Две тинейджърки изпочупиха лампи за 30 хил.лв. в парка на Приморско
08 Декември 2014, Понеделник, 17:34 ч.
Момичетата са арестувани, ще им бъдат повдигнати обвиненията
Две тинейджърки – 14-годишната Г.Н.и18-годишната К.П. изпочупиха 74 лампи в Морската градина на Приморско, съобщават от ОД на МВР в Бургас. Осветителните тела струван над 30 хил.лв. и са закупени със средства по европейски проект. Момичетата са вилнели в събота вечерта. Няколко часа по-късно са заловени.Пред полицията в Приморско изплашените тийнеджърки съжалили за стореното. Казали, че действали под употреба на алкохол. Срещу тях ще бъде образувано бързо полицейско производство, уточняват от ОД на МВР в Бургас
В категории:
Приморско
Тази вечер е подходяща за чувствен и бавен секс
При проблеми с акумулатора или стартирането на двигателя: Причината може да се крие в алтернатора
26/11/2024, Вторник 21:40
0
Обра точките на 73 години
Създадоха спагети, по-тънки от човешки косъм
26/11/2024, Вторник 21:01
0
Защо Николета Лозанова си крие лицето?
26/11/2024, Вторник 20:38
0
Проговори за Ивка Бейбе
26/11/2024, Вторник 20:21
0
Стана 108 кила
26/11/2024, Вторник 20:00
0
Майката на Атижа прогони Петър
61-годишна жена роди първото си бебе
26/11/2024, Вторник 19:20
1
"Увеличете помощта за Украйна"
26/11/2024, Вторник 19:03
7
Meteo Balkans: Снежна виелица блокира половин България, метър сняг ще натрупа до часове
26/11/2024, Вторник 18:39
0
"Казармата е загуба на време"
26/11/2024, Вторник 18:21
19
Из Спомените на Стоян Налбантов - директор на СОУ Приморско
"... Веднъж при поредното ни посещение в инспектората, Налбантов ми разказа какъв диалог е имало между него и секретарката на Пренерова (началник на инспектората по това време). Докато чакал да влезе при Пренерова, двамата със секретарката са водели разговор в кръга на шегата, дали да я вземел на работа в училището или да не я вземел. Този разговор ставал в присъствието на други две жени, които също чакали да влязат при началничката. Тогава Налбантов казал на секретарката следното: "Не мога да те взема на работа, защото освен всичко друго ще ще трябва и да те еба! Не, много сложно ще стане... Как мислиш, ще можеш ли да се справяш с моите високи изисквания?" След като чули това, другите две жени се стъписали и както той казва "направо гледали като гръмнати". Когато говореше за този случай Налбантов буквално се заливаше от смях и коментираше: "Горките жени! Какво ли са си помислили - какъв е тоя ненормалния?"(т. е. тук Налбантов прави оценка на самия себе си)...."
(Из "Записките на българския учител")
ТОТКА КАЗАКОВА - експерт по история в РИО - Бургас
"...На мероприятието в хотел “Приморец” присъствала и Тотка Казакова – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Казакова дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Казакова... Ма голяма работа била! Страхотни минети му правила!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна..."
--------------------
ПЕПА ЧОЧОРОВА – експерт по математика в РИО – Бургас
(текста е взет от форума на www.bourgas.org)
"...Някъде по това време се беше развихрила една буйна любовна връзка между Налбантов и една инспекторка – Пепа Чочорова, експерт по математика. Нещата са били толкова сериозни, че са се обсъждали и варианти за евентуален брак. Двамата като специалисти педагози са възнамерявали да направят една главоломна педагогическа кариера, т. е. да се издигнат високо в областта на образователната ни система с придобиване на всичките му там научни степени, звания, титли. Всеки път, когато се връщаше от Бургас, Налбантов се хвалеше с подаръците, които Чочорова му правела - вратовръзки, ризи, чорапи – толкова много го обичала и едновременно с това се чудеше как да излъже жена си, защото тя щяла да го пита откъде ги имал тези неща. В тази връзка Налбантов много се страхуваше инспекторката да не му се изсипе с куфарите си в Приморско и да поиска да се оженят веднага. Чудеше се дали ще има къде да се скрие от срам, още повече че самата инспекторка била поела ангажимента лично да разговаря с жена му и да я разубеди да се разведат.
Покрай многото си срещи с Чочорова, Налбантов обича да си спомня и разказва за една много любопитна среща, която се е осъществила в кабинета й в РИО. Още щом влязъл вътре и видял, че Чочорова е сама Налбантов заключил вратата отвътре, “награбил я” и започнал да я обладава върху бюрото й. След известно време на вратата на кабинета започнало да се чука много силно и настоятелно като някой викал отвън:"Отваряйте, знаем, че сте вътре!" Според Налбантов навън се били струпали няколко инспекторки, които сега ревнували и затова му правели мръсно. По-късно, когато Налбантов говореше за този случай, той доразви версията като си фантазираше на воля. Казваше, че докато правел секс с Чочорова, отвън в коридора другите инспекторки се били наредили на опашка и чакали с нетърпение и те да минат по реда си, дори се карали коя от тях да бъде по-напред. Разбира се и самият той не си е вярвал на тези приказки, но факт е, че той постоянно се хвали и говори подобни фантасмагории на всеки срещнат.
Явно е, че за Налбантов образователната ни система си е една чиста порнография. За него Регионалният инспекторат, който олицетворява тази система не е нищо друго освен един публичен дом пълен с леки жени..."
----------------------
СТЕФКА КОСТОВА
- експерт по немски език в РИО - Бургас (текста е взет от www.makedonija.com, форум “Култура, уметност, наука”, тема “Българското училище – днес”)
Налбантов постоянно се хвали, че е правил секс с Костова. Когато стане въпрос за проверки от инспектората той успокоява учителите по чужди езици: "Няма страшно! Тази не е опасна, защото съм я ебал." Самата Костова много ценяла Налбантов, била силно респектирана от него и едва ли не изпълнявала всичко каквото й кажел, т. е. държала се като негова подчинена..."
РИО - Бургас
ВИОЛЕТА ИЛИЕВА - началник РИО - Бургас
(Из "Записките на българския учител")
"... 7-8 месеца по-късно имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – специалист по професионална подготовка (понастоящем началник РИО-Бургас). За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи...
За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката по най-прецизен начин. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Иначе Налбантов казва, че когато останал с нея насаме в дирекцията я бил понатиснал, хванал я тук-там за тялото, но не срещнал отклик и затова я оставил. Според мен много по-вероятно е инспекторката да го е отблъснала още при първите му опити за интимен контакт. Впоследствие, когато станеше въпрос за Виолета Илиева Налбантов се опитваше да наложи мнението, че уж тя много го търсела, но той не й обръщал никакво внимание и затова тя му била обидена. Като цяло това противоречи на стандартните му коментари относно служителките от Инспектората, които общо взето звучат по следния начин: "Тази съм я чукал, а тази не съм я чукал. Тази ми се натиска, ама нямам време да й обърна внимание..." Ясно е, че между Налбантов и Илиева е нямало нищо интимно, а само намерения от негова страна, които така и не са се осъществили."
МАРИАНА ПАРЗУЛОВА
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ
- бивш министър на образованието и науката
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието. Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. По-късно Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
Янко Томов: Почина.
Апостол Танев: Значи или добро или нищо... макар че има доста от НИЩО-то за разправяне. На времето се сбихме и ми отхапа носа и сега нямам нос заради него... това е НИЩО-то, доброто ти ще го кажеш какво е!
Янко Томов: А да, да! Много добри работи направи тука! Беше за малко кмет и де що имаха хората носове и тях - или им ги счупи или ги изяде като твоя. Затова в Приморско нямаме носове!
