Община Приморско спасява Северния плаж с помощ от БАН
С план в два етапа експертите от БАН ще спасяват плажа в северната част на Приморско, който буквално изчезва с всеки изминал ден. Зимните бури през миналата година оставиха една от най-красивите ивици по южното Черноморие под вода и активираха процеси на поглъщане на брега от морето.
Заради сериозността
на ситуацията кметът на града д-р Димитър
Германов в средата на миналия месец
изпрати писмо до Българската академия
на науките, с което поиска становище и
варианти за решаване на проблема. В
отговор на искането му, в Приморско
пристигнаха представители на Института
по Океанология, за да представят своите
идеи за спасяването на плажа. Доц. д-р
Стоян Керемедчиев още в началото изрази
съжаление, че в последните две десетилетия
никой не се съобразява с природните
особености при извършване на строителни
дейности и така човешката дейност
активира процеси, които трудно могат
да бъдат контролирани. В случая със
Северния плаж проблемът е много стар и
досега временно е бил решаван с
възстановяване на отнетия от морето
пясък чрез насипване.
Северният плаж в Приморско
|
Те гарантират, че
удълбаването ще бъде безопасно и дори
полезно. Другият вариант е да бъде
използван кариерен пясък.
В този случай,
обаче, трябва да се внимава да не се
изсипе директно в морето, заради високата
му песъчливост, която ще бъде отнесена
от водата и ивицата ще остане само с
дребни камъчета.
От БАН предлагат в такъв случай да се отнеме морски пясък, да се постави на негово място кариерния и отгоре да се „запечата” с морски.
В дългосрочен план експертите са готови да изготвят план за спасяване на Северния плаж в два етапа. Първоначално трябва да се направят експедиционни изследвания- геодезично и екологично заснемане на целия плаж, изготвяне на подробна карта и сравнителен анализ за състоянието на плажа преди и след. Втората стъпка е да се изготви математическо моделиране на процесите в подводния склон и да се намерят най-оптималните решения за предотвратяване на вредните за брега последици. Идеята е да бъдат проектирани и в последствие изградени съоръжения тип надводни рифове, които да създават свободен водообмен и да предпазват плажа от силата на вълните. Съоръженията ще могат да се свържат с мост и да се използват като атракциони. Всичко това може да се случи през следващата година, в случай, че общината успее да осигури финансиране. От общинската администрация ще се опитат да намерят субсидии по различните програми, за да предпазят местния бюджет от финансовата тежест на проекта. Ако договорът с БАН стане факт, би могло да се потърси и финансиране от междуведомствената комисия по бедствията и авариите.
„Въпреки че плажът е държавна собственост, а съоръженията по него са частни, община Приморско не може да стои безучастна и да гледа как морето изяжда най-голямото и богатство. Обърнахме се към експертите от БАН, защото процесът, който наблюдаваме на Северния плаж, е много сериозен, периодично се активира и е очевидно, че изисква задълбочен анализ и корективни действия за предотвратяването му. За нас устойчивостта на плажа е от първостепенно значение” заяви Димитър Германов по време на срещата. Градоначалникът поиска до края на април да получи подробна оферта, както и мотивирано становище за състоянието на целия залив и конкретно на северния плаж с препоръки за подобряване на моментното състояние.
