МВР спря лидера на младежкото НФСБ Степан Дадурян да направи митинг пред турското консулство
Полицаи не пуснаха бургаските арменци символично да запалят свещи пред дипломатическото представителство на Турция в Бургас
Бургаските арменци не бяха допуснати до турското консулство, където искаха да връчат протестна нота на дипломатическия представител на Република Турция Джем Улосой и символично да поставят свещи в памет на избитите по време на едно от най-кървавите човешки престъпления през 20-ти век.
Планове на организаторите бяха, щом стигнат до консулството мирно и кротко, те да оставят на земята десетки запалени свещи, цветя и запазят едноминутно мълчание. Няколкото дузини полицаи обаче възпрепятстваха идеята. Първо те отказаха да дадат право на цялото множество да застане пред консулството, което накара общността да определи само един измежду тях, който трябваше да остави нотата, цветя и запалени свещи пред входа на дипломатическото представителство. Единодушно бе избран Степан Дадурян, който е и лидер на младежката фракция на НФСБ. На метри от консулството обаче и той бе спрян.
„Не може да ви допусна като представител на това множество“, категоричен бе ръководителят на групата. „Не ме спирайте, моля ви ! Веднъж в годината е! Не правя нищо лошо“, заяви от своя страна Степан. „Аз ви се моля! Със свещи и цветя – няма да ви пусна“, отговори му на свой ред униформеният. „Какво да му закарам – балончета ли“, вече бесен го „захапа“ Дадурян. В спора се намеси и брат му – Кеворк, друго популярно лице от екраните на телевиция СКАТ. Полицаите се опита да умилостиви и подкрепилият арменската общност Димчо Михалевски. В крайна сметка униформените пуснаха Дадурян да отиде до вратите на консулството, но с изричната уговорка – без свещи и без цветя, защото „това не било място, където можело да се оставят цветя“.
Днес арменската общност в Бургас отбеляза с поднасяне на венци 98-ата годишнина от Арменския геноцид. Стотици се стекоха, за да заклеймят зверските издевателства на младотурската армия, избила стотици хиляди арменци в началото на 20 век. Гаро Ахчиян просълзи множество с вълнуващо есе на Агоп Мелконян.
Срамно е.