Карнобат размаза Миньор с 6:1, юноша с дебютен гол
03 Април 2016, Неделя, 13:46 ч.
Футболистите на „Карнобат“ изригнаха с убедителен разгром над „Миньор“ /Раднево/ с 6:1, в мач от 24-ти кръг на Югоизточна „В“ група. Домакините пропуснаха победа в още по-голям размер, а срещата се игра предимно пред вратата на гостите от Раднево. Победата дойде и като вид подарък за рожденика в редиците на карнобатлии Александър Георгиев, който започна титуляр и игра пълни 90 минути.
С хеттрик многобройната публика поздрави Петър Колев, който откри резултата още в 7-ма секунда, реализирайки може би най-бързия гол в шампионата. Срещата тъкмо започна, когато Колев тръгна с мощен спринт за тормози отбраната на „миньорите“, нахлу в пеналта и опъна мрежата за 1:0.
В 26-та минута пак той попадна в прегръдките на своите съотборници, когато се „разходи“ из околностите на наказателното поле на „Миньор“ и с премерен удар от около 12-13 метра шутира за 2:0.
Адашът по фамилия на Петър Колев - Стойко вкара за класическото 3:0 в последната минута на първата част. Стойко Колев отбеляза при продължително разиграване в наказателното поле на гостите.
В 53-та минута Петър Колев оформи своя хеттрик след технично изпълнение, което свари неподготвена отбрана на „Миньор“.
Юношата, едва 16 годишен, Никола Николов реализира гол от дузпа в 61-ва минута за 5:0. Последното попадение в мрежата на „Миньор“ падна след гол с глава на Димитър Петров в 78-ма минута.
Гостите от Раднево все пак стигнаха до почетно попадение в 82-ра минута, когато Анастас Петров „хвана в крачка“ защитата на „Карнобат“ и реализира за 6:1.
След този категоричен успех карнобатлии вече имат 33 точки, но запазват 11-то място във временното класиране. В следващия кръг момчетата на старшията Атанас Димов ще гостуват на „Гигант“ /Съединение/. Двубоят е на 9-ти април от 17 ч.
ОФК КАРНОБАТ – МИНЬОР /РАДНЕВО/ 6:1
1:0 Петър Колев 1 мин.
2:0 Петър Колев 26 мин.
3:0 Стойко Колев 45 мин.
4:0 Петър Колев 53 мин.
5:0 Никола Николов 61 мин. (д)
6:0 Димитър Петров 78 мин.
6:1 Анастас Петров 82 мин.
ОФК „КАРНОБАТ“: Христиан Славов, Тодор Няголов, Пламен Димитров /65 – Трендафил Момчилов/, Добромир Иванов, Димитър Петров, Иван Макриев /60 – Георги Калоянов/, Стойко Колев, Яни Николов, Александър Георгиев, Петър Колев, Марин Маринов /54 – Марин Маринов/
В категории:
Карнобат
Мика Зайкова: Храните ще поскъпват, а рафтовете ще са празни
13/04/2025, Неделя 22:00
3
Скъп ток за бизнеса от утре
13/04/2025, Неделя 21:21
0
Наред ли е
13/04/2025, Неделя 21:00
2
Утре затварят Северната тангента
13/04/2025, Неделя 20:40
0
Кога може да съдите Общината за спукана в дупка гума
13/04/2025, Неделя 20:20
1
Трудни дни очакват тези три зодии
13/04/2025, Неделя 20:00
0
Китай залива Европа с евтини стоки
13/04/2025, Неделя 19:41
2
Доналд Тръмп съсипа Шейн
13/04/2025, Неделя 19:21
0
Тези 4 зодии не трябва да близват алкохол до 2039 г.
13/04/2025, Неделя 19:00
1
Силен творчески заряд и креативност в конкурса за афиш на концерта „Viva la musica“
Много пари за тези три зодии
13/04/2025, Неделя 18:21
0
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.