Апостол Танев: Карай ся, пишки нали имате още?
Янко Томов: Имаме ама за никъв хуй не стават вече...
Апостол Танев: Карай ся!
Янко Томов: И аз тъй викам, карай!
Ама патко смотана, слабоумна,гламава ! ! ! Тъпа до безобразие! ! ! Ти с какъв акъл си тръгнала да разгласяш имената на ония другите две патки, на двете спекани даскалици ! Мозък ли нямаш в тиквата си !? Тръгнала нашта да ги хвали и си мисли че им прай услуга. Ма мноо чесни били, ма мноо почтенни били , ма светици били , ма благородни девици били , на майка си гъза били! Как да не се разплачеш , не че и те не са лапали захарната пръчка на оная мърша Налбантов , ама на сега те обраха всичката парса и сега хората си помислиха че това са двете най-големи курви на Приморско , басси! А иди доказвай вече че не са курви! Бахтий простия народ бахтий слабата държава ! Как може така бе , кажете ми бе,може ли да има толкова прост народ на тая земя ?!?!?!?!
И какво му го развяваш на свъртяния тоа парцал отпреди 100 години как две даскалици се ебяли в дирекцията ;чудо голямо.Не виждаш ли че свъртяния и понятие си няма ,а и да има през оная работа му е , защото друго иска той и хич не си мислете че Налбантов му е проблема , а само се прай на гламав колкото да ни забаламоса и отвлече вниманието. Помнете ми думата някой друг му казва какво да прави и той сега си играе по перваза някава много опасна игра ,ама няма да е задълго, ще доде и за него видовден и тежко му ,бах ги в боклуците ,на една педя място живеем ,а пълно с шпиони и секаква измет. Не се ли накрадохте бе, то остана ли в тая община нещо за крадене, майка ви дай ба долна ! ! ! !
Лампите в градския парк в Приморско, които бяха изпочупени от пияни тийнейджърки в началото на месеца, вече са подменени, съобщиха читатели на „Черноморски фар”. 74-те осветителни тела са монтирани и изпробвани – работят перфектно и досущ приличат на старите. Според неофициална информация струват 30 хиляди лева.
Неприятно впечатление обаче им направи, че техниците са си оставили ръцете и не са почистили след монтирането на лампите.
Жанет Стойчева: „Супер изглеждат възстановените лампи, но защо техникът не си прибира боклуците. Типична повърхностна и полвинчата работа. Кошчетата за боклук са неизползвани. Много е трудно да се обърнеш и да ги изхвърлиш на мястото”, оплаква се читател на „Черноморски фар”.
Все още не е ясно, кой ще плати щетите от изпочупените лампи. Двете момичета – 14-годишната Г.Н. и 18-годишната К.П. бяха осъдени по указа за борба с дребно хулиганство на парични санкции. За да възстанови щетите обаче Общината трябва да води гражданско дело срещу тях или родителите им.
http://www.faragency.bg/bg/vazstanoviha-izpochupenite-lampi-v-primorsko-horata-se-oplakvat-ot-boklutsi/#.VJWzQcJ8KB
донке, ами разведи се и после се оженете със стоян, защо трябва да го декларираш по форумите
И ние се чудим защо децата полудяха като тия тийнейджърки от статията! Ами те копират ненормалното поведение на учителите си, това е причината!
Накъде върви тоз свят, щом и учителите изперкаха?! Направо не знам!
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че директорът искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара директорът да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
"...След като вижда, че никой не му вярва и няма как да навреди на Рашева директорът измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва, че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Донка Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно (Прокопова и Рашева са от Царево и поддържат близки отношения). Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така директорът започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно..."
"...Преди много години директорът на СОУ Приморско се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как той правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!”..."
"...Преди много години директорът на СОУ Приморско се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как той правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!”..."
- Ти какво, ракийка ли си носиш?
- Не, бензин.
- Ха, че за какво ти е бензин, като се движиш на стоп?
- Знам ви аз вас, шофьорите! Още на първата горичка и ви свършва бензинът.
Внимавайте, че от многото любопитство на г-жа Ваня Желева вече й излезе име - често посещавала дирекцията, за да видела какво прави там Налбантов, влизала в бърлогата на лъва и го смущавала докато спи... нямало кой да й каже да не го прави. Остави другото, ами и на дъщеря й Жулиана изкараха име. Била се подвизавала в педофилски кастинги за модели, правела си снимки в някаква агенция, там, свързана с Азис... И майките на учениците с право протестираха: как може тази курва да е учителка на децата ни! Ето докъде води любопитството! И вие затам сте тръгнали, така че внимавайте!
Затова, въведете регистрация!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Как се възползват?
ХРИСТИНА НАЛБАНТОВА: Ами възползват се, според мен, използвайки тази информация срещу някой. Видите ли вие, какви неща се говорят! Виждате ли вие какъв човек стои сред вас, срещу вас и този човек трябва да решава по някакъв начин съдбите ви! Унизително е! Как да обясниш на детето си какво се случва? Защо майка му плаче, защо баща му е притеснен? Как? Тези неща не се обясняват толкова лесно. Ровят ти в личните неща, в семейния живот. Всеки може да се сети как се чувства човек в такава ситуация. Децата четат. На пощите им се бяха разпращали подобна информация. Аз как ги гледам тия деца в очите? Те са ми задавали въпроси, учениците имам предвид. Директно са задавали въпроси, истина ли е това.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Няма нищо свято, както се казва, за този... бих казал нещо, но ще замълча.
щом табакова ти е избягала значи не си никакъв ебач
наште оперативки бяха горе и ги правеше николай николов, а весо правеше оперативките на ел.техниците и параджиите долу на трафопоста дето беше между бисер и нептун. весо го гонеше рикардо и го биеше с един железен прът а рикардо ревеше от болка и бягаше по пътеката към механата рубин, чак като слезе долу и весо спря да го преследва ама го псуваше яко: само да ми паднеш в ръчичките и мама ти шей ба, боклук мръсен! рикардо отиде да се оплаква на стаматов ама той с нищо не му помогна, само извикал весо в дирекцията и му казал повече да не бие хората на оперативките и весо наистина спря да ги бие, щото те , хората, бяха много се уплашили от него и ги беше страх да ходат на оперативки
--------------------------
Д-Р ПЕТЯ ИЛИЕВА
Веднъж ходил да си прави зъбите при нея и тя между другото му подметнала: "Не искам да те обиждам, ама много лоша слава ти се носи - много си ходел. Верно ли е?" Този въпрос според Налбантов бил директен и недвусмислен намек, че докторката искала да има интимна връзка с него. "Какво да ги правя, харесват ме жените и сами идват да си искат! При това забележи, тази не е коя да е, а жена на кмет...!" - коментира Налбантов.(Съпругът на д-р Илиева е Атанас Стойчев - кмет на Приморско през периода 1993-95)
Д-Р ЗЛАТИНА ТАБАКОВА
Налбантов казва за нея, че опитал но не можал да я свали. "Не, не можах да я наеба, - признава той за Табакова. - Направо ми избяга!" Били са сами в някакво помещение (вероятно в дирекцията) и там след като й направил директно предложение за секс започнал сам да се съблича като мислел, че и тя ще направи същото. Но Табакова се стреснала, скочила и направо избягала от стаята. "Какво й стана, не знам, - казва Налбантов. - Уплаши ли се?... Оттогава все ме отбягва. Толкова ли съм страшен, бе!"
НЯКАКВА ЖЕНА НА ПОЛИЦАЙ
Спирала Налбантов по улицата и му правела някакви комплименти, че бил много чаровен и забавен. Определили си среща в училището за следващия понеделник следобед. Същият ден като я видял да се приближава по двора на училището се похвалил на някои от колегите си: "Ето, виждате ли? Тази идва да я еба!"...
