4 години затвор за лидера на „бандата с кирките“ Далакмана
Бургаският гангстер ще влезе обаче зад решетките заради махленски бой
Лидерът на „бандата с кирките“ в Бургас Николай Далакманов – Далакмана ще лежи 4 години в затвора, но не заради поставените от него кирки в купетата на десетки луксозни возила, а заради махленски бой. Това решение постанови днес Бургаски районен съд. Местният гангстер, който се развихри след опандизването на Димитър Желязков – Очите, преби жестоко 59-годишен мъж 11.05.м.г . Кървавият бой стана пред заведение «Капри» в бургаския комплекс «Братя Миладинови». Тогава Далакмана удря с юмруци лицето мъжа, който се размина с черепно-мозъчна травма и сътресение.
Бой отнесоха и други двама бургазлии, дръзнали да направят забележка на Далакмана да не троши чаши в земята.
Именно тази забележка предизвика агресията на Далакманов, който неочаквано и безпричинно започна мелето. След побоя Далакмана се укри. През цялото това време тарторът на „бандата с кирките“ е с присъда - условно лишаване от свобода, влязла в сила през 31.07.2006 год.
След известен период от време Николай Далакманов се яви доброволно във Второ Районно управление «Полиция» - Бургас, като след повдигане на обвинение, му е връчено постановление за задържане под стража за срок от 72 часа, взето с Постановление на Административния ръководител на Бургаска районна прокурора – Андрей Червеняков. След изтичането на 72 часовия срок на Далакманов е наложена мярка за неотклонение «задържане под стража», като на днешно съдебно заседание Бургаски районен съд постанови 4 години лишаване от свобода – ефективно.
Срещу Николай Далакманов тече процес за организиране на престъпна група за разпространение на наркотици, унищожаване и повреждане на чуждо, движимо имущество и палежи. 28-годишният мъж стана известен с подхода си за сплашване на враговете му чрез забиване на кирки в луксозните возила като първо предупреждение. Следващата стъпка беше палежи на колите. Още през 2008 година той беше закопчан заедно с съратника си Николай Мечков, както и Георги Тодоров, Стоян Кънчев, Иван Попов и Андрей Янев.
Т.Н. ЛИДЕР на БАНДАТА С КИРКИТЕ НЕ Е ДАЛАКМАНОВ, А ДРУГИЯТ НИКОЛАЙ ТОЗИ С ФАМИЛИЯТА - МЕЧКОВ. МЕГА ДЕЛОТО ЗА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА ЗА РЕКЕТ и НАСИЛСТВЕНО ИЗЗЕМВАНЕ БИЗНЕСА НА ФИРМИ, СЕ ВОДИ в БОП и ЗА ВОДАЧ на "БРИГАДАТА" Е ПОСОЧЕН - НИКОЛАЙ МЕЧКОВ, ВТОРИ е СТОЯН КЪНЧЕВ, ЧАК ТРЕТИ е НИКОЛАЙ ДАЛАКМАНОВ. ИНТЕРЕСНОТО ПО ТОВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Е, ЧЕ Н.ДАЛАКМАНОВ Е ПОДПИСАЛ СПОРАЗУМЕНИЕ с ПРОКУРАТУРАТА и Е НАТОПИЛ, АВЕРИТЕ СИ - МЕЧКОВ и КЪНЧЕВ, КАТО БОСОВЕ на ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ГРУПА. ТЕ ЗА ТОВА И ТОВА ДЕЛО 2010г. БЕ ВЪРНАТО ЗА ДОРАБОТВАНЕ на ОКРЪЖНАТА ПРОКУРАТУРА и ТЯ ТАКА ГО ДОРАБОТВА, ЧЕ ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ, НЕ Е ИЗВЪРШИЛА ЕДНО ЦЯЛО ПРОЦЕСУАЛНО ДЕЙСТВИЕ, ЗА ДА ГО ВНЕСЕ В СЪДА ......
