Делфинът е вълкът в морето - изяжда всичко по веригата, да се въведе квота за улов и селекция

Автор: в. Преса снимка в. Преса


Георги Пейчев е роден през 1958 г. в Царево. Завършва Техникума по корабостроене в Бургас. През 1982 г. започва работа на учебния кораб „Дръзки“. По-късно работи в Кораборемонтния завод в Царево, откъдето през 1989 г. е уволнен заради организиране на стачка. Собственик е на фабрика за преработка на риба и на риболовен кораб „Приятел“. Председател е на Управителния съвет на инициативната рибарска група „Царево-Приморско-Созопол“

- Капитан Пейчев, повече от половината Ви живот е в морето. Как изглежда държавата оттам?

- Сега страната ни прилича на обран бостан. Почти не остана читава диня. Тук-там има по някое зелено листенце. Европейците започнаха да поливат отвън, но пък ние, по български образец, започнахме да събираме дъжда, преди да е капнал долу. Погледнато от брега пък, караме по инерция. Закрихме морските училища и сега младите хора дърпат към компютрите, а не към палубите. Още по време на прехода някой беше решил, че е по-лесно да внасяме продукция с камиони отвън, и ликвидираха основните фабрики за преработка на риба. Затриха поминъка на хиляди семейства. Риболовен флот няма.

- Как така няма?

- От регистрираните 3600 рибарски кораба едва 36 разполагат с необходимите навигационни устройства и отговарят на европейските изисквания. От тези 36 плавателни съда само десетина са 100-тонни. А ако вълната се вдигне до три бала, на море ще могат да излязат не повече от половината от тях. Това ли наричаме български риболовен флот? Такава е печалната картина не само в рибарството у нас.

- Как ще се развие отрасълът, каква е Вашата прогноза?

- При нас вече повече от 20 години е преобладаваща облачност. Не само като метеорологична обстановка.

- Не очаквате ли разкъсване на облачността?

- Надежда има, но трябва сериозна и отговорна намеса на държавно и европейско ниво. Промените обаче трябва да се извършат не от хора, които не знаят къде се намира морето и колко е мокра водата, а от експерти, които са наясно със същността на моряшкия живот, с проблемите в бранша. Това не е трудно приложимо, макар „мините“ да са заложени още в генезиса.

- Какво е сбъркано в българския модел?

- В Закона за рибарството поначало има погрешно определение за „стопански риболов“. Там са включени и рибарите, които извършват сезонен риболов. Това се прави с малки 8-10-метрови лодки. Точно те трябва да бъдат отделени и определени в категория „крайбрежен“ или „местен“ риболов.

- Тоест не стопански?

- Разликата между стопанския риболов и сезонния е колкото от рибарски кей до пристанище. А в момента те попадат в общото русло. Още в началото мой колега, един от доайените в корабоплаването, беше попитал: „Седемте спасителни лодки върху моя кораб също ли ще ги впишат като плавателни съдове за стопански риболов?“ Управляващите тогава може би си мислеха, че при изобилието на рибарски лодки към нас ще потекат морета от европари.

- Какво стана с идеята да бъдат поставени касови апарати на рибарските лодки?

- Стана ясно, че идеята е абсурдна, още преди година и половина. Изискването рибарите с малки плавателни съдове да се регистрират като юридически лица и да използват касови апарати бе отложено. Много от собствениците на плавателни съдове имат малки лодки, влизат в морето, за да изкарат прехраната за семейството и регистрацията им като търговци допълнително би утежнила финансовото им положение.

- Не е ли било ясно още в началото, че хрумването е нелепо?

- Ние всъщност предложихме освен касов апарат на всяка лодка да бъде качена и по една руса секретарка, която да изпълнява няколко функции. Но пък имаме един колега - рибар на 94-годишна възраст. Той имаше няколко малки лодки по това време. Бюрокрацията и изискванията бяха толкова сложни, че човекът каза, че са му необходими поне 14 секретарки...

- Колко дни в годината работят местните рибари?

- От началото на годината до момента по дневник имам седем риболовни дни. Миналата година бяха 70.

- Няма ли риба?

- Има, сега хващаме попчета, това е местната риба. И калкани се ловят, в момента това е разрешено. Традиционно излиза и сафрид, но той този месец е малко, защото рибата вече е минала покрай нашите брегове и е заминала. Уловът е спрямо възможностите ни – рибарските лодки и корабите ни са малки. Става страшно, ако вълната се вдигне, докато сме навътре в морето.

- Наистина ли е страшно?

- Сутрин могат да излязат най-много десетина лодки, които в техническо отношение разполагат с необходимата сигурност. Лошото време тази година ни съпътства, не ни дава възможност да направим трудови дни. Рибарският труд е тежък. Молим се на Бог много пъти и гледаме да не се оплакваме, защото има и по-тежък труд от нашия.

- Черноморската скумрия като че ли отново се появи край бреговете ни, има изобилие от нея на рибните пазари.

