42 българи чакат за сърце, вдовици съдят лекари

42 българи чакат за сърце, но донори няма, съобщи кардиохирурга професор Генчо Начев. Това всъщност е проблем в световен мащаб, но в България положението е по-тежко, защото годишно се осигуряват два или три донора. Това е изключително недостатъчно за провеждането на една нормална програма за трансплантации, независимо дали те са на сърце, черен дроб или бъбреци. В развитите страни органите са годни за трансплантации години, докато у нас ги губим, жалва се професорът. Една от причините за липсата на донори е това, че се иска допълнително съгласието на близките. На много места, особено в областни болници, липсват психоаналитици, психолози, които да разговарят с опечалените и да ги подготвят. Все още някои колеги предпочитат да не се ангажират с търсенето на донори, защото има случаи да се съдят лекари затова, че са осигурили органи без вдовиците да са дали точно съгласие, казва проф. Начев в ефира на Нова ТВ.

Постъпват нови хора, които типизираме и включваме в листа за трансплантации, но някои умират без да могат да ги дочакат. Пациентът, определен като потенциален донор, т.е. с не още доказана мозъчна смърт, трябва да се третира, да се лекува, да се поддържа на най-високо ниво, за да може да оживее, добавя кардиохирургът. Ако болният не оживее, но е лекуван добре, органите му ще функционират и ще са годни за трансплантация.