След като Варна ни прецака: Утешиха Бургас с наградата за най-много европроекти
Варна победи чрез атака на тролове в читателската класация за най-добър град
Ключови думи:
бургас, класация, най-добрият град живеене, софия, европроекти, награда, кмет, димитър николов
22 Април 2016, Петък, 13:59 ч.
"Най-добрият град за живеене" отиде при София и Варна
Бургас получи наградата за европейските фондове и икономическа политика на официалната церемония по обявяването на "Най-добрия град за живеене в България". Кметът Димитър Николов получи лично наградата от Томислав Дончев, вицепремиер на европейските фондове и икономическата политика. Той дори се пошегува, че награждава града, без да има никаква връзка с него - нито е от Бургас, нито има имот там.
Наградата е малка утеха за бургазлии, след като при спорни обстоятелства Варна ни победи в читателската класация за "Най-добър град за живеене". Морската столица в последния момент и с измама завърши с 41,89 %. Бургас получи 35.36 %.
От началото на допитването Бургас убедително водеше класацията. Разликата между двата морски града беше около 20 %. Само за един следобед обаче варненци активизираха хиляди тролове и малко преди края на класацията северният град ни изпревари.
"Бургас е със светлинни години по-напред от Варна. Разликата се вижда от километри. Каквито и класации да спечелите, Бургас пак ще си остане най-добър!", "Интернет троловете в действие! Няма как за толкова малко време Варна да изпревари Бургас", "Бургас си е прекрасен град и ще си остане такъв, Варна само ще ни диша прахта" - бяха само част от коментарите на бургазлии по форумите.
В категории:
Бургас
Пуснаха грозна лъжа за нея
Много е влюбен
23/04/2025, Сряда 21:41
0
Сваля млада красавица
23/04/2025, Сряда 21:20
0
Влезе по спешност в болница
23/04/2025, Сряда 21:00
0
Снайперисти застреляха над 700 коали
23/04/2025, Сряда 20:40
4
Путин демонстрира отлични отношения към съседка на България
23/04/2025, Сряда 20:18
0
Атака с брадва разтърси родно село
23/04/2025, Сряда 20:00
2
Сподели за деликатен проблем
23/04/2025, Сряда 19:20
0
Фрапантен побой в България
23/04/2025, Сряда 19:00
0
Рядко срещан инцидент в страната
23/04/2025, Сряда 18:49
2
Притеснителна информация за Варна
23/04/2025, Сряда 18:47
0
Искат закриване на две училища в...
23/04/2025, Сряда 18:33
0
Името СЕВДАЛИН Е ТУРСКО.
Точно заради другите губи, много си прост кой ти е виновен.
По тази твоя тъпа логика София губи щото ходят от всички градове там.
Тъпанар, как ще ни делиш ве!
Българите трябва да се подкрепяме и да сме заедно, само помак като тебе може да дели хората.
Дали трябваше да се направи всичко това е друг въпрос.
Само една,има ли такава изобщо??
1944 GODINA IA ZAVARVA S ZELI 4000 DUSHI NASELENIE.
LUDMILA LEKA I PRAST, NAPRAVI OT TVA SELO GRAD.
IVAN VAZOV PISHE V SVOITE PATEPISI SLEDNOTO:
TREBVASHE DA DAVAM PO PETACHE NA CHIRACHETATA VAV VARNA ZA DA MI GOVORIAT NA BALGARSKI KATO SLEZOH OT PARAHODA OT ODESA.
VARNA E TAP GAGAUZKI GRAD, SMESIZA OT GARZI TURZI EVREI I ARMENZI.
DA IM E CHESTITO.
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.