Брод замести разрушения мост между Ясна поляна и Веселие
Мостът между Веселие и Ясна поляна не е възстановен, но има изграден брод, по който преминават автомобилите
14 Февруари 2015, Събота, 11:12 ч.
Източник: БНР Бургас, снимки: БНР БургасРеши се най-големият проблем на жителите на двете села
Има и живот след наводненията.Едно от пострадалите села в Община Приморско през миналата година - Веселие, вече се е върнало към нормалния ритъм на живот. Мостът между селото и съседното - Ясна Поляна, все още не е възстановен, но е изграден брод, по който да преминават автомобилите. Това беше най-големия ни проблем, казва кметът на Веселие Стойчо Карабинов.
Пострадалите къщи са малко и щетите не бяха сериозни, защото селото е на по-високо, добави той. Въпреки това, във Веселие се надяват да нямат повече подобни изпитания.
В категории:
Приморско
Девойките сънуват бъдещия си мъж на Стефановден, а имениците трябва да...
27/12/2024, Петък 08:03
0
Българка продава девствеността си
26/12/2024, Четвъртък 22:48
7
10 поведения, които подсказват, че имате перфектен съпруг
26/12/2024, Четвъртък 22:00
1
Арестуваха танкер по подозрение в саботаж
26/12/2024, Четвъртък 21:40
0
Пламна искрата на войната на Балканите
26/12/2024, Четвъртък 21:20
1
Катастрофа затвори пътя към Пампорово
26/12/2024, Четвъртък 21:00
0
„Ангелска елха” зарадва с подаръци десетки деца на родители, лишени от свобода
26/12/2024, Четвъртък 20:40
1
Рекорден брой мигранти са загинали в морето на път за Испания през 2024 г.
26/12/2024, Четвъртък 20:20
0
Адам Броуди разкри тайната на щастливия брак
26/12/2024, Четвъртък 20:00
0
Финландия разследва чуждестранен кораб след поредно скъсване на подводен кабел
26/12/2024, Четвъртък 19:40
1
Щe дaдeтe ли $100 000 зa eднa нoщyвĸa?
26/12/2024, Четвъртък 19:20
2
Шок край Барселона, откриха мъртво бебе в контейнер за боклук
26/12/2024, Четвъртък 19:00
0
--------------------------
Д-Р ПЕТЯ ИЛИЕВА
Веднъж ходил да си прави зъбите при нея и тя между другото му подметнала: "Не искам да те обиждам, ама много лоша слава ти се носи - много си ходел. Верно ли е?" Този въпрос според Налбантов бил директен и недвусмислен намек, че докторката искала да има интимна връзка с него. "Какво да ги правя, харесват ме жените и сами идват да си искат! При това забележи, тази не е коя да е, а жена на кмет...!" - коментира Налбантов.(Съпругът на д-р Илиева е Атанас Стойчев - кмет на Приморско през периода 1993-95)
Д-Р ЗЛАТИНА ТАБАКОВА
Налбантов казва за нея, че опитал но не можал да я свали. "Не, не можах да я наеба, - признава той за Табакова. - Направо ми избяга!" Били са сами в някакво помещение (вероятно в дирекцията) и там след като й направил директно предложение за секс започнал сам да се съблича като мислел, че и тя ще направи същото. Но Табакова се стреснала, скочила и направо избягала от стаята. "Какво й стана, не знам, - казва Налбантов. - Уплаши ли се?... Оттогава все ме отбягва. Толкова ли съм страшен, бе!"
НЯКАКВА ЖЕНА НА ПОЛИЦАЙ
Спирала Налбантов по улицата и му правела някакви комплименти, че бил много чаровен и забавен. Определили си среща в училището за следващия понеделник следобед. Същият ден като я видял да се приближава по двора на училището се похвалил на някои от колегите си: "Ето, виждате ли? Тази идва да я еба!"...
Станало каквото станало. След като жената си отишла Налбантов извикал въпросните колеги отново в дирекцията, за да им се похвали какъв секс бил правил току що. На всичкото отгоре жената му била донесла и бутилка коняк, която той разливал и вдигал наздравици по случая. "Виждате ли докъде съм я докарал? Жените толкова са доволни от мен, че не само искат да ги еба, ами и подаръци ми носят!"
