплатиха участието си в кървавите вакханалии на комунистите. Речите на Кимон Георгиев и на главния обвинител Георги Петров говорят достатъчно красноречиво за “законността” на “Народния” съд.
Ето част от речта на Кимон Георгиев, министър-председател:
“Първите два процеса по Закона за Народния съд - най-важните измежду всички - са вече насрочени. Това са процесите срещу фашистките управници у нас и срещу продажните народни представители. Другите процеси - срещу виновниците за народната катастрофа и за свързаните с нея злодеяния, предстоят в скоро време да бъдат насрочени. Предназначението на Народния съд при неговото създаване беше двояко. Първата му задача, която очертах в декларацията от 6 октомври, се състои в това: да даде справедливо и законно възмездие за причинените на България нови нещастия, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната въпреки чувствата, волята и интересите на българския народ. Заедно с това чрез предаване на виновниците в ръцете на правосъдието се целеше да се канализира и овладее евентуалното стихийно проявление на дълбоко наслоената в народната душа жажда за отмъщение.
Народният съд ще съди безпристрастно истината и ще издава своите строги присъди съобразно с нея. Всъщност най-важното и трайно значение на Народния съд, което оправдава преди всичко неговото създаване и неговата дейност, това е да предпази чрез страха от безпощадното, но справедливо народно наказание идните управници на българския народ от повтаряне на престъпленията на досегашните негови, фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите, причинени от миналия режим…”
В световната практика няма случай на унищожено Народно събрание. Затова дори до ден днешен белгийският парламент при откриването на своите сесии с минута мълчание почита паметта на унищоженото българско Народно събрание.
Според Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, от 1944 г. до 1962 г. през тях преминават 23 531 души, от които 2089 са жени. Най-голям е броят на лагеристите в Белене - 9933. Осъдените по политически причини са 14 647 души.
Народният съд се произнесе:
подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2618
изпълнени - 1046
на доживотен затвор - 1226
20 години затвор - 28
15 години затвор - 946
12 години затвор - 41
10 години затвор - 627
8 години затвор - 134
7 години затвор - 134
6,5 години затвор - 1
6 години затвор - 48
5 години затвор - 1006
4 години затвор - 7
3 години затвор - 332
1 годинa затвор - 724
8 мeseca - 4 / 6 мeseca - 5
1 година условно - 652
прекратени преписки - 104
починали - 202
Така бе отворен пътят за съдебна разправа с българската интелигенция, която щеше да пречи на нахлуването на съветския болшевизъм в България и установяването на пълно господство на комунистите в родината ни. Това е тълкованието на опозицията.
Народният съд върна България в лагера на победителите от Втората световна война и даде път на Отечественофронтовското правителство. Виновните за третата национална катастрофа получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си теглото на фашисткия режим. Това са аргументите на зараждащия се комунистически режим.
Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.
Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че "присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва". Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст "Оправдать никого не следует". Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският "народен съд" убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена същата нощ до запустяла яма близо до Централните софийски гробища. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Последвалите процеси в цялата страна целяха узаконяването на хилядите убийства, извършени от комунистите непосредствено след 9 септември 1944 година, както и физическото и морално ликвидиране на цялата ни интелигенция - учители, лекари, духовници, общественици. Това даваше възможност за лична разправа по местата, където “народните” съдилища издаваха присъдите си, без да се съобразяват с доказателствата, оневиняващи подсъдимите, призовавайки за свидетели лица, които се стремяха към лично или класово отмъщение. Нарушавайки действащата в момента Търновска конституция, всички международни договори, по които България беше страна, и на общопризнатите норми на международното право, българските комунисти целяха установяването на жестока диктатура. Тази диктатура създаде лагерите, изхвърли от домовете им хиляди семейства, остави ги без подслон, постеля и храна в студената зима и настани в заграбените жилища комунистическите си храненици.
“Народният” съд първоначално си поставя задачата да унищожи министрите, регентите, народните представители, интелигенцията и офицерството, или с две думи - българската държавност. След кървавата разправа с тях на 1 февруари 1945 г. “работническо-селската” управа нагласява още 135 съдебни процеса из цялата страна.
