Как и защо бургаски затворници точат пари от държавата

Източник: 168часа

Воденето на дела срещу ГД „Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието отдавна е любимо хоби на много от затворниците, особено на тези, които са зад решетките за дълъг период от време.

Това не само е шанс да добавят по някой лев към издръжката си, но и възможност „да видят" бял свят. Когато си доживотник конвоирането до съдебната палата изглежда като разходка из забележителностите в непознат град.

В списъка на съдещите държавата са двама от тримата осъдени на доживот без право на замяна за едно от най-жестоките престъпления в новата криминална история - атентата срещу несебърския бос Димитър Желязков - Очите, съобщава "168 часа".

На 9 ноември 2002 г. кола бомба бе взривена пред жилищния блок в Несебър, където по онова време живееше Очите. Адската машина разкъса трима - жената на Желязков Таня, брай й Славчо Дерелиев и един от гардовете Николай Бъчваров.

За виновни бяха признати трима - Стоян Димитров-Толупа, много близък до убития по рано Георги Сивков, смятан за организатор на първата мрежа за разпространение на наркотици в Югоизточна България, Иван Рибов и Кероп Погосян.

Тези дни тримата ще закръглят 13 години зад решетките, голяма част от тях прекарани при специален режим в крилото на пандиза за доживотници.

Сега Толупа и Рибов имат възможност да измининат десетина крачки в центъра на Бургас, от колата на съдебна полиция до входа на съдебната палата, дори да видят колко неузнаваем е пл. „Тройката" след мегаремонта през последните години. Освен че водят дела за лошите условия, всеки един от тях е и свидетел по делото на другия, тъй като в известни периоди от време те са били съкилийници и знаят достатъчно дори за болестите си.

Миниразходките обаче са дребната причина за съдебната активност зад решетките, далеч по-съществената е, че дори частичното уважаване на иска направи по-поносимо пребиваването в затвора. Исковете на Толупа и Рибов са за по 150 лв. компенсация за всеки божи ден, прекаран в корпуса - 100 лв. за кошмарната хигиена и 50 лв. заради липсата на адекватни здравни грижи.

По неписано правило пълчища от болести връхлитат всеки, който се отзове зад решетките. Със сигурност голяма част от здравните оплаквания на пандизчиите са основателни. В състояние на стрес и меко казано неблагоприятни битови условия се отключват болежки, за които никой не е предполагал.

Според приложенато по делото съдебно-медицинска експертиза поставената диагноза на Димитров е "Невралгия на левия троичен. Херпес зостер на ухото, синдром на RAMSEY-HUNT." Това състояние се отнася към октомври 2013 г. Проведено е консервативно лечение, след което затворникът е бил изписан с подобрение. Претенцията на Димитров е, че той не е получил необходимите грижи.

Стоян не можеше да ходи заради псориатричен артрит. Оплакванията му започнаха около една година след влизането в затвора, свидетелства за съпроцесника си Рибов.

Според Димитров един от проблемите е, че има предварителен график по килии за посещенията при доктор и ако не е ред на твоята килия няма как да отидеш. При спешна нужда се блъска по вратата - ако някой те чие, допълни доживотникът по време на едно от заседанията по делото, проведено през октомври.

Адекватните здравни грижи са един от най-често срещаните казуси в делата срещу ГДИН, казват адвокатите Ваня Радиева и Надежда Арнаудова. Те представляват Рибов и Димитров, както и поне още 20 лишени от свобода.

Масовото мнение е, че пандизчиите са симуланти, но наистина има много тежки случаи, стига се и до ампутации, показва практиката през последните години.

Рецидивистът Велко Маринчев е с много тежка форма на псориазис

Съдебен иск от името на клиента си Велко Маринчев подготвя и адвокат Петър Димитров. 45-годишният Маринчев излежава присъда от 3 години и 11 месеца за измама. Това е последната - досието му е на класически рецидивист, "профилиран" в кражби и шмерекии. По-ужасяващо обаче е здравното му досие - пандизчията буквално гние в една от килиите на бургаския затвор заради тежка форма на "псориазис вулгарис", която е довела до лимфом и некроза на един от пръстите на дясната му ръка.

Престоят на Велко в затвора е бил прекъсвата многократно заради специфичното заболяване, последният път за 20 дни, от 1 до 21 април т.г. След тази дата той се връща зад решетките, удължаване на времето за лечение му е отказано и това нарушава плана за терапия. Резултатът - състоянието му драстично се влошава.

"Положението на Маринчев наистина е мъчително както за него, така и за останалите лишени от свобода, с които той дели една килия. Напълно е невъзможно той да се лекува в затвора, признават го всички лекари, които са го преглеждали. Въпреки това в момента се въртим в омагьосан кръг и довереникът ми продължава да е в корпуса", коментира адвокат Петър Димитров.