ЕТО И ЧАТ-ДИАЛОГА МЕЖДУ Р. ПРОКОПОВА И А. АНДРЕЕВ:
[1/29/2013 7:16:27 PM] bai nas bg(АТАНАС АНДРЕЕВ): ((wave))
[1/29/2013 7:17:21 PM] Radostina(РАДОСТИНА ПРОКОПОВА): здравей
АТАНАС АНДРЕЕВ: здравей и на теб как си как се чувстваш вече на 21 и няколко дни
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: същото като и на 21 без няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ: е това е похвално значи времето не влияе на настроението и усмивката ти
АТАНАС АНДРЕЕВ: :D
АТАНАС АНДРЕЕВ: имате ли сняг
АТАНАС АНДРЕЕВ: как е времето при вас
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: извинявай пращах нещо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: снега е малко, почти се стопи
АТАНАС АНДРЕЕВ: вече си мислех че те засегнах с нещо
АТАНАС АНДРЕЕВ: то и тук вече почти изчезна но вчера и днес беше доста хладничко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: тук валеше от събота с прекъсвания
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ти отвори ли си фейсбука
АТАНАС АНДРЕЕВ: чакай да видя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: остави сега
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: цветето вече увяхна
АТАНАС АНДРЕЕВ: жалко аз с такъв мерак ти го подарих
АТАНАС АНДРЕЕВ: надявам се че ако му дадеш шанс и догодина пак ще те зарадва дори и за малко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: сигурно
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ами на топло толкова издържа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не посмях да го изнеса навън, като толкова си го топлил
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: какви са тия подмятания за нещо несподелено
АТАНАС АНДРЕЕВ: извинявам се че насичам ама малко съм бавен а и кат ме видят на линия и се изпонаакват да ми пишат
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: защото сигурно рядко си на линия
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: свърши си разговорите ако искаш
АТАНАС АНДРЕЕВ: а китката наистина я пазих с много любов и старание
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами аз няма да говоря с никой поне не и в близките 2 часа
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто приятели от острова ме поднасят че щели да ми идват на гости
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ами стягай се за гости тогава
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз им казах че са винаги добре дошли
АТАНАС АНДРЕЕВ: похвали се нещо как я караш
АТАНАС АНДРЕЕВ: има ли нещо ново при тебе
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз вчера сефте взех заплата е не е като в англия ама като за в село бива няма да умрем от глад (facepalm)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: при мен нищо ново – от къщи на работа, от работа в къщи
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами май тя на всякъде е една и съща за съжаление
АТАНАС АНДРЕЕВ: проверих си феиса да това което си ми писала много ме ласкае но май още съм си детски гъз в някой отношения а и май и не бързам да порасвам ако въобше успея не че много искам де
АТАНАС АНДРЕЕВ: наистина не те познавам макар че не ми пречи кой знае колко просто ме беше страх да не те засегна
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: виж, говориш с недомлъвки, ако искаш и те притеснява да сменим темата
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: а за порасването – не порасвай
АТАНАС АНДРЕЕВ: не е въпроса в писането така е лесно не те гледам в очите и мога да ти пиша каквото си поискам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: явно те притеснява щом пишеш и триеш
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: докъде докарахте цифрофизацията
АТАНАС АНДРЕЕВ: бих желал да те гледам в очите докато ти кажа че си първата ми илюбов и че тя не се забравя макар и сигурно да не ти пука което си е напълно в реда на нещата но на мен ми беше много даже и не мога да намеря точните думи да се изразя хем странно хем радостно че те видях виждаш ли вече съм голям човек и мога да кажа всичко не искам да те обидя с нищо но ако все пак успея ще те разбера и се извинявам за което
АТАНАС АНДРЕЕВ: малко съм по особен в някой отношения и на някой хора не им прави добро впечетление а може би и на теб след това но пък изплюх камъчето
АТАНАС АНДРЕЕВ: нямам задни мисли и никога не съм имал
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто ако много съм дрънкал било е от вълнение
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: вече имам ли думата
АТАНАС АНДРЕЕВ: да
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: да започна по ред
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не знаех за това, мисля, че дори и тогава не си го казвал, може би от неудобство