____________
За стария Налбантов знам, че е бил любовник на Ничка Кюлбасанова от ММЦ - Приморско. Веднъж, когато мъжът й се върнал преждевременно той останал скрит известно време в едната стая чисто гол, после взел едно одеало и успял някакси да се измъкне през терасата. И така извървял пътя до Приморско - чисто гол и загърнат в одеалото. По пътя го взел някакъв шофьор негов приятел и го закарал до тях. Там нашият успял да влезе инкогнито без да го разбере жена му и да се облече подходящо. После поканил шофьора вътре и накарал жена си да му сервира, щото уж му дължал някаква много голяма услуга... и така, цяла нощ вдигали наздравици за приятеля. Нашият човек не спирал да повтаря на жена си: "Този човек ми е голям приятел, така да знаеш!"
ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"
ДАНИЕЛА РАШЕВА
(от Царево - учител по руски език, напуснала СОУ-Приморско през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
Янко, ние със Златната рибка се събрахме и след като разгледахме молбата ти решихме да изпълним всичките ти желания. Кажи нещо друго искаш ли от нас? И него ще изпълним! Ти само искай!... Искай Янко, не се стеснявай!
Поздрави от мен!
Арменския поп
----------------------
ЯНКО ТОМОВ:
УВАЖАЕМО ПРАВИТЕЛСТВО,
Дайте повече права на ОБЩИНИТЕ! Права, дадени им от КОНСТИТУЦИЯТА. Дайте им възможност да реализират на практика местното самоуправление.
Ако осъществите истинска децентрализация на властта, ще видите, че местните общности умеят да пазят, милеят и стопанисват по-добре от Вас територията на която живеят, т.е., дома си.
Дайте им правото да стопанисват държавните гори, резервати, плажове, туристически обекти държавна собственост и други дейности.
Ако Ви е страх, че ще изгубите властови позиции – пробвайте чрез пилотен проект с община Приморско. Нищо няма да изгубите. Община Приморско е малка, с малък брой избиратели. С малка но богата на запазени природни дадености територия. При евентуален неуспех, няма да се отрази съществено на политическия Ви имидж.
Още повече, че подобен пилотен проект няма да е прецедент. Такъв вече е осъществяван в община Приморско.
Община Приморско е първата рожба на демокрацията. Община, която не е плод на административен акт, на чертаещ върху картата граници висш държавен чиновник, а е образувана по- волята на хората чрез референдум.
Община Приморско, е първата която сама започна да събира местните данъци и такси.
Първата построила, а не продала сграда за детска градина.
Първата, даваща по 3 000лв. на гордите родители на новородено дете.
Първата безплатна млечна кухня за бебета и деца до три годишна възраст.
Първата с напълно безплатна детска градина.
Първата която спонсорира будни деца от ромското малцинство да учат и завършат висше образование.
Мога да изброявам още много първи добри неща които са се осъществили, но ще спра до тук за не стана досаден.
Искрено Ваш: Редови гражданин - Янко Томов
________________
Публична тайна е, че директорът Налбантов е зависим от алкохола. За него практически е невъзможно да извършва каквато и да е дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в дирекцията е ставал свидетел на това как по време на разговор, от време на време, той отива до хладилника, вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене. За Налбантов това е автоматизиран и несъзнателен процес, който той не може да овладее. Всичко това се повтаря многократно в продължение на целия ден особено в промеждутъците, когато е свободен - тогава той бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната чаша алкохол.
Спомням си за един случай, когато един от гостите му в дирекцията отказал да пие предложения му алкохол. Става въпрос за Димитър Бочев - професор по философия и писател, живял дълги години като емигрант в Германия. Тогава г-н Бочев обърнал внимание на Налбантов, че не е редно в едно училище да се пие алкохол и го предупредил, че това можело да му коства работата. За целта му дал за пример Германия, където това било невъзможно да се случи.