Станало каквото станало. След като жената си отишла Налбантов извикал въпросните колеги отново в дирекцията, за да им се похвали какъв секс бил правил току що. На всичкото отгоре жената му била донесла и бутилка коняк, която той разливал и вдигал наздравици по случая. "Виждате ли докъде съм я докарал? Жените толкова са доволни от мен, че не само искат да ги еба, ами и подаръци ми носят!"
ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"
ДАНИЕЛА РАШЕВА
(от Царево - учител по руски език, напуснала СОУ-Приморско през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
Работи в ММЦ до 1997 като организатор към Културен отдел. През 1994 почти всички в отдела са съкратени и тя остава да работи сама в Летния театър. На практика няма никаква работа и по цял ден нищо не прави. Директорът Стамат Стаматов е наясно с нея и въобще не я търси за нищо. За него тя е един невидим човек, когото той не забелязва. А когато трябва да се свърши нещо конкретно в отдела Стаматов кара други хора да вършат работата, защото на Ваня и да й говори и да не й говори – все тая. Затова Ваня е принудена да имитира дейност, по цял ден обикаля центъра и виси на главите на колегите си в администрацията или в другите отдели и им надува главите с това, което уж свършила или щяла да свърши, но не можела, защото все нещо й пречело и не си дава сметка, че на никой му се слушат глупостите й.
Например, Ваня се оправдава, че за нея нямало работа, защото… в Народното събрание още не били приели закон за националния герб и тя не знаела какво да прави със знамената. Трябвало да изкара знамената на централната алея, но ако законът бъдел приет, после трябвало пак да ги сваля и да им слага новия герб. По цял ден ходи нагоре-надолу из ММЦ-то и се жалва на колегите си, как можело такова нещо – Народното събрание още не било решило какъв да бъде герба и така те спъвали и нейната работа. Колегите й в администрацията започват да се майтапят и питат всяка сутрин, какво стана с герба, решиха ли най-после какъв да бъде. Но се намират и такива патки, които й се връзват на приказките и най-откровено негодуват. Ама как може, за какво ги избираме тия депутати, за какво получават заплати, кога най-после ще решат въпроса с герба, че и Ваня да решава какво да прави с нейните знамена, това вече на нищо не приличало… Общо взето това й е методът на работа и темите за разговор. В началото ти е интересно да я слушаш, но после си даваш сметка, че насреща си имаш една тъпа патка, която плещи несвързани приказки и преставаш да я чуваш какво ти говори.
Покрай празните й приказки понякога се случват и оригинални проблясъци – бисери, които само тя може да измисли. През есента на 1994 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори тя води открита пропаганда срещу СДС. Разпитва хората за кой щели да гласуват и като й кажат СДС, тя ги разубеждава със следните аргументи: Чула отнякъде, че Филип Димтров сe събличал чисто гол в Народното събрание и така се разкарвал по коридорите – гол. Това негово поведение било достатъчно условие, за да не гласуват за него, така смята тя. Хората са малко шокирани от този нетрадиционен начин на предизборна агитация и споделят един с друг какво им е казала Ваня. В първият момент е много трудно да схванат логиката й, но постепенно стигат до извода, че Ваня донякъде има право. Щом Филип Димитров се събличал чисто гол, значи той излага себе си, но тъй като е партиен лидер той излага и своята партия – СДС, а щом партията му така се излага, значи хората не трябва да гласуват за нея… Изборите се провеждат през декември 1994 г. и СДС наистина претърпява съкрушителна загуба, в резултат на което Филип Димитров си подава оставката и на негово място идва Иван Костов. Кой знае, вероятно за всичко това е допринесла и Ваня с нейната предизборна агитация. Ами да, има логика, ако Филип Димитров не се беше събличал гол сигурно партията му щеше да спечели изборите!
Друг път Ваня шашва слушателите си с някакво друго нейно прозрение. Видите ли, някой си, който едва след като станал на 50 години, се сетил, че трябва да строи къща в Приморско. Това било голям срам, как можело такова нещо. Вижда, че никой не й обръща внимание и тя започва да разпитва, дали някой знае на чие име е записан имота – на негово или на сина му, сякаш това е много важно за нея. Разбира се никой не знае и никой не го интересува, но тя пак продължава да си лае и да се възмущава от оня, 50-годишния, как не го било срам!…
През есента на 1997 г. се провеждат изборите за общински кмет. Приморско е отскоро община и затова се провеждат извънредни избори. Тук Ваня води яростна предизборна агитация за Гихора. Изгражда му ореол на мъченик, който вече бил пострадал за Приморско, защото преди една година (м. май 1996) ял бой от някакви мутри. Версията на Ваня е следната. Имало някаква пързалка на плажа, от която мутрите печелели някакви фантастични суми, но Гихора като дошъл на власт през 1995 г. ги настъпал и им отнел пързалката в полза на общината… Други хора развиват други версии, как Гихора отнел плажа от концесионерите и засегнал интересите на много други хора. Спрягат се Корона Инс, ВИС-2, Иво Карамански, дори Илия Павлов с неговата Мултигруп, който пък искал да си присвои северния плаж и Перла… Версии много. Излиза че всичките престъпни босове по цял ден за това мислят, как да набият Гихора, щото много им пречел.
В ММЦ през периода 1993-95 г. с екскурзиите до Турция се занимава един братовчед на Ваня, който владее турски език – Янко Димитров. Той е кореняк от Приморско, но се е преселил и живее със семейството си в Поморие. Двамата с Ваня явно са нещо скарани, защото не си говорят. Самата тя се хвали с този факт и го изтъква на всички. Бащите им са били първи братовчеди и носели едни и същи имена, но тя не си говорела с Янко. Вероятно става въпрос за семейни конфликти по повод на имотни делби. В тази връзка Ваня не пропуска случай да говори против Янко Димитров и да го злепоставя. Говори за него как на времето работел към ВКР и как там го научили на турски език и… нататък версията на Ваня граничи с научната фантастика и приключенските романи. Говори за Янко, че го пращали на разузнавателни мисии в Турция, където той се внедрявал в харемите като се обличал като кадъна с фередже за да подслушва какво си говорели тези които преследвал… Веднага се разбира, че тя лъже, защото в Турция вече няма хареми, а ако става въпрос за арабските страни, то Янко там е бил непригоден, защото не е знаел арабски език.
По това време Янко Димитров строи и един частен хотел на мястото на свой наследствен имот, който се намира на края на крайбрежната улица от южната страна на полуострова на Приморско. Това също е повод за злобни коментари от страна на Ваня. Казва, че Янко бил сключил фиктивен договор с някаква банка, като теглил невъзвръщаем кредит, в резултат на който банката преднамерено фалирала, но в замяна на това хора от управителния съвет на банката се сдобили с част от имота на Янко, а той с парите от кредита си строял хотела на останалата част от имота. Тази история е много заплетена и самата Ваня не може да я обясни достоверно, затова кара тези които се интересуват да питат еди-кой си, който бил познат на мъжа й и той щял да им разкаже в детайли как станала цялата далавера. (Вероятно тук става въпрос за хотел „Метропол”, който наистина се намира на крайбрежната улица „Черно море”.)
