Как умира едно село в Странджа - нова църква, празна спирка и заключени къщи

Източник: Стандарт

За "изкуството да губим" се замислих преди няколко месеца, след като гледах филма "Все още Алис", разказващ историята на заболяла от Алцхаймер успяла преподавателка в Колумбийския университет. Пак за "изкуството да губим" се сетих преди две седмици, когато се озовах в странджанското село Кондолово, където къщите са повече от хората, които пък се опитват да спрат напредващата фаза на забравата.

За селото чух, когато бях в съседното Българи за нестинарските игри. История, разказана ми от млада жена, ми даде желание да го посетя. "За първи път бях в Кондолово преди 3 г. Имах интересна случка с баба Жора, на която попаднах случайно. Искаше да си поприказва с някого. Нямаше как да й откажа и в приказки откарахме 6 часа. Когато я попитах какво иска да й донеса следващия път, поиска книга. Останах изненадана, а тя ми обясни, че заради липсата на хора искала да чете, за да не забрави да говори. Имала вестник от 2007 г., която препрочитала", каза ми Диана Стоянова, която е доктор по наукознание в УНИБИТ.

Кондолово се намира на 24 км от Царево, по пътя за Малко Търново. Лунната пътека, която води до него обаче, оставя впечатление за изминато разстояние от поне 2 400 км. Заради дупките на пътя със сигурност ще пропуснете зелениката от двете страни на разбития асфалт. А, ако колата не ви предаде, в един момент ще се озовете пред затворен смесен магазин

нова църква, празна спирка и заключени къщи

"От 10 дни човек не съм виждала", казва баба Жора, жената, която си поръчва книги, за да не забрави да говори. Занесохме й вестници. Покани ни в двора, но се извини, че не се чувства добре и не може да ни разкаже за селото. "Много ви благодаря. Не зная от кога вестник не съм виждала", призна 78-годишната жена, баба на 10 внуци и 6 правнуци.

В Кондолово постоянно живеят десетина души. През лятото обаче ставали 16, хвалел се Киро, кметският наместник. "Ами, то кметът е половината село. Прави сметка... Той, жена му, двете му сестри. Колко станаха?", започва да брои на пръсти баба Калина, която иначе живее в София, но е дошла в родното си село за лятото. Впоследствие разбрахме, че баба Жора е първа братовчедка. Не винаги обаче е било така.



"Когато бях малка, се качвах на една круша и броях къщите. Бяха 80, като във всяка една живееха по 7-8 човека. Помня, че в четвърто отделение бяхме 30 ученици", разказва баба Калина, която е родена през 1938 г. в село Мързево, както се е казвало по това време. Първите му заселници дошли от Китен. Започнали да бягат, след нападения от корабите. Тръгнали към вътрешността на Странджа, тъй като намерили вода тук. От май 1950 г. прекръстили Мързево на Кондолово в памет на воеводата от Илинденско-Преображенското въстание.

"Селото носи името на Георги Кондолов. Почти всички възрастни хора от това поколение са участвали във въстанието. Кондолов е бил тук. Завардили го с негови хора. Преоблекли се като жени с черни забрадки. Така са се измъкнали", разказва баба Калина. Ликът на Георги Кондолов ще видите със сигурност, тъй като е изрисуван върху смесения магазин. До него е увековечен Сава Попсавов, който изпява химна на Странджа "Ясен месец вече изгрява". Въпрос на късмет е обаче дали ще намерите магазина отворен. От 6 до 9 ч е работното време, което е уточнено на вратата. "Отворен е от 8 до 10 ч", поправя ни баба Калина, като уточнява, че магазинерката е жената на кмета, а двете му сестри са постоянно присъствие. В магазина всичко е по-скъпо, тъй като се зарежда от Бургас. "Даваш поръчка в сряда и я получаваш след седмица. Искаш пиле например. Поръчваш го в сряда и го получаваш следващата сряда", разяснява Калина.



Селото започва да обезлюдява, когато младите започват да търсят образование и работа. "Според местните държавната политика е изгонила хората от селата. Идвали са мичуринските общинари. На следващия ден училището е било затворено, а автобус е закарвал учениците в Мичурин, днешно Царево. През 70-те години на миналия век в селата в Странджа е имало живот", разказва Делян Люцканов, който изследва обезлюдяването в района.

Преди време местното население се прехранвало с много труд. Днес оцелелите в селото разчитат на градините и на децата си, повечето от които живеят в Бургас или Царево.

Като им стане лошо, звънят и ги молят за лекарства

а и за каквото и да било", разказва баба Калина. От Нова година до Кондолово вече не идва и автобус. Преди спирал там всеки вторник и събота. Минавал през селото, за да отиде до съседното Граматиково и след час се връщал обратно. "Представете си, ако трябва да отидеш в Царево да си платиш сметките или да отидеш на лекар. Трябва да стоиш три дни там, ако искаш да се върнеш с автобуса", добавя баба Калина.

Макар че в селото хората се броят на двете ръце, на една маса не могат да седнат. Причини за кавги, колкото щеш. "Кметът купил апарат за кръвно за цялото село, но май за себе си го е купил", подшушва една от жените. Последно пък жените се изпокарали, защото брали бъз, но не се обадили на своя съседка, която пък се обидила. "После ми носи шишето и ми казва да пробвам. Ами, защо не каза ми, че си брала. Ще ми сипваш на дъното на чашката, за да ми казваш какво си направила. Ами, направила си", разказа своята версия обидената.

"Хората в Кондолово са специални. Те са малко, но личностите са много и то не само там, а във всички странджански села. Всеки един от тях има лична история, която се превръща в част от историята на всеки един от нас.

Те са пазителите на духа

на това село. Те се грижат за другите къщи, грижат се за това селото да не си отиде от картата на България", казва Диана Стоянова.

Всичко в Кондолово ми напомни началната фаза на Алцхаймер, когато човек разбира какво му предстои. Болният е в ситуация, в която трябва да се справи с предстоящите загуби. Първоначално той ще изгуби няколко думи, които ще избягат от езика му, след това - спомените си от вчерашния ден и направените планове за утре. Един ден ще се загуби и няма да разбере къде се намира, но пристъпът ще отмине. Ще се редят добри и лоши дни, докато една сутрин няма да си спомня кои са хората, които се грижат за него и ще изгуби напълно и самия себе си.