Ако не боядисахте яйцата си днес – на Велика събота
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък. Ако обаче не сте успeли, имате втори шанс – на Велика събота.
Първото яйце задължително трябва да е в червено.
С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие.
Следващото яйце отново е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ.
Как ще боядисате останалите яйца е въпрос на вкус и въображение.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.
Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.
След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Но се пекат на Разпети петък.
Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце.
Кара кола за 30 милиона долара