За никого вече не са тайна имената на авторите на “Наредбата-закон” - Кимон ГЕОРГИЕВ - трижди превратаджия, Дамян ВЕЛЧЕВ, от комунистите д-р Минчо НЕЙЧЕВ - министър на правосъдието, Антон ЮГОВ, Цола ДРАГОЙЧЕВА, много личности от тогавашната опозиция, чиито имена не ще спомена, тъй като самите те, след като свършиха “работата”, скъпо заплатиха участието си в кървавите вакханалии на комунистите. Речите на Кимон Георгиев и на главния обвинител Георги Петров говорят достатъчно красноречиво за “законността” на “Народния” съд.
Ето част от речта на Кимон Георгиев, министър-председател:
“Първите два процеса по Закона за Народния съд - най-важните измежду всички - са вече насрочени. Това са процесите срещу фашистките управници у нас и срещу продажните народни представители. Другите процеси - срещу виновниците за народната катастрофа и за свързаните с нея злодеяния, предстоят в скоро време да бъдат насрочени. Предназначението на Народния съд при неговото създаване беше двояко. Първата му задача, която очертах в декларацията от 6 октомври, се състои в това: да даде справедливо и законно възмездие за причинените на България нови нещастия, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната въпреки чувствата, волята и интересите на българския народ. Заедно с това чрез предаване на виновниците в ръцете на правосъдието се целеше да се канализира и овладее евентуалното стихийно проявление на дълбоко наслоената в народната душа жажда за отмъщение.
Народният съд ще съди безпристрастно истината и ще издава своите строги присъди съобразно с нея. Всъщност най-важното и трайно значение на Народния съд, което оправдава преди всичко неговото създаване и неговата дейност, това е да предпази чрез страха от безпощадното, но справедливо народно наказание идните управници на българския народ от повтаряне на престъпленията на досегашните негови, фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите, причинени от миналия режим…”
В световната практика няма случай на унищожено Народно събрание. Затова дори до ден днешен белгийският парламент при откриването на своите сесии с минута мълчание почита паметта на унищоженото българско Народно събрание.
Според Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, от 1944 г. до 1962 г. през тях преминават 23 531 души, от които 2089 са жени. Най-голям е броят на лагеристите в Белене - 9933. Осъдените по политически причини са 14 647 души.
Народният съд се произнесе:
подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2618
изпълнени - 1046
на доживотен затвор - 1226
20 години затвор - 28
15 години затвор - 946
12 години затвор - 41
10 години затвор - 627
8 години затвор - 134
7 години затвор - 134
6,5 години затвор - 1
6 години затвор - 48
5 години затвор - 1006
4 години затвор - 7
3 години затвор - 332
1 годинa затвор - 724
8 мeseca - 4 / 6 мeseca - 5
1 година условно - 652
прекратени преписки - 104
починали - 202
Können Sie sich denken, was zwischen Georgi Pirinski, Rumen Getchev, Rumen Ovcharov und Atanas Paparizov üblich ist? Alle sind Aussagen von BSP Vertreter von Parlament und den Medien bekannt, Politiker lange Nationalversammlung gezeichnet und Senior Partei und Regierungsposten. Einige würden sagen, dass sie so viele Jahre in der Politik haben, wegen seiner Qualitäten. Nein, diese Namen und viele wie sie jetzt behaupten, das bulgarische Volk zu vertreten, weil der Mangel an öffentlichen Gedächtnis und einfache Vergeltung.
Die Gemeinsamkeiten zwischen ihnen ist, dass sie die Minister in der Regierung von Zhan Videnov waren. Bei einer gescheiterten Regierung, ein Symbol für die Katastrophe, die das Management von BSP bringen Bulgarien. Ich bin sicher, dass Sie das Gefühl der Verwaltung Videnov erinnern, aber lassen Sie mich den Kontakt mit Personen erwähnen, die dafür verantwortlich sind, Sie daran zu erinnern, wie sie weiter ihre Lebensweisen entwickelt.
Rumen Getchev stellvertretender Premierminister verantwortlich für die wirtschaftliche Entwicklung in der Regierung, die in Hunderten von Unternehmen in den Konkurs geführt Überblähung gebracht, Tausende von Unternehmern zerstören und Zehntausende von Arbeitslosen machen. Dieser Mann ist jetzt Professor an der "angesehensten" School of Economics in Bulgarien. Rumen Getchev bestimmen unsere Zukunft nicht nur trainieren Zukunft Kader unserer Wirtschaft, sondern auch seine Tätigkeit als stellvertretender Vorsitzender des Ausschusses für Wirtschaftspolitik und des Haushaltsausschusses der Nationalversammlung, wo vorgeschlagen und gewählt umstrittensten wirtschaftlichen Maßnahmen dieser Regierung.