Т.Н. ЛИДЕР на БАНДАТА С КИРКИТЕ НЕ Е ДАЛАКМАНОВ, А ДРУГИЯТ НИКОЛАЙ ТОЗИ С ФАМИЛИЯТА - МЕЧКОВ. МЕГА ДЕЛОТО ЗА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА ЗА РЕКЕТ и НАСИЛСТВЕНО ИЗЗЕМВАНЕ БИЗНЕСА НА ФИРМИ, СЕ ВОДИ в БОП и ЗА ВОДАЧ на "БРИГАДАТА" Е ПОСОЧЕН - НИКОЛАЙ МЕЧКОВ, ВТОРИ е СТОЯН КЪНЧЕВ, ЧАК ТРЕТИ е НИКОЛАЙ ДАЛАКМАНОВ. ИНТЕРЕСНОТО ПО ТОВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Е, ЧЕ Н.ДАЛАКМАНОВ Е ПОДПИСАЛ СПОРАЗУМЕНИЕ с ПРОКУРАТУРАТА и Е НАТОПИЛ, АВЕРИТЕ СИ - МЕЧКОВ и КЪНЧЕВ, КАТО БОСОВЕ на ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ГРУПА. ТЕ ЗА ТОВА И ТОВА ДЕЛО 2010г. БЕ ВЪРНАТО ЗА ДОРАБОТВАНЕ на ОКРЪЖНАТА ПРОКУРАТУРА и ТЯ ТАКА ГО ДОРАБОТВА, ЧЕ ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ, НЕ Е ИЗВЪРШИЛА ЕДНО ЦЯЛО ПРОЦЕСУАЛНО ДЕЙСТВИЕ, ЗА ДА ГО ВНЕСЕ В СЪДА ......
Получател: undisclosed recipients: (;)
описано как по-горните прокурори прикриват убийство, докато Емил Христов прехвърля наследството на сина на Стоян Стоянов 4 дни след изчезването му а прокурор Ангел Георгиев държи а ареста натопен човек за изкупителна жертва без никои да ги безпокои.
Може би следва арестуваният Галин Костов да умре в ареста за по-удобно?
На 9 февруари 2012 година Бургаския окръжен съд за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ
прекратява производството по делото за убийството на бизнесмена Стоян Стоянов, популярно като делото „Гранити”, по внесения в съда обвинителен акт по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас, и за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ връща делото на етап досъдебно производство поради допуснати съществени процесуални нарушения и изготвен смехотворен, позорно непрофесионален обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на НПК.
Последното удължаване на срока на разследването по досъдебното производство № 63/2008 г. е било дадено от Главна прокуратура и е изтекло на 10.07.2010 г. След третото прекравяване на делото от съда и третият път на връщане на обвинителния акт - от 07.03.2011 г. до 30.06.2011 г. на практика по досъдебното производство не е извършено нито едно законно и валидно правно действие. След второто прекратяване на 07.03.2011 г. нито прокурор Ангел Георгиев, нито Окръжния прокурор на гр.Бургас – г-жа К.Чапкънова – и двамата са наблюдаващи прокурори по ДП № 63/2008 г. от лятото на 2009 г., нито Апелативния прокурор на гр.Бургас – г-н Емил Христов, който е наблюдаващ прокурор по делото от 07.03.2008 г., не са поискали разрешение за удължаване на срока на разследването.
Едва на 29.06.2011 г. - 4 месеца след прекратяването, прокурор Ангел Георгиев се е сетил да поиска от прокурор Емил Христов разрешение за удължаване на срока. Такова разрешение за удължаване на срока на разследавнето, прокурор Емил Христов е дал на 30.06.2011 г., но считано от 11.04.2011 г.
Т.е. с недопустима задна дата, тъй като съгласно нормите на чл.234 НПК удължаване на срока на разследване се иска не след, а преди изтичането на законовия или удължения по законен начин срок на разследване.
