Каква поредна политическа драма, уважаеми зрители!
В калабалъка от прякори, схеми, планове, сглобки и прочее човек вече се обърква кой с кого е, кога е с друг, защо въобще липсват последователните позии
По-рано днес, след като за седми пореден път депутатите не успяха да изберат председател на парламента, „Продължаваме промяната“ поиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков, като Лорер ще бъде изключен и от всички органи.
Драмата дойде от там, че за разлика от предишните гласувания (първият път 35 от ПП-ДБ подкрепиха Кирилов, един беше "против" и един "въздържал се", а на второто двама бяха "против" и един "въздържал се"), този път не достигнаха само два гласа за избора – именно тези на Божанков и Лорер. "За" Рая Назарян от ГЕРБ гласуваха 69 депутати, "против" - 159, "въздържал се" – 10, "за" Силви Кирилов гласуваха 118, "против" - 103, "въздържал се" – 17, като при прегласуването за издигнатия от ИТН Кирилов 117 бяха "за", 104 - "против", 17 - "въздържал се".
Надежда Йорданова от ДБ също гласува против, но бързо, бързо се оправда, че се е объркала. По този начин Лорер и Божанков отказаха да гласуват с „Възраждане“ и ИТН, като те изпълниха думите си, че няма да подкрепят Кирилов, макар по-рано Станислав Балабанов от партията на Слави Трифонов ги призова да променят решението си, защото „цяла България тях гледа“.
Кирил Петков се заоправдава, че с тяхното гласуване страната щяла да промени посоката си, а Николай Денков побърза да обясни, че са изключени, защото с гласуването им е било в полза на Делян Пеевски, „който се добра до парламента с купуване на гласове и подправяне на протоколи“.
Но ситуацията се заплита още повече, защото „Демократична България” няма да подкрепи изключването им, като това написаха от партията в пост във Facebook. ДБ имат и мнозинство в парламентарната група на ПП/ДБ, което означава, че е малко вероятно двамата депутати да бъдат отстранени. Как обаче биха продължили пътя си с Кирил Петков/Асен Василев и останалите от групата им, които решиха, че подобно поведение е недопустимо, е интересен въпрос.
Възниква и съвсем резонната вероятност "Възраждане" да стане втора и бъдещият втори проучвателен мандат да отиде при тях, което ще породи нови драми – както сред ПП/ДБ, така и въобще.
Путинистите, Добрите сили и Мафията
В калабалъка от прякори, схеми, планове, сглобки и прочее, човек вече се обърква кой с кого е, кога е с друг, защо въобще липсват последователните позиции.
Божанков например бил много принципен – казал, че няма никога да подкрепи в нищо „копейките“ и ето, днес го бил доказал за пореден път, убеждават ни някои. Това хубаво, обаче преди да се приземи в ПП, той беше в БСП, преди това в ДСБ, а още по-рано, се беше явил на кастинг при Слави Трифонов, когато той набираше желаещи за политическия си проект.
Когато беше в БСП, имаше изказвания „против“ предоставянето на военна помощ за Украйна, след това стана пръв активист „за“ изпращането. И всичко това в неособено дълъг период от няколко години. Толкова пък често човек да си сменя принципите и възгледите... Вероятно е възможно, само ако не говорим за принципи, а за добре преценени действия за собствена угода и наместване спрямо силните на деня. Всъщност за него също има доста подходящ прякор – политически номад, с който вече е известен, измествайки Настимир Ананиев от челната позиция.
Но да се върнем на „мафията“. Кирил Петков сега се е заинатил да доказва, че няма да отстъпи и крачка от позицията на ПП, касаеща ГЕРБ, ДПС „Ново начало“, в частност – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Те са мафията, те са голямата заплаха. Проблемът е, че миналата година бяха в сглобка именно с тях. Или пък допреди месеци въпросните не са били това заразно зло, срещу което сега трябва всички да се обединят. Да не говорим, че допреди ден съпредседателят на ПП буквално написа: "Да съм рамо до рамо със свободни хора е привилегия", а на следващия вече изхвърляше депутати, които не са гласували както повелява партийната повеля.
Днес са дошли дни, в които „лошите“ трябва да бъдат максимално изолирани, поради което „копейките“ не са такава голяма заплаха – нито за страната, нито за евроатлантическото ни светло бъдеще, за нищо. ДБ пък настояваха и за „санитарен кордон“ около „Възраждане. Уж...
Въобще, тези сантирани мерки са доста нелепи, при положение, че именно ПП/ДБ направиха конституционни промени с Пеевски, както и именно под ръка така объркаха нещата, че сега този наскоро сравнително формална процедура с избора на председател, освен да носи след себе си вероятни по-сериозни последствия, да стана толкова сложна и предизвикваща още по-голямо напрежение сред партиите.
Избирателите на ПП/ДБ също вече са в ступор, а вероятно следващо общо тяхно явяване би било както тежка шизофрения, така и тотален крах за коалицията. Първо, защото вече не е ясно кои са добрите в „Добрите сили“ – тези, които предпочитат да са категорично срещу Пеевски и Борисов или тези, които са категорично срещу „Възраждане“. Второ, защото между самите партньори вече съвсем видимо има тежки неразбирателства.
Идеята на Бойко Борисов да е премиер беше ясно, че няма да се приеме, поради което беше както безсмислена, както целеше просто да демонстрира на пръв поглед сговорчивостта на ГЕРБ – ето, от нас премиера, от вас –председателя на НС, която видите ли, не се е получила заради независещи от партията обстоятелства.
Но все пак – накъде?
И всъщност резултатът от цялата тази главозамайваща въртележка, от която не можем да слезем вече дълго време, е че за пореден път надделява не мисълта най-накрая да се създаде работещ парламент, който да може да изпълнява функциите си – да приема закони и да контролира изпълнителната власт, а чисто моментните противопоставяния и интереси. Моментните, защото пак да подчертаем, че тези конфликти са към този момент, допреди няколко месеца „интересът клатеше феса“ и тогава се преглъщаха доста по-тежки хапки от избора на Рая Назарян или Силви Кирилов за председател на Народното събрание.
Непрекъснатите обвинения, че онзи е марионетка на Пеевски, този е путинист, третият е конформист, четвъртият – обслужващ интересите на Румен Радев и т.н., и т.н., няма как да доведат до възможност за адекватен парламент, респективно – правителство. И това отлично го знаят нашите избраници.
Потресаващо е и че въпреки наистина сериозното положение, в което е изпаднала държавата, депутатите ни намират време да си премерят физическите сили – и то редовно. Този път имаше спречкване между Манол Пейков (отново) и депутат от „Възраждане“ (също отново). Единият блъскал другия, онзи му говорил на въпреки. Инфантилизъм, граничещ с тежка диагноза, на фона на всички случващо се. И неслучващо се...
Ясно е, че пак ще пръснем едни милиони за нови избори, но и там е ясно, че кардинално нищо няма се реши. Нещо повече – след всеки следващ вот се появява по някоя нова партия в парламента, която вместо да направи ситуацията по-лесна, заплита още повече възела. А сега на старта отново са застанали няколко формации – кои съвсем нови, кои неуспели да влязат минали пъти.
Чуват се и все повече гласове „за“ президентска република, което тотално вече ще доразбърка манджата. Парламентаризмът е в криза, като виновниците са именно тези, които трябва да се грижат – образно казано, за ползотворната работа на Народното събрание.
Тези дрехи нямат място в пералнята - НЕ ги перете там
"Възраждане" ще е втората политическа сила, защото се е явила самостоятелно като партия, а не в коалиция.