Руските банки ще изгубят в Украйна $25 млрд

Близо година след избухването на протестите на Майдана в Киев руските банки оценяват потенциалните си загуби от последвалата криза на 25 милиарда долара. Тази сума е била обсъждана на закрито заседание при премиера Дмитрий Медведев в понеделник, твърди деловото издание РБК.

Ако тази сума отразява реалността, загубите от украинските дъщерни дружества може да намали капитала на банките майки и да им създаде проблеми с покриването на правилата в Русия.

На заседанието при премиера са присъствали още първият вицепремиер Игор Шувалов, финансовият министър Антон Силуанов и министъра на икономиката Алексей Улюкаев, както и ръководители и представители на петте големи държавни банки.

Според участник на срещата очакваните загуби включват възможно спиране на обслужването на проблемни кредити и щети от действия на властите в Киев. На украинските дъщерни дружества се падат близо половената от споменатите 25 млрд. долара. Най-много – около 4 млрд. долара, се очаква да изгуби Проминвестбанк, дружество на руската Внешекономбанк (ВЭБ), но още три други местни банки няма да си върнат по повече от 2.4 млрд долара.

Другата половина са инвестиции на държавните банки майки в бизнеса на украинските "дъщери" - имоти, офиси, земя, мениджмънт и изграждане на връзки и клиентска база. Най-проблемно е връщането на вложенията в териториите, контролирани от проруските сепаратисти.

На заседанието не е станало дума за някаква държавна помощ в тази ситуация. Големи банки като Сбербанк и ВТБ обаче може да се нуждаят от такава, защото би трябвало да разполагат с поне 10% собствени средства спрямо раздадения капитал, а към 1 октомври имат съответно 12.24% и 10.57%.

Друг негативен икономически ефект от кризата е, че в бордовете на руски компании все по-рядко влизат чужденци. Спрямо миналата година делът на "независимите директори" от други държави е намалял с 14%, а това може да се отрази лошо на качеството на управлението. Данните са от изследване на Асоциацията на независимите директори, PwC и РСПП – сдружението на едрия бизнес в страната. Причините може и да са свързани с това, че чужденците струват по-скъпо, както и защото в Русия се появяват първите собствени възпитаници на институтите за независими директори, които разбират по-добре местната среда за правене на бизнес. В държавните компании обаче това не действа – назначават се предимно чиновници, изпълняващи нареждания, спуснати "отгоре".

Открити данни за 150-те най-големи по капитализация руски компании сочат, че чужденците са все по-малко начело и на отделите за стратегическо развитие. "Възможно е днес акционерите да залагат на спасяване на бизнеса и взимането самостоятелно на решения за стратегията, но има риск така да се пропуснат възможности за развитие, каквито биха съзрели едни независими директори", се казва в анализа.