Симеон Дянков водеше тарикатска политика – с лъжедоклади ГЕРБ бавеха плащанията и отчитаха по-малко разходи

Автор: Флагман.бг снимка БСП



Проф. Румен Гечев е икономист, народен представител в 42 Народно събрание на Република България от ПГ на Коалиция за България. Заместник-председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси. 


- Г-н Гечев, през миналия управленски мандат левицата остро критикуваше правителството на Бойко Борисов и политиката, която води. Какво променихте в социалното законодателство и какви мерки реализира в социалната сфера правителството на Пламен Орешарски?

- Правителството на г - н Борисов, правителството на ГЕРБ нямаше завършена икономическа политика, то имаше едно верую, което претърпя пълен провал и това е веруюто на затягането на коланите на всяка цена, което се изразяваше в ниски инвестиции и най-вече замразяване на доходите на всички социални групи. За да бъдем по-точни - замразяване на заплатите на публичния сектор, замразяване на пенсиите, замразяване на майчинските, въобще замразяване на всички социални разходи. В този смисъл, това беше едно правителство, което провеждаше едностранна дясна политика.

При управлението на ГЕРБ замразяването на доходите на хората не беше съпроводено с някаква инвестиционна активност. С няколко думи нито инвестиции, нито възраждане на икономиката, нито социални програми. Бившият министър на финансите  г-н Симеон Дянков провеждаше една тарикатска политика на замразяване на разплащанията на фирмите, които са изпълнявали обществени поръчки. Бавеха плащанията с 6 - 7 месеца, повече от година, с цел да отчитат по-малки разходи в бюджета. Стотици милиони, по - скоро някъде около половин милиард бяха се събрали през 2012 и първата половина на 2013 г., неразплатени с частния бизнес. Тоест цената на тези лъжедоклади с добри финансови показатели бяха за сметка на хиляди български фирми. И това доведе до фалити на 150 000 фирми през мандата на ГЕРБ и замразяването на всички социални програми и разходи за почти четири години. Така, че с идването на власт на новото правителство трябваше да променим тази философия и това вече се вижда - размразяване на социалните разходи, постепенно увеличение на пенсиите, съобразно Швейцарското правило, увеличаване на майчинските. Увеличи се минималната работна заплата на 340 лв. Това доведе и до увеличение на средната работна заплата. Увеличението на тези разходи е синхронизирано с увеличението на брутния вътрешен продукт на страната.

- Не е тайна, че добра социална политика се прави с много пари. Кои са новите моменти в отношението на правителството с деловите страни и бизнеса? 

- Добър въпрос. Добрата социална политика се прави с много пари и резонният въпрос ще бъде: Откъде пък ще дойдат парите? Ние, българите, трябва да произвеждаме повече, а за да произвеждаме повече, трябва да има повече инвестиции. Ще Ви дам един пример, който прави качествено различна политиката на левицата в сравнение с това, което правеха колегите от ГЕРБ. Ние за първи път заделихме половин милиард лева, създадохме един специален инвестиционен фонд в бюджета на държавата, който се разпределя на основата на пазарни принципи на основата на публично - частно партньорство и конкурсно начало, съобразяване със спецификата на регионите на страната. Тези средства бяха разпределени и те вече започват да дават резултати. Тъй като когато държавата отделя половин милиард, тези пари ще привлекат поне още един милиард лева в публично - частното партньорство, т.е. те ще бъдат така да се каже катализатори на целия инвестиционен процес. Освен това тези пари ще минат през българските фирми и през българските семейства. Защото българските семейства работят във фирми, които изпълняват поръчки на общини, на региони, национални проекти. Една значителна част от този половин милиард лева вече около 30% е договорирана, най - вероятно до средата на годината ще бъдат договорирани и останалите средства. До края на годината да се получи едно допълнително стимулиране на растеж и българската икономика в момента. Вчера излязоха данните за първото тримесечие, които са оптимистични - 1,2% е растежът и то при затрудненията, които имаме с кризата около Украйна.