Прокурор Емил Христов, в качеството си на административен ръководител на по-горестоящата прокуратура, на основание чл.234, ал.3 НПК е можел да удължи срока за извършване на разследавнето, но е бил длъжен да се произнесе и по мерките за процесуална принуда. В нарушение на НПК прокурор Емил Христов не се е произнесъл по мерките, а по-късно за удобство излизат в отпуск с прокурор К.Чапкънова, за да не се произнесат по исканията по чл.234, ал.8 НПК на други двама обвиняеми и задържани, освен обявеният за поръчител на убийството на Стоян Стоянов – екссъдия Галин Костов, за които крайният преклузивен срок за отмяна на всички мерки за неотклонение изтича на 08.07.2011 г. Излиза, че поради предубеденост или фрапиращо непознаване и нарушаване на нормите на НПК от всички наблюдаващи прокурори от бургаската окръжна и апелативна прокуратура, за пореден път производството по делото е неоправдано забавено, а впоследствие и прекратено от съда за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ на 9.02.2012 година.
Целта очевидно е да продължи незаконното задържане на Галин Костов, но освен неговите права са нарушени и тези на пострадалите по делото за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.
През всичките 25 месеца, през които екссъдия Галин Костов стои запрещен зад решетките, „ювелирно” разследвалите ГДБОП-аджии и прокурори не посочват какъвто и да е мотив, заради който го посочват като поръчител на убийството!
Делото „Гранити” е учебно помагало как корумпираната система може да скалъпи удар срещу всеки, който по някакъв начин не и е удобен. Всеки служител на съдебната система може да бъде натопен от недоволен клиент с връзки и възможности и то защото системата е корумпирана и никой в нея не е защитен, че утре същата тази система няма да се обърне срещу него.
В ГДБОП, МВР и прокуратурата има много почтени служители, които вършат своята работа по закон, но и има такива, които трябва да бъдат посочвани открито, защото очевидно действат престъпно.
С идването на власт на ГЕРБ желанието на вътрешният министър Цветан Цветанов да покаже категоричност, че точно те ще изчистят блатото на затлачената организирана престъпност, първо набляга на ... поръчковите убийства. Дълго нататък във времето Цветанов ще дъвче тази дъвка и ще тръби, че ТЕ ще разкрият всички поръчители.
Пиара изисква оповестяване на „мълниеносните” действия на МВР – то Цветанов. И хоп – на бърза ръка вътрешният министър тържествено декларира, че хванали поръчителя на убийството на Стоян Стоянов в лицето на ... екссъдия Галин Костов.
Нека проследим обаче какво е Стършел /ГДБОП/ свършил. И кой е престъпникът – този, който разследва със скалъпени престъпни действия, или „престъпникът”, набеден за такъв.
Като знаково действащо лице в разследването по убийството на Стоян Стоянов се явява Валентин Цоновски от ГДБОП, сега шеф на „Терор” в същата служба. Зам-шефът на Станимир Флоров – Валентин Цоновски редовно се изявява по шумните дела – делото за убийството на Стоян Стоянов, „Наглите”, „Килърите”. По всички тези дела задкулисието на разследването е потресаващо. Последният „качествен” резултат от дейността на Цоновски бе абсолютния непрофесионализъм, когато в негово присъствие се самоуби важният свидетел по убийството на Мирослава от Перник – Стойчо Стойчев – Чочо. В цялото това разследване схемата, по която се движи вече ГДБОП е „чух от умрял”.
Крайно време е държавата да отговори на шокиращите въпроси:
- Това топ-полицаи ли са или полицаи, които вършат престъпления, в това число и по служба, или замитат следи от престъпления?
- Защо пускат, убиват или самоубиват престъпници или неудобни свидетели?
- Или се договарят с престъпници?!
- И защо отделно, и паралелно „нареждат” хора, фабрикуват и скалъпват доказателства?