За тези които не са от Приморско историите, които Ваня разправя за Янко Димитров и семейството му не представляват интерес, защото това за тях са непознати хора. Но кореняците от Приморско започват живо да се интересуват и разпитват – кой пък е тоя Янко, защо не са го чували. Казват им, че бил баща на някой си Фильо. Други казват, че не бил на Фильо, а на Мечо… (Няма значение, все на някой е баща). И така Ваня подхранва интереса на местните към този човек с разкази за някакви страшни далавери и нечисти сделки и хората се връзват и подхващат мълвата, но само дотолкова доколкото да имат теми за разговори по кръчмите вечер, а на другия ден всичко забравят. На Ваня не й остава нищо друго, освен да злобее и да се чуди какво да измисли по адрес на Янко Димитров. В края на краищата през м. август 1995 г. човекът загива при катастрофа по време на поредната екскурзия до Турция и Ваня се чувства удовлетворена. Разбира се тя не го показва открито, но се усеща радостта й и вече с по-спокоен тон обяснява, че някога е имало вражда между техните семейства, но вече всичко било свършило и след като човекът бил починал нямало смисъл да говори по негов адрес.
През останалото време, когато не се занимава с интриги и клюки Ваня надува главите на колегите си със семейно-битови истории. Каква зимнина била приготвила, как я била приготвила, какво била сготвила предния ден, кой от семейството й какво и колко бил изял. Така тя може да говори с часове с доста висок глас, че чак главата те заболява като я слушаш. Отделно, научаваш подробности от семейния й живот, кога и как били осиновили голямата си дъщеря Десислава, как като родила Стела била на системи и не можела да кърми и като я върнали след раждането вкъщи била все още на легло… Глупости, глупости! Хората се чудят за какво ги говори всичките тези неща, след като никой не го интересуват. Но не могат да й запушат устата, защото за нея това е естествено състояние – 24 часа да си приказва и да не спира, каквото и да е, само да си говори там нещо!
На 15 юли 1997 г. се сменят директорите на ММЦ, на мястото на Стамат Стаматов идва Васил Камберов. Ваня е възхитена колко „културно” и „цивилизовано” станала смяната на директорите и споделя това мнение с всеки. Как Стаматов представил новият директор на управителите и началник-отделите, какво точно бил казал, как пожелал успехи на новия директор, въобще тя е възхитена, че всичко станало по такъв цивилизован начин. Но е възмутена, от еди коя си управителка, че се държала много некултурно и гледала в обратно посока към вратата, а не към Стаматов докато говорел. После използвала случая да поговори със Стаматов на прощаване, и му изтъкнала някои от грешките, най-вече това, че той обръщал прекалено много внимание на хотелите и ресторантите, а пренебрегвал Културния отдел на ММЦ.
Атмосферата на „културната” и „цивилизована” смяна на директорите трае няколко дни, след което някак от само себе си започва кампанията на тотално оплюване на Стаматов и всичко свързано с него. Тук Ваня се чувства в свои води и ръководи тази кампания. Ама как, тя винаги го е мразила Стаматов, такъв лош директор не била срещала досега, той бил такъв и такъв. Добре че го махнали, добре че дошъл такъв свястен човек като Камберов да оправи нещата в това ММЦ. Камберов я трае известно време, докато накрая – на 9 декември 1997 я привиква в дирекцията и й съобщава, че е уволнена. Аргументите му, които той споделя в по-тесен кръг – трябват му хора за работа, а не подмазвачи.
Тя се опитва да приеме уволнението стоически и се оправдава пред бившите си колеги: „Аз без работа няма да остана. Още сега ще ида при Гихора и той веднага ще ме вземе на работа. Гихора и моя мъж са приятели и съученици, двамата са делели една квартира в Пловдив и много пъти ми е казал, идвай и веднага те назначавам в общината… Тъй че вие му мислете, мойта е лесна!”
Наистина Гихора веднага назначава Ваня в общинската администрация. Там тя отговаря за образованието и културата. Парадокса е, че тя няма образование за тази длъжност, но това за Гихора е без значение. На него му трябват верни хора, а не специалисти и поради това работата в общината като цяло куца.
Учителското съсловие също е шокирано. Как може такова нещо, учителите са вишисти, а за техен началник в общината е назначен човек със средно образование. Недоумяват и в РИО – Бургас, но явно нищо не могат да направят срещу решението на Гихора. А на кмета не му остава нищо друго освен да си чука главата с подобни кадри, които нищо не вършат.
В началото Ваня се опитва да играе ролята на началник на Налбантов и учителите, но бързо се отказва, защото Налбантов я поставя на мястото й като демонстративно й затваря телефона, а веднъж дори я кара да чака пред дирекцията цял час докато дойде нейният ред да влезе при него. За да не изтърпява подобни унижения тя престава да посещава училището и си върши работата (или това което тя си мисли, че е работа) само в общината. Всъщност и тук не става въпрос за работа в истинския смисъл на думата, защото Ваня и в общината продължава да си е същата каквато е била и в ММЦ. Имитира дейност и по цял ден надува главите на колегите си с измислени от нея клюки, интриги и битовизми от семейния й живот.
ВАСКО МИНЕТА
Васко Минета работи в ММЦ до декември 1997 г. Бил е ел. техник до 1987, управител на къмпинг „Лес“ от 1987 до 1992 и управител на хотел „Дружба“ от 1992 до 1997. Голям образ – ексцентричен, емоционален, известен с това че говори глупости и приказки без покритие… общо взето цинизми, сексуални истории и преживявания, които е имал с германки, рускини, чехкини, а извън сезона и с българки, като цяло всеяден – чука наред каквото му падне (с малки изключения все пак), а тъпи жени бол – дават му се и после стават героини в разказите му, защото той умира да се хвали. Иначе хората не гледат сериозно на приказките му, защото му знаят репертоара – винаги едно и също: коя чукал и какви минети му правила. Езикът му е много колоритен и става за компания, колкото да разсмее хората около себе си. Иначе като управител е много неорганизиран и не му се занимава със сметки и изчисления за нощувки, групи, брой туристи и пр. Оставя тая работа на старшата администраторка и на жените от счетоводството. Често го викат в счетоводството да уточняват бройки туристи, групи и сметките им. Съгласява се с всичко без да навлиза в подробности, защото в главата му е каша и не помни нищо, нито може да изчисли сам сметките. Слуша безизразно и без да разбира какво му говорят за групите на някой си туроператор – примерно „Алматур“ – и накрая той прави своето гениално заключение нямащо нищо общо с темата: „А знаеш ли каква дъщеря има този човек!!! (става въпрос за дъщерята на туроператора) Нещо велико! А-а-а, ама наистина нещо велико!!!“ Жените в счетоводството се смеят: Какво му става на тоя Васко? Те му говорят едно, той мисли за друго... Ако е в мъжка компания Васко се отпуска и дава израз на възхищението и въображението си: „Ама то момичето направо като изваяно! Що така бе, някъде някой на някого е давал-давал, че се забравил – и бедра му дал на момичето, и цици му дал за чудо и приказ, апък задника му да видиш как е изваян – не гъз, а чудо на природата… да бе, истина ти казвам, гъза му е направо едно от Седемте чудеса на света!!!“ И това му е репероара, който се повтаря като види някоя готина мадама.
Но все пак и той отбира и не се пуска на всяка срещната. По думите му Ваня Парушева му се била сваляла, ама той не бил все още толкова закъсал, че да чука някоя като нея и да си представя, че е с друга… освен ако й сложел една кофа на главата, за да не я гледал… Но не, не можел той така да се прежали, той, който бил имал толкова много и първокласни путки в тефтера си, да се унижи дотам и да легне с нея.
