Маскирани нападнаха и ограбиха в дома й самотна жена от с. Зидарово
11 Април 2013, Четвъртък, 10:48 ч.
Автор: Флагман.БГПолицаи от Созопол издирват двамата грабители
Самотна 66-годишна жена от с. Зидарово е нападната в дома й от двама непознати мъже. Те нахълтали в къщата около 21 часа на 10 април, били с маски и изплашената жена не успяла да види лицата им.
С няколко удара те я съборили на земята, а после я принудили да им каже къде крие парите си. Тя имала само 140 лева, които държала в гардероба на спалнята.
Щом взели сумата, маскираните изчезнали. В момента те се издирват от служители на Районно управление «Полиция» - Созопол.
В категории:
Созопол
Лоша новина за Украйна! Изход за войниците няма
23/12/2024, Понеделник 10:20
0
Вижте кой има имен ден! Почитаме велик българин
23/12/2024, Понеделник 10:00
0
Светът е изправен пред глобална катастрофа, питейната вода намалява
23/12/2024, Понеделник 09:40
1
Забраниха на Роби Уилямс да се състезава за "Оскар"
23/12/2024, Понеделник 09:20
0
Доналд Тръмп с удар по ЛГБТ, обеща да спре „транссексуалния делириум“
ЦРУ се меси във войната в Украйна
23/12/2024, Понеделник 08:40
0
Принцеса Кейт става кралица скоро
23/12/2024, Понеделник 08:20
0
Украйна заменя пехотата с ултрамодерна техника
23/12/2024, Понеделник 07:56
0
Белгия се готви за война
23/12/2024, Понеделник 07:34
0
Не правете секс на дивана, защото...
22/12/2024, Неделя 22:00
4
Пазете се от токсични приятели, които могат да съсипят връзката ви
22/12/2024, Неделя 21:40
1
4-те зодии, които имат ангелски души
22/12/2024, Неделя 21:20
0
Така не се печели власт г-да гербаджии - с подслушване и следене на обикновените граждани! Не го ли разбрахте?
–––––––––––––––––––
[1/29/2013 7:16:27 PM]
АТАНАС АНДРЕЕВ:
(wave)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
здравей
АТАНАС АНДРЕЕВ:
здравей и на теб как си как се чувстваш вече на 21 и няколко дни
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
същото като и на 21 без няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е това е похвално значи времето не влияе на настроението и усмивката ти/:D/имате ли сняг/
как е времето при вас
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
извинявай пращах нещо/снега е малко, почти се стопи
АТАНАС АНДРЕЕВ:
вече си мислех че те засегнах с нещо/то и тук вече почти изчезна но вчера и днес беше доста хладничко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
тук валеше от събота с прекъсвания/ти отвори ли си фейсбука
АТАНАС АНДРЕЕВ:
чакай да видя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
остави сега/цветето вече увяхна
АТАНАС АНДРЕЕВ:
жалко аз с такъв мерак ти го подарих/надявам се че ако му дадеш шанс и догодина пак ще те зарадва дори и за малко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
сигурно/ами на топло толкова издържа/не посмях да го изнеса навън, като толкова си го топлил/какви са тия подмятания за нещо несподелено
АТАНАС АНДРЕЕВ:
извинявам се че насичам ама малко съм бавен а и кат ме видят на линия и се изпонаакват да ми пишат
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защото сигурно рядко си на линия/свърши си разговорите ако искаш
АТАНАС АНДРЕЕВ:
а китката наистина я пазих с много любов и старание/ами аз няма да говоря с никой поне не и в близките 2 часа/просто приятели от острова ме поднасят че щели да ми идват на гости
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
ами стягай се за гости тогава
АТАНАС АНДРЕЕВ:
аз им казах че са винаги добре дошли/похвали се нещо как я караш/има ли нещо ново при тебе/аз вчера сефте взех заплата е не е като в англия ама като за в село бива няма да умрем от глад (facepalm)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
при мен нищо ново – от къщи на работа, от работа в къщи
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами май тя на всякъде е една и съща за съжаление/проверих си феиса да това което си ми писала много ме ласкае но май още съм си детски гъз в някой отношения а и май и не бързам да порасвам ако въобше успея не че много искам де/наистина не те познавам макар че не ми пречи кой знае колко просто ме беше страх да не те засегна
