Зукърбърг няма да стане министър на Тръмп, вижте заради какво не постигнаха съгласие
Тартар от риба е добре, но ако трябва да съм честен бих изпил един свеж български таратор - поде разговора Марк Зукърбърг и отприщи серия от негативни реакции, които му отнеха шанса за пост в новия кабинет
Беше вечер, в която всичко изглеждаше подредено като разписание на швейцарски влакове. В имението „Мар-а-Лаго“, кацнало на златистия бряг на Флорида, новият стар президент посрещаше своя специален гост – Марк Зукърбърг. Пътят до трапезарията минаваше през обичайния пейзаж: статуи на Доналд в различни пози, изобилие от златни акценти и аромат на хлор от най-близкия басейн, намек за хигиената в американската политика. Марк Зукърбърг, облечен в обичайния си семпъл сив пуловер, пристигна със скромна усмивка, сякаш не беше собственик на една от най-влиятелните платформи в света. Тръмп, в яркочервен халат с монограм "DT" на гърдите, го посрещна с широко отворени обятия.
– Марк! – възкликна домакинът с такава интонация, сякаш беше срещнал отдавна изгубен брат. –Какъв ден само! Толкова се радвам, че прие поканата ми!
Зукърбърг се усмихна пестеливо като някой, който е изградил цяла империя върху хора, които говорят твърде много. Настаниха се на дълга маса, покрита с бляскава покривка. Вечерята беше лека – тартар от риба тон и авокадо, комбиниран с ароматно бяло вино от долината Напа. След официалните любезности и рутинното обсъждане на стабилизиращия се курс на долара, възхода на акциите на Meta и колко впечатляващ е рейтингът на Truth Social (поне според Тръмп), разговорът взе интересен обрат.
– Виж, Марк – поде президентът, докато се навеждаше заговорнически към него, – имам нужда от министър на информацията. Днес тя е най-ценният актив. А ти? Ти държиш половината свят в ръцете си! Facebook, Instagram, WhatsApp – те са по-важни от нефтените кладенци! Какво ще кажеш?
Зукърбърг, видимо поласкан, вдигна чаша и отговори:
– Господин президент, благодаря Ви за доверието. Мисля, че заедно можем да направим нещо велико.
Последваха тостове, двамата похапнаха с апетит, а взаимните комплименти летяха като тапи от шампанско по време на сватба. По някое време развеселеният Тръмп попита любезно:
– Е, Марк, харесва ли ти тартарът?
– Прекрасен е – одобрително кимна Зукърбърг, – но, ако трябва да съм честен, винаги бих предпочел един свеж български таратор.
Тръмп застина за миг, а после избухна в смях:
– Таратор! Имаш добър вкус, човече! Ако знаех, че и ти харесваш българска кухня, щях да накарам Мелания да завърти една баница със сирене – чудна я прави! А таратора как го обичаш – с орехи, копър и чесън?
Зукърбърг отговори с блясък в очите:
– С всичко, разбира се! И краставицата задължително настъргана!
Внезапно настъпи тишина. Тръмп остави вилицата и погледна Зукърбърг така, сякаш той току-що беше заявил, че голфът е най-глупавата игра на света.
– Настъргана? – повтори той бавно.
– Да, така всичко се смесва по-добре. И е по-удобно, можеш да го пиеш от чаша! – поясни Марк със самодоволна усмивка.
Тръмп се изправи рязко, сякаш някой му беше откраднал ключовете за златния асансьор в Тръмп Тауър.
– Какво? Таратор за пиене? Това е ерес, Марк! Тараторът трябва да е направен с нарязана на кубчета краставица! Ако не ти хрусне кубче на зъба, това не е таратор, а някакво... smoothie!
Зукърбърг, озадачен от тази яростна защита на тараторния кубизъм, отвърна:
– Доналд, нека бъдем реалисти. Настърганата краставица си пуска соковете и овкусява цялата смес. Това е истинско кулинарно изкуство! И, както вече казах, много по-лесно е да пиеш таратора от чаша, отколкото да го ядеш с лъжица!
– Изкуство? Изкуство е да се насладиш на хрупкавата краставица!
– Знаеш ли какво, Доналд, вече не съм сигурен, че ти си моят президент!
– Отлично! Защото аз пък реших да оттегля офертата си да ми станеш министър! Илон ме предупреди за теб, но аз не му повярвах! Сега разбирам, че е бил напълно прав!
Мелания надникна иззад ъгъла, дочула крясъците, поклати глава и изчезна отново. Беше се наслушала на шумни и безсмислени мъжки спорове. Тя нетърпеливо се отправи към другия край на имението, към покритата с плъзнали по нея живи цъфтящи рози беседка, където я очакваше новият роман на Мария Лалева, експресно преведен на английски специално за нея!
Още от автора:
Валери Божинов и Благой Георгиев измислиха как да излезем от политическата криза
Коледното желание, което рестартира българската политика
Само тук ще прочетете какво си казаха днес Кирил Петков и Делян Пеевски!
Между Доналд и Мелания прехвърчаха искри на тема българска политика - заради Бойко, Киро и Асен
Браво на автора!
Много свежо!
Минчев може да покани Тоя зукер в Кроношпан да съди дървета
Даже двамата може заедно да съдят
Ся декември най добре
Той кмета лятото ги реже ше има време да пораснат