- Какви са мерките и законодателните инициативи, отнасящи се до антимонополната политика и по - специално законите за потребителските кредити и промените, които обсъждате във връзка с дейността на търговските вериги, ограничаването на офшорните фирми?

- Да, става въпрос за пакет от закони и ние почти приключихме тяхното приемане. Остана малко да поработим след изборите, за да можем да завършим този пакет от закони, които касаят българските производители и българските потребители. Например всички знаят, че има проблем в отношенията между  българските доставчици и търговските фирми, особено с търговските вериги. Проблемът е, че балансът на интересите беше нарушен. В нарушение на законите за конкуренцията тези фирми са си позволявали да нарушават правата на доставчиците да изкупуват тяхната продукция понякога и на цени, които са под разходите на доставчиците, да ограничават свободата на доставчиците да продават техните стоки и услуги на различни фирми, не само на определена търговска верига, много често са карали доставчиците да покриват чисто търговски разходи - обновяване на складова база, на подновяване на щандове, провеждане на маркетингови проучвания, което в целия свят си е за сметка на търговеца като е включено в търговската отстъпка. Казвам това на основата на десетки договори, с които се запознахме в Комисията за икономическата политика. Ние променихме тези условия със закон, който мина на първо четене, няма никакво съмнение, че ще мине и на второ четене, тъй като има подкрепата на управляващите, има и широка обществена подкрепа. И най - вероятно в близките три месеца, след влизането в сила на закона, българските доставчици ще могат да работят при нови условия. Правим промени в закона за конкуренцията, които ще защитят българските производители. Те не са за сметка на търговските вериги, но все пак възстановяват баланса на интересите и дават възможност на българските производители и търговци да организират отношенията си така както те са в целия Европейски съюз. Колкото до  Закона за потребителския кредит, той беше разширен, включително и с ипотечните кредити. На практика всяко българско семейство е свързано с този закон, тъй като следвайки практиката на Европа и на други страни, по - голямата част от жилищата ще закупват чрез ипотечни кредити. На практика всяко българско семейство е свързано с този закон, тъй като следвайки практиката на Европа и на други страни, по - голямата част от жилищата ще закупват чрез ипотечни кредити.

Какво направихме ние? Първо, в приетия вече закон, който ще влезе след около два месеца, тъй като ние дадохме срок три месеца срок на банковата система да се реорганизира и да се подготви за новите условия, българските граждани ще могат вече пряко да следят измененията на лихвите. Да припомня, че досега за съжаление в продължение на повече от 20 години, повечето банки си позволяваха лукса в нарушение на европейската практика, да променят лихвите даже със задна дата или да променят лихвите по начин, който устройва самите банки. Тоест, винаги когато банката има някакви затруднения и проблеми с печалбата, тя увеличаваше лихвите за сметка на българските кредитополучатели. Сега ние въвеждаме пазарен принцип за формирането на лихвата. Като казвам въвеждаме, може би точното понятие ще бъде прилагаме европейските практики. За сведение, България в резултат на този закон, за съжаление е последната страна, която прави такива промени. Лихвата няма да се променя със задна дата и всеки български гражданин ще може да следи в интернет, по телевизията, в пресата, чрез обаждане до банката, която ще бъде задължена да информира гражданите, ще може да следи как се променя неговата лихва, а не да бъде изненадван от банките със задна дата за лихви, които почти винаги са по - високи. Освен това ние разкрепостяваме българите - досега практиката беше, че когато някой тегли от банката кредит за жилище, на практика той е закрепостен към тази банка за 30 години, тъй като ако някой от нас решеше предсрочно да се издължа на тази банка или пък да мине към друга банка с по - ниски лихвени проценти, това беше невъзможно, тъй като банките налагаха така наречените наказателни лихви, до и над 5%. Сега ние казваме: Искаме европейска практика в тези отношения, както и другите 27 страни - членки на ЕС, забраняваме на банките да изискват и да налагат такива задължителни такси, ако гражданите са изплатили вече 12 вноски. Тоест, всеки български гражданин, теглил такъв ипотечен кредит, след първите 12 вноски, или една година, не дължи никакви наказателни такси. И тогава, на основата на конкуренцията, ако друга банка му предлага по - благоприятни условия, просто той може да се премести в другата банка. Това ще накара банките да работят по - добре, ще върне конкуренцията на пазара, ще ликвидира монопола в ипотечните кредити.