Когато няма гости, Налбантов кани в дирекцията някои от учителите, за да пие алкохол с тях. Когато говорят за такива случаи учителите си служат със специален жаргон, за да не назовават нещата с истинските им имена - например, че в дирекцията имало културно мероприятие и посещението му било задължително или че в "библиотеката" (т. е. в дирекцията) пристигнала някаква нова книга и тази книга трябвало да бъде прочетена и да й се направи разбор (т.е. алкохолът трябва да бъде изпит). В тази връзка много често в учителската стая се чуват коментарии за дадено посещение в "библиотеката", дали е било ползотворно и изпълнено със съдържание, какво е било качеството на конкретната "книга" и т.н. Нещо обикновено е в учителската стая да се чуват коментарии от този род: "Отивам в библиотеката", "Бях в библиотеката", "Защо не дойдохте в библиотеката? Всички ви чакахме там?", "Защо не каза на еди-кой си да не ме търси? Нали знаеш, че съм в библиотеката." и др. такива коментари все в същия алегоричен стил. Така за един страничен човек, който присъства на подобен разговор е много трудно да разбере, за какво всъщност става въпрос.
Много пъти учениците са ме подпитвали: "Какво правите в тази учителска стая през голямото междучасие!? Защо някои учители влизат за четвъртия час леко подпийнали?" Спомням си, че даваха за пример г-жа Бъчварова - учител по история: била в някакво особено, приповдигнато настроение, очите й светели, а бузите й били зачервени. Тук става въпрос за честванията на рождени и именни дни на учителите и техни родственици - предимно членове на семействата им, които се празнуват през голямото междучасие в дневната (помещение до учителската стая). Подобни мероприятия се насърчават от Налбантов, защото покрай почурпката има и подаръци лично за него - бутилки с алкохол, бонбони, сладки и ядки, с които той впоследствие черпи гостите си в дирекцията.
Когато се налага да молят Налбантов за нещо, предимно за отсъствия от работа, той им напомня какво трябва да направят, за да ги пусне: "Ама ще почерпиш, нали?" Учителите знаят за тази слабост на Налбантов и редовно с повод и без повод му носят алкохол, с което той многократно се хвали и го изтъква като доказателство за това, че учителите са зависими от него и се страхуват за работата си и затова му правят подаръци. Например, не пропуска да се похвали с факта, че учителят му по физкултура Пеев, с когото уж не са в много добри отношения, редовно, когато правел ракия или по други поводи, му носел по едно шише ракия и на него. "Значи го е страх от мен и затова ми носи ракия, а иначе нека пак да си лае срещу мен!" казва Налбантов за Пеев.
Нееднократно и на всеослушание Налбантов се е възмущавал и от Тодор Стамов - учител по труд и техника, затова че му бил обещал едно лимонадено шише ракия, а като донесъл ракията се оказало, че бутилката била само половин литър, а не от големите двулитрови шишета. "Много е свидлив тоз Тошко! Ами отпусни се, бе човек! Директор съм ти все пак! Това ли заслужавам аз - едно малко шишенце!?..."
Самото пиене в дневната през голямото междучасие се приема от учителите за нещо нормално, за някаква даденост или придобивка, от която те редовно трябва да се възползват, още повече, че това им поведение се насърчава от Налбантов. Спомням си за един такъв случай. Веднъж в учителската стая дойде една ученичка - Бойка Радева, която търсеше учителката по история г-жа Бъчварова. Казах й, че Бъчварова е в дневната и че може да влезе там и да я намери. В този момент наистина не съобразих, че учителите там пият алкохол и че това ще бъде видяно от ученичката. Г-жа Бъчварова се скара на учиничката затова че влиза в дневната и после като разбра, че аз съм й разрешил, се скара и на мене като ми даде да разбера, че не било редно учениците да виждат какво става в дневната. Случаи като този бяха показателни за това какъв двойствен живот имат учителите. От една страна се правят на изрядни, а от друга съвсем съзнателно нарушават закони и морални принципи задължителни за работата в едно училище...
Много по-интересна е реакцията на Регионалния инспекторат по образованието - Бургас на многократните ми сигнали за това, което се случва в СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско и в частност за употребата на алкохол в училището.
При нееднократните проверки, които са се правели от РИО е било установявано, че в дирекцията и в училището като цяло, не се е употребявал алкохол. Нямало данни учителите да са употребявали алкохол по време на работа...
Т. е. всичко в това училище било нормално (!?!?!?!?!?!?!)
Възникват основателни въпроси: Какво точно работят служителите в РИО - Бургас? Работят ли въобще? Имат ли си те някаква представа какво се случва в училищата в областта?