Ахмед Доган - рожбата, но и емблемата на чалга-политиката в България
Тези дни Ахмед Доган потече и от чешмите. Куцо, кьораво и сакато охкаше и се тръшкаше, тюхкаше се и пъшкаше над съдбата на този мъченик на българската демокрация, този чутовен “гарант” на етническия мир. България вече не била същата, това било тероризъм, опит за политическо убийство, ето докъде довела огромната и пагубна омраза към ДПС, какво щели да си помислят за нас сега в нормалния Божи свят – и прочее, и тъй нататък.
Тъй де, става дума не за друг, а за “най-опитния” и “най-умния” български политик – както го наричаха едни госпожици по пантофи, преди той да ги направи на мат и маскарад. За върховния балансьор, мандатоносителя на няколоко български правителства, най-свидната рожба на режисьорите на българския преход. Редно е да кажем едно “вай-вай” над неговото екшън-оттегляне.
Апропо – дано все пак се сещате кои са тези режисьори. Няма защо много да му мислите – Кръстниците са. Тези, дето са го кръстили Сава. И за никакъв най-умен български политик не става дума. Става дума за стопроцентов продукт на Държавна сигурност. Вярно – един от най-качествените (от нейна гледна точка) продукти.
Беше създаден планомерно и навреме – за да бъде използван от Първо главно в Турция. Когато тази необходимост отпадна, други нужди се оказаха налични. Не случайно чисто етническото ДС беше регистрирано – в разрез с българската Конституция – с преките протекции на Андрей Луканов – основния резидент на ГРУ за България.
Не случайно точно ДПС направи необходимото, за да бъдат “отбити” гласовете на българските турци, които иначе биха гласували за СДС – и за да бъде спъната страната ни по пътя си към демокрация, за да забуксува за цели седем години – предостатъчно, за да могат бившите комунисти, подкрепяни от групировките си, да се изправят на крака.
Не случайно същото това ДПС беше подкрепяно – и още е! – от основни икономически групировки, пръкнали се на бял свят с бабуването на ДС – и с раздадените от тази богоугодна институция куфарчета.
Само си спомнете за златното време на югоембаргото – и за това кой имаше интерес да бъде свалено правителството на Филип Димитров и да дойде на власт друго правителство. Правителството на Любен Беров ли?! Грешите, скъпи читатели. Правителството на Мултигруп.
И този тип протекции продължават и до наши дни. Едва ли сте забравили, че някогашният вицепрезидент на същата тази групировка даде хонорар от милион и половина на Доган за неговата експертна помощ като… специалист по мелиорация. Или че Доган беше мандатоносител и на второто по корупционен успех правителство в най-новата ни история – това на тройната коалиция.
Можете да си спомните още много неща. И за желанието Доганово правата и свободите на етническите турци да бъдат защитавани със сопи (от главореза Иван Костов), и за неудържимата му мечта да си купи летяща чиния, и за презрителния епитет “мъжка секретарка” спрямо Ахмед Емин, намерен с прострелян череп в Догановите сараи, и за обръчите от фирми, и за това кой раздава порционите. И всички тези спомени няма да ви говорят за “най-умния политик”. Ще ви говорят за наглост, самовлюбеност и цинизъм. Ще ви говорят за един голям политически боклук. За рожбата, но и емблемата на чалга-политиката.
Цялата негова история е тъкмо чалга-политика. Неведнъж е ставало дума за това, че чалгата не е само музика, но и жизнена философия, и начин на живот. Да, така е. Ето и нейните атрибути: да бъдеш морално безразличен; да залагаш цинично на невежеството на тези, които са готови да те следват; да говориш за национални идеали, а да се грижиш единствено за собствения си джоб; да си готов да жертваш и най-билзиките си, щом обстоятелствата изискват това; да живееш в лъжа. Кой от тези атрибути не пасва на Доган?
Пасват всички, плюс още няколко – много специфични. Ахмед Доган наистина е експерт, но по политически рекет. Това, което той осребряваше в течение на повече от двадесет години в политиката, бяха заплахата и страхът. Заплахата за етническия мир и страхът на българските турци, че времето на възродителния процес може да се върне отново. Нищо, че този възродителен процес бе осъществен от ДС – институцията, към която самият Доган принадлежи – и която с основание може да претендира за духовно бащинство над него.
Няма да коментирам дали чалгата в НДК е прецизно планирана като активно мероприятие на същата тази ДС – или по-точно на олигархическата мрежа, в която тя се е превърнала с годините. Ще кажа само, че и да е, и да не е, начинът, по който това събитие ще бъде експлоатирано, е сам по себе си активно мероприятие.
