Бургаският кмет може и да не участва в изборите наесен. Тогава защо шумим?

Автор: Катя КАСАБОВА Снимка архив Флагман.бг



В амазонската джунгла научна експедиция попада на индианско племе с уникална антропологична особеност  – всички с дупки в челата. По цял ден нищо не вършели, седели в кръг около огъня, удряли с юмрук главите си и задавали един и същ въпрос: „Какво шуми? Какво шуми?...“. Племето било толкова вглъбено в търсенето на шумовия източник, че ритуалът от поколения се превърнал в начин на живот, даже  децата им започнали да се раждат направо с дупки в челата.
Встрани от племето учените забелязали само един човек с нормален череп и това бил шаманът им. Със сетни сили опитвал да ги вразуми: „Колко пъти да ви казвам, че покрай селото минава река?!...“ Но така и никой не го чувал...

Преките участници в политиката на община Бургас – партии и медии, са в аналогична ситуация.
Активите пуснаха своите социологически проучвания и започнаха вътрешни сондажи кого от своите редици да изведат като кандидат за кмет срещу Димитър Николов. Или да влизат в самоубийствени предварителни коалиции с отделни листи за съветници и общ кандидат, за да имат шанс за втори тур? Естествено, шансовете някой да победи Николов през октомври т.г., на всеки му е ясно, че са незначителни. Освен, ако, най-много до месец, не се появи трескаво издирваната личност с девствена биография – лична, семейна, политическа. Фигура обществено значима, с твърд характер, с благо излъчване, разпознаваема, харизматична...

Качества, повечето от които самият Николов не бе показал

през пролетта на 2007 г., когато току-що учредената ГЕРБ го издигна за  лидер, а веднага след това и за кандидат-кмет. Да припомним само, че по това време, въпреки катастрофалните два мандата на Йоан Костадинов – от 1999 до 2007 г., изгледите да бъде катурнат, не никак, ама никак не бяха в полза на Николов.
Сега, в навечерието на третия мандат за герберовия лидер, нещата изглеждат по друг начин. Свършеното за 8 години е налице.  Ако не всеки ден, то през ден, в експлоатация влиза поредният значим инфраструктурен обект. Не говорим за градинка, детска площадка, млечна кухня или отсечка от велоалея. А за обекти, които видимо промениха облика на Бургас и самочувствието на бургазлии.  Всички обаче дотолкова свикнахме с промените, че отдавна ги приемаме за даденост – нещо като някакви неща, които изначално се полагат и кметът е длъжен да ги осигури щом сме го избрали.
Но кметът, ако сте забелязали, липсва от официалните мероприятия с фанфарите. През вторите четири години не е правил първи копки с кирки и разбиване на шампанско.

Престана да отговаря на острите критики

по адрес на проекти, които още не са приключили и не държи да подчертава, че опозицията го напада без основателна причина.
Просто мълчи, ходи на работа. И до този момент нито веднъж не е споменал, че иска трети мандат. Никъде и пред никого до този момент не е произнасял нещо от рода, че ще се кандидатира за трети мандат! Акт, който при всички кметове на ГЕРБ от Бургаска област вече е факт. Те отдавна обявиха, че са свършили достатъчно за своите граждани и на практика не крият, че са влезли в предизборна кампания.
За да сме по-точни, доколкото е възможно, за бъдещето на Николов, цитираме две негови изявления пред журналистите от ноември и декември 2014 г.:
„Ако се намери подходяща личност – ще отстъпя крачка назад“. „Трети мандат? Стига толкова! С наградите, които имам, мога спокойно да съм консултант на местната власт.“

Това са единствените отговори на бургаския кмет за това дали ще се кандидатира отново. Пети месец Николов мълчи, а от Пресцентъра му отклоняват въпроса с уклончивото: „Каквото реши, той сам ще го съобщи“.
В актива на общинската структура на ГЕРБ се държат по аналогичен начин. Разбираемо е, защото общинският лидер Иван Вълков е на по-ниско йерархично ниво от Николов, който е зам.национален председател. И не би било тактично да прави изявления без изричното позволение на Николов.
От друга страна, до Флагман стигна информация, че на територията на Бургаска община ГЕРБ е пуснала социологическо проучване, в което фигурират две имена –

на депутата Иван Вълков и на екоминистърката Ивелина Василева.

Въпросът към хората е дали двамата са харесвани за кмет. Не твърдим, че са посочвани като алтернатива на Димитър Николов, но е достатъчно, че са резервен вариант.

В това допитване няма нещо толкова смущаващо, защото и другите партии вече са си поръчали подобни анкети, сондирането на електоралните нагласи върви по всички възможни линии.
Но е странно, че Бойко Борисов нито веднъж не е дошъл в Бургас през тия шест месеца от парламентарния вот в началото на октомври м.г. досега, за да среже поне една лента. Бургас е любимата му морска витрина.
И лошо впечатление прави, че столичната кметица Йорданка Фандъкова редовно излиза, ни в клин – ни в ръкав, като водещо по рейтинг име във всички допитвания на социолозите за подкрепата на депутати, министри и президент, а името на Димитър Николов не е включвано в подобен списък за сондаж – независимо, че в Бургас е свършено повече, отколкото в София, ако  разпределим благата на глава от населението.

Тъй като е млад и енергичен, не изглежда уморен, излиза, че има нещо друго, което му тежи на Николов. Нещо, от което е обиден? От което се притеснява или се страхува? И не му позволява да отсече: „Искам трети мандат, защото го заслужавам!“. И да го спечели още на първи тур.
Николов смущаващо мълчи.

Тогава защо в предизборните щабове и в медиите трескаво шумим в търсене на достойни кандидати, след като засега липсва основният противник?!