Депутатът Румен Желев пред „Флагман”: Комунизмът е изключително зло - бързо го забравихме! Альоша не бива да е в центъра на Бургас

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: Авторът



Съветските паметници не бива да се унищожават - те трябва да останат, за да ни напомнят за ужасите на комунизма. Това каза депутатът от ГЕРБ Румен Желев пред „Флагман”. Потърсихме го за мнение по повод наново разгорялата се дискусия за бургаския паметник на съветската армия, наричан Альоша.

„Цялостното ми мнение за комунизма е, че той едно изключително голямо зло и ще цитирам Збигнев Бжежински, който навремето беше казал, че след гризачите най-много щети на човечеството е нанесъл комунизмът.

Препоръчвам на вашите читатели да прочетат „Златото на партията”, на руски звучи „Золото партии”, на Игор Бунич, след което отново можем да разгърнем темата.

А по отношение на паметниците им – не намирам нищо красиво в това да има такива паметници в кой да е град. В същото време не мога да твърдя на сто процента, че те трябва да бъдат заличени, защото мисля, че паметникът е там, за да ни напомня нещо – както хубавото, което ни прави горди, така и другото”, заяви Румен Желев.

По думите му паметниците в никакъв случай не бива да бъдат заличавани. „Нека да останат, за да ни напомнят колко ужасно е било. Защото много бързо всички забравиха термини като „пуснаха маслини”, как имахме пари, а не можехме да си купим нито телевизор, нито хладилник, как не можехме да пътуваме, или ако ни пуснаха най-накрая – ни даваха 20 долара джобни. Много неща бързо забравихме. Така е устроена човешката памет.

Навремето моята класна по литература казваше: Ако жената не забравяше, никога нямаше да роди втори път.

Така че е хубаво да си напомняме някои неща, които са ни носели болка”, добави бургаският депутат.

По повод идеята „Альоша” да отиде в музей на комунизма Румен Желев каза: „За паметниците това може би е най-доброто решение – не в центровете на градовете, не толкова доминиращо присъстващи в нашето ежедневие, но в никакъв случай заличаване. Нека да останат, за да ни напомнят ужаса, защото ние не знаем истината. Ние знаем „истината” за историческите събития такава, каквато са ни накарали да я научим. Но обективната истина сякаш е малко по-друга.”