- Правителството и управляващото парламентарно мнозинство предприеха широко настъпление срещу енергоразпределителните дружества. Какви са причините за евентуалното отнемане на лицензите на дружествата?

- Не съм експерт в тази теми, но като икономист и като депутат, който следи процесите в енергетиката, тъй като това е секторът, от който зависи цялата икономика, аз смятам, че това, което прави държавата в момента, под държавата разбирам независимата агенция ДКЕВР, която прави проверки на тези дружества, просто се отказва от това, което беше изнесено и в пресата, че електроразпределителните дружества в редица случаи си позволяват недопустимия лукс, бих казал, да нарушават договорите, които са подписали и да нарушават правата на българските граждани, поради което ДКЕВР на основата на тези проверки, заплашва с отнемане на лиценза, ако тези дружества не изпълнят условията по договорите, ако не преведат своята дейност в съответствие с тези договори и ако няма баланс на интересите между потребителите на електричество - граждани и фирми, и съответно доставчиците. И както виждате, числата са доста притеснителни, тъй като се оказва, че става дума за неизплатени стотици милиони левове задължения на електроразпределителните дружества към НЕК, а българската държава не може да позволи такова незачитане на българските закони и неизпълнение на данъчни задължения. Веднага Ви давам пример от преди дни, че във Великобритания на едно от електроразпределителните дружества, което оперира и в България, са наложили глоба от 12 милиона паунда за нарушения на правилата. Така, че този който е дал лиценза, той има право и да го отнеме. Дали ще го отнеме, това вече ще зависи от окончателното решение на ДКЕВР, разбира се и от окончателното решение на българския съд. Държавата се връща на полето и ще защитава интересите на българите и на българските производители.

- За първи път след 25 години преход, в който българската индустрия беше унищожена, БСП и правителството на Пламен Орешарски заговориха активно за реиндустриализия и рестарт на икономиката. Какви са шансовете и какви са конкретните действия, които биха върнали България сред развитите индустриални страни?

- Веднага трябва да кажа, че понятието реиндустриализия не е въведено от нашето управление. Реиндустриализията не е лозунг, а е програма на ЕС. ЕК преди около година и половина - две прие такава стратегия за реиндустриализия на европейската икономика, но просто България правеше изключение и си правеше оглушки. Ние просто прилагаме директивите на ЕС и неговата стратегическа програма за реиндустриализия на Европа. Дълги години погрешно се считаше, че основата на икономиката, така да се каже, най - динамичният двигател на растежа са услугите, и се даваха примери с развитите страни, където делът на услугите в производството на брутния вътрешен продукт беше около и даже над 70%. Най- голямо внимание беше отделено на финансовите услуги и примери бяха страни като САЩ, Великобритания, в известна степен Франция. Но какво се оказа при последната криза, че страните, които имат най - силна реална икономика и най - силна индустрия се оказаха най - устойчиви в кризата. Нещо повече, страни като Германия със значително по - голям дял на индустрията в брутния вътрешен продукт от Великобритания или САЩ, най - добре посрещнаха последиците от кризата и в момента Германия е локомотивът на европейската икономика. Друг пример, нека не се сравняваме с Германия, а с хора от нашата черга, Полша, която също е бивша социалистическа страна, изобщо не е влизала в икономическа криза. По всички икономически показатели и запази един висок растеж и висок дял на индустрията. От нашите непосредствени съседи ние се поучихме достатъчно - това е Турция, която също не влезе в икономическа криза и която има сравнително висок растеж, също защото турската индустрия е реално силна. Тоест, гледайки какво става по света, какви са политиките провеждани в ЕС, ние просто трябва да се съобразим със световните тенденции, а това предполага възстановяване на реалния сектор на България. И тука е много важно да кажа: Ние нямаме намерение да наливаме пари на данъкоплатците за да съживяваме едва ли не фирми, които са фалирали. Не става дума за това, а за стимулиране на частния бизнес за възстановяване на индустрията като държавата създаде благоприятни условия като инфраструктура, като кредитни условия, като например Българската банка за развитие, която има една много агресивна програма с над половин милиард лева при благоприятни условия, които се отпускат за българския малък и среден бизнес.

