Изследване: Българите се женят за сърби, работят с евреи, недолюбват кюрди
Ромите вече не са най-зле приетото от българското общество малцинство. Новите имигрантски общности в България са обект на много повече предразсъдъци,
се чете в актуално изследване на "Отворено общество" за социалните
дистанции в България през периода 2008-2012 дава други резултати,
цитирано от "Дойче веле"
Стереотипите подлежат на промяна, според изследователят Алексей Пампоров, пише в. "24 часа".
Обичайно
ромите са проучени като най-стигнатизираната малцинствена група в
страната. През последните четири години обаче нашенците недолюбват
най-вече имигрантите от Африка, както и мюсюлманските имигрантски
общности - арабите, албанците, кюрдите. "Това са "виртуалните
малцинства" в България. Те са най-непознати, затова са и
най-недолюбвани", коментира Антонина Желязкова, директор на
Международния център за изследване на малцинствата и културните
взаимодействия.
Според изследването на "Отворено общество" в
периода 2008-2012 ромите застават наравно с китайците - отношението към
двете групи е сходно.
Проучването за социалните дистанции обаче
отчита не само антипатиите на българите. То посочва и кои са
най-обичаните групи в страната. Гражданите на ЕС и руснаците например са
приемани безрезервно. Симпатии българите таят и към православните
славянски групи.
От изследването става още ясно, че македонците,
сърбите, украинците, както и бесарабските българи са търсени като брачни
партньори и колеги, но пък не са добре приети като началници и като
граждани на България.
Българите мохамедани, турците, арменците,
евреите и румънците не са добре приемани като брачни партньори, но пък
са харесвани като колеги и съседи. При японците нещата стоят по същия
начин.
Традиционно водещият стереотип за турците като "религиозни
фанатици" значително е загубил своята сила, казва Алексей Пампоров от
"Отворено общество". А негативните стереотипи "отмъстителни" и "жестоки"
са изчезнали и са заменени от положителните "трудолюбиви" и "добри
търговци".
При нагласите на българите спрямо арменците също се
забелязва промяна. Ако в началото на прехода например те са били смятани
за "възприемчиви", "културни", "дейни" и "кротки", то днес те са
"хитри" и "скъперници", но пък "дружелюбни" и "весели".
Водещата
представа за евреите обаче се запазва. И днес българинът е убеден, че те
са "богати". Към тази характеристика обаче се добавя и още една -
евреите днес са смятани за "скъперници". От нагласите към албанците пък
несъмнено се е запазил предразсъдъкът, че са "отмъстителни" и "зли".
А какво мисли българинът за себе си?
За
разлика от преди сега на преден план изпъкват множество положителни
характеристики - българите смятат, че сънародниците им са "умни",
"трудолюбиви", "добродушни" и "гостоприемни" хора. Но все пак водещата
черта - "завистливи" - се запазва.
