Последната вечеря на един убиец: Какво си поръчват преди екзекуцията осъдените на смърт
Въпреки че може да изглежда като малък акт на милост, тази традиция е дълбоко символична
Концепцията за последното ядене на затворници, изправени пред екзекуция, е дългогодишна традиция в много части на света. Тази практика дава възможност на осъдените да изберат последното си хранене преди смъртта си. Въпреки че може да изглежда като малък акт на милост, тази традиция е дълбоко символична – тя представлява момент на личен избор за затворниците когато всички други свободи вече са им отнети.
Произход на традицията за последното ядене
Тази традиция датира от векове. Историци я свързват с предмодерна Европа, където се вярвало, че ако осъденият получи последно хранене, духът му няма да търси отмъщение след смъртта. В САЩ тази практика е формализирана в много щати, но с различни ограничения – някои позволяват почти всичко в рамките на разумното, докато други налагат финансови лимити върху поръчките.
Най-известните последни ястия в историята
През годините някои известни затворници са правили уникални или екстравагантни поръчки за последното си хранене. Ето няколко от най-запомнящите се:
Тед Бънди (екзекутиран през 1989 г., Флорида)
Един от най-известните серийни убийци в историята отказва да направи специална поръчка. Вместо това му е сервирано стандартното ядене за осъдени на смърт във Флорида: стек, яйца, препечен хляб, хашбраунс, мляко, кафе и сок – но той отказва да го яде.
Джон Уейн Гейси (екзекутиран през 1994 г., Илинойс)
Печално известният сериен убиец и бивш клоун поискал пържено пиле, пържени скариди, пържени картофи и половин килограм ягоди. Гейси бил голям почитател на KFC, като преди ареста си притежавал няколко франчайза на веригата.
Тимъти Маквей (екзекутиран през 2001 г., Индиана)
Терористът, отговорен за атентата в Оклахома Сити, поискал две порции сладолед с вкус на мента и шоколадов чипс.
Айлийн Уорнос (екзекутирана през 2002 г., Флорида)
За разлика от повечето затворници, Уорнос отказала традиционно последно ядене и вместо това поискала чаша черно кафе.
Рики Рей Ректор (екзекутиран през 1992 г., Арканзас)
Ректор, който имал мозъчни увреждания, поискал стек, пържено пиле, черешова напитка Kool-Aid и пай с пекани. Странно, но той оставил пая недокоснат, заявявайки, че го „запазва за по-късно“.
Има ли ограничения за последното ядене
Докато традицията за последното ядене продължава в много щати, някои са я премахнали. В Тексас например специалните поръчки за последни ястия са забранени през 2011 г., след като осъденият убиец Лорънс Ръсел Брюър поръчал огромно ядене, включващо стек, три фахити, омлет с кашкавал, пържен бамбук, бургер и сладолед – но отказал да го изяде. Това довело до премахване на политиката за специални последни хранения, като оттогава всички осъдени на смърт в Тексас получават стандартна затворническа храна преди екзекуцията.
Последното ядене носи значителна психологическа тежест. За някои затворници то е последен миг на достойнство и начин да упражнят известен контрол над съдбата си. За други това е просто формалност или малка утеха преди неизбежното. Някои напълно отказват храната, демонстрирайки примирение или дори предизвикателство.
Традицията на последното ядене е малък, но дълбоко символичен жест в строгата и безмилостна реалност на смъртното наказание. Независимо дали затворниците избират угощение или отказват храната изцяло, техният последен избор остава запомнен – един от малкото лични моменти, преди да настъпи краят.
до 1