Хайде малко да се зарадваме и на „чужденците“
Разбираемо е, че на всеки от нас ни се иска медалите да идват от нашите хора, от близките и роднините ни, от приятели от детинство и хора, които познаваме
Какви са "тия", които печелят медали за България, те не са никакви българи. Подобни фрази се чуват все по-често в пространството и добиват все по-голяма популярност около форум като Олимпийските игри.
Много често именно по това време, когато са събитията с най-голяма стойност, излизат и доста хора, които търсят начин да направят така, че дори когато има успехи, те трябва да бъдат принизени до нулата, че и под нея. Когато няма резултати - тия не стават за нищо. Когато има резултати - тия са чужденци, не са наши. Както се казва, няма угодия за нашия изтерзан народ. Ние никога не сме доволни. Ако сме първи - наредено е, ако сме последни - некадърни сме. Ще дойде ли някой ден, когато да кажем - браво, свършили са някаква работа, поздравления. Уви, не се очертава.
Разбираемо е, че на всеки от нас ни се иска медалите да идват от нашите хора, от близките и роднините ни, от приятели от детинство и хора, които познаваме. А не от такива, които дори не могат да говорят български език. Но истината е, че с това вече трябва да се свиква. Защото спортът стана глобален бизнес, а твърденията за честта и знамето почти отиват в сянка, дори в забрава. И не, не е хубаво. Не бива да се свиква така, защото най-лесно е да си "купиш", както правят големите държави.
Погледнете дори Сърбия, която толкова често се дава за пример. Дори там има натурализирани в различни спортове. Какво да кажем за Турция и тяхната атлетика или пък за Гърция и баскетбола им? Та Георги Помашки прави Тентоглу двукратен олимпийски шампион, но никой не казва - треньорът е българин, да не признаваме този успех...
В този ред на мисли както треньорите ни могат да са от чужбина, така и спортистите по същия начин. Погледите най-често се вторачват към борбата, където наистина преливаме от иностранци. Но замислете се - кои стават борци? Обикновено са хора от малките градове и села, чиито деца тръгват по техните стъпки. Ала такива вече почти не останаха. Селата се обезлюдиха, градчетата също отиват в тази посока. Няма откъде да дойдат въпросните борчета, които да наречем следващия Вальо Йорданов.
В големия малцина си дават децата на борба и какво остава - или от чужбина, или да закрием спорта. Това са двете опции. Натам вървим и в други спортове. Франция, Англия, Германия - те са си решили проблема, защото не натурализират, а събират от бившите колонии, които имат паспорти готови. Ние няма откъде. Колко французи, ама истински, има в националния им по баскетбол? Но какви са в очите на местните - французи? Защо не можем и ние да преглътнем това его или пък да намалим омразата и да се зарадваме. Да, тези успехи са от чужденци, но са за България! И утре, когато Хавиер Ибаниес или Семен Новиков са прославили себе си и страната, те могат да са добър пример и малки деца все пак да си кажат - и аз искам да съм шампион. По-добре с тях, но медалисти, отколкото изобщо без никой и да закрием изцяло спорта ни!
Източник: Тема спорт
А, иначе като гледам спортистите на великите спортни държави всички те са едноетносни, едноцветни, еднорасови. Различните след олимпиадата ще бъдат разстреляни.
За да се определи развитието на дадена държава си има обективни критерии. Население, ръст или спад. Доходи. Икономическо развитие.
И съпоставянето им с другите държави.
Да сравняваш, социалистическата НРБ, съществувала до 1989г и сегашната Евро-атлантическа РБ е КАТАСТРОФАЛНО за съвременноста ни !
Спорт, икономика, население, стандарт на живот, разликите са в ПЪТИ !!!
Единственият критерий в който съвременността ни побеждава убедително е КОРУПЦИЯТА.
Лапе, което си мисли, че живота започва с него в мола !
Аман от хора, чиято представа за добро и лошо е собственото им его и "тяхното време". Едно е сигурно. Животът ще продължи и без вас. Не превъзхождате с нищо съвременните млади хора, И няма кой да ви се върже на лъжата, че социализмът бил "златното" време. Напротив беше отвратително време и това, че на някои им харесва не е меродавно. Свинята също си харесва кочината. И какво от това. Да не би кочината да се превръща в хубаво място?????
Аман от хора, чиято представа за добро и лошо е собственото им его и "тяхното време". Едно е сигурно. Животът ще продължи и без вас. Не превъзхождате с нищо съвременните млади хора, И няма кой да ви се върже на лъжата, че социализмът бил "златното" време. Напротив беше отвратително време и това, че на някои им харесва не е меродавно. Свинята също си харесва кочината. И какво от това. Да не би кочината да се превръща в хубаво място?????
Хем прост. Хем без фантазия.
Елементарен.
Просто тъпанар. Който, като няма аргументи срещу позицията на хората скача да ги обижда.
Ама ние, българите ще плащаме до края на живота им, олимпийската пенсия, на хора не знаещи дори български !
Купувайки си продажни чужденци, се преструваме, че сме се развили, като нормална държава в спорта !
Колкото присъствието ни в ЕС разви държавата ни толкоз и в спорта.
Та те не знаят български, камо ли химна ни.
ЗАЩО НИ Е ТАЗИ ПОРНОГРАФИЯ ?
СКАПИНИ ПРОПАГАНДИСТИ СТЕ ЖУРНАРИСТИТЕ !
Българи-юнаци, ама не съвсем.
Защо ми звучи като реквием на славния някога български спорт?
Монреал 1976-а, Москва 1980-а, Сеул 1988-а…
Помня и сърцето ми трепва при спомена за Таня Богомилова, Петър Лесов, Янко Русев, Александър Томов, Стефка Костадинова, Йорданка Донкова и великите БЪЛГАРСКИ шампиони…
Какво ни донесе „новото“ време на прогресивизъм и отродителство?!
Ибанес, това ни донесе, да ни е честит и да свикваме, щото генералната цел е малката ни земя съвсем да се обезбългари.
И с носталгици като мен да изчезне споменът даже, че е имало и други времена, чест българска, хармонично развитие и изграждане на талантливи и атлетични българчета – от физкултурния салон в училище до стълбичката за награждаване по олимпиадите…
…Тези хора, новите ни „медалисти“, дори не поназнайват български език. Не се и стараят. И треньорите им са чужденци.
Следващия път, ако някоя друга държава се бръкне повече и плати, ще се състезават за нея, не ли?
Инвестираме в модела „Лудогорец“, в отбор на наемници и бежанци, а не в детско-юношески школи.
Къде са българските момчета и момичета? Къде са „олимпийските надежди“? Даде ли им някой шанс? Те по-калпави ли са от иранците, кубинците, руснаците и украинците?
Вместо да ръсят демагогски поздрави към Ибанес и Семен, политиците ни да се стреснат и да наведат глава от срам!
И на спорта му разплакаха българската майка юнашка.