От май до август затворникът минава през няколко прегледа заради спешни състояния. На 30 юли със заповед на шефа на бургаския затвор Велко Маринчев трябва да бъде настанен в Клиниката по гнойно-септична хирургия към „Пирогов" - София. Пратен е обаче в специализираната затворническа болница в столицата като след няколко дни престой лекарите излизат със заключение, че в това здравно заведението не може да се осъществи ефикасно лечение. Становището на специализираната лекарска комисия е изпратено до окръжната прокуратура в Бургас.

На 14 август, два месеца след подаването на последната молба за прекъсване с цел лечение, с постановление на прокуратурата присъдата на Маринчев е прекъсната за 20 дни, през които той да се лекува в специализирано заведение, но три дни по-късно постановлението е отменено. Основанието, което се посочва е, че предстои привличането на 45-годишният затворник по две досъдебни производства като се разследва участието му в още едно престъпление. Гафът на пандизчията, че отново е прегазил закона докато е бил пуснат за лечение.

Това, че Маринчев следва да бъде привлечен като обвиняем не означава на 100 процента, че именно той е извършител на деянията, коментира адвокатът му. Това не е и основание да не му се разреши да се лекува и да спаси пръста си, както и да започне терапия с препарата "Хумира", за да лекува псориазиса си и да облекчи състоянието си, допълва Димитров.

Последното постановление на прокуратурата завършва с разпореждане до шефа на затвора да се проведе лечение извън местата за лишаване от свобода. Разпореждането напрактика е неприложимо, тъй като вече е установено, че в Бургас няма специализирано кожно отделение и специалисти в тази насока.

Този "омагьосан кръг" в крайна сметка ще доведе до поредната жалба, поредното дело и вероятно до поредните загубени пари от държавата.

Велко Маринчев също е свидетел по делото в полза на Стоян Толупа.

Той е със същата диагноза като мен, един от пръстите на дясната ми ръка вече е за рязане, разкри Велко Маринчев и вдигна пуловера си, за да покаже на съдебния състав пламналото си в обриви тяло и какво всъщност очаква Толупа, ако не се лекува както трябва. Диагнозата изисквала поддържане на перфектна хигиена. Лишените от свобода обаче можели да се къпят два пъти в седмицата. Преди време това ставало още по-рядко - по веднъж месечно.

Кофа вместо тоалетна в килиите, пълчища от дървеници и хлебарки, липса на елементарни хигиенни условия са кошмарните условия, за които най-често присъстват в жалбите.

До отговора дали държавата ще обезщети доживотника Стоян Митков Димитров има още доста съдебни заседания. На 9 декември делото продължава с представяне на заключенията на назначената през октомври петорна медицинска експертиза.

Практиката показва, че в повечето случаи обезщетения се присъждат заради липсата на течаща вода и кофите вместо тоалетни, но те са доста под претендираните суми, коментира адвокат Радиева.

С частично уважаване на иска завърши делото на друг затворник с присъда за убийство - Дончо Пехливанов от Карнобат. През 2011 г. Пехливанов убива собствения си брат в с. Аспарухово, лекарите преброяват 12 прободни рани по тялото му.

Пехливанов е осъден на 18 години през 2012 г., които са редуцирани до 12 г. заради съкратеното съдебно производство, а през 2014 г. пандизчията пуска искова молба за 16 хил. лв.

Оплакванията са стандартни: затворническата администрация не е спазила изискванията за минимална жилищна площ, не му е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като според режима в затвора вечер помещенията се заключват, лишаване от минимални условия за поддържане на физическото и психическото му здраве. По-специфичното в жалбата на Пехливанов е твърдението, че е бил дискриминиран от служители на затвора заради мургавия цвят на кожата. В процеса на делото това остава недоказано.

В допълнение - подаваните от него молби и жалби не са били разглеждани. Пощенските разходи за водената от него кореспонденция, са били за негова сметка, при изрична законова уредба в обратен смисъл за част от периода.

Според разпитани свидетели по делото при здравословни оплаквания процедурата е предварително записване за преглед при постовия. Лекар извършвал прегледи два пъти в седмицата от 10 часа до 12 часа. В останалото време това правел фелдшер, който давал на затворниците две лекарства - аналгин и парацетамол.

Ето как изглежда интериорът в килията на Пехливанов според един от свидетелите: „Леглата са на три етажа. Разстояние между леглата няма. Наредени са по периметъра на килията и едно има напречно от прозорците. Между тях има място колкото да мине човек. Има два запушени прозореца, там има шкафове наредени. Прозорците ги отваряме. Големи са и двата прозореца. Единият прозорец го закрива вишката, която е до стената, закрива го до половина, другата половина се закрива от шкафовете, а другия прозорец го закрива другата вишка".

При решението си по делото Бургаският административен съд се позовава на нормите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Визират се също така Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, с уговорката, че те нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите.

Магистратите приемат, че от установените по делото "неблагоприятни за ищеца хигиенни условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и установения факт, че килиите, в които се е намирал ищеца през процесния период са били прекомерно пренаселени, следва да се направи извода, че той действително е претърпял твърдяните от него, неимуществени вреди".

