Защо ЕС мрази точно този европеец?
Герт Вилдерс е кошмарът на брюкселския елит – европеец до мозъка на костите си, но неудобен, непокорен и твърде… нормален
Докато в Брюксел обсъждат трети пол, джендърно неутрални коледни украси и дали е културно подходящо да се пее националният химн, Герт Вилдерс печели избори. И го прави без да се извинява, че говори за граници, културна идентичност и... здрав разум.
Да, Вилдерс – този "лош европеец", когото евроелитът обича да мрази, е всъщност онзи глас от Стария континент, който отказва да бъде удавен в океана на политическата коректност. Той може с достойнство да се нареди сред строителите на консервативна и християнска Европа.
Лидер на Партията на свободата в Нидерландия, твърд противник на безконтролната имиграция, критик на ислямския фундаментализъм, застъпник за депортиране на нелегални и ревностен защитник на юдео-християнската културна основа на Европа. За някои това звучи страшно. За други – като глътка свеж въздух.
През 2023 г. неговата партия спечели 37 места в долната камара на парламента, което постави Вилдерс в центъра на политическата сцена – не като радикален глас в ъгъла, а като представител на разочарованите, пренебрегнатите и онези, които още вярват, че Европа е съюз на нации, а не наднационална утопия.
Но защо Брюксел го мрази? Защото е европеец, който не вярва в ЕС, поне не такъв, какъвто е днес – бюрократичен, безличен и отчужден от реалните проблеми на хората.
„Nexit“ – излизане на Нидерландия от ЕС – не е просто лозунг, а ясен сигнал към евробюрократите: народите не са длъжни да се съгласяват с всичко, само защото е гласувано в тишината на Комисията.
Герт Вилдерс не е ексцентричен аутсайдер. Той е симптом. Симптом за нарастващата умора от брюкселската арогантност, от мултикултурния фанатизъм, от моралното превъзходство на онези, които пият флат уайт и чертаят квоти за мигранти, докато живеят в охранявани квартали.
Затова ЕС не го понася. Не защото не е "достатъчно европеец", а защото е твърде различен от удобния европеец, който системата обича – тих, сляп и съгласен.
А Вилдерс е всичко друго – гласовит, твърд, идеологически последовател и напълно наясно откъде идва и накъде иска да върви.
И това го прави не опасен – а актуален.



