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не си прав, че не ми пука, колкото и сурова да изглеждам съм си романтична натура и си прав за това, че първата любов не се забравя, въпреки, че и всички други след нея също не се забравят
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не разбирам, кое е по-особеното в теб
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: и не разбирам какви задни мисли си решил, че ти вменявам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ти си
АТАНАС АНДРЕЕВ: е сега какво трябва да кажа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: особен си защото се притесняваш ли
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами по принцип в много малко моменти може някой да ме хване неподготвен да кажа нещо не съм и от притеснителните
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто явно при теб се случи така не съм го очаквал мислех че ще мога да кажа всичко особенно след толкова години но явно не е било така
АТАНАС АНДРЕЕВ: а съм особен или поне аз така си мисля защото все още си обичам всяко едно гадже което съм имал не се хваля и не искам да прозвучи просташко или като изхвърляне но съм такъв дори и бившата си жена въпреки че ми причини толкова болка и не знам си още какво
АТАНАС АНДРЕЕВ: поддържам връзка почти с всички с едно изключение приятно ми е да знам че са добре и щастливи поне доколкото им се отдава
АТАНАС АНДРЕЕВ: каква беше фразата с цифрите аааааааа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: коя фраза
АТАНАС АНДРЕЕВ: хаиде да сменим темата че май ти дойде в повечко
АТАНАС АНДРЕЕВ: цифрофизация или нещо такова
АТАНАС АНДРЕЕВ: шегувам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: дай ми думата
АТАНАС АНДРЕЕВ: ок
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: наистина ме изненада и шокира, добре, че не го сподели онази вечер
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не ме обижда, напротив би трябвало да ме ласкае
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: сега и аз не зная как да реагирам
АТАНАС АНДРЕЕВ: мога да си представя или поне мога да се опитам как щеше да ме изгледаш ако ти бях казал здравей обичам те и през всичките тези години през които не съм те виждал не съм преставал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: отивам да пуша и да си събера мислите
АТАНАС АНДРЕЕВ: не се тормози не искам да те разстройвам
АТАНАС АНДРЕЕВ: ПРОЩАВАЙ
АТАНАС АНДРЕЕВ: НЯМАХ ЗА ЦЕЛ ДА ГО ПРАВЯ НАИСТИНА НЕ СЪМ ГИО ИСКАЛ
АТАНАС АНДРЕЕВ: мислех че ще ти стане весело или поне ще те развесели
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: развесели ме, но и ме накара да се замисля…а аз си помислих, че си се разочаровал и за това не се обади няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ: от какво да се разочаровам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: очевидно си порастнал повече отколкото си мислиш
АТАНАС АНДРЕЕВ: това го преживях преди доста годинки :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: благодаря
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: извинявай!!!!!
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще ми се да ти кажа всичко което ми се е насъбрало наведнъж но тогава ще прозвучи наистина грубо а аз не искам такива работи
АТАНАС АНДРЕЕВ: а и ти нямаш никаква вина за да те товаря с мойте даже и не знам как да ги определя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: сигурно съм си го заслужила
АТАНАС АНДРЕЕВ: не си
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз обаче останах без цигари и сега ще видя как се справям в екстремни ситуации без тютюн :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: запали електронна цигара
АТАНАС АНДРЕЕВ: не си го слагай на сърце това което съм искал да ти кажа през всичкото това време ти го написах
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: боже, заприличахме на латино сапунка
АТАНАС АНДРЕЕВ: ефекта не е такъв и не ми правят кеф
АТАНАС АНДРЕЕВ: мани мани
АТАНАС АНДРЕЕВ: сега ако бяхме на по 17 щеше пеша да тръгнеш насам :D
АТАНАС АНДРЕЕВ: шегувам се разбира се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: аз натам
АТАНАС АНДРЕЕВ: не бе аз натам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: да ама не сме на 17
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: и май почти не се познаваме
АТАНАС АНДРЕЕВ: поне ти дадох повод да си весела поне още един час най малко надявам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: може да ми държи влага около 20 години
АТАНАС АНДРЕЕВ: то за тия работи много наука не се изисква това става в движение
АТАНАС АНДРЕЕВ: това пък защо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: развеселяването и едно на ум
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: чакай малко науката какво общо има
АТАНАС АНДРЕЕВ: е ти пък ся много сложно го направи аз с висшата математика съм скаран
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: изтървах мисълта ти
АТАНАС АНДРЕЕВ: това едно на ум имах в предвид
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: преди това
АТАНАС АНДРЕЕВ: виж не си правя майтап с теб макар попрекалих с откровенията и ми се иска малко да разсеям мъглата но явно не се получава
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: [Tuesday, January 29, 2013 8:27 PM] АТАНАС АНДРЕЕВ:
<<< то за тия работи много наука не се изисква това става в движение
АТАНАС АНДРЕЕВ: къде по точно се загуби ще ти помогна
АТАНАС АНДРЕЕВ: нещо натиснах не знам кво и това излезе
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ха-ха
АТАНАС АНДРЕЕВ: май наистина те обидих отивам до гаража за цигари
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: върви
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще ми отнеме 2 минутки
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: върна ли се
АТАНАС АНДРЕЕВ: не не съм тръгнал да не съм извънземно аааааааа
АТАНАС АНДРЕЕВ: тук съм
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: бърз си
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами до колкото мога макар че имам доста сериозна травма в дясното коляно
АТАНАС АНДРЕЕВ: излъгах несъзнателно лявото е
АТАНАС АНДРЕЕВ: и доста честичко ми напомня за себе си
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: за какво друго ме излъга
АТАНАС АНДРЕЕВ: абсолютно за нищо дясния крак ми е чупен но левия е по зле защото така и не отидох на лекар да ме прегледа и дано един ден да не си платя за неразумието което проявих по въпроса
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще ти се да съм те излъгал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: за какво
АТАНАС АНДРЕЕВ: ако ще те накара да се почувстваш по добре всичко казано от мен до сега ще обявя за лъжа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не знам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: щеше да е по-лесно
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами да ти помогна какво по точно не знаеш
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не знам дали ще се почувствам по-добре
АТАНАС АНДРЕЕВ: виж притеснявам ли те ако е така просто ми затвори никога не съм имал за цел да те обременявам с нещо или пък да те засегна ако го направиш няма да ти се разсърдя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: престани с тези извинения, не ме притесняваш, не ме обременяваш, нито ме обижда
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: в момента от една страна ми е забавно, а от друга се чувствам отговорна и мисля, че аз трябва да се извинявам и да искам да ми простиш, но са минали страшно много години и не можем са върнем назад
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: а и не знам как да трябва да се държа от тук нататък
АТАНАС АНДРЕЕВ: точно за това исках да се въздържа от окровения но по добре че го сторих иначе щеше да ме е яд на мене си докъто съм жив
АТАНАС АНДРЕЕВ: нищо не е станало как трябва да се държиш по нататък както и до сега като с един стар познат
АТАНАС АНДРЕЕВ: не търся извинения не ми трябват няма за какво пък ти да се извиняваш аз съм си такъв груб съм в изразите но пък честичко се извинявам
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще се питаме как е времето как са децата има ли нещо ново и так нататък не смятам че е нещо невъзможно
АТАНАС АНДРЕЕВ: бих желал сега да те погледна в очите ама си ми далечко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: защо
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами не знам винаги ми е харесвало
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто слабост
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: благодаря на господ за разстоянията
АТАНАС АНДРЕЕВ: е това вече прозвуча грубо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: аз също съм груба на моменти
АТАНАС АНДРЕЕВ: усетих вече
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не ти трябва да ме гледаш сега
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз не съм бил груб с теб или поне не съм забелязал
АТАНАС АНДРЕЕВ: може ли утре аааа
АТАНАС АНДРЕЕВ: да те гледам де :D
АТАНАС АНДРЕЕВ: шегичка
АТАНАС АНДРЕЕВ: кой знае кога ще е това утре ако го има въобще
АТАНАС АНДРЕЕВ: имаш ли време
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: защо когато стане въпрос за утре си толкова черноглед
АТАНАС АНДРЕЕВ: защото сина ми се прибра и ще ни трябват няколко минутки да сменим рутерите за да мога да се вържа с лаптопа към нета че той играе някакви странни игри
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: върви, аз ще пуша
[1/29/2013 9:02:30 PM] АТАНАС АНДРЕЕВ:
ТАКА ЧЕ ХАЙЛКАЙ СИ КОЛКОТО СИ ЩЕШ,АЗ СЪМ ЗА ГЕРБ И ТОВА Е.
