Нов болезнен въпрос отвори старата рана "Альоша" в центъра на Бургас

Издирва се на хартиен носител решение на Общинския съвет от периода 1992-1993 г. за демонтажа му, а земята под него явно още е държавна

Ключови думи: общински съвет, решение, въпроси, питане, альоша, терен, чия собственост, кой е отговорен, паметник, история, бургас, пл. тройката

04 Декември 2024, Сряда, 19:30 ч.

Автор: Георги РУСЧЕВ Снимки: Георги РУСЧЕВ

Воинът, стърчащ над Съдебната палата и Дома на НХК, всъщностт е посветен на „...вожда и учителя на цялото прогресивно човечество - Йосиф Висарионович Сталин” и е строен през 1953-1954 г.

Чия собственост е теренът на бургаския площад „Тройката”, върху който се извисява Паметникът на Съветската армия, познат на широката общественост като Альоша? Този писмен въпрос е постъпил по линия на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в Общинския съвет и до края на настоящия месец би следвало да му бъде даден отговор в писмена форма.

Търсенето и намирането на отговор какво е естеството на собствеността на земята може би веднъж завинаги ще "закове и виновника" за появата му, защото безспорно това е една от язвите на централната част, редом с изоставените основи на тоталитарния ГУМ (Градски универсален магазин, както днес наримаме моловете). Той все още стърчи над сгради като Съдебната палата и Дома на културата на НХК на най-комуникативното място в града.

Монументът е строен в периода 1953-1954 г., малко преди историческия Априлски пленум от 1956 г., на който се чуват първите критики срещу култа на личността на Сталин, а цялото държавно ръководство е заменено с близки до Тодор Живков кадри, верни на новия повей откъм Москва. Съвсем доскоро не беше ясно и на кого е посветен този паметник, но документи разкриха, че в основите му е положена капсула с надпис ... "в името на вожда и учителя на цялото прогресивно човечество - Йосиф Висарионович Сталин”

Кого точно поздравява този напет момък с автомат Шпагин, чиято глава е любима спирка за гларуси, не е ясно. Но май теренът под него е държавен и решаваща дума за съдбата му ще има Държавата, а не Общината

Съсипан ли е паметникът Альоша в Бургас и защо блести необичайно

Питането, внесено от двама човека с инициали М.С. и С.К., съдържа няколко въпроса:

Чия собственост е поземления имот и какъв е актът, удостоверяващ правото на собственост върху него?;
Чия собственост е монументът на Съветската армия и какъв е документът, удостоверяващ правото на собственост върху него?;
Съхранява ли се в архива на Община Бургас проектна и строителкна документация за монумента?;
Има ли действащ устройствен план за имота по Кадастралната карта на Бургас и ако има - какво предвижда и за какво е отреден имотът?;
Нанесен ли е монумента в Кадастралната карта на Бургас и с какъв идентификатор?;
Извършвани ли са до настоящия момент технически обследвания на монумента и какво е неговот състояние?;
Изпълнявани ли са дейности по укрепване, консервация и реставрация на обекта?

В чия чест е издигнат най-спорният паметник в историята на Бургас - Альошата (ДОКУМЕНТИ)

*Снимката е от октомври 2018 г. и показва сериозна амортизация на десния крак на Альошата*

Дни по-късно повредата бе отстранена, макар мнозина, виждайки тези кадри, да помислиха, че започва демонтаж на Альошата

И в Бургас си имаме два, още по-големи, но не ги режем с ъглошлайф

Някои от тези въпроси не се нуждаят от отговор.Тези дейности бяха осъществени преди няколко години, след като стана ясно, че десният крак на Альошата е в окаяно състояние и се нуждае от ремонт.

Така осъмна паметникът в първите дни от конфликта в Украйна през зимата на 2022 г.. Тези омацани метални пана в подножието му показват посрещането на съветските войски у нас през 1944 г. и щрихи от фронта и съпротивителното движение на партизаните

По време на първите месеци от все още вървящата "руска специална военна операция в Украйна" от 2022 г. пък паметникът неколкократно бе атакуван от политически активисти, които го оцветяваха в червено и рисуваха обидни графити по него. В тази връзка той бе измиван с пароструйки и абразиви всеки път, като последния, през април т.г., се оказа фатален за по-голямата част от фигурите в релефа. Тяхното покритие, наречено „патина”, беше напълно унищожено от почистването с химикали и пясък под налягане.

Бивш зам.-кмет на Бургас: „Альоша“ ще може да се побере в музей, ако се демонтират само барелефът и чичото с гимнастьорката

*Това последно старателно почистване окончателно е съсипало релефа*

Останалата част от въпросите обаче са от особен обществен интерес

Противно на очакванията на мнозина, теренът, който е неразделна част от пл. „Тройката”, се оказа не общински, а държавен, установи Флагман. Вероятно той е част от фонда на Министерството на културата и попада под попечителството му. А държавна политика ли е реално съхранението на комунистически паметници, забранени със закон още в ранните дни на т.нар. „българска демокрация”?

По примера на София: Вижте варианти за саркофага на "Альоша" в Бургас

Същите вносители на гореизброените въпроси са изпратили и друго писмо до Общинския съвет, отново цитирайки ЗДОИ, с който се търси документ от същия ранен период в началото на Прехода. Става въпрос за крайно любопитно, но забравено решение на тогавашняи ОбС-Бургас в периода 1992-1993 г., с което е бил постановен демонтаж на монумента на Съветската армия (паметник на Альоша).

Слънцето свали маската на Альоша в Бургас, опасен ли е паметникът?

Вносителите уточняват, че такъв документ категорично съществува, вероятно те са били преки свидетели или участници в това, но за съжаление решението не може да бъде намерено в архива на местния парламент, тъй като по закон тези документи се съхраняват за период от 20 години. Така реално не се знае и от коя дата е въпросното решение. М.С. и С.К. искат то да бъде издирено в архива, като се извърши проверка за целия мандат на ОбС в периода 1991-1995 г., когато кмет е бил носителят на синята идея Продан Проданов.

В тази сграда, в която към момента се помещава Областна администрация, през ранните 90-те и до началото на 21 век, беше Общинският съвет. Именно тук е взето и решението за демонтажа на Альошата, което над 30 години по-късно остава неизпълнено

С двете писма до местния парламент се възражда незабравима тема, която явно още е актуална за Бургас. Впрочем зад инициалите С.К. нашият екип разпозна дисидентът Стойчо Кьосев, който точно по това време беше председател на Координационния съвет на СДС и даже бе кандидат за кмет през 1991 г., той бе сред най-популярните личности, тъй като обяви гладна стачка пред Партийния дом, благодарение на която сградата бе превзета и превърната в Свободен университет. Днес в нея се помещават съдът и прокуратурата, а частният вуз си вдигна собствен сграден фонд. Кьосев в наше време възроди философския си клуб от последните години на тоталитаризма и просвещава млади хора в чистата демокрация. Той е на 67 години.

В категории: Бургас