Така Пехливанов получава 7 500 лв., за неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 19.30 ч. до 6 ч. всеки ден и неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и адекватна психологическа помощ.

Решения в този дух дават кураж и на останалите затворници, тъй като визираните дефицити напрактика се отнасят за всички тях.

Според юристите още по-важно е пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 27 януари 2015 г. по делото Нешков и други срещу България.
Съдът приема, че лошите материални условия в затворите е повтарящ се за България проблем, който е установен и в други 20 решения.

„Нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен и игнориран с години проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение", е посочено в пилотното решение.

Препоръките са за незабавното предприемане на мащабни ремонтни дейности както и за някои законодателни промени. ЕСПЧ дава 18-месечен срок на България от датата, на която решението стане окончателно, да създаде комбинация от ефективни средства за защита срещу лоши условия на задържане, които да имат едновременно превантивен и компенсаторен ефект.

Докладът до българското правителство за посещението в България на делегация на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание е един от официалните документи, които се прилагат по визираните дела.

Проверката е била извършена през периода от 4 до 10.05.2012 г., а докладът е приет в началото на юни същата година. Комитетът е посетил Бургаския и Варненския затвор. С доклада се прави констатация, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система.

В Бургаския затвор, към момента на проверката, са били настанени 940 лица при официален капацитет 371, като жилищната площ на един затворник често е под един квадратен метър, не всеки затворник има легло.

В доклада Комитета е направил извод, че само по себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка.

Посочено е, че двата затвора - в Бургас и Варна, са в напреднал етап на рушене и нехигиеничност, а килиите са заразени с хлебарки и други паразити.

В заключение е посочено, че материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.

Логично становището на ГД "Изпълнение на наказанията" е, че исковете на затворниците са неоснователни.

"По-целесъобразно би било държавата да инвестира в ремонта на затворите за подобряване на битовите условия, а не да изплаща милиони левове на лишените от свобода… Съдебните състави, осъждайки извършителите на престъпления, едва ли формират съзнание, че същата тази съдебна система ще трябва да си "обезвъзмезди" с "хонорар" от 150 лв. за всеки ден престой в затвора. Бих казал една добра месечна заплата от 4500 лв.", пише в свое становище един от юристите в Областната служба по изпълнение на наказанията в Бургас.

От своя страна адвокатите са категорични, че държавата, респективно ГД "Изпълнение на наказанията" не прави необходимото, напротив. "Вместо да разходва отпуснатите средства за подобряване на живота за лишаване от свобода, ги пренасочва към ремонт на апартаменти на бивши служители на Министерството на правосъдието", пишат в едно от становищата си Радиева и Арнаудова, визирайки случая "Сабрие Сапунджиева".

Общият брой дела с правно основание Закон за отговорността на държавата и общините за 2014 година е 258, от които 44 дела в Административен съд Бургас, съобщиха от пресцентъра на правосъдното министерство.

От началото на 2015 г. до настоящия момент общ брой дела със същото правно основание, заведени пред Административен съд - Бургас е 67.

Бургаският затвор има сключен договор с фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация "ОРОЗОВИ и СИЕ" ООД за извършване на противоепидемични мерки с цел поддържане на хигиената в местата за лишаване от свобода, уточняват от ГД "Изпълнение на наказанията".

По повод оплаквания от ухапвания от дървеници, са извършени дезинсекционни мероприятия и към настоящия момент няма оплаквания от лишените от свобода в затвора - Бургас.

Материалните условия в затворите в София, Бургас и Варна са обект на коментар и в Публичното изявления относно българия на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказване. В него също се посочва, че санитарните възли са безнадеждно остарели, през нощта се облекчават в кофи и бутилки, а кухните са пълни с вредители.

708 лишени от свобода изтърпяват наказанията си в бургаския затвор  според справка в началото на  ноември. В корпуса на затвора  са настанени 512 затворници, в общежитие „Житарово“ - 99, в общежитие „Строител“ - 97.

"Изграждането на затворническо общежитие в с.Дебелт се осъществява по план. Към настоящия момент са в ход изпълнение на строително-монтажни работи на обекта. Извършени са около 30% от предвидените работи. Предстои обявяване на обществени поръчки за обзавеждане и оборудване на обекта и изграждане на системи за сигурност. Прогнозен срок за окончателно завършване на общежитието – юли 2016г.", твърдят от ГДИН.

В корпуса на затвора в Варна изцяло е запълнен капацитета за настаняване на лишени от свобода. Към 04.11.2015г. има настанени 401 затворници. Очаква се разтоварване на корпуса с откриване на ремонтиращото се в момента затворническо общежитие в с.Разделна. Срокът за завършване на ремонтните дейности в общежитието е януари 2016г.

Какво законът* приема за жестоко и нечовешко отношение

Чл. 3. (1) Осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
(2) За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат:
1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие;
2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
(3) За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

*Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража