Прегърнахме се и чакахме, проговориха машинистите от фаталния влак
Трябваха ни секунди, за да отидем в задната кабина. Клекнахме ли, не знам вече, прегърнахме се и чакахме удара, сподели Пламен
Пламен Илиев и Цветан Дамяновски са двамата оцелели машинисти в адската катастрофа край Локорско, където два влака се сблъскаха челно. Другите двама машинисти загубиха живота си на място. Пламен е с три счупени ребра, едно спукано, цялата дясна страна на крака и гърба са му натъртени и има скъсани връзки на левия глезен. "Спя по 2-3 часа на денонощие", отбелязва той пред Нова тв.
"Излизахме, минахме през гарата, транзит бяхме през Световрачене. Огледахме прелеза, подминахме спирката на Локорско и там има една дясна крива, след нея вече има прав участък, който е сигурно 6-7-8 км. само напред.
От дясната крива като излязохме и видях, че идва влак срещу нас. Успях само да извикам.
По моя преценка беше на 300-400 метра от нас. Ние се движехме с 50 и няколко километра, те най-вероятно също. В момента, в който видяхме, че идва срещу нас другия влак, извиках на колегата да бягаме и как сме успели да дръпнем столовете, да ги изместим... момента в който отворих машинното и побягнах, чух как Цветан задейства влаковата спирачка", разказва Пламен.
"Това е просто инстинкт. Това е задължение, когато видиш неравност, задържаш спирачката, за да спира колкото се може по-бързо", посочи Цветан.
Колегата му обясни, че е относително колко време е нужно, за да се задейства спирачката.
"Трябваха ни секунди, за да отидем в задната кабина. Клекнахме ли, не знам вече, прегърнахме се и чакахме удара", сподели още Пламен.
"Ударът беше нещо страшно, като по филмите. Едно блъскане, подхвърляне из цялата кабина.
Чакахме да спре.
Погледнах как локомотива зад нас идва направо върху нас, чух само как се пукат стъкла. В края на цялата история видях през прозореца как контактната мрежа се скъса и видях искри, което ме накара да си помисля, че поне няма да има ток", посочи той.
Кой печели "Живот на кантар"