- В крайна сметка за кого работят и по кои закони, правила, инструкции и процедури – за държавата или за други престъпници?
По делото за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов лъсват безобразни действия на полицаите от ГДБОП, хванати ръка за ръка с определени прокурори.
Валентин Цоновски ГДБОП и Руслан Димитров от сектор БОП –Бургас, който се явява подчинен на Цоновски, заедно със Стоян Петров – обвиняем за 2 убийства и 5 пъти осъждан, разкопават и заравят трупа на Стоян Стоянов.
Стоян Петров участва активно в копаенето, защото Валентин Цоновски се уморил...
Той беше уморен и в Перник, ако си спомняте, докато Чочо се гръмна в негово присъствие. Всякакви биологични и други следи от Стоян Петров попадат около и в гроба, което е абсолютен гаф, изключително меко казано, защото ако Петров е заподозрян, по този начин /не/ волно ГДБОП му помагат да се оневини на последващ етап. Всички тези действия са извършени без присъствието на дознател. От СРС-тата по делото се вижда, че на дознателя ченгетата му се обаждат час и половина след първото отравяне. Разкопаването се извършва без поемни лица, без съдебен лекар или какъвто и да е лекар, и без видеозаснемане. Дознателят почва огледи в 17.50 часа, а Цоновски и компания още в 14.50 часа са приключили.
По снимките и СРС-тата, които са приложени по делото, ясно се вижда, че са го заровили. Вижда се само част от черепа – всичко друго е напълно заровено. А може и тялото да е било изцяло заровено и снимките да са след второто изравяне?!
На следващия ден – 9.10.2009 г. Стоян Петров в нарушение на закона е пуснат под „домашен арест” от прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура.
Това става след нареждане по телефона плюс последващо писмо от шефа на ГДБОП Станимир Флоров.
До 10.02.2010 г., или цели 4 месеца, Стоян Петров не е привлечен като обвиняем. Пита се в бопаджийската задачка – защо, ако наистина той им е показал гроба? Защо са му позволили да копае и да оставя свои следи, ако е бил заподозрян? Как така Стоян Петров безпрепятствено излиза от България с личните си документи? Защо не е обявен за издирване чрез ШИС, Интерпол, с европейска заповед за издирване от Бургаска окръжна прокуратура и Бургаска апелативна прокуратура?
Стоян Петров се намира необезпокоявано в Испания с личните си документи до 11.03.2011 година, когато е задържан след присъдата му от Варненския окръжен съд, както и след пускането на европейска заповед за арест от Варненска окръжна прокуратура по друго дело за грабеж.
Само тези действия показват пълна липса на професионализъм от страна на служителите на ГДБОП. С гореописаните действия на служителите от ГДБОП лъсва обаче не само непрофесионализъм, но и престъпления по служба, или замитане на следи от престъпления. Нататък става още по-брутално - следват обвиняване на невинни хора, подбуждане на свидетели да лъжесвидетелстват, да набедяват, извършване на сделки и договорки с криминално проявени лица.
По делото има и доклад, адресиран до директора на ГДБОП, от който ясно личи как по нареждане от „Горе” трябвало да бъде „елиминиран” Михайлов: „мотив за това не ни беше казан, но се разбра, че елиминирането на Михайлов е поръчано от горно ниво и е на икономическа основа”.
В доклада пише, че дело №63/ 08 е образувано на 7 март 2008 веднага след като е получен сигнал за изчезнало лице – бизнесменът Стоян Стоянов. В доклада пише, че оперативната информация за наличен конфликт по повод парцел / конфликт, заради който екссъдия Галин Костов по-късно е въвлечен в делото/ е постъпил още тогава, но „беше преценено, че не съставлява годен мотив за извършването на такъв вид престъпление”.
