Силите го напускат
Без съпругата ми не бих се справил, казва синоптикът легенда
„Младият ми дух си отива и силите ме напускат. Винаги съм бил жизнерадостен и позитивен, но на 87 години осъзнавам истинността на поговорката „старост нерадост“. Човек не забелязва как времето лети, докато един ден не се обърне назад и не види колко много се е променил животът му“. Това сподели пред „Ретро“ легендарният синоптик Минчо Празников, който през десетилетията си на екран стана емблема на българската метеорология.
Открихме го в уюта на дома му, където, обграден от спомени и близки, той се наслаждаваше на хубава българска музика в компанията на своята съпруга Цанка.
„Слушаме хубава музика и гледаме през прозореца лошото време. Дори когато небето е сиво и дъждовните капки се стичат по стъклото, музиката носи топлина и утеха. Не излизаме много, за да не се разболеем, но понякога си позволявам сам разходки, макар и за кратко“, разказва Минчо Празников.
Животът му е бил неразривно свързан с времето – не само като професия, но и като философия. Години наред той е предсказвал капризите на природата, но днес сам се изправя срещу най-непредсказуемия фактор – старостта.
„Силите ми намаляват, трудно ми е дори да стана от леглото. Онова, което някога вършех с лекота, сега изисква усилия. Разходките в планината, които някога ме зареждаха, сега са ми недостъпни“.
Здравословните проблеми, които идват с възрастта, също не са му чужди. Лекарствата понякога помагат, но невинаги носят облекчение. „Докторите правят каквото могат, но болежките си остават. Научих се да не очаквам чудеса, а просто да се надявам, че дните ми ще минават спокойно, без повече болка. Приемам старостта като естествена част от живота, но това не означава, че е лесно“.
Най-голямата му подкрепа е съпругата му Цанка, която неотлъчно е до него. „Без нея не знам как бих се справил. Тя е моето слънце в тези мрачни дни. Понякога само присъствието ѝ ми дава сили да се изправя. Дълбоко в себе си знам, че докато тя е до мен, ще продължавам напред“.
„Изживях пълноценно дните си. Работих това, което обичам, срещнах хора, които ме уважаваха и ценяха. Имах привилегията да бъда част от времето – както буквално, така и в преносен смисъл. Какво повече може да иска човек?“, споделя той.
А любовта към метеорологията не го е напуснала. „Все още следя прогнозите, макар и от разстояние. Анализирам времето по свой начин, както правех цял живот. Виждам как климатът се променя. Глобалното затопляне не е мит. Всичко, което става по света, е резултат от нашето безотговорно отношение към природата. Ледовете се топят, времето става все по-непредвидимо. Често си мисля какво ли ще е след още 50 години и как ли ще изглежда светът тогава“.
Макар че няма конкретен любимец сред новото поколение синоптици, Минчо Празников с интерес следи развитието на професията. „Едно време си мислех, че винаги ще бъда нужен на телевизията. Днес обаче разбирам, че времето не чака никого. Нови лица заемат местата ни и това е естественият ход на живота. Радвам се, че метеорологията продължава да се развива и че новите поколения наследяват нашата страст“.
