Проклятието на Батман вещае смърт, престрелки, депресии
И на последния филм за Батман не му се размина без трагичен инцидент. Сякаш над поредицата витае грозно проклятие.
Още помним какъв блестящ злодей бе Хийт Леджър в първия „Черен рицар“. Непосредствено преди премиерата на филма, обаче актьорът бе намерен мъртъв в апартамент в Ню Йорк. Може би защото животът му приключи трагично рано или прокобата се крие в сюжета на филмите, някои медии направиха аналог между съдбата му и ролята на Джак Никълсън във филма на Тим Бъртън от 1989 г. Актьорът, който също се превъплъти тогава в главния опонент на Батман разкри, че е изпаднал в дълбока депресия, докато се е подготвял за ролята на Жокера.
В наши дни трагичните инциденти не спират. Премиерата на “Черният рицар: Възраждане” бе почернена от кървава престрелка. Двама маскирани, може и вдъхновени от злите образи от филма, застреляха мнозина от желаещите да видят първи продукцията в Денвър. Продукцията има точен мерник на човешките крайности.
Доказателство са думите на младия полицай Джон Блейк (Джоузеф Гордън-Левит) – герой от последния филм от трилогията на Кристофър Нолан: „Един детектив не вярва в случайностите”.
Но ето и за филма.В края на трилогията си Кристофър Нолан ни потапя в един мрачен и тъжен свят, в който хората, лесно се превръщат в марионетки, имащи вярата, че са свободни и мислещи. И тук режисьорът разклаща подредената на пръв поглед система, в която живеят американците, и която се опитва официално да крепи мира по света.
Все пак непазена тайна е, че из безбройните уж самотни канали под улиците, се водят истинските войни. Именно там се намира ябълката на раздора във филма – сложна апаратура, която може да донесе на хората чист кислород и същевременно, ако попадне в неправилните ръце да се превърне в ядрена бомба. Тук може да направим аналог и със злия образ в „Спайдърмен”, където Гущера също обитаваше подземните ями. Явно именно на такива места се майсторят най-страховитите престъпни намерения в комиксовите истории.
В епилога на Нолан, Батман още ближе рани от последния си смъртоносен дуел, който се е случил преди осем години. Ще го видим куцащ, придвижващ се с бастун, а душевните му проблеми ще са по-силни и от телесните. Загубил веднъж семейството си, след което и жената, която е смятал, че обича, героят, изигран отново от Крисчън Бейл, е по-предпазлив в действията си, но и с това по-близък до обикновения човек. А зрителят обича да вижда слабите страни на силния, да улавя тъгата му и така да го заобича, да му повярва. Така филмът печели със запазен баланс между здрав екшън и емоционални диалози.
Всеки от персонажите успява да представи себе си. На зрителя се дава шанс да осъзнае мотивацията му, да понесе преживяванията му. Особено трогателни са моментите, в които верният иконом на Батман (Майкъл Кейн) се опитва бащински да го предпази от смърт. Да го вдъхнови с представите си за щастие. Подобно отношение към героя с плаща имат и комисар Гордън ( в ролята отново Гари Олдмън) и Морган Фрийман, изиграл Лушъс Фокс.
В същото време не са пренебрегнати и жестоките сцени, в които новият безкомпромисен злодей – терористът Бейн (Том Харди) трепе с лекота изстрадалия БрусУейн. Както винаги на основния противник на Батман е отредено специално място. В този епизод героят е живял в затвор с нечовешки правила, което провокира един от най-важните диалози между него и Батман – за контрастната сила на отчаянието и надеждата.
Макар и кът – женските персонажи също са силни. Главната заслуга е на Ан Хатауей, която се превръща в умела крадла Селина Кайл, с котешки маниери и Марион Котиар, която ще видим в ролята на красив филантроп.
Визията на филма впечатлява с увеличеното използване на IMAX камери.
Размахът на снимачния процес стига до Индия и САЩ. За пръв път три отделни града помагат за пресъздаването на части от измисления Готъм сити – Питсбърг, Лос Анджелис и Ню Йорк.
И като отговор на напрегнатата обстановка по света и тук ще се сблъскаме с терористи, готови да умрат. И докато Черният рицар е уморен и мислещ за заслужена пенсия, то славата му има потребност да расте. Американците се нуждаят от своите герои. Именно затова и терорестичните атаки започват на препълнен стадион, с нежния глас на момче, изпълняващо химна на САЩ.
Това е положението, киното навлезе пряко в живота и буквално го цитира. Още в зародиша си е станало ясно, че политическата му роля може да е свръхсилна. Холивуд не пропуска да ни го припомня при всеки удобен случай. И ето го момента, в който отново може да помислим над думите на Джон Блейк – израснал из сиропиталища, сирак – имащ подобна съдба на тази на Батман: „Един детектив не вярва в случайностите”.