Пенка била сираче при живи родители, бащата - луд
Решетките на импровизирания затвор, в който попадна стреснаха Пенка и тя си припомни миналото. Нека ме нарича циганка. Хем ме боли, много ме боли, хем не ми пука, каза тя на Джийсън по повод обидите на Русата Златка. Аз съм си циганка. Няма да позволяваш да те обиждат така, скара й се Х факторът. Аз съм свикнала, разплака се слабичкото момиче. От войнствеността му и заканите да убие Златка Райкова не остана и следа. Аз хем имам семейство, хем нямам. Майка ми ме е оставила в дом, когато съм била на две годинки. Не й се сърдя, не я упреквам. Баща ми има някакво психично заболяване и не можел да работи и да ни издържа. Майка не можела всичките да ни гледа. Тя идваше на свиждане, молех я да ме вземе, но тя отказваше. Аз не разбирах защо и плачех. Толкова много изстрадах зад тези решетки на дома. Сега като гледам тези и настръхвам. Но сълзите не са били напразно. Те ме научиха да бъда по-силна.
Обич нямаше. Баща ми идваше понякога да ме види. Не го зная къде е сега. Не му зная рождения ден даже. Не зная какво му има. И на него не му се сърдя. Той не е виновен, че е болен. Но се заклех, че моите деца няма да живеят по домове. Те ще си имат майка. Затова първо ще си намеря работа, къщичка. Ще се устроя и тогава ще раждам деца.
Права си, но го забрави това, посъветва я насълзен Джийсън. Опитвам се, но как да го забравя? Виждаш, че навсякъде ме обиждат, дори и тук. А аз се защитавам, като ги обиждам и аз. На това се научих в дома. Трябва да си силна, посъветва я Х факторът. Правя се на силна, довери му Пенка и се разрева от безсилие.
platena kurva mastiq varlqk bolestiinnik temerrud anooreksiq bokluk sgann vartqna mastiq