Ваня Парушева наистина не представлява интерес за Васко и на практика той нито я забелязва, нито я коментира. Когато в компанията стане въпрос за нея Васко обикновено мълчи, гледа безизразно и сякаш мисли за нещо друго. Само веднъж по време на един такъв разговор, когато се говори за Ваня Парушева, Васко сякаш не издържа и започва да я коментира, но коментарът му така и не е по темата: „Чудя се тоя, нейния мъж, как ебе жена като нея! Направо му се чудя, възможно ли е да я ебе въобще! Трябва да имаш голямо въображение и да си представяш, че спиш със жена, щото аз не мога!… Не, честно ви казвам, не мога! Ами на мен първо хуя ми няма да стане! Не че съм импотентен, ама то тука си има някаква мярка и граници, които аз не мога да прекрача!“ Хората го слушат и си умират от смях. Най-после разбират какво толкова го е мъчило по отношение на Ваня Парушева и защо досега той все е мълчал, а той за какво си мислел? - Как било възможно мъжа й да спи с нея и т. н.
През зимата често му се налага да разпределя бригади от служителки, които да чистят и подреждат бунгалата в „Дружба“. Докато е покрай тях в някое бунгало се майтапи и се прави на остроумен, но когато излезе навън и попадне в мъжка компания не може да се сдържи и си казва мнението за жените, с които е говорил току що: „Ама много им се чудя на тия патки като им слушам приказките!… Абе тия жени за ебане не говорят ли бе! Как може да говориш на такива тъпи теми и оттам да черпиш вдъхновение – коя каква манджа сготвила, как я сготвила, какво правила в къщи… Не, не мога да ги разбера! За какво живееш ма, путко заспала, като не си хванеш нещо за ебане и не си начешеш сливата! Ами то това е живота, другото е лъжа! Хвани си някое гадже, наеби се, пък после се върни вкъщи и излъжи нещо мъжа си. А те.... заспали шматки!“
Васко ръководи и мъжките бригади, които също работят в бунгалата и вършат някаква друга по-тежка работа. Понякога той се присъединява към тях и покрай другото ги занимава с вечния си репертоар – коя наебал, какви минети му била правила и пр… На мъжете им е весело, темите им са приятни и го насърчават да им говори още и още – за тази, за онази, ами за другата, да кажел нещо и за нея... Васко обича да говори за една от последните си бройки - някаква мутреса. През последния си работен ден в ММЦ - 9 декември 1997 г. Васко за последно преразказва (за кой ли път) историята с мутресата. Мъжът й, някакъв престъпен бос, бил ангажирал една от луксозните вили за цяло лято и я оставял сама дълго време, докато той се скитал насам натам из страната с джипа си. "И как да не й обърнеш внимание на тая самотна жена като виждаш как й се ебе, а оня го няма никакъв... Не, не искам да се самоизтъквам, че уж съм по-добър от него. Тя самата ми го призна, че го прави просто така - само защото й е било кеф, а не че той не можел да ебе. Ама все пак човекът го няма, а тая путка иска ебане мааму дееба, то е близко до акъла... И затова аз съм насреща!" Веднъж Васко се оказал нещо ангажиран и не й обърнал внимание и тя веднага си хванала друго гадже - някакво младо момченце, с което се показвала нагоре надолу и хич не се пазела да не ги видят заедно. Васко направо се ужасил: "Извиках го хлапето и му се скарах. Викам му, ти в ред ли си бе, поне се крий! Знаеш ли, че ако му кажат на оня идиот какви ги вършиш с жена му и с тебе е свършено... Ще дойдат мутрите му и ще ти счупят кратуната за едното нищо! Ами тъй ми, то и аз го правя същото с нея, ама поне се пазя и гледам никой да не ме разбере, а тоя хукнал да се показва на всеки срещнат... Просто момче!" После Васко се връща на темата за тая мадама, ама колко секси била, ама какви форми имала, ама какви минети му правела... Тогава един от слушателите - Петко Жмитката, го пита: "Тя хубу ти е правила минети, ама ти не й ли удари и един език? Я си признай!" Тук Васко е неподготвен да отговори и за момент блокира и мълчи. Но след малко се окопитва и рязко отвръща: "Е-е-е, ама ти пък много питаш!..." Другите се смеят, а той мълчи, мълчи, но после продължава по темата: "Ами много ясно, че и аз трябва да направя нещо по въпроса! Жената се раздава и прави всичко да ми направи удоволствието, а аз да стоя кат пън и нищо да не правя ли? Чак такъв егоист не съм!" Петко Жмитката продължава по темата. Говори как веднъж една чехкиня го била карала да я лиже и той решил да опита: "Викам, добре! Наведох се над оная й работа, разтворих я леко... и като видях там едни лиги как се точат на конци, направо щях да повърна!"... Отново всеобщ смях! И Васко като специалист и многознаещ в областта си дава компетентното мнение: "Ти пък, къде се завираш чак там като някой гинеколог?! Ами по-нагоре ще пускаш езика и няма да гледаш много-много какво лижеш, че то никак не е за гледане... Ами тъй ми!"
Петко Жмитката и той се впуска да разказва от своите истории, а той ги има много такива - с чужденки, курортистки и какви ли не още... всички го знаят, че чак бълдъзата си бил ебал. Веднъж една чехкиня го накарала да влизат вечер в морето и да плуват, а времето било студено и ветровито. "Още като излязох горе на дюните и като ме духна тоз студен вятър, че като ме схвана един кръст и направо не можех да мръдна, ходя приведен на два ката, а тя на всичкото отгоре иска и да я чукам! Ужас!" и т. н.
Мильо Ботев пък разказва своята история как с еди-кой си шофьор чукали веднъж една камериерка, ама оня бил голям ебач и направо й разпорил оная работа от ебане: "Апък аз с мойта малка пишка, вика Мильо, дрънча наляво-надясно в путката й като с малка лъжичка в тенджера... Срам голям!"
Докато си говорят сладко-сладко по темата се обаждат на Васко, че директорът Камберов го вика. Васко оставя мъжете да продължат разговора вместо него и тръгва радостен към дирекцията. Той смята, че Камберов е силно негов човек - същият антикомунист като него, който най-после дошъл да смени оня боклук бившия директор Стаматов, и да изчисти окончателно комунистите и всички останали боклуци от ММЦ... Следобед става ясно, че Васко е бил извикан в дирекцията, за да му кажат че е уволнен. Мотивите на Камберов - Васко бил човек на Стаматов и затова го уволняват. Пълна лъжа! казва Васко, ама карай, не му се сърдя на Камберов. Щом така е решил, негова работа!
Баща ми ми завеща земята и кенефа на мен, тъй че кмете никаква автогара няма да строите там, ясно!
Sieg Heil!
Като си отворен напиши кой си.А тези пикли да си заплатят зомлука
Всички сме възмутени от тази гнусна постъпка!
Млъквайте вече,че като дойда на власт ще ви се стъжни
Тва ли ти е окяят мери п*то заспала
Господин Кмете, към тебе ми е думата! Ще ми върнете ли най-после кенефа във Веселие или няма да ми го върнете? Тоя кенеф е моя частна собственост и аз ще се бия за него с нокти и зъби докато не го получа, ясно ли е?... Г-н кмете, чакам отговор!
Тя беше: Кристина Панаьотова!
К.П?
Андон е голям пич, гарантирам за него, но децата му за хуй не стават!...
Макар че, сега като се замисля (...) май само за хуй стават и за нищо друго!
- Деца, какво имаме по програма?
- Математика!
- Добре! Пишете условието на задачата: Две млади, интелигентни жени, изпили две бутилки водка. В задачата се пита: за какъв Хикс им е притрябвало след това да пият червено вино?
Тук си прав, ама защо не виждаш основното: че някой, който е трябвало да ги възпитава е спал докато тези моми са растели. Тъй ли не се намери някой да им обясни, че подобно поведение не е нормално, че се излагат, защото явно те не го знаят!... Тия момичета са расли в среда, където сякаш им е било внушавано, че всичко е безнаказно,че всичко им е позволено. Явно са усещали наоколо атмосферата на анархия и безнаказност - както ти казваш: без училище, с корумпирана полиция и община - и затова са били толкова нагли, мислели са, че ще им се размине...
