Диетологът д-р Георева съветва: Ако искате десерт, изяжте го с удоволствие и без чувство за вина
При гладуване тялото ви „похапва“ от собствената ви мускулна тъкан, не от мазнините
Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и диетолог в пловдивската университетска болница „Пълмед“. На 29 септември, неделя, от 11 часа, тя ще проведе платени гастроентерологични и диетологични прегледи в ДКЦ „Бургасмед”, с предварително записване на регистратурата на лечебното заведение, на телефони 0892 22 28 00 или 0892 22 25 25, както и в системата Супердок на: https://superdoc.bg/lekar/
Акцент в работата на специалистката е борбата с наднорменото тегло и използването на храната като лекарство при редица заболявания в областта на гастроинтестиналния тракт. Тя е разработила диетичен режим, които кара метаболизмът да се „забърза“ и организмът се настройва да използва храната като енергия. Тази схема се състои от три фази, при които в рамките на 4 седмици се губят над 10 кг. Съчетавайки диета с правилна терапия, тя лекува успешно различни гастроентерологични заболявания, сред които подагра, панкреатит и колити.
Дори най-здравословните храни могат да се натрупат като излишни мазнини, ако метаболитната ни система се нуждае от възстановяване, изтъква д-р Георева. Ето какво разказва тя за вредните хранителни навици, заради които трупаме мазнини и килограми и как да се избавим от тях:
Причините за метаболитен дисбаланс могат да бъдат от хормонални, до рестриктивен и неправилен хранителен режим и последващите проблеми в здравословното състояние.
Думите, които най-често чувам от пациентите: „Ям само зелена салата и пълнея“, „Храня се само веднъж дневно и качвам килограми“ или „Само ако можех да ям по-малко, най-накрая щях да отслабна“.
В действителност е точно обратното. Ограниченият прием на храна определено влошава ситуацията и забавя метаболизма. Когато метаболизмът ви е прекалено бавен, вие складирате зелената салата като мазнини и със сигурност няма да изгорите грам от тях.
Да се спрем и на този любим фастинг, или периодичното гладуване. Имам пациенти, които гладуват 8 до 12 часа, след което приемат по 4500 калории между 14:00ч.и времето за лягане. Докато дойде време да се нахранят, телата им са преминали в режим на гладуване и поемат още по-голямо количество калории, защото телата им са изпаднали в паника.
Доказано е, че тялото в режим на гладуване прибягва първо към мускулите за енергия, а не към мазнините и ще доведе до „изяждане“ на мускулите ни, за да се снабди с жизненоважна енергия, за да продължи да живее. Това е особено голям проблем при активно спортуващи.
Всеки познава чувството на глад. След пропускане на няколко хранения, в един момент чувството на глад спира и преставате да го усещате, но не защото сте се нахранили, а защото тялото се е насочило към собствените тъкани за енергия. Би било чудесно, ако тялото ни просто самоизяжда всички излишни мазнини от местата, на които не ни се иска да бъдат. Но вместо това, то се насочва най-напред към мускулите. Тъй като мазнините се натрупват за „критичните“ моменти, в които ще липсва храна, тялото ви смята, че е за предпочитане да похапва от собствената ви мускулна тъкан.
Тялото прави това, което смята, че е най-добро за вас, за да ви запази живи, въпреки че резултатът може да е ужасен за някой, който се опитва да се отърве от мазнините и да натрупа мускулна маса.
Не е ли по-добре да закусите всъщност? Наистина ли си струва да пропуснете хранене?
Наистина ли искате да се страхувате да ядете зелена салата, или по-лошо - да живеете, хранейки се само с нея до края на живота си?
Според мен е мъчение да се живее на пилешки гърди и задушени зеленчуци и въпреки това да се напълнява.
А вие може да ядете чийзкейк и сладолед, ако накарате вашия метаболизъм да изгаря бързо и неудържимо.
Когато не ядете достатъчно, тялото ви превръща запазването на запасите от мазнини в изключителен приоритет. Затова създава мазнини от всичко, което хапнете, като в критичен момент отделя специален хормон, спиращ изгарянето на мазнини.
Когато ядете богата на хранителни вещества храна в голямо количество и по правилния начин, тялото ви се успокоява, приема, че критичният момент е отминал и отново започва да преработва мазнините в енергия, дори от чийзкейк или сладоледа.
Имате две възможности. Първата е никога да не спирате да сте на диета, да приемате до 1200 калории на ден до края на живота си и да се откажете от чийзкейк до края на живота си. Защото, ако се откажете от тази диета, ще настане хаос и хоп отново ще сте качили килограми. Виждала съм го неведнъж.
Ограничаването на калориите и ограничаването на мазнините само за няколко седмици може до доведе до образуване на камъни в жлъчката.
Хормонът холецистокинин принуждава жлъчния мехур да отделя жлъчка, необходима за смилането на хранителните мазнини. Ако намалите калориите, мазнините или и двете, жлъчният мехур бездейства, тъй като няма възможност да отделя събраната в него жлъчка. С времето тя кристализира и води до образуване на жлъчни камъни.
Повечето от моите пълни пациенти са отслабвали значително в миналото с различни ограничаващи режими с последващ йо-йо феномен и стеатозен черен дроб.
Втората възможност е да открием първопричината, да излекуваме следствието и да се храните без лишения.
Десертите ни правят дебели. А така ли е всъщност?
Когато сме в равновесие с метаболизма си и консумираме десерти от време на време, можем да го правим без чувство за вина. Но когато равновесието липсва, те ни се лепят точно като порцията зелена салата.
От друга страна, добавяйки чувството за вина, вие увеличавате физиологичния отговор на стреса, повишавайки отделянето на хормоните, които предизвикват натрупването на мазнини и влошавате положението още повече.
Обичам да казвам на пациентите си, че от чувството за вина се надебелява също толкова много, колкото от торба свински пръжки.
Ако наистина искате десерт, изяжте го с удоволствие, желание и най-важното - без чувство за вина.
Всички домакини полудяха по този френски сладкиш – наслада за окото и коремчето
