Бившият шеф на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев осъди Министерството на околната среда и водите
Бойчо Георгиев целуваше ръката на бившия екоминистър Нона Караджова(вдясно) преди дисциплинарката
29 Март 2015, Неделя, 12:06 ч.
Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВРайонен съд-Бургас отмени „предупреждението за уволнение“, наложена на Георгиев през 2013 година
Бившият шеф на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев осъди Министерството на околната среда и водите(МОСВ), заради наложеното му през април 2013 година дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Решението на Районен съд-Бургас реабилитира Георгиев по скандала „разходка с лодка“.Преди две години тогавашният министър на околната среда и водите Нона Караджова санкционира Георгиев, заради съмненията за допуснато строителство в резерват „Ропотамо“. По-късно се оказа, че строителство няма, а новият наемател на услугата „Венис Марина“ ЕООД просто разчиства района около река Ропотамо, изоставените незаконни постройки и започва ремонт на тоалетната и кея. Изцяло се подменят дървените конструкции, които в голяма част са изгнили, обновяват се тоалетните, извършена е смяна на ВиК съоръженията, констатира експертна комисия. Това само по себе си обезсилва наказанието на Георгиев, заради което той се обръща към съда и настоява предупреждението да отпадне от досието му. Реабилитацията е важна най-вече за бъдещото му участие на конкурси за държавен пост.
„При тези факти съдът е на мнение, че липсва неправомерно поведение от страна на ищеца(Бойчо Георгиев, б.а.). Същият не е разрешил извършването на ново строителство, а само на текущ ремонт“, пише съдия Георги Грънчев в мотивите си.
Припомняме, че Бойчо Георгиев бе кандидат за директор на РИОСВ-Бургас, но в петък комисията от отдел „Човешки ресурси“ на МОСВ излезе със становище, че нито един от осемте кандидати, не е преминал интервюто, поради което пракрати конкурсната надпревара. Предстои да се обяви нова, а дотогава дирекцията ще се управлява от вр.и.д. Таня Манолова.
В същото време през миналата седмица Георгиев загуби и на втора инстанция делото си за възстановяване като началник на РИОСВ-Бургас. Окръжен съд-Ямбол отхвърли мотивите му. Сега пред него остава възможността да обжалва пред ВКС.
В категории:
Бургас
Зловредни имейли заливат електронните ни пощи
25/11/2024, Понеделник 13:44
0
Какво се случва с Димо Алексиев зад решетките? Твърдят, че...
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
72-годишен пиян шофьор блъсна 10-годишно дете
25/11/2024, Понеделник 13:00
0
Избяга в Париж
25/11/2024, Понеделник 12:57
0
Празнува с новия мъж в луксозен хотел
25/11/2024, Понеделник 12:47
0
Синоптик: Идва много сняг!
25/11/2024, Понеделник 12:40
0
Всяка орхидея има нужда от този домашен еликсир!
25/11/2024, Понеделник 12:20
0
Трима са арестувани след бруталния побой в столичен мол
25/11/2024, Понеделник 12:08
3
Отиваш на хотел, крадат ти парите
25/11/2024, Понеделник 12:00
0
Кървав екшън на футболен мач
25/11/2024, Понеделник 11:40
0
Сериозен недостиг на противогрипни ваксини в аптеките у нас
25/11/2024, Понеделник 11:20
0
(само не разбрах защо пак се намесват Димитрички, Трошевци, разБойчовци и т.н., нещо си засегнат лично от някой от тях ли, че всяка тема около институцията непременно е свързана с тях???)
(а това, че горските програми се съгласуват и в РИОСВ е само за спорта, за пълнеж. инспекцията не носи отговороност, пардон...директорът не носи отговорност)
№: 35 14.03.2014г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Членове:.......................................
Съдебни заседатели:..................