Става дума за това, което се нарича “набиване на обръчите”. Синоними – нахъсване и “накокържане” (по Б. Б.). За да не се разпусне и разпаше електората на ДПС, е нужен стрес и стръв. Сега тези важни фактори са в наличност.
Привиждайки Доган едва ли не като родно копие на Пророка, българските мюсюлмани не на шега са стресирани – посегнали са на най-първия сред тях, първия сред първите. Оттук нататък култивирането на страха от активисти и имами е лесна задача с малко неизвестни.
Това е позитивния стресиращ фактор. Има и негативен, който чалгата с мнима стрелба прикрива. Това е оттеглянето на Ахмед Доган, състояло се не от кумова срама, а от крайна необходимост. Защото той наистина прекали с цинизма, леко пресоли дори и ДС-манджата. ДПС е в трудно положение: загърбено от Турция, която дава ясни признаци, че предпочита Касим Дал – и отстранено от държавната трапеза, което пък предполага възможността обръчите от фирми да се попилеят – и да се завъртят над нечий друг дебел дирник.
Трябваше спешно нещо да се направи, тъй че хем Доган да мине зад кулисите (при реалните кукловоди), хем да не пострада неговия митичен ореол, който единствено гарантира непоклатимостта на депесарския електорат.
Направи го Октай Енимехмедов. Няма да коментирам нито самия акт, нито пък пошлия псевдодраматизъм, с който бе обговорен. Само ще отбележа, че няма такъв идиот, който да тръгне на сериозен атентат с газов пистолет и с халосни патрони в него. Че няма такъв идиот, който да пише предсмъртно писмо с убедеността, че може да бъде убит – и да не се е подготвил да замени своята смърт с най-високата възможна цена (още повече, когато става дума не за някакъв льохман, а за човек с няколко присъди за хулиганство и разпространение на наркотици).
Че самият Октай Енимехмедов очевидно не е идиот, след като цялото психологическо войнство на МВР не може да му излезе наглава – и вместо това признава изключителната му интелигентност. И че като е такъв, то неговото поведение има само едно обяснение – става дума за роля, за чието качествено изпълнение е платена съответната цена.
Че няма никакво разумно обяснение как същият този човек е попаднал на националната конференция на ДПС с пистолет и два ножа в джобовете си. Нито пък има разумно обяснение за това как от всички национални конференции на ДПС точно на тази са махнати скенерите на входа.
Още по-малко пък има разумно обяснение фактът, че мнимият атентатор най-спокойно минава по пътеката и се качва на сцената в момент, в който самият лидер държи реч. И не само се качва, но и приближава към него с пистолет в ръка. Какво ли е правила охраната на Доган в този момент? Може би си е бъркала в носа и е слушала с упоение засуканите философизми в неговата реч?
Тук изобщо не става дума за НСО, нито пък за гардовете на “Крон”. Става дума за личната охрана на Доган. За сведение на непосветените, тя не се състои от случайни хора. И никога не се е състояла. При реална ситуация неговите горили не биха допуснали никого да се качи на трибуната, докато Доган говори. А ако по някаква случайност това би се случило, биха застреляли вадещия пистолет човек без всякакви колебания (впрочем така би трябвало да постъпят и гардовете от НСО, а също и наетите за охрана на конферецията охранители).
Този допустим в подобна ситуация екшън обаче не се състоя. Състоя се друг – псевдо-героичен – дребничкия лидер, който сам, с небивала ловкост се справя с критичната ситуация. Акт, която не отнема, а прибавя към блясъка на ореола му. Прибавя в достатъчна степен, за да заслепи очите на обитателите на Делиормана и Кърджалийско. А това е и целта на мероприятието.
Плюс още една: с този екшън Доган е окончателно канонизиран. Ако в съзнанието на плъзгавия негов наследник (също от ДС, разбира се!) се е мяркала мисълта стъпка по стъпка да го поизбута към периферията и да заеме реално неговото място, то сега той трябва да се прости с нея. Ще трябва да се примири с мисълта, че номинално ще управлява ДПС, но и самият той ще танцува на конци, чиито краища ще се намират в ноктите на Сокола.
Както се казва – това е положението. Хляб и зрелища за народа – по старата римска рецепта. Зрелището се състоя, чалга-битието продължава. За хляба ще трябва да почакаме.
От сайта Свобода, заглавието е на редакцията на Флагман. бг