„На определен етап от разследватето ни бе съобщено, че с делото се заемат и колегите от БОП – Бургас. По това време ни беше съобщено от колегите от БОП и че версията, по която ИМ Е РАЗПОРЕДЕНО И ТРЯБВА ДА РАБОТИМ е отвличане на Стоянов по повод конфликт на Стоян Стоянов с Михайлов от Варна. Доколкото разбрахме трябваше да се работи за елиминирането на Михайлов, като и беше казано, че във Варна се работи срещу него по икономическото направление, а нашата задача беше да работим по версия поръчителството на отвличането на Стоянов. След това колегите започнаха да ни подават информация, която трябваше да обоснове версията по отвличане. Казаха, че ще оформим нещата със свидетелски показания.
Първо ни подадоха няколко лица от техния контингент – „НАШИ МОМЧЕТА”, както се изразиха, на които им е било обяснено какво точно да кажат.
Както се разбра впоследствие това са лица с регистрации за грабежи, рекет, проституция, заплаха за убийство, наркоразпространение - /б.а. тук се изреждат имената на лицата/. ВСИЧКИТЕ НИ БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ КАТО ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОРИ. Същите дадоха показания, че на първите двама е поръчано от третия отвличането на Стоянов, а той пък от своя страна действал по поръчка на задържания Стоян Колев. ДОКАЗАТЕЛСТВА В ПОСОКА ТВЪРДЕНИЯТА ИМ НЕ БЯХА СЪБРАНИ... ДОКОЛКОТО СТАНА ЯСНО СРЕЩУ ПОКАЗАНИЯТА НА ВСИЧКИ ИМ Е ОБЕЩАНА НЯКАКВА ФОРМА НА ПРОТЕКЦИЯ ОТ НАША СТРАНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕХНИЯ БИЗНЕС, КАТО НА ОСНОВНИЯ СВИДЕТЕЛ, КОЙТО ТВЪРДИ ВРЪЗКАТА НА СТОЯН КОЛЕВ С ОТВЛИЧАНЕТО – ДИМИТРОВ, Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ ИЗДИГНЕ В ЙЕРАРХИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА С НАРКОТИЦИ, КАТО ОТ РАЗПРОСТРАНИТЕЛ Е СТАНАЛ ВНОСИТЕЛ.../б.а. – главните букви са на автора на публикацията/.
Нататък докладът до директора на ГДБОП стана още по-шокиращ: „Отделно /б.ред. - посочват се две имена/, тъй като не можеше по никакъв начин да бъдат свързани с обкръжението на Михайлов, бяха засекретени като анонимни свидетели по делото, с оглед придаване на допълнителна тежест на показанията им и избягване на нужда от обосноваване на такава връзка.”
На базата на тези менте – „свидетелски” показания е наредено да бъдат ползвани СРС за Михайлов и други лица, „с оглед пригаждането на получените резултати към версията.”
В доклада се описва как ЕДНА ГОДИНА подслушването и външното наблюдение срещу Михайлов и другите лица не довело до нищо и прокуратурата негодувала. „По никакъв начин не можахме да обосновем връзка между Михайлов с евентуалното отвличане на Стоянов или да го уличим в извършване на някакво друго престъпление”. А такава е била и задачката – покрай това, да „излезе нещо друго”.
И понеже срокът на разследването напредва се получават нареждания да бъдат задържани лица, за които се има информация, че подържат контакти с Михайлов. „Целта беше да бъдат респектирани и с оглед получаване на показания от тяхна страна в подкрепа на разработваната версия. БЕШЕ РЕШЕНО това да са Стоян Колев и Нено Атанасов”.
Нататък се описва как „паралелно с това ни бе подадена информация, че задържаният през 2008 година за серийно убийство Недялко Димитров – Момата „е намекнал в провежданите с него беседи за съпричастност към още някои случаи, включително и изчезването на Стоян Стоянов.”.
В доклада до шефа на ГДБОП обаче пише, че Момата е социопат и „съпричастността” му към случая със Стоян Стоянов е само възоснова на „дочути” реплики от една от жертвите му.