Секретар: Н.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
н.а.х.дело № 430 по описа за 2013год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Венис Марина”ЕООД, ЕИК-201283884, к.к.Сл.Бряг, общ.Несебър, кв.Камелия 210, ет.2, срещу наказателно постановление № 21/16.08.2013г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗЗТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 30`000лв.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като липсват доказателства за осъществен състав на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподател се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и иска от съда отмяна на постановлението.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Д.И., свидетелите по акта М.Я. и Д.Т.. Извършена беше и съдебно-техническа експертиза от в.л.С.Р..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
С писмо вх.№ Н-179/26.02.2013г. жалбоподателят „Венис Марина”ЕООД във връзка със сключен договор с РИОСВ-Бургас от 24.10.2012г., по силата на който ползвал имоти на територията на резерват Ропотамо – Пристан край моста на р.Ропотамо и сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КК на гр.Приморско, поискал от РИОСВ-Бургас да извърши ремонт на покрива на сградата, ВиКинсталацията, ел.инсталацията, да извърши интериорно оптимизиране, инспекция на съществуващия пристан, подмяна на негови елементи, ремонт и пребоядисване на парапетите, ремонт на тоалетната, ремонт на дървени парапети ограничаващи територията на резервата, ремонт на бариерата. С писмо изх.№ 1179 от 04.03.2012г. директорът на РИОСВ-Бургас заявил, че не възразява да се извършат посочените дейности, квалифицирани като текущ ремонт.
На 21 и 25.03.2013г. актосъставителят Д.И.,***, заедно с колегата си Д.Т., във връзка с публикации в медиите за извършвано незаконно строителство на територията на резервата, извършили проверка съвместно със служители на РДНСК-Бургас и Община Приморско в резерват Ропотамо в района около пристана. При нея установили, че „Венис Марина”ЕООД като изпълнител на туристическа дейност – ползване на бар-грил Ропотамо на територията на резервата, извършвал строително-монтажни работи. Премахната била цялата конструкция набар-грила и се изгражда нова дървена конструкция върху същия терен. Подменяли се дъските на терасата към заведението. Изграждала се нова будка за билети на мястото на старата. Подменял се покривът на тоалетните и дървените парапети.
За извършената от нея проверка актосъставителят Д.И. съставила констативен протокол № 004719-ПД-11-05 от 25.03.2013г., който е подписан от нея, св.Т. и управителя на „ВенисМарина”ЕООД – З.К..
На следващия ден управителят З.К. се намирал в административната сграда на РИОСВ-Бургас във връзка с налагане административна мярка „спиране на строителството“ и в негово присъствие Д.И. съставила акт за установяване на административно нарушение № 21/26.03.2013г. против „Венис Марина”ЕООД, в който нарушението е описано по следния начин „На 25.03.2013г. в гр.Приморско е премахнал цялата конструкция на бар-грил Ропотамо, представляващ сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КК на гр.Приморско и изгражда нова дървена конструкция. Строителството на новия обект не е съгласувано с РИОСВ-Бургас или МОСВ”. Актът бил предявен за подпис и подписан от управителя на дружеството, който не е изложил възражения срещу него.
Впоследствие наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление № 21/16.08.2013г., с което действията на жалбоподателя били квалифицирани като нарушение на чл.13, ал.2 от Закона за защитените територии, поради което на осн. чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗЗТ, му наложил имуществена санкция в размер на 30`000лв.
По делото се извърши съдебно-техническа експертиза от в.л.С.Р., която е констатирала на терена наличието на конструкция, представляваща дървени колони с размери 20/20см., височина 2,50м. и на разстояние 3м., трайно свързани към терена посредством метални планки с болтове на бетонови фундаменти. Покривът бил от столици, ферми с ребра, с частично накована дървена обшивка. Свързването между отделните елементи на дървената конструкция било осъществено със скоби, болтове и гвоздеи. Според експерта, така описаната дървена конструкция се различава по площ и конфигурация от съществувалата на нейно място сграда за обществено хранене, съгласно заснемането на последната по кадастралната карта.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя, свидетелите и заключението на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Приема се, че жалбата е подадена в срок (липсват данни кога постановлението е връчено) и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата обаче се явява неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В настоящия случай въпросът за вината не може да бъде изследван, защото извършителят е юридическо лице, правно образование, което не може да има собствено психично отношение към деянието.
Съгласно нормата на чл.13, ал.2 от ЗЗТ, за нарушение на която е санкционирано „ВенисМарина”ЕООД, в защитените територии строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Сградата на бар-грил Ропотамо с идентификатор 58356.67.39.1 по КК на гр.Приморско, която е било обект на извършваните строително-монтажни работи от жалбоподателя, се намира в защитена територия по смисъла на чл.5, т.1 от ЗЗТ – резерват.
Съгласно обнародваната в ДВ бр.41/1992г. заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра на околната среда, е възстановен резерват „Ропотамо” с територията включваща река Ропотамо – от устието до моста на м.”Калдъръм гетчит”. Този резерват е включен и в приложението № 2 на ЗЗТ в т.І.53. Анализът на разпоредбите на ЗЗТ сочи, че резерватите са най-строго охраняваната категория защитени територии от гледна точка на природо-опазването и целите по чл.2 на закона. В чл.8, ал.3 от ЗЗТ е предвидено, че опазването на природните резервати изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса. Както вече се посочи, в тях е допустимо извършването на строително-монтажни работи съгл. чл.13, ал.2 от ЗЗТ само при определени условия, най-важното от които е съгласуване с министъра на околната среда и водите или соправомощени от него длъжностни лица.
С писмо вх.№ Н-179/26.02.2013г. жалбоподателят е поискал от РИОСВ-Бургас да извърши ремонт на покрива на сградата с идентификатор 58356.67.39.1, ВиК инсталацията, ел.инсталацията и др., но не е поискал да извърши ремонт на цялата сграда, който да включва цялостното й събаряне и изграждане отново. С писмо изх.№ 1179 от 04.03.2012г. директорът на РИОСВ-Бургас (без данни за оправомощаване от министъра на околната среда и водите, както изисква чл.13, ал.2 от ЗЗТ) заявил, че не възразява да се извършат посочените дейности. При извършването на тази дейност „Венис Марина”ЕООД излязъл извън даденото разрешение, като премахнал цялата конструкция на сградата и започнал за я изгражда наново въпреки, че е имал разрешение за ремонт само на покрива й. Освен това при извършените строително-монтажни работи се достигнало до увеличаване на съществуващата площ и промяна на конфигурацията на сградата, което в никакъв случай не може да се счете за ремонт на покрив, за което жалбоподателят е имал разрешение.
В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното постановление за законосъобразно. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен от оправомощено лице, в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и предявен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание е в рамките на средния размер, предвиден в закона за такова нарушение, като правилно е индивидуализиран от наказващия орган, защото се касае за строително-монтажни работи в резерват, а не просто в защитена територия.
Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.85, ал.3 от Закона за защитените територии и чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Венис Марина”ЕООД, ЕИК-201283884, к.к.Сл.Бряг, общ.Несебър, кв.Камелия 210, ет.2, срещу наказателно постановление № 21/16.08.2013г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.83, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗЗТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 30`000лв. и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.
СЪДИЯ:
И след подобно разкрития такива скандални корумпета имат наглостта да претендират за обществени постове!?! НАРОДЕ????
Номер 1268 от 07.07.2014г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
Членове: 1. Лилия Александрова
2. Павлина Стойчева
при секретаря Й.Б. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христовкасационно наказателно административен характер дело номер 1132 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД с ЕИК 201283884 със седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг”, общ. Несебър, кв. „Камелия” 210, ет. 2, представлявано от управителя Х. А. А. против Решение № 35/14.03.2014г., постановено по НАХД № 430/2013г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21/16.08.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да отмени потвърденото с него наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директора на РИОСВ гр. Бургас, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. К., оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение. Ангажира нови писмени доказателства и представя писмени бележки по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – гр. Царево е образувано по жалба на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД против Наказателно постановление № 21/16.08.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. За да отхвърли жалбата и да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила – същите са издадени от компетентни и надлежно оправомощени лица, при спазване на законовите изисквания за форма и реквизити. По същество, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение, като наложената санкция е в средния, предвиден в закона размер, като правилно е индивидуализиран от решаващия орган.
Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Правнозначимите обстоятелства са установени посредством събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са надлежно обсъдени от първата инстанция. Районния съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания акт, като е обсъдил в цялост и възраженията на жалбоподателя пред него. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият касационен състав не споделя заявените в касационната жалба доводи за допуснати процесуални нарушение в хода на административнонаказателното производство. Липсата на покана за явяване за съставяне на АУАН не съставлява процесуално нарушение, предвид обстоятелството, че видно от приложения по преписката АУАН, същия е съставен в присъствието на З. К. – управител на „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД, т.е. в случая е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и акта е съставен в присъствие на представляващия дружеството-нарушител. Без опора в доказателствата са и останалите възражения на касатора, за допуснати нарушение на нормите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно липсата на посочване на датата, на която е извършено нарушението и описание на нарушението. В случая, при извършената на 25.03.2013 год. проверка от служители на РИОСВ Бургас е констатирана извършената от санкционираното дружество строителна дейност в резерват „Ропотамо”, съставляваща премахване на съществувалата сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КККР на гр. Приморско и изграждането на нова, която строителна дейност не е съгласувана по предвидения в закона ред. С оглед така посоченото, за съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно посочване на датата, на която е констатирана незаконосъобразно осъществената дейност, като е ирелевантно на коя точно дата е започната същата. В тази насока следва да се има предвид, че и самата дейност, като процес не се осъществява само за един ден, който да бъде посочен като дата на извършване на нарушението. Нещо повече – незаконосъобразно осъществяваната дейност е констатирана и към момента на извършване на проверката – в приложения Констативен протокол от 25.03.2013 год. е записано, че дружеството извършва строително-монтажни работи и към момента на проверката се изгражда нова дървена конструкция върху същия терен.
Касационният състав намира за правилни и съответни на събраните по делото доказателства изводите на първата инстанция, още повече, че по делото е допусната и съдебно- техническа експертиза, от заключението по която безспорно се установява цялостното премахване на съществувалата сграда с идентификатор 58356.67.39.1 по КККР на гр. Приморско и изграждането на нова, която нова сграда е с увеличена площ и различна конфигурация. Обоснован е и анализа на първоинстанционния съд, по отношение на представеното писмо изх. № 1179/04.03.2013 год. на Директора на РИОСВ Бургас, по силата на което, административния орган е заявил, че не възразява „ВЕНИС МАРИНА” ЕООД да извърши поисканите ремонтни и поддържащи дейности на предоставените за ползване стопански обекти. При извършената от контролния орган проверка, безпротиворечиво е установено, че дружеството-жалбоподател е излязло извън обхвата на така даденото разрешение за извършване на поисканите ремонтни и поддържащи дейности. Цялостното премахване на съществуващата сграда и изграждането на нова такава с по-голяма площ, по никакъв начин не би могло да се възприеме като ремонтна или поддържаща дейност – ремонтира се и се поддържа нещо което съществува. В случая, съществувалата сграда е била премахната и на нейно място е установено да се изгражда нова дървена конструкция. В посочената като нарушена норма на чл. 13, ал. 2 от ЗЗТ е указано, че строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. В този смисъл, цитираното по-горе писмо на Директора на РИОСВ гр. Бургас не съставлява съгласуване на установените на място дейности, осъществявани от касатора – премахване на съществуващата сграда и изграждане на нова дървена конструкция.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/14.03.2014г., постановено по НАХД № 430/2013г. на Районен съд Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
№ 1182/03.06.2013 година, гр. Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1076/2013 година.
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от “Венис марина” ЕООД – Несебър с ЕИК *** против заповед № 265/05.04.2013 година на кмета на община Приморско.
С оспорения акт, на основание чл.57а ал.1 от ЗУТ, е заповядано премахването на преместваем обект, разположен от жалбоподателя без съответно разрешение върху територията на ПИ с идентификатор № 58356.67.39 по КК на община Приморско, резерват „Ропотамо”, представляващ дървена конструкция, предназначена за слънцезащитен навес с площ от 6 м² и размери 2,00/3,00 метра.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди, че навесът е съществувал към момента, в който дружеството е въведено в ПИ, а „Венис марина” ЕООД няма нищо общо с неговото първоначално монтиране.
Ответникът прилага административната преписка по издаването на оспорената заповед.
По допустимостта на оспорването.
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, с който се засягат правата на жалбоподателя и за който е предвидена възможност за съдебен контрол по реда на чл.215 ал.1 изр.1 от ЗУТ. Жалбата е подадена в срок и като цяло - допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.57а ал.3 от ЗУТ, заповедите за премахване на обекти се издават от кмета на общината. В случая, оспореният акт е издаден от кмета на общината.
Заповедта съдържа всички необходими реквизити, поради което съдът приема, че е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт.
В производството по издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения.
С констативен акт № 10/25.03.2013 година (лист 17-19) служители на община Приморско са установили, че дружеството е разположило върху ПИ с идентификатор № 58356.67.39 по КК на община Приморско, резерват „Ропотамо”, преместваем обект, представляващ дървена конструкция, предназначена за слънцезащитен навес с площ от 6 м² и размери 2,00/3,00 метра.
Въз основа на констативния акт е издадена и оспорената заповед.
Оспорената заповед не противоречи на материалноправни разпоредби.
Съгласно чл.56 ал.2 изр.І от ЗУТ, за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.
По делото, от страна на жалбоподателя не се спори по факта, че такъв обект е разполжен в ПИ. Спори се относно момента на поставяне на съоръжението.
След като се запозна с материалите по делото съдът приема, че навесът представлява преместваем обект и се използва за осъществяваната от дружеството търговска дейност – ползване на обект „бар-грил Ропотамо”, разположен в непосредствена близост до навеса. Съоръжението е новоизградено, видно от заключението на вещото лице, представените (като приложение) снимки и отговорите на експерта в съдебното заседание.
Разпитаната, като свидетел, Д.д., посетила ПИ в началото на 2013 година, не индивидуализира в достатъчна степен обекта, за да може да бъде направен извод за идентичност между него и описания в оспорената заповед. Д. сочи приблизителни размери на навеса, който е видяла и уточнява, че е бил ограден с нисък парапет – обстоятелство, което не е налице за обекта, описан в заповед № 256/05.04.2013 година на кмета на община Приморско.
Съгласно чл.56 ал.2 изр. първо от ЗУТ, за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За разположения обект не е представено разрешение от общината. Този отрицателен факт не е опроверган от жалбоподателя. Съгласно чл.170 ал.1 от АПК, в съдебното производство на проверка подлежат съществуването на фактическите основания за издаването на акта и съобразяването на органа със законовите изисквания, към датата на издаването му. В хода на съдебното производство фактическата обстановка, установена от административния орган в оспорената заповед, бе доказана по несъмнен начин.
Затова съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което, на основание чл.219 ал.1 от ЗУТ, чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Венис марина” ЕООД – Несебър с ЕИК *** против заповед № 265/05.04.2013 година на кмета на община Приморско.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
№ 1182/03.06.2013 година, гр. Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1076/2013 година.
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от “Венис марина” ЕООД – Несебър с ЕИК *** против заповед № 265/05.04.2013 година на кмета на община Приморско.
С оспорения акт, на основание чл.57а ал.1 от ЗУТ, е заповядано премахването на преместваем обект, разположен от жалбоподателя без съответно разрешение върху територията на ПИ с идентификатор № 58356.67.39 по КК на община Приморско, резерват „Ропотамо”, представляващ дървена конструкция, предназначена за слънцезащитен навес с площ от 6 м² и размери 2,00/3,00 метра.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди, че навесът е съществувал към момента, в който дружеството е въведено в ПИ, а „Венис марина” ЕООД няма нищо общо с неговото първоначално монтиране.
Ответникът прилага административната преписка по издаването на оспорената заповед.
По допустимостта на оспорването.
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, с който се засягат правата на жалбоподателя и за който е предвидена възможност за съдебен контрол по реда на чл.215 ал.1 изр.1 от ЗУТ. Жалбата е подадена в срок и като цяло - допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.57а ал.3 от ЗУТ, заповедите за премахване на обекти се издават от кмета на общината. В случая, оспореният акт е издаден от кмета на общината.
Заповедта съдържа всички необходими реквизити, поради което съдът приема, че е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт.
В производството по издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения.
С констативен акт № 10/25.03.2013 година (лист 17-19) служители на община Приморско са установили, че дружеството е разположило върху ПИ с идентификатор № 58356.67.39 по КК на община Приморско, резерват „Ропотамо”, преместваем обект, представляващ дървена конструкция, предназначена за слънцезащитен навес с площ от 6 м² и размери 2,00/3,00 метра.
Въз основа на констативния акт е издадена и оспорената заповед.
Оспорената заповед не противоречи на материалноправни разпоредби.
Съгласно чл.56 ал.2 изр.І от ЗУТ, за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.
По делото, от страна на жалбоподателя не се спори по факта, че такъв обект е разполжен в ПИ. Спори се относно момента на поставяне на съоръжението.
След като се запозна с материалите по делото съдът приема, че навесът представлява преместваем обект и се използва за осъществяваната от дружеството търговска дейност – ползване на обект „бар-грил Ропотамо”, разположен в непосредствена близост до навеса. Съоръжението е новоизградено, видно от заключението на вещото лице, представените (като приложение) снимки и отговорите на експерта в съдебното заседание.
Разпитаната, като свидетел, Д.д., посетила ПИ в началото на 2013 година, не индивидуализира в достатъчна степен обекта, за да може да бъде направен извод за идентичност между него и описания в оспорената заповед. Д. сочи приблизителни размери на навеса, който е видяла и уточнява, че е бил ограден с нисък парапет – обстоятелство, което не е налице за обекта, описан в заповед № 256/05.04.2013 година на кмета на община Приморско.
Съгласно чл.56 ал.2 изр. първо от ЗУТ, за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За разположения обект не е представено разрешение от общината. Този отрицателен факт не е опроверган от жалбоподателя. Съгласно чл.170 ал.1 от АПК, в съдебното производство на проверка подлежат съществуването на фактическите основания за издаването на акта и съобразяването на органа със законовите изисквания, към датата на издаването му. В хода на съдебното производство фактическата обстановка, установена от административния орган в оспорената заповед, бе доказана по несъмнен начин.
Затова съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което, на основание чл.219 ал.1 от ЗУТ, чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Венис марина” ЕООД – Несебър с ЕИК *** против заповед № 265/05.04.2013 година на кмета на община Приморско.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
Пиши истини, не на твоя Бойчо да лапаш търбуха!
Сит търбух за проблемите на хората ГЛУХ.
Дебел циганин тоз Бойчо.
Айде да ляга в саркофага и да му слагаме капака ... заради такива като него природа не остана в България ..
Да си хваща Аудито и да възира ...
Оядените прасета да отслабнат и тогава да работят за трада!