Ядем 100 хиляди тона ГМО соя на година
България внася близо 100 хиляди тона генномодифицирана соя за нуждите на хранителната промишленост. Това твърдят български евродепутати в отворено писмо до ЕК.
Огромните количества соя, отглеждана в лаборатория, се използват за производството на салами, вафли, кренвирши, кайма, както и за животните.
България внася близо 100 хиляди тона генномодифицирана соя за нуждите на хранителната промишленост. Това твърдят български евродепутати в отворено писмо до ЕК.
Един от поводите за писмото е фактът, че френски учени от университета в Кан наскоро откриха огромни тумори у плъхове, хранени с генномодифицирана царевица на американския гигант "Монсанто", с което бе подновен дебата за рискове от консумацията на подобни продукти и надеждността на изследванията за токсичност, които позволяват употребата на ГМО.
В ЕС са разрешени 46 вида генномодифицирани храни, в това число и царевица.
Евродепутатите посочват, че Европа подценява този изключително сериозен проблем. Свидетелство за това са и последните данни, според които разрешителни за употреба на ГМО се издават на компаниите след много краткосрочна оценка на ефекта върху общественото здраве - 90 дни.
Тестовете на генномодифицирани храни трябва да се правят в период от минимум 2 години.
Членовете на Европейския парламент изразиха безпокойството си, че Европа явно не е постигнала достатъчно по отношение на изследване на риска от ГМО върху безопасността на храните и общественото здраве и призоваха ЕК да предприеме действия по този въпрос.