„Разбрахме, че той се опитва да изтъргува получаването на по-лека присъда за деянията си...
След задържането на Колев и Атанасов ни беше казано, че НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да обосновен обвързаност като посредници на същите между Михайлов и евентуалните извършители на отвличането... ЧЕ ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СВЪРЖЕМ ТОВА С МИХАЙЛОВ.
На въпроса дали в оперативната информация няма нещо да ни свърши работа в тази посока, НИ БЕШЕ КАЗАНО, ЧЕ НЯМА.”
Сега четете много внимателно!: „Разпоредено ни беше да се наблюдават лицата, които посещават задържаните и евентуалното им използване за изграждане на връзка в подкрепа на тезата за обвързаност на Михайлов и задържаните лица със случая. При извършените наблюдения бе индикиран като редовен посетител Галин Костов – бивш адвокат от Варна, за който ни бе предадена информация от Варна, че е икономически свързан с Михайлов. И ПО ВЪЗМОЖНОСТ СЛЕДВА СЪЩО ДА БЪДЕ ЕЛИМИНИРАН ЧРЕЗ ОБВЪРЗВАНЕТО МУ СЪС СЛУЧАЯ СТОЯНОВ.
ПОРАДИ ЛИПСА НА НЯКАКВО ДРУГО КАЧЕСТВО, В КОЕТО БИХМЕ МОГЛИ ДА ГО ОПРЕДЕЛИМ, БЕШЕ РЕШЕНО В РАБОТНАТА ВЕРСИЯ И ГАЛИН КОСТОВ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН ЗА ПОРЪЧИТЕЛ.
Въпреки извършените арести и оказания натиск върху лицата, включително и чрез използване на камерници в следствения арест, не можахме да свържем и обосновем версията, по която ни беше възложено да работим. Най-голямата слабост – ЛИПСАТА НА МОТИВ за извършване на такова престъпление от тези лица, продължава да е налице по това дело, както и липсват всякакви данни за обвързаност на лицата със случая, с изключение на свидетелските показания, ПОДАДЕНИ НИ ОТ КОЛЕГИТЕ И ВЪВЕДЕНИ В ДЕЛОТО ЧРЕЗ ПОСОЧВАНЕ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ОТ „ПРИЯТЕЛ” НА РОДНИНА НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ.”
Нататък в доклада пише, че се предполага и че заради това прокуратурата отива на сделка със серийния убиец Момата.
„За избягване на скандала от ползването на такъв човек като „свидетел” се реши по същия начин, като при част от другите „ВЪВЕДЕНИ” свидетели – ВЪВЕЖДАНЕТО МУ КАТО АНОНИМЕН СВИДЕТЕЛ”.
„На базата на сключената сделка Момата показва мястото, на което е заровил тялото на убит човек...Доколкото ми е известно на дадената пресконференция е БИЛО УКРИТО ОТ МИНИСТЪРА чия точно „достоверна информация” ни е помогнала да разкрием случая, чии точно „свидетелски показания” цитира и как са получени, като пак е използвано това, че е „анонимен” свидетел – ключовият анонимен свидетел №3. ПОДАВАНЕТО НА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ СЕ НАДЯВАМ ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ОРГАНИТЕ И МЕДИИТЕ върху случая като по този начин се предотврати осъществяването на сделката с Недялко – Момата.Категорично не мога да се съглася с това да се сключват сделки с най-зловещия сериен убиец на България, по силата на които да бъде на свобода след няколко години, срещу която той да дава показания, че собствените му убийства са извършени и поръчани от други, ЗА КОИТО Е ПОРЪЧАНО НА БОП ДА БЪДАТ ЕЛИМИНИРАНИ ПО ИКОНИМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ. Не е редно заради борба на икономически лобита категорично установения сериен убиец и психопат да получава индулгенция...”, завършва доклада до шефа на ГДБОП, написан от служител, който се идентифицира с номер.
Този доклад е илюстрация за това как ГДБОП „разкриват организираната престъпност” и как по нареждане ЕЛИМИНИРАТ лица, заради икономически интереси.
По делото „Гранити” като с чук удрят поредица от шокови безобразия и на прокуратурата.
В протокол за разпит от 16.10.2008 г. майката на убития бизнесмен Стоян Стоянов заявява следното: „Притеснява ме факта, че още на третия ден след изчезването на Стоян, както и до настоящия момент Христев е уверен в това, че Стоян няма да се върне и по никакъв повод не допуска да се случи обратното. През месец юли тази година на една от срещите ни с Христев, последният ми каза, че е разговарял с някакъв прокурор, който му е казал, че скоро ще правят разпит на някакъв задържан пред съдия, който трябвало да си признае, че Тодор е извършител на отвличането на Стоян.”
Защо един от основните заподозрени е разполагал с вътрешна информация за хода на разследването? Възможно ли е този заподозрян да е насочвал разследването и да е имал механизми за влияние в Бургаска окръжна и апелативна прокуратура, за да върви разследването в желаната от него посока?
Кой от прокурорите е информирал заподозрения за хода на разследването?
Прокурор Емил Христов, който в качеството си на Окръжен прокурор на гр.Бургас още на другия ден след изчезването на Стоян Стоянов -07.03.2008 г., е образувал дело за отвличане без да са били налице никакви данни, че Стоян Стоянов е бил отвлечен. Защо е дело за отвличане?
Същият прокурор – Емил Христов на четвъртия ден и първи работен ден след изчезването на Стоян Стоянов – 10.03.2008 г. е издал документ, който е послужил за неправомерното и незаконосъобразно прехвърляне на дяловете на Стоян Стоянов от лица, които не са негови наследници. Защо се издава такъв документ на четвъртия ден от изчезването?
За прокурор Ангел Ангелов – бивш Окръжен прокурор на гр.Бургас и наблюдаващ прокурор по делото, понастоящем е прокурор в Окръжна прокуратура гр.Бургас братът на Стоян Стоянов – Ивайло Стоянов в разпит от 13.11.2008 г. (първият официално документиран разпит, който разследващите не успяват да унищожат) заявява следното: „Знам също така, че Ангел Христев не се притеснява особено много, че евентуалната му съпричастност към изчезването на Стоян би могла да се разкрие, тъй като разполага с контакти с хора със сериозни позиции. Например, в хода на нашето вътрешно разследване разбрахме, че през месец септември 2007 г. брат ми е закупил апартамент в ж.к. „Меден рудник” за високата цена от 100 000 лева (сто хиляди лева) – това е цена над тази, която е можела да се вземе, като същият е бил закупен от „любовницата” на Окръжния прокурор на гр.Бургас – някакво момиче 84-ти набор.
Срещу тази услуга Окръжният прокурор Ангелов му е обещал да му помогне в делото за пожара на фирма „Гранити”.”
В същият протокол за разпит от 13.11.2008 г. братът на Стоян Стоянов заявява и следното: „В заключение искам да кажа, че тъй като във всичките ми срещи с Христев ми правеше впечатление наглото и абсолютно уверено поведение, че брат ми няма да се върне и че вече пред въпроса за разпределяне на печалбата от фирма „Гранити” и ликвидиране на всякакви пречки – като наследници и роднини, не беше минал и един месец от изчезването на брат ми, когато на една от нашите срещи аз си позволих да взема със себе си един диктофон и да запиша изказванията на Христев как той е готов да осинови Герман (единствения наследник на Стоян Стоянов и негов малолетен син) и да му даде бъдеще, както и да ни изплати дивидентите на фирмата и да приключим всякакво участие в нея. Записът от тази наша среща предавам за нуждите на разследването”. С протокол за доброволно предаване от същата дата братът на Стоян Стоянов е предал на разследавщия полицай 48 минутен запис на срещата си с Ