Партиите се разцепват, защото не могат да правят това, заради което са създадени
С доц. д-р Иван Кирилов Иванов разговаря "Труд" за ескалиращото напрежение, породено от разцепление в партиите и задълбочаваща се политическа криза. Дискутираме какви спешни мерки трябва да предприемат политическите формации и каква е ролята на избирателя. Експертът по политическа психология прави прогноза за състава на бъдещия парламент, ще бъде ли сформиран редовен кабинет или отново ще се озовем в изборна спирала.
- Доц. Иванов, свидетели сме на масови разцепления и трансформации в партиите. До какво ще доведат тези процеси?
- Партиите се разцепват, защото не могат да правят това, заради което са създадени, а именно да са достатъчно легитимни, т.е. да генерират минимално доверие в обществото. В резултат на този процес функционирането и управлението им става напълно неефективно и те се откъсват от реалността. Психологията характеризира това състояние като „Групов регрес“. При него даден човек или група от хора се връщат назад в развитието си, държат се инфантилно и по детски. По този начин страхът, тревожността, гневът и изобщо емоциите стават водещи, а не разумът. Сякаш политиката става наивна детска игра, а не сериозно занимание за възрастни. От политическа гледна точка партийната класа се проваля заради невъзможност да се генерира базово доверие между политическите „актьори“ независимо дали са конкуренти или съюзници. Освен това се губи и смисълът на политиката, който е правилно и ефективно управление на публични ресурси, както и вземане на решения в интерес на нацията. Реално става все по-ясно, че политическите партии у нас не са публично отговорни, а че работят предимно в частна полза и зад тях стоят корпоративни и олигархични интереси. В резултат на това, когато партийните функционери не могат да произвеждат истинска политика, тези които са си присвоили партиите, се опитват да запазят малкото здраво останало в тях, за да продължат да търгуват. Като цяло партийната система е в режим на оцеляване. Кризата в партиите се трансформира в институционална криза, а тя пък се проявява и като държавническа криза. И тук ще цитирам писателя Георги Господинов, който в новата си книга казва: „От година на година живеем все по-добре, но от ден на ден става все по-зле“, т.е. държавата става все по-богата, а гражданите стават все по-нещастни.
- Каква развръзка да очакват избирателите в навечерието на поредния вот?
- В момента нямаме достатъчно качествени политици и авторитети, които да могат да надскочат парцелния си и краткосрочен интерес, да застанат начело на държавата и да се опитат да направят кардинални реформи, които да „излекуват хроничната политическа болест“, която мъчи страната ни. Свидетели сме на личностни вендети в партиите, които могат да провокират неочакван развой на събитията. Ясно се откроиха т. нар. ОПГ-та - „Организирани политически групи“ с асоциация към „Организирани престъпни групи“, които си разчистват сметките. За мен това разцепление в партиите е като неизбежна хирургична намеса, която трябва да отстрани гангрената от тялото и то да оцелее“.
- Как ще анализирате съдбата на отделните партии у нас?
- Допускам, че някои традиционни формации, каквито са БСП, ДПС, в някаква степен и десните-ПП и ДБ има риск да се разпаднат и да се опитат да оцеляват на отделни части. Според мен тази ситуация изглежда най-печеливша за два политически субекта - ГЕРБ, които са организирани около един лидер, който здраво дърпа юздите, въпреки че и неговото време отминава и „Възраждане“, които се опитват да залагат на националистическата карта, за която в България винаги си има определен брой гласове. „Продължаваме промяната“ много рязко набра скорост в политическия живот като към партията имаше твърде високи очаквания, но в рамките на няколко парламентарни вота не успя да докаже, че може да завърти ефективно управленското колело. По тази причина се сключи коалицията с „Демократична България“ и това се оказа добър вариант тогава. Но в момента не виждам държавното управление да печели от въпросното обединение. Облажава се единствено малка част от ръководствата на партиите в коалицията заедно с близките до тях депутати. Тази коалиция не успя да трансформира високите си амбиции в конкретни политики и ясни послания. Заради това сега или трябва да се преоснове с ясно лидерство и единно управление или трябва да докаже, че може да управлява, за да изгради ясна политическа идентичност. Другото е неизбежен разпад.
- В тази напрегната обстановка ще се роди ли нова политическа формация?
- Възможно е! Въпреки че тези партии, които се появяват от нищото, имат латентно състояние бързо се изхабяват и бързо отново потъват. Мисля, че следващият парламент ще е още по-пъстър и в него ще влязат 7, а може и 8 политически формации. Предвиждам, че и двете крила на ДПС ще преодолеят 4-процентния праг. На предстоящите избори във Великотърновския избирателен район, който традиционно е показателен за страната, ГЕРБ ще е водеща политическа сила с трима депутати, а с по един народен представител ще са „БСП“, „Възраждане“, една от формациите на ДПС, ПП-ДБ ако се явят заедно на вота и новопоявила се партия.
- Какъв нов ход трябва да предприемат политиците, за да се излезе от патовата ситуация с поредицата от избори и служебни кабинети?
- Това, от което има нужда държавата е да се разбере, че е дошло време всички политици да седнат на една маса, да поставят приоритетите, които са важни за държавата и да сключат коалиционно споразумение с управленска програма, срокове за изпълнение на поетите ангажименти, да подпишат договор за ясно поети отговорности. Но има и друга негативна тенденция и това е явяването на партиите на избори с едни и същи листи в няколко поредни избора. Две са причините за негативния подбор на имената в листите, където се промотират некачествени хора. Едната е, че все повече политическата територия се стеснява и партийните велможи стават все по-ревниви и по-амбицирани да запазят своите позиции като залагат на едни и същи лица, където са в ситуация на взаимна изгода. Освен това политиката така се е дискредитирала, че нови, ярки и стойностни хора не искат да влизат в тези среди. Това поражда дефицит на качествени политици. И след като се констатира, че тази политическа конструкция е все по-неработеща, трябва да се мисли от конституционна гледна точка за нов начин на разпределение на властите. Необходимо е да се обсъдят варианти за двукамерен парламент или за нов тип избирателна система. Има порив за създаване на Президентска Република, но за мен това не е демократичен вариант. Нужна е промяна на начина за провеждане на изборите, както и за нов вариант на взаимен контрол на властите. Назрява моментът за свикване на Велико народно събрание. В противен случай корабът, на който се возят сега всички политически партии, ще се превърне в „Титаник“.
- Има ли рецепта за излизане от политическата криза?
- Стига политиците да приемат, че са част от проблема и че основно те трябва да започнат промяната по демократичен път, иначе винаги идва улицата. На първо място подобряване на вътрешно-партийната демокрация, т. е. ежегодни публични отчети на партиите, вътрешни избори при редене на листите, отпадане на привилегията за водачите на листи, ограничаване на възможността да водиш няколко листи при избори. Обвързване на партийната субсидия и с прием на нови членове, вътрешни обучения и предлагане на управленски програми. На второ място промяна на избирателната система към смесена – да се гласува и пропорционално за партия, и мажоритарно за личности, които да представят избирателя в парламента. И на трето място възможност за отзоваване на народни представители при инициатива на определен брой граждани от избирателния регион. Вярвам, че въвеждането на подобни мерки ще подобрят честността и отговорността на политиците.
- На прага сме на нови избори. Какво би мотивирало гласоподавателите да отидат до урните?
- Разговорът за конкретни политики, предлагането на визия за държавата със средносрочен хоризонт, връщане на дебатите, като основна форма на предизборна кампания, ясна предварителна заявка с кого дадена партия би се коалирала за съвместно управление. Другото важно е влизането на нови лица в политиката. Почти всяка партия има младежка структура, има много политически обучителни програми, които са естествен кадрови резервоар и в ситуация на криза. Възможно е и да се помисли как избирателите да бъдат насърчени да гласуват със законодателни позитивни мерки – например ваучери, намаляване на данъци, преференциален достъп до публични услуги и т.н. Нужно е обновяване на лицата, нови идеи, успокояване на тона, позитивно мислене, поемане на отговорност и прилагане на насърчителни мерки. В противен случай тази политическа система ще се самовзриви.
- Какво бихте казали за ролята на избирателите, която е от съществено значение?
- Избирателите трябва да настояват политическите лидери да започнат да говорят за програми, за визия за държавата и дългосрочни перспективи. Българинът обикновено чака да се появи нов месия и той да оправи ситуацията. Трябва обаче на всички да е ясно, че трансформационният лидер се появява тогава, когато общността е готова да го получи. Преди това трябва да се свърши много апостолска работа, свързана с образованието в училищата, университетите, медиите…Демокрацията е процес на поемане на отговорност и всекидневна работа.
- Каква избирателна активност се очаква на вота на 27 октомври?
- Струва ми се по-висока от предишната. От една страна ГЕРБ ще мобилизира целия си ресурс, вкл. и на местно ниво, за да е незаобиколим фактор при формиране на следващо правителство. Кризата ще активира и националистическия вот, а разцеплението в ДПС и БСП ще амбицира политиците да изстискат всичко, което могат, за да не се сринат отделните фракции. ПП-ДБ ще искат да докажат, че коалицията им е жива. Сезонът също е подходящ за избори, хората няма да имат странични занимания и биха могли спокойно да гласуват. Разбира се това зависи и от стила на предизборната кампания, както споменах.
- Според Вас дали след предстоящите избори ще бъде сформиран редовен и стабилен кабинет или отново ще се озовем в изборна спирала?
- За да имаме редовен и стабилен кабинет са нужни няколко неща. Изборите да бъдат честни и с достатъчно висока избирателна активност. На второ място да се приеме, че в политиката всеки може да разговаря с всеки, стига да има известна публичност и да се води разговор за конкретни политики и управленска програма. Важно е българските политици да разберат, че коалиционните управления са трудни, но те ще стават все по-чести и необходими, поради динамичната геополитическа ситуация. Мнението ми е, че този път има по-голям шанс за редовен кабинет, а какъв ще бъде неговият формат и посока на работа ще зависи и от Президентските избори в САЩ, които са в началото на ноември. Формирането на кабинет в България очаквам да се случи след яснота кой печели в Америка и каква политика ще води спрямо Русия, ЕС и войната в Близкия изток.