Ich bin sicher, dass Sie sich daran erinnern, wie das Management von BSP in der Mitte der 90er Jahre, die öffentlichen Finanzen zusammengebrochen hat dazu beigetragen, um die Banken zu entleeren, um den Verlust der Bürger Spar- und Bankrott vieler Banken. So etwas wie Krise, CCB und der Bank, und die steigende Haushaltsdefizit, aber deutlich schlechter Maßstab. Diejenigen, die den heutigen Bankenkrise in Verbindung mit Bankpleiten in Videnov kann eine gewisse Basis, weil der damalige Finanzminister sagt Dimitar Kostov - heute BNB Vizegouverneur verantwortlich für die "Banking" für eine zweite Amtszeit in Folge.
Haben Sie Hunger während des Winters Videnov und Klappern der leeren Töpfe aus Protest erinnern? Denken Sie daran, wie Weizen exportiert gedreht, leere Geschäfte, die Lewa nutzlos. Viel Anerkennung dafür ist der Minister für Handel und ausländische wirtschaftliche Zusammenarbeit. Sein Name ist Atanas Paparizov und seine ministerstvane nicht seine berufliche Zukunft beeinflussen. Er wurde MP in der Regierungskoalition gewählt, dann wurde ein Mitglied des Europäischen Parlaments, dann ist es auch ein Abgeordneter im letzten Parlament. Vor ein paar Monaten, bestimmen die Regierung von Orescharski Atanas Paparizov Vertreter Bulgariens in der Welthandelsorganisation.
Für die internationale Isolation, in der es wahrscheinlich gefallen Bulgarien hatte haben Sie kein Gedächtnis. Für ihren Beitrag Außenminister Georgi Pirinski dann. Selbst dann könnten westliche Diplomaten nicht verstehen, wie jemand wie Pirinski, der in einer totalitären Regierung unter Todor Zhivkov stellvertretender Premierminister war in der Lage, bereits die Außenpolitik der demokratischen Bulgarien vertreten. Weder seine Vergangenheit als stellvertretender Ministerpräsident unter Diktator noch sein Scheitern als Außenminister hielt ihn heute ist er im Parlament war nach nicht nur ein Abgeordneter in der Nationalversammlung war alle 25 Jahre, aber war Vorsitzender des Parlaments.
Die Außenpolitik während Videnov können Sie etwas entfernt, ich bin sicher, dass Sie die Kämpfer und Gangster erinnern, empörend und die wahren Herren des Landes waren. Justizminister war dann Mladen Chervenyakov, die dann viele Jahre BSP in Sofia führte, gerade als er von Rumen Ovcharov ersetzt wurde - Energieminister in der Regierung Videnov, dann die Regierung Stanischew. Same Ovcharov, der heute einen Brief unterzeichnet Suche nach Reformen und einen Bruch mit der Vergangenheit in der BSP. Unter dem gleichen Buchstaben und Namen Kiril Dobrev, der Sohn des verstorbenen Nikolay Dobrev - Vorsitzender des Ausschusses für nationale Sicherheit und dann Innenminister in Videnov. Nikolay Dobrev, die heute von seiner glorreichen ist, dass Bulgarien von Bürgerkrieg gerettet, aber ohne eine Verantwortung des Managements zu sagen, die Bürger der Willkür der Gangster zu verlassen und brachte das Land an den Rand des Bürgerkrieges.
Sage Ihnen das alles zu zeigen, wie kurz unser Gedächtnis. Um für heute ist es klar, dass die Tage der Regierung Orescharski kommen mit dem Mandat des BSP und MRF Unterstützung gezählt werden nicht glauben, dass es vorbei ist. Denken Sie daran, wie viel Mühe es diese verbrecherische Regierung zu entfernen nahm. Denken Sie daran, den Schaden, den Minister und Abgeordnete öffentlichen und wirtschaftlichen Leben verursacht. Denken Sie daran, ihre Namen und Gesichter und lassen Sie sie nie wieder erlauben, unser Schicksal zu bestimmen.
Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.
Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.
Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.
Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.
А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.
За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.
Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.
Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило. Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.
Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.
Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.
Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.
Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.
А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.
За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.
Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.
Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило. Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.
Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.
Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.
Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.
Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.
А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.
За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.
Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.
Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило. Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.