Карнобат размаза Миньор с 6:1, юноша с дебютен гол
03 Април 2016, Неделя, 13:46 ч.
Футболистите на „Карнобат“ изригнаха с убедителен разгром над „Миньор“ /Раднево/ с 6:1, в мач от 24-ти кръг на Югоизточна „В“ група. Домакините пропуснаха победа в още по-голям размер, а срещата се игра предимно пред вратата на гостите от Раднево. Победата дойде и като вид подарък за рожденика в редиците на карнобатлии Александър Георгиев, който започна титуляр и игра пълни 90 минути.
С хеттрик многобройната публика поздрави Петър Колев, който откри резултата още в 7-ма секунда, реализирайки може би най-бързия гол в шампионата. Срещата тъкмо започна, когато Колев тръгна с мощен спринт за тормози отбраната на „миньорите“, нахлу в пеналта и опъна мрежата за 1:0.
В 26-та минута пак той попадна в прегръдките на своите съотборници, когато се „разходи“ из околностите на наказателното поле на „Миньор“ и с премерен удар от около 12-13 метра шутира за 2:0.
Адашът по фамилия на Петър Колев - Стойко вкара за класическото 3:0 в последната минута на първата част. Стойко Колев отбеляза при продължително разиграване в наказателното поле на гостите.
В 53-та минута Петър Колев оформи своя хеттрик след технично изпълнение, което свари неподготвена отбрана на „Миньор“.
Юношата, едва 16 годишен, Никола Николов реализира гол от дузпа в 61-ва минута за 5:0. Последното попадение в мрежата на „Миньор“ падна след гол с глава на Димитър Петров в 78-ма минута.
Гостите от Раднево все пак стигнаха до почетно попадение в 82-ра минута, когато Анастас Петров „хвана в крачка“ защитата на „Карнобат“ и реализира за 6:1.
След този категоричен успех карнобатлии вече имат 33 точки, но запазват 11-то място във временното класиране. В следващия кръг момчетата на старшията Атанас Димов ще гостуват на „Гигант“ /Съединение/. Двубоят е на 9-ти април от 17 ч.
ОФК КАРНОБАТ – МИНЬОР /РАДНЕВО/ 6:1
1:0 Петър Колев 1 мин.
2:0 Петър Колев 26 мин.
3:0 Стойко Колев 45 мин.
4:0 Петър Колев 53 мин.
5:0 Никола Николов 61 мин. (д)
6:0 Димитър Петров 78 мин.
6:1 Анастас Петров 82 мин.
ОФК „КАРНОБАТ“: Христиан Славов, Тодор Няголов, Пламен Димитров /65 – Трендафил Момчилов/, Добромир Иванов, Димитър Петров, Иван Макриев /60 – Георги Калоянов/, Стойко Колев, Яни Николов, Александър Георгиев, Петър Колев, Марин Маринов /54 – Марин Маринов/
В категории:
Карнобат
Започна скоростен ремонт на ГКПП "Кулата" заради Шенген
Иска да се върне при бившия си
Стара народна рецепта за постна погача за Бъдни вечер
Свали 30 кг
Банята изглежда мръсна и небрежна: премахнете тези неща от нея
Не правете секс на дивана, защото...
22/12/2024, Неделя 22:00
2
Пазете се от токсични приятели, които могат да съсипят връзката ви
22/12/2024, Неделя 21:40
0
4-те зодии, които имат ангелски души
22/12/2024, Неделя 21:20
0
Тези вкусни лодки с месо ще ви станат любимо ястие
22/12/2024, Неделя 21:00
0
Банята изглежда мръсна и небрежна: премахнете тези неща от нея
22/12/2024, Неделя 20:40
0
Иска да се върне при бившия си
22/12/2024, Неделя 20:20
3
Вместо 13 заплата у нас много работодатели са раздали за празниците бонуси, тематични подаръци и коледни партита
22/12/2024, Неделя 20:00
2
Смесете кисело мляко, брашно и захар на равни части и направете тази сочна торта с неустоим крем
22/12/2024, Неделя 19:40
0
Методът 3-6-9 издава има и бъдеще връзката ви
22/12/2024, Неделя 19:20
0
Закупуването на жилище става все по-трудно с тези промени в закона
22/12/2024, Неделя 19:00
0
Хвали се, че навремето е скъсвал Преслава от се*с
22/12/2024, Неделя 18:40
5
Започна скоростен ремонт на ГКПП "Кулата" заради Шенген
22/12/2024, Неделя 18:20
3
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.