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
виж, говориш с недомлъвки, ако искаш и те притеснява да сменим темата/а за порасването – не порасвай
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не е въпроса в писането така е лесно не те гледам в очите и мога да ти пиша каквото си поискам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
явно те притеснява щом пишеш и триеш/докъде докарахте цифрофизацията
АТАНАС АНДРЕЕВ:
бих желал да те гледам в очите докато ти кажа че си първата ми илюбов и че тя не се забравя макар и сигурно да не ти пука което си е напълно в реда на нещата но на мен ми беше много даже и не мога да намеря точните думи да се изразя хем странно хем радостно че те видях виждаш ли вече съм голям човек и мога да кажа всичко не искам да те обидя с нищо но ако все пак успея ще те разбера и се извинявам за което/малко съм по особен в някой отношения и на някой хора не им прави добро впечетление а може би и на теб след това но пък изплюх камъчето/нямам задни мисли и никога не съм имал/просто ако много съм дрънкал било е от вълнение
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
вече имам ли думата
АТАНАС АНДРЕЕВ:
да
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
да започна по ред/не знаех за това, мисля, че дори и тогава не си го казвал, може би от неудобство/не си прав, че не ми пука, колкото и сурова да изглеждам съм си романтична натура и си прав за това, че първата любов не се забравя, въпреки, че и всички други след нея също не се забравят/не разбирам, кое е по-особеното в теб/и не разбирам какви задни мисли си решил, че ти вменявам/ти си
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е сега какво трябва да кажа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
особен си защото се притесняваш ли
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами по принцип в много малко моменти може някой да ме хване неподготвен да кажа нещо не съм и от притеснителните/просто явно при теб се случи така не съм го очаквал мислех че ще мога да кажа всичко особенно след толкова години но явно не е било така/а съм особен или поне аз така си мисля защото все още си обичам всяко едно гадже което съм имал не се хваля и не искам да прозвучи просташко или като изхвърляне но съм такъв дори и бившата си жена въпреки че ми причини толкова болка и не знам си още какво/поддържам връзка почти с всички с едно изключение приятно ми е да знам че са добре и щастливи поне доколкото им се отдава/каква беше фразата с цифрите аааааааа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
коя фраза
АТАНАС АНДРЕЕВ:
хаиде да сменим темата че май ти дойде в повечко/цифрофизация или нещо такова/шегувам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
дай ми думата
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ок
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
наистина ме изненада и шокира, добре, че не го сподели онази вечер/не ме обижда, напротив би трябвало да ме ласкае/сега и аз не зная как да реагирам
АТАНАС АНДРЕЕВ:
мога да си представя или поне мога да се опитам как щеше да ме изгледаш ако ти бях казал здравей обичам те и през всичките тези години през които не съм те виждал не съм преставал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
отивам да пуша и да си събера мислите
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не се тормози не искам да те разстройвам/ПРОЩАВАЙ НЯМАХ ЗА ЦЕЛ ДА ГО ПРАВЯ НАИСТИНА НЕ СЪМ ГИО ИСКАЛ/мислех че ще ти стане весело или поне ще те развесели
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
развесели ме, но и ме накара да се замисля…а аз си помислих, че си се разочаровал и за това не се обади няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ:
от какво да се разочаровам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
очевидно си порастнал повече отколкото си мислиш
АТАНАС АНДРЕЕВ:
това го преживях преди доста годинки :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
благодаря/извинявай!!!!!
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ще ми се да ти кажа всичко което ми се е насъбрало наведнъж но тогава ще прозвучи наистина грубо а аз не искам такива работи/а и ти нямаш никаква вина за да те товаря с мойте даже и не знам как да ги определя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
сигурно съм си го заслужила
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не си/аз обаче останах без цигари и сега ще видя как се справям в екстремни ситуации без тютюн :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
запали електронна цигара
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не си го слагай на сърце това което съм искал да ти кажа през всичкото това време ти го написах
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
боже, заприличахме на латино сапунка
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ефекта не е такъв и не ми правят кеф/мани мани/сега ако бяхме на по 17 щеше пеша да тръгнеш насам :D/шегувам се разбира се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
аз натам
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не бе аз натам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
да ама не сме на 17 и май почти не се познаваме
АТАНАС АНДРЕЕВ:
поне ти дадох повод да си весела поне още един час най малко надявам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
може да ми държи влага около 20 години
АТАНАС АНДРЕЕВ:
то за тия работи много наука не се изисква това става в движение/това пък защо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
развеселяването и едно на ум/чакай малко науката какво общо има
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е ти пък ся много сложно го направи аз с висшата математика съм скаран
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
изтървах мисълта ти
АТАНАС АНДРЕЕВ:
това едно на ум имах в предвид
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
преди това
АТАНАС АНДРЕЕВ:
виж не си правя майтап с теб макар попрекалих с откровенията и ми се иска малко да разсеям мъглата но явно не се получава
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
[Tuesday, January 29, 2013 8:27 PM] АТАНАС АНДРЕЕВ:
<<< то за тия работи много наука не се изисква това става в движение
АТАНАС АНДРЕЕВ:
къде по точно се загуби ще ти помогна/нещо натиснах не знам кво и това излезе
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
ха-ха
АТАНАС АНДРЕЕВ:
май наистина те обидих отивам до гаража за цигари
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върви
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ще ми отнеме 2 минутки
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върна ли се
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не не съм тръгнал да не съм извънземно аааааааа/тук съм
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
бърз си
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами до колкото мога макар че имам доста сериозна травма в дясното коляно/излъгах несъзнателно лявото е/и доста честичко ми напомня за себе си
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
за какво друго ме излъга
АТАНАС АНДРЕЕВ:
абсолютно за нищо дясния крак ми е чупен но левия е по зле защото така и не отидох на лекар да ме прегледа и дано един ден да не си платя за неразумието което проявих по въпроса/ще ти се да съм те излъгал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
за какво
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ако ще те накара да се почувстваш по добре всичко казано от мен до сега ще обявя за лъжа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не знам/щеше да е по-лесно
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами да ти помогна какво по точно не знаеш
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не знам дали ще се почувствам по-добре
АТАНАС АНДРЕЕВ:
виж притеснявам ли те ако е така просто ми затвори никога не съм имал за цел да те обременявам с нещо или пък да те засегна ако го направиш няма да ти се разсърдя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
престани с тези извинения, не ме притесняваш, не ме обременяваш, нито ме обижда/в момента от една страна ми е забавно, а от друга се чувствам отговорна и мисля, че аз трябва да се извинявам и да искам да ми простиш, но са минали страшно много години и не можем са върнем назад/а и не знам как да трябва да се държа от тук нататък
АТАНАС АНДРЕЕВ:
точно за това исках да се въздържа от окровения но по добре че го сторих иначе щеше да ме е яд на мене си докъто съм жив/нищо не е станало как трябва да се държиш по нататък както и до сега като с един стар познат/не търся извинения не ми трябват няма за какво пък ти да се извиняваш аз съм си такъв груб съм в изразите но пък честичко се извинявам/ще се питаме как е времето как са децата има ли нещо ново и так нататък не смятам че е нещо невъзможно/бих желал сега да те погледна в очите ама си ми далечко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защо
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами не знам винаги ми е харесвало/просто слабост
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
благодаря на господ за разстоянията
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е това вече прозвуча грубо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
аз също съм груба на моменти
АТАНАС АНДРЕЕВ:
усетих вече
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не ти трябва да ме гледаш сега
АТАНАС АНДРЕЕВ:
аз не съм бил груб с теб или поне не съм забелязал/може ли утре аааа/да те гледам де :D
шегичка/кой знае кога ще е това утре ако го има въобще/имаш ли време
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защо когато стане въпрос за утре си толкова черноглед
АТАНАС АНДРЕЕВ:
защото сина ми се прибра и ще ни трябват няколко минутки да сменим рутерите за да мога да се вържа с лаптопа към нета че той играе някакви странни игри
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върви, аз ще пуша
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ок
[1/29/2013 9:02:30 PM]