Проф. Ланц: Няма ад и Рай, след „смъртта“ продължаваме да живеем в паралелни светове
Животът не свършва след „смъртта“, а продължава в паралелни светове.
25 Януари 2016, Понеделник, 02:10 ч.
Ученият твърди, че съзнанието не е продукт на човешкия мозък, а смъртта не е край, а преход към друга форма на живот
Животът не свършва след „смъртта“, а продължава в паралелни светове, твърди проф. Роберт Ланц от университета в Северна Каролина. Именно в паралелните светове, а не в Рай или в ад живеят душите ни след като се отделят от физическите ни тела. След „смъртта“ си там, „възкръсват“ отново в нашия свят, твърди ученият, цитиран от esoreiter.ru.
Според Ланц, животът на хората много прилича на растенията, които увяхват и после разцъфват отново. Смъртта не е край, а продължение на съществуването на съзнанието, обяснява професорът. Той твърди, че съзнанието не е продукт на човешкия мозък.
Неотдавна и учени от Калифорнийския университет развиха теорията, че след смъртта нашето съзнание продължава да живее в паралелен свят. Там според тях са изчезналите динозаври, чудовището от Лох Нес, Йети и русалките. Понякога обаче те се връщат в нашата реалност.
В категории:
Животът
Претърпя тежка злополука
13/03/2025, Четвъртък 22:00
0
Почина в агония заради родители-изроди
ВАС реши: Стипендиите само за ромски ученици са дискриминация
Вижте как исполините от „Живот на кантар“ вдигат гуми с тегло 450 кг и пренасят 1 тон пясък
Зрителите да очакват пълен шок в Ергенът
13/03/2025, Четвъртък 21:41
2
Чефо от "Сървайвър" взимал по 10 бона на месец от държавата, за да прави пропаганда
Съобщиха прекрасна новина за нея
Направи любопитно признание
Не съм болен от рак
Мартин се оказа страшно ла*но
Умря след употреба на райски газ
Градев сподели тежки думи за Бербатов и Величков
Ако наистина така казва, значи си противоречи сам, защото когато едно растение (човек) умре, то не продължава да живее в паралелен свят, А ЧРЕЗ СЕМЕТО И ПОКОЛЕНИЕТО, което създава, продължава да живее в този! Така то постига безкрайност, а не рикуширайки безкрайно от някаква паралелна реалност. Защо иначе имаме заложен този стремеж към размножаване, ако нямаше значение и животът си продължаваше с него или без него?!? В крайна сметка следващото растение може да е много близко генетично до родителите си, но то все пак е едно ново растение с нов дух(дъх)...
Иначе в началото звучи логично- всичко е по двойки в нашия дуалистичен свят- защо не и реалностите да са точно две (а не хиляда) между които да ни пренася смъртта/раждането...
Засега мисля да си остана привърженик на теорията със семето, поне докато господа професорите от Северна Каролина не решат да се обосноват малко по добре. Зад теорията им виждам чисто и просто нежеланието на Егото да приеме очевадната вероятност, че след смъртта господин големия професор, учил и преучил, цял живот трупал знание и мед, ще бъде там, където е бил преди да се роди- В НЕБИТИЕТО, тоест ще бъде НИЩО и всичко ще бъде загубено!
Само че, дали ще бъде загубено, господа професори и мили ми събратя непрофесори, които също искате да живеете вечно? Защо тогава според вас хората, които се връщат към живота, когато са били близо до смъртта масово казват, че целият живот им минава пред очите хем в удивителни детайли, хем за миг? Ето аз примерно, като един прост непрофесор ще използвам няколко също американски думи и ще изкажа теорията, че животът ни се upload-ва някъде, точно с цел да не се губи нищо. Въпросът е, дали има copy-paste, или cut-paste...