Налбантов не споменава подробности за тази връзка. Казва, че Добрева му се оплаквала от съпруга си - не бил добър в леглото и затова тя била принудена да ходи с него. Това карало Налбантов да се възмущава от нея, как не я било срам да говори против мъжа си и т. н.
----------------------
КАЛИНА ФАНЕВА
- учител по бълг. език и литература
Налбантов е правел секс с нея няколко години преди тя започне работа като учител. След като тя става учителка през 1998 те подновяват връзката си. Правел е с нея секс, макар и не толкова често колкото с Д. Прокопова и Кр. Петкова. Фанева много бойна и дащна в леглото, нямала никакви скрупули и въобще не се притеснявала, че изневерява на мъжа си. Самият Налбантов е бил учуден, че при такъв представителен и външно симпатичен мъж тя ходела с него,който бил много грозен... Двамата (Налбантов и Фанева) се разбирали с погледи и от половин дума. Само като я погледнел и тя разбирала какво се иска от нея. Влизала в дирекцията и нататък секса вървял като по план.
------------------------
МАРА ПЕТРОВА (Приморско) - начална учителка
Връзката на Налбантов с Петрова била много стара. Налбантов е запазил хубави спомени от онова време - тогава Петрова била млада и много по-привлекателна. Сега вече и дума не можело да става за някаква връзка, защото Петрова била претърпиала операция от рак на гърдата.
----------------------
ЦВЕТА ЗАРЕВА - нач. учителка
Първата й връзка с Налбантов е станала по време на ексурзия в София през 1996 или 1997 г. Тогава той й направил някои интимни намеци. Казал й че я харесвал, че желаел да й каже нещо повече насаме и т. н., след което директно й предложил да се срещнат в хотел "Принцес" (бившият новотел "Европа"). Тя останала изненадана и не му отговорила нищо. Той отишъл веднага в хотела и я чакал във фоайето около един час. Накрая, когато решил да си тръгва видял, че Зарева влиза в хотела. Веднага ангажирал стая и двамата се качили в хотела. След секса тя влязла в банята да си вземе душ и излязла наметната с една голяма хавлия. Налбантов я накарал да легне на леглото и се опитал да продължи с любовната игра. Започнал да й разкрива краката, да ги разтваря и се опитал да я целува по половите органи. Но тя категорично отказала, затворила си краката и го отблъснала. Въобще според Налбантов тя била много подтисната и нерешителна. Впоследствие разбрал, че това преживяване за нея е било много стресиращо, защото за пръв път през живота си изневерявала на мъжа си и й е коствало много усилия за да се реши на тази стъпка. Пак според Налбантов тя за пръв път в живота си стигала до оргазъм по време на полов акт.
Другото, което му направило впечатление било, че Зарева имала белези от операция на половите органи (вероятно тук става въпрос за белези от раждане с Цезарево сечение). Случай като този е показателен за това, как чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си - тази имала бемки еди къде си по тялото, другата имала белези от операция на гърдата, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу и т. н.
Накрая Зарева била останала много доволна от секса с Налбантов, че решила да му направи подарък. Завела го в някакъв скъп магазин и го накарала да си избере някаква дреха. Той си избрал едно яке кафяво на цвят от едната страна кожено ... и т. н. Пред жена си Налбантов развива версията, че якето много му било харесало, но нямал пари да си го купи и затова Зарева му била услужила.
----------------------
ЙОРДАНКА СИВЕВА (Приморско) - начална учителка
Налбантов я свалил просто така като поредната бройка и нямал намерение да задълбочава връзката си с нея. Но в последствие тя започнала да го търси все по често. Веднъж му предложила да му стане официална любовница, но му поставила едно условие - той да не й изневерява. Налбантов не се съгласил и много се възмущавал, казвал че това било нахалство от нейна страна, как не я било срам да го подценява толкова, за толкова ли закъсал го мислела при положение, че той разполагал с толкова много жени.
Съпругът на Сивева подозирал за връзката на жена му с Налбантов и много често й правел проверки в училището, интересувал се за това какви часове има жена му и ако не я намерел отивал да я търси право в дирекцията. Досега не е успял да открие нищо, тъй като Налбантов и Сивева се срещат сравнително рядко.
----------------------
РАЙНА СТОЯНОВА (Приморско) - музика
Имала е връзка с директора два или три пъти. Налбантов не останал доволен от секса с нея - в леглото била като дърво, била много вързана и нямала никакво въображение. Независимо от това тя правила опити да продължи връзката си с него, но той не й обръщал внимание. Веднъж Стоянова го причакала пред дирекцията рано сутринта като правила намеци че иска да влезе и да поговорят насаме, но той не я пуснал и даже бил много възмутен от поведението й. После Налбантов коментирал пред други колеги:"Бе тая не е в ред бе! Дошла рано-рано да я еба. Направо акъл няма." Според него тя била като цапната в главата с мокър парцал и постоянно говорела глупости също като малките деца. Въобще на нея не можело да се разчита и за това Налбантов я отбягвал.
Впоследствие, когато се разчува за връзката им, той много се страхувал да не научи мъжът й, защото бил много ревнив и щял да го бие. По всяка вероятност мъжът й все още не знае нищо.
----------------------
ДОЧКА МИНЧЕВА - биология
Първата й връзка с Налбантов е била преди много години, когато тя е била помощник директор. Понастоящем тя има проблеми с наднорменото си тегло и затова Налбантов се оправдава как някога била по-слаба и по-привлекателна и затова я свалил, иначе сега нямало да й обърне внимание. Когато става въпрос за нея Налбантов обикновено прави коментарии за килограмите й: "За какво да я еба, по-добре да наеба някои слон вместо нея."
Преди известно време те пак подновили връзката си за кратко и е явно, че в случая това е станало по инициатива на Минчева.
Обикновено Налбантов отбягва да говори с подробности за секса с Минчева, защото се срамува от тази връзка.
Пак по това време Налбантов се хвали, че Минчева освен сексуалните услуги му правела много подаръци - предимно алкохолни напитки, бонбони, сладкиши и т. н. Явно е че тя му се е подмазвала или му е благодаряла за някаква услуга.
В случая Минчева му се отблагодарявала, защото Налбантов я бил повишил и я назначил като редовен учител по биология. Преди това тя е била само възпитател в прогимназиалните kласове.
В случая с нейното преназначаване за учител по биология Налбантов постига една от основните си цели. Жена му, Христина Налбантова, дотогава е работела като възпитател с ученици от началния курс и е получавала ниска заплата, защото е нямала квалификация за начален учител. След преназначаването на Д. Минчева, Налбантов назначава на нейното място жена си и по този начин й повишава и заплатата. За да постигне целта си той е трябвало да принуди титулярния учител по биология Недялка Милева да напусне работа, за да назначи на нейното място Дочка Минчева. За целта той в продължение на три години притеснявал Милева и се мъчил да я принуди да се пенсионира, за да освободи мястото. Но Милева не се съгласявала и тогава Налбантов започнал да й отнема част от часовете по биология, като вместо тях й давал часове по труд и техника. В крайна сметка на Милева постепенно й били отнети и всички часове в средния курс. Така тя се принудила да се пенсионира, но е явно, че това е станало почти принудително и то под силното давление на Налбантов.