Второ, големите проекти - „Южен поток”, който ще даде работа и поръчки на хиляди български фирми. Аз съм категоричен поддръжник, както и моите колеги, на проекта „Белене”, защото реализацията на тези два проекта не само ще създадат работа на частни фирми, които ще изпълняват тези огромни проекти, но те ще осигурят постоянните доставки на природен газ при по - ниски и благоприятни цени, и освен това атомната електроцентрала ще произвежда евтин ток. И накрая, като имаме евтина електроенергия и постоянни доставки на сравнително по - евтин природен газ, ние ще създадем условия за развитие на реална икономика - на машиностроене, на цветна металургия по съвременни екологични стандарти, на химическа индустрия, в това число и фармация. Така, че държавата създавайки условия за реализация на тези големи инвестиционни проекти, те катализират цялата икономическа верига. Ето това ние разбираме под реиндустриализия, а не възраждането на фирми, които са фалирали и са отишли в небитието.

- Как оценявате политическа ситуация в България в контекста на Европейските избори, какви са шансовете на европейската и българската левица да спечелят и да осъществят девиза „За справедлива България, за социална Европа”?

- Шансовете на европейската и българската левица са много големи и те са реални и причините са свързани с това, че възраждането и засилването на лявото движение в Европа се дължи на редица фактори. Първият фактор е обективното развитие на политическата и икономическата обстановка в Европа. Последната остра криза в Европа, която ни струва на данъкоплатците един трилион и 500 милиарда евро, вложени за спасяването на лакомите финансови спекуланти, които ни вкараха в тази криза. Тази огромна сума ние, данъкоплатците, вложихме за да гасим тази финансова криза, която бе в резултат на объркания, дълбоко сгрешен модел на икономическа политика на десните в Европа, те управляват последните 10 години. ЕС и ЕК се управляват от екип на десните, те се издъниха. Поради което съвсем естествено при такъв провал на десните, везните накланят наляво. Второ, хората искат да видят промяна в тази политика, не само нови хора, но и нов модел на политика. Кое е новото с простички думи? Вместо предимствено развитие на банковите услуги и най - вече на спекулативните операции във финансовите пазари, Европа трябва да се обърне към реиндустриализацията, към реалната икономика - тоест, вместо да даваме 1 500 милиарда за запълване на дупки, породени от финансова спекулация, тези пари да отидат за образование, за иновации, за създаването на нови фирми, за преференциални условия на частния бизнес в реалната икономика, което произвежда нови продукти и нови технологии, и разбира се за създаването на по - голяма заетост и намаляването на безработицата особено за младите хора.

Така, че левицата предлага смяна на модела, насочване на паричните потоци към реалната икономика, което ще се усети от всички граждани на ЕС. И аз смятам, че отговорността е на левицата - дали тя ще може да предаде тази информация в подходяща форма, дали ще може да убеди хората. Последните проучвания показват, че битката е доста жестока, нещата са на кантар между левите и десните в парламента. Но шансовете на левицата са големи, тъй като при формирането на нова Европейска комисия, което е правителството на Европейския съюз, ще зависи колко са депутатите не само на партията на европейските социалисти, но и на други леви партии. Нещата са оптимистични, тъй като сборът от проучванията на тези кандидати, надвишават десните в този парламент. Аз мисля, че левицата и в България има всички шансове за успех в Европейските избори.