Българите за 2024 г. – песимисти за ситуацията в страната и света
Животът обаче считат, че се нормализира
Коледните и новогодишните празници са повод за равносметка – лична, семейна, обществена. Оценките на българите за изминалата година в личен план вече трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света, показва изследване на Алфа Рисърч. То проведено в периода 1 – 10 декември 2024 г. сред национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се реализира със собствени средства, пише dnes.bg.
22% от анкетираните заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. Мнозинството, 54% не намират промяна с предишната. Въпреки всички превратности на изминалите 12 месеца тези оценки са с минимална разлика (не повече от 2 до 3 процентни пункта) с дадените в края на 2023 г.
В по-общ план, след десетилетия на песимизъм, от 2018 г. насам (с изключение на ковидната 2020) устойчиво се стабилизира възприятието за нормализиране на живота в личен план.
Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава драматично с усещането за случващото се в личен и семеен план. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от миналата година) смятат, че България се е променила за добро. Неутралните оценки се запазват около една трета, но до 58.5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път. Ако сравним с личните оценки – над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния елит да строи съвременна България.
На фона на продължаващата война в Украйна и Близкия изток, на покачващо се напрежение в редица райони на света и новите политически реалности в ключови държави, най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в глобален план. Едва 4.8% смятат, че тя е била по-добра от предишната, а три четвърти (74%) са на мнение, че ситуацията в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
Големият въпрос, който тези данни поставят е – възможно ли е човек да вижда личното си битие, възможности и хоризонти като относително позитивни, когато оценява както националната, така и глобалната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни?
Поне три взаимно допълващи се хипотези за обяснението на този парадокс или житейска философия, могат да бъдат изведени от анализа на отделните социални групи.
Първата, „всеки сам да се оправя“ – в условия на нарастваща несигурност и безперспективност, по-уязвимите социални групи изграждат своего рода защитна стена около себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на подкрепа от близките и семейството. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България попадат в тази категория. „Всеки сам да се оправя“ е тяхната житейска философия – недоволни са от държавата, но не престават да търсят своето собствено спасение.
Втората, „бедата не е почукала на моята врата“ – ни насочва към обстоятелството, че буреносните облаци над България и света все още не са засегнали екзистенциалното съществуване на хората от средната класа – безработицата е ниска, при липсата на висока инфлация доходите са относително стабилни, не се вижда непосредствена заплаха за финансовото и икономическо състояние на домакинствата. Те балансират между депозити и кредити, част от тях дори увеличават дългосрочните инвестиции, което обуславя непрекъснатия ръст в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени рязко тези настроения, е потенциална икономическа криза, придружена с инфлация и рязка загуба на покупателна способност. Докато обаче тези рискове са все още само в икономическите анализи, но не и в непосредственото ежедневие на хората, те ще оценяват себе си като по-далновидни и благоразумни от управляващите.
И третата „кризата е новото нормално“ – е валидна най-вече за следящите по-отблизо политическия живот, но се разпространява и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предсрочни избори бяха нещо необичайно, а невъзможността на Народното събрание да избере председател и да заработи – извънредна ситуация, то продължителното пребиваване в криза започва да я превръща в „новото нормално“. Хората се пригаждат към живот в политическа криза и дистанцирайки се, се опитват да извлекат максимума от тук и сега.
С тези взаимно преплитащи се философии влизат в 2025 г. мнозинството от българите.
Очакванията – само пожелания, или и готовност за постигането им?
Регистрираните нагласи намират своето отражение и в очакванията за следващата година. Въпреки почти задължителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците, песимизмът както за страната, така и за света, владее обществените настроения. Най-мрачни и влошаващи се са очакванията на глобално равнище – 45% (със седем пункта повече от декември 2023 г.) предвиждат, че през 2025 г. ще се задълбочат проблемите в различни краища на света. Едва 26% се надяват, че тенденцията от последните години ще се обърне и светът може да се надява на позитивни промени.
В сравнение със случващото се в геополитически план България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% смятат, че кризите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и очакват просперитет и повече възможности през 2025 г. На този фон, също както и при оценките за изминаващата година, в личен план очакванията за следващата рязко контрастират. Едва 16% са песимисти срещу цели 43% оптимисти. Дали става дума само за коледни благи надежди, или за енергия да се работи упорито и да се отвоюват очакванията за по-добро бъдеще, ще проличи в следващите месеци.
Открехването обаче на завесата каква 2025 г. искат да видят хората, много ясно показва посоката и на опасенията, и на стремежите. На въпрос каква според тях ще е думата на 2025г. се очертават три фокуса: Фокус върху геополитиката и глобалното – мир (най-често споменаваната дума – 18%) в опозиция на войната (4%); Фокус върху технологиите, иновациите, изкуствения интелект като път към прогреса и развитието (общо 8%); Фокус върху България – перспективата за засилващата се евроинтеграция с влизането в Шенгенското пространство (2.9%), шанс за просперитет (5.5%), но и … пак избори (5.7%).
Такива са щрихите към портрета на българите в края на 2024 г. А каква 2025 година и каква България ще запомнят следващите поколения, несъмнено зависи не от това какво си пожелаваме, а от това за какво сме готови да работим, упорстваме и да довеждаме до успешен край.
Настоящото проучване е проведено в периода 1 – 10 декември 2024 г. сред национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се реализира със собствени средства.
"Аз не опипвам жени"
"Ще получа разрез на сърцето"
Министър Мирослав Боршош даде старт на подготовката за летния сезон по Черноморието
Сега навсякъде цари откровен фашизъм (пардон, ДЕМОНкрация), а разликата между него и комунизма е единствено в това в чии ръце са средствата за производство на повърхността. Защото те винаги са в едни и същи ръце! По този начин робите се насъскват и радикализират за да ги накарат сами да почнат пак да подскачат, да искат 'промени' и 'революции', т.е. сами да пожелаят и одобрят още по-ужасния си хомот! Не е зле също да проучиш чий всъщност е лозунгът който издигаш!
Смот@но е да нямаш сигурност и перспектива в собствената си страна като представител на коренното население, но още по- безумно е да си въобразяваш, че го имаш!