БЮЛЕТИНА-15 !!!
....................
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами май тя на всякъде е една и съща за съжаление/проверих си феиса да това което си ми писала много ме ласкае но май още съм си детски гъз в някой отношения а и май и не бързам да порасвам ако въобше успея не че много искам де/наистина не те познавам макар че не ми пречи кой знае колко просто ме беше страх да не те засегна
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
виж, говориш с недомлъвки, ако искаш и те притеснява да сменим темата/а за порасването – не порасвай
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не е въпроса в писането така е лесно не те гледам в очите и мога да ти пиша каквото си поискам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
явно те притеснява щом пишеш и триеш/докъде докарахте цифрофизацията
АТАНАС АНДРЕЕВ:
бих желал да те гледам в очите докато ти кажа че си първата ми илюбов и че тя не се забравя макар и сигурно да не ти пука което си е напълно в реда на нещата но на мен ми беше много даже и не мога да намеря точните думи да се изразя хем странно хем радостно че те видях виждаш ли вече съм голям човек и мога да кажа всичко не искам да те обидя с нищо но ако все пак успея ще те разбера и се извинявам за което/малко съм по особен в някой отношения и на някой хора не им прави добро впечетление а може би и на теб след това но пък изплюх камъчето/нямам задни мисли и никога не съм имал/просто ако много съм дрънкал било е от вълнение
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
вече имам ли думата
АТАНАС АНДРЕЕВ:
да
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
да започна по ред/не знаех за това, мисля, че дори и тогава не си го казвал, може би от неудобство/не си прав, че не ми пука, колкото и сурова да изглеждам съм си романтична натура и си прав за това, че първата любов не се забравя, въпреки, че и всички други след нея също не се забравят/не разбирам, кое е по-особеното в теб/и не разбирам какви задни мисли си решил, че ти вменявам/ти си
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е сега какво трябва да кажа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
особен си защото се притесняваш ли.....................
Четете какво пише г-жа Ж. Стоянова по случая:
"Още в понеделник 30.07.2012 г. директорът г-н Налбантов, явно много уплашен, ме посети в дома ми и след дълги увещания ме накара да сключим сделка, с цената на която аз съм щяла вече да имам диплома. Той ми гарантира, че наесен ще ми издаде диплома след като се явя на два-три изпита, като за целта само искаше от мен повече да не пиша до министерството и инспектората в Бургас и да подпиша декларация, че снемам от него всички обвинения. Съгласих се само на част от условията, които той ми постави и подписах декларация, в която пишеше, че не повдигам към него обвинения, че сме разрешили случая помежду си и че наесен ще се явя само на изпити по литература, математика и един държавен изпит, след което си вземам дипломата. В този момент бях готова едва ли не на всичко само и само да си получа дипломата..."
ЕТО, ТОВА Е НОРМАЛНАТА ПРАКТИКА НА ПАРТИЯ ГЕРБ - ВСИЧКО В НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ Е ПЪЛЕН ФАЛШ И ПОРНОГРАФИЯ!!!!!!
"...Учители: Работим в ужасна обстановка! Чувстваме се тероризирани, чувстваме се употребени, чувстваме се непрекъснато на показ, като опитни зайчета. Така не може да се работи - заявиха вчера учители от гимназията в Приморско. Работим в изнервяща обстановка и не знаем всеки момент какво да очакваме. Непрекъснато ни пречи и ни притеснява. Чувстваме се сякаш непрекъснато ни наблюдава под лупа и дебне всяко наше действие, за да го разнесе после във вид на "компромат". При такава ситуация не смеем дори една крачка да направим накриво. Не е ясно как ще бъде изтълкувана тя. Не може да се живее и да се работи така. Уведомили сме и полицията, и прокуратурата. Какво още да направим?
Бившият ни колега има контакти с децата, събира се с тях, те му доверяват какво става в училище. Информацията е излязла оттам. И той я използва оново в наш ущърб. Смятаме, че трябва да се намесят вече компетентните органи."
Белята е станала,
въпроса е: От тук нататък какво правим?