РАДОСТИНА ИВАНОВА
(от с. Ясна поляна) - изобразително изкуство
Още в първите дни след като е била назначена, Налбантов й направил директно предложение за интимна връзка. Тя много се шокирала и в първият момент не знаела какво да отговори. Започнала да се оправдава, че била семейна и не искала да изневерява на мъжа си. Била разтреперана, подтисната и неадекватна. Според Налбантов тя по-скоро се колебаела дали да се реши на такава връзка или не. Накрая й казал "както искаш" и я освободил. Това се случило на обяд след часовете и тя си тръгнала. Обикновено по това време отивала на автогарата, откъдето пътувала за Ясна поляна. След 1-2 часа Налбантов я заварил да го чака пред дирекцията. Останал много изненадан, защото не я очаквал. Попитал я какво иска и тя му казала: "Размислих". Влезли в дирекцията и като начало я накарал да му прави фелацио.
След този случай Налбантов редовно се хвалел, че още като я видял разбрал, че била голяма минетчийка и не се излъгал. За случаи като този винаги казвал: "Аз курвите ги надушвам от пръв поглед". Впоследствие редовно я викал в дирекцията, най-вече за орален секс.
Веднъж по време на една зимна ваканция учителите били събрани в дневната, където пиели кафе. Налбантов влязъл и извикал Иванова в дирекцията. Там я накарал да му прави фелацио, като накрая се изпразнил върху фанелата й в областта на яката. След това тя се върнала при колегите си и си допила кафето. Никой от учителите не забелязал петната по фанелата й.
През първата учебна година Налбантов подлагал Иванова на най-различни унижения - казвал й, че е голям боклук и проститутка. Според Налбантов тя била принудена да го търпи, защото била зависима от него и се страхувала да не изгуби работата си. Впоследствие станало ясно, че тя го търпяла, защото се надявала Налбантов да й помогне да получи апартамент в блока на специалистите - за целта била ходила и при кмета за да го моли за този апартамент, защото й било много трудно да пътува всеки ден до Ясна поляна. Така или иначе Налбантов не й съдействал за апартамента.
През втората учебна година, връзката на Налбантов с Иванова става много по-очевидна. Имало е случаи, когато в присъствието на други учители в учителската стая, той е започвал да я прегръща и опипва по гърдите. В такива случаи се лигавел и на всеослушание заявявал, че искал собственоръчно да провери дали не носела подплънки в сутиена си. Хвалел я, че имала хубаво тяло, хубав бюст и т. н. Много често колеги са ги заварвали прегърнати в дневната, в учителската стая и на други места в училището.
---------------------
ЕЛКА БОГДАНОВА - чистачка
Директорът бил принуден да крие връзката си с нея, за да не се компрометира, още повече че мъжът на Елка бил циганин. Много пъти Налбантов е трябвало да лъже, че нямал нищо общо с нея - било го гнус от нея само като си представел, че тя е правела секс с циганин. Но за повечето хора връзката им е публична тайна. Всъщност Елка е леко малоумна и има някакъв дефект в говора, поради което много хора я мислят за циганка, защото говори с акцент и трудно комуникира на български.
Обикновено за да правят секс Налбантов я вика при себе си под предлог, че трябвало да почиства дирекцията. Другите чистачки са свикнали с тези техни срещи и имат негласната уговорка дирекцията да се почиства от Елка. След подобни срещи обикновено й се подиграват, че много се била забавила - какво толкова са правили там, защо била зачервена, а дрехите й раздърпани и т. н. Много пъти са били заварвани в дирекцията в интимни пози, прегърнати или в момент когато Налбантов я опипва по тялото. Веднъж, когато вратата на дирекцията е била заключена и двамата вътре интимничели, на вратата се почукало много силно. Елка се изплашила, скочила и побързала да излезе. Тогава Налбантов се скарал на влизащия, защото ги бил прекъснал. Казал, че точно тогава Елка го била опипвала по половите органи и вече се канела да му разкопчава панталона, но колегата ги бил прекъснал.
Мъжът на Елка подозира за връзката й с директора - много хора са му донасяли, че тя е любовница на Налбантов. Затова той често я биел и й забранявал да ходи на работа за дълги периоди от време.
Преди да дойде на работа в училището Елка се е занимавала и с проституция. Споделяла е, че е имала тежко детство и че поради бедност е била продадена на сутеньори, които са я принуждавали да проституира.
Елка е известна и с това , че е клептоманка. Най-редовно я привикват в полицията за кражбите, които стават в града и училището. Била е и следствена заедно с мъжа си за извършена съвместно с него кражба от някакъв турист.
Откакто е на работа в училището много пъти е крадяла различни вещи от дирекцията включително и пари от касата на директора. Всички са свикнали с това и знаят, че ако нещо изчезне, то е неизменно свързано с клептоманията на Елка. Налбантов знае за всичко това, но е принуден да я търпи и прикрива.
--------------------
ДОРА ВЪРБАНОВА
- секретарка /от Царево/
Работи като секретарка от месец септември 1999 г. Преди да дойде на работа в училището е работила в пощата в Царево. Там не можела да се справя с работата си, постоянно не й излизали парите. Според всеобщото мнение била много проста жена, с нисък коефициент на интелигентност. По характер - затворена, необщителна, стеснителна. Запознава се с Налбантов през пролетта на 1999 г. Тогава тя прехвърля сина си от Царево в училището в Приморско и се наложило да влезе в дирекцията при Налбантов. По време на разговора той започнал да й прави комплименти и неприлични предложения, поканил я да дойде някой ден и да се видят отново. Определили си среща след няколко дни. Дора се подготвила старателно за срещата като отишла и на фризьор за да си направи нова прическа. Казала на фризьорката, че има среща с Налбантов и затова трябвало да изглежда красива, същевременно говорила за Налбантов със суперлативи, била възхитена от него и т. н. Фризьорката казала всичко това на Янева /по това време зам. директор и учител по химия/, която също е от Царево и двете много се смели. Янева много се чудела коя ли е тая шматка дето ги говорела тия глупости. Същият ден Янева влизала няколко пъти при Налбантов за да види коя е тая, която си е правила прическата заради него и същевременно казала на Налбантов какво научила от фризьорката. Налбантов останал много поласкан от чутото и започнал да се хвали:"Видя ли какво правят жените заради мен? Преди да ги еба ходят на фризьор и искат да изглеждат красиви. Много е важно аз да ги харесам!"
Същият ден по пътя за Приморско Дора пътувала заедно с Донка Прокопова - учителка по бълг. език и литература. Дора не знаела, че Прокопова е любовница на Налбантов и още на автогарата в Царево започнала да я разпитва за Налбантов и да изказва възхищението си от него. Прокопова веднага усетила, че тая жена е хлътнала по Налбантов и че най-вероятно двамата с него имали уговорена среща за да правят секс. Била много ядосана и още същия ден влязла при Налбантов и му вдигнала скандал за това че той й изневерявал с Дора. Казала му:"Стояне, заради тебе останах да работя в това училище, а ти сега ми правиш такива мръсни номера." Казала му, че й предлагали работа в училището в Царево, но тя отказала, за да бъде по-близо до любовника си в Приморско /т.е. Налбантов/. Защо той не можел да оцени жеста й и т. н. На Налбантов не му оставало друго, освен да мънка и да играе ролята на виновен и гузен.
Налбантов бил толкова възхитен от Дора, че решил да я направи официална любовница. Преди тя да започне работа при него се срещали обикновено в събота и неделя. Работните дни били отредени за секс с Прокопова и Петкова. Тогава Дора идвала в Приморско уж за да се учела да работи с компютър /така казвала на мъжа си/. Ден преди това, в петъците, Налбантов организирал една грандиозна подготовка. Ходел до Бургас и с парите получени за други цели от общината купувал най-различни неща за случая - подаръци, дезодоранти, парфюми, дамски аксесоари, шоколадови бонбони, алкохол и мн. др. - направо искал да шашне любовницата си. От Приморско купувал цветя за вазата в дирекцията. Стаята се почиствала идеално и се ароматизирала с дезодоранти. Преди секса диванът в дирекцията се разпъвал и ставал като спалня. Налбантов бил толкова възхитен от секса с Дора, че постоянно се хвалел - голям кеф било, прилагали най-различни техники и т.н. В началото Дора била много неопитна, но той я бил научил на това и онова. За пръв път с него стигнала до оргазъм - с мъжа си такова нещо не била изпитала. Налбантов я бил лизал и на нея много й харесало, защото мъжът й не й бил правил такива неща. За пръв път била правела свирки или нещо подобно. В момент на екстаз казвала, че е готова да направи за него всичко каквото поискал, хващала му пениса, целувала го и го лижела - все още не го лапала целия, но постепенно щяла да се научи.
Дора не била много красива на външност, вече била 35-40 годишна, майка на 2 деца и годините й личали. След като я направил официална любовница Налбантов много се опасявал да не се излага в очите на хората, защото тя не била красива. Постоянно търсел мнението на околните и искал да се убеди, че и другите я харесват. Но обикновено му казвали истината - че не я харесват или че е грозна. Тогава той вадел последния си коз и изтъквал, че тя имала едно много важно предимство пред другите жени - отдолу била много тясна. Другите жени били с много широки влагалища, били "широки като кофи". Когато ги чукал не усещал нищо. Докато Дора имала много тясна вагина и когато й го вкарвал тя му пристягала члена като с клещи и на него му ставало много хубаво... Вероятно той си е мислел, че хората много му завиждат за тази голяма придобивка и затова се хвалел.
Налбантов е приятел с мъжа на Дора. Той е рибар и Дора често носи на Налбантов наред с многото подаръци и риба от мъжа си. Канят Налбантов в Царево по най-различни поводи. Двете семейства често си ходят на гости. Според Налбантов мъжът на Дора бил много просто момче и не можел да разбере за какво става въпрос. Налбантов повече се страхувал от свекървата на Дора, която била известна и влиятелна личност в Царево и се досещала, че между него и снаха й имало любовна връзка.
Стоян Налбантов:
"Веднъж ебах една рускиня в гората до летния театър на ММЦ. Бях я притиснал върху едно дърво, тя прегъната на два ката, запретнал й бях роклята нагоре, гъза й оголен целия, а аз я бича на задна прашка и съм се хванал за дървото с две ръце за да съм стабилен и да я притискам по силно като й го вкарвам... А тя крещи от удоволствие и не й пука, че може да я чуят в летния театър. Ей на това му викам путка, с кеф да я ебеш... После май хванах трипер, ама карай, струваше си!"
Красимира Петкова - учител по англ. език:
"Веднъж докато чаках на автогарата в Китен автобуса за Приморско и видях един ексхибиционист в гората отсреща, беше се разголил отпред и лъскане бастуна. Разкрещях се да го хванат и той изчезна.
Бях силно разстроена и като отидох в училището разказах на другите учители какво съм видяла. Всички бяха възмутени и се чудеха как е възможно това да се случва тук, в Приморско и Китен, където нямаме извратеняци. Но аз се сетих за директора Налбантов и им казах: "Как да нямаме, нали нашият Стоян е такъв!" И им разказах как веднъж той ми е споделил, че е правил секс с един арабин... Учителките отказаха всякакъв коментар и побързаха да излязат от учителската стая. А аз се чудех, от какво ги е страх тия, бягат сякаш те са виновни за нещо!"
Налбантов:
"На времето покрай секса, който правех с Прокопова я карах и да ми лиже гъза. Чувствах угризения на съвестта, че тя толкова много се раздава за мене и изразих съчувствието си по този повод... Но тя най-нагло ми отговори, че го правела от съжаление към мен и за да ми повдигнела самочувствието, щото ме виждала какъв заспал хуй съм... Направо ме уби с тоз отговор и ме свали на земята, така разбрах, че нищо не струвам!
После споделих това с Красимира Петкова и други колеги и те направо умряха от смях... Между другото Петкова беше много по-опитна в тая насока - лизане на задника ми!"
ДЕНКА МИНЧЕВА
Налбантов говори с удоволствие за нея, защото му е една от най-старите бройки. Двамата изпитват симпатия един към друг, защото са били съученици, израстнали са едва ли не заедно и ги обвързват общи спомени и преживявания. Някъде към края на 90-те години съпругът на Денка претърпява катастрофа и това е причината тя да търси отново Налбантов като мъж, защото мъжът й не можел да се справя със съпружеските си задължения в леглото. Кой знае защо Налбантов се хвали с тоя факт, защото видите ли, той бил търсен мъж и това че Денка го търсела било доказателството. И в тази връзка той се впуска в ненужни подробности, защо Денка искала да спи с него, а не с мъжа си. Защото на съпруга й (някой си Минчо или Минко...) след катастрофата му правели някаква операция на главата, отваряли му черепа и слагали там не знам си какви пластини и пр. и пр., поради което на практика бил половин човек и не ставал като мъж... (ВСИЧКО ТОВА СА ДУМИ НА НАЛБАНТОВ). Това според него била причината Денка да му се натиска (тук говорим за периода 1999-2000, възможно е вече тази информация да не е актуална).
В общи линии това е репертоарът на Налбантов: Половината жени на Приморско ги бил чукал, а останалите не ги бил чукал. Приморци знаят за тези изцепки на Налбантов, но го траят все още. Те едва ли не смятат, че за Налбантов това е нещо нормално - да говори глупости и цинизми. Приемат го за част от странностите в характера му, поради което не трябвало да му се обръща внимание. И така се стига да нещо много абсурдно - Налбантов злослови по адрес на приморци и най-вече на жените в Приморско, а те, противно на всякаква логика, се обединяват в негова защита и продължават да го държат на власт като директор... което си е вече не мазохизъм, а пълен идиотизъм, нещо граничещо със слабоумие и характерно за хора без елементарно лично достойнство.
на какво ги учат тея деца вав това училище
Виж сега, Тодор много се беше надценил и се мислеше за равностоен противник на Гихора, а се оказа една изфъщяла лимонада, леко тъп и малко вързан за хуя с червен конец. Абе не можеш да излизаш срещу Гихора и да нямаш харизма и чар пред публиката, каквито Гихора ги имаше в изобилие!... Освен това кой си ти? Никой! Някакъв нов играч който иска да се добере до кокала на големите, а не знае как и само се джафка за нещо и той не знае какво и само предизвиква съжалението на хората! Пълен резил!!!
61.
Тошко лижеше гъза на Гихора, защото разбра, че без него е едно голямо нищо. Какъв щеше да стане после? - адвокат ли... Ами той освен да губи дела друго не можеше да прави, такъв слаб юрист хората не бяха виждали дотогава! Опита се да стане политик и се осра... Добре, че Гихора не е отмъстителен и му подаде ръка, когато беше най-много закъсал, че иначе щеше да умре от глад горкия!
60.
Гихора не отмъщава на враговете си, а ги подкупва, постепенно им влиза под кожите и ги печели като приятели. Спомни си какви яростни врагове бяха с Тошко на изборите през 1999. Тошко се беше амбицирал, че чак прокурорски проверки беше предизвикал срещу Гихора. И какво постигна? Нищо. Гихора и него успя да прикотка и го направи част от своя екип, дотолкова, че Тошко не се усещаше как се излага, ходеше по предизборните кампании да лепи афишите и портретите на Гихора, още малко и гъза му беше готов да оближе само и само оня да му се усмихне и да го потупа по рамото... Такова голямо падение преживя и не го разбра, а хората му се присмиваха зад гърба и го коментираха как от най-голям враг станал послушно кученце, което се умилква около Гихора... Това е Приморско - хора без мнение и като фурнаджийски лопати!