- Това е една от многото „истини“, които ни съпътстват в живота. Скумрията е изчезнала от Черно море още в началото на 80-те години на миналия век. Рибата, знаете, избира температурата и средата на своя живот, течението, по което се носи. Хващал съм черноморска скумрия за последен път през 1984 г. срещу градския плаж в Царево. Няма да забравя – цяло чепаре се напълни. Скумрията има един специфичен начин за ловене – в момента, в който почувства някаква атака към чепарето, сякаш изхвръква нагоре. Имаш усещането, че нямаш нищо в ръцете си. Дърпаш, а имаш чувството, че опъваш една празна корда. Като излезе обаче на повърхността на водата, почваш да събираш с кофи. Тези преживявания за нас, българските рибари, останаха само хубав спомен.

- А каква скрумрия ядем?

- Скумрията, която залива пазара, е исландска, Гълфстрийм минава по техните брегове.

- Рибарите се оплакват от напаст на делфините, искат селекция на бозайниците, не е ли жестоко това?

- Проблемът с делфините е много сериозен. На 1 април поставяме мрежите по даляните (б.а. - неподвижно риболовно съоръжение, състоящо се от мрежи, разположени вертикално във водата, чрез което се лови риба от движещите се рибни пасажи) - те са 150 по Българското Черноморие. След броени дни се появява стадо делфини и опустошава целия инвентар. Става въпрос за инвестиция от хиляди левове, за заплати, за очаквания за улов и пропуснати ползи. И всяка година трябва да влагаме средства в нов инвентар. Същото е положението и при корабите. Ние, рибарите, сме и комарджии - залагаме 800 лева за гориво и тръгваме в морето. Ако хванем риба - добре, ако не, стискаме зъби до посиняване. И когато един делфин отхапе мрежата, където се събира рибата, и направи в нея дупка с големината на чиния, уловът изтича. Става въпрос за тонове риба.

- Капитан Пейчев, нали разбирате, че няма да предизвикате симпатии с тези думи? Делфините се смятат за разумни същества...

- Не зная защо на никого не му увира главата – делфинът е вълкът в морето. Както вълците в гората изяждат малките зайчета и сърнета, така и делфинът изяжда всички понадолу от него по веригата. Обръщаме се към „Грийнпийс“ с апел - да не се противопоставят на спускането на един квотен режим за селекция на делфините. Наистина е много жестоко - виждали сме ужасяващи кадри, как делфинът се загражда, бие се.

- Няма ли да реагират природозащитниците?

- Делфинът днес трябва да изяде риба, която е минимум 10 процента от теглото му. Има видове по 200 килограма. Елементарна калкулация показва, че само един от тях ще изяде 20 кг риба. Казват, че делфините в Черно море са около един милион. Според нас те са поне милион и половина. Само от Маслен нос до Ахтопол има 160 000. Често оттам дотук може да се забележи огромен непрекъснат пасаж от делфини - приличат на огромно стадо черни биволи в пустиня. Не е нормално да мислим в тази посока - 200 тона риба от Черно море да заминават на ден ей така, заради любовта на природозащитниците и по-точно заради любовта, която изпитват към заплатите си. Изходът е селекция.

- А преди 50-60 години нямало ли е делфини, тогава никой не се е оплаквал?

- И тогава ситуацията не е била много по-различна от сега - огромна популация. В миналото обаче проблемът бил решен на държавно ниво. Преди 1966 г. уловът на бозайниците е бил разрешен. Имало е специални кораби за това. Говорим за промишлен улов, извършван от държавния риболов. След това във фабрики се е преработвало ценното рибено масло, делфинови филета, а кожата се е използвала в промишлеността. Приходите са влизали в икономиката на страната. Ние така или иначе пак ще стигнем дотам. В Япония например ловът на делфини е разрешен. Само на нас, европейците, ни забраняват даже и да си помислим по тази тема.

- Какво друго тревожи волната душа на рибаря?

- Борим се със законодателството, всъщност с вратовръзкаджиите, поставящи ограничения, които нямат нищо общо със ситуацията у нас. Никой не иска да чуе, че морето на България се явява спирка на един голям булевард. Покрай тази спирка минават много рибни пасажи. Ако ние не ги стопираме, друг ще ги вземе. В Черно море основното количество риба е пасажната. И ако ние продължаваме с тези забрани, ще се окаже, че рибата е минала, но вчера.

- Има ли износ на риба от България?

- Основният ни пазар е Гърция. Изнасяме барбун, който гърците боготворят. В Турция пък ценят много калкана. Ние нито едното, нито другото. На нас ни дайте паламуд. Най-хубавите риби са дънните риби - моруната, лястовицата, калканът. Купувачи сега въздишат по океанските риби, но и черноморските имат техен аналог. Все пак ако искате да разберете коя риба от кое море или океан идва, вгледайте се в очите й - в Черно море те са малки, средиземноморските са с по-големи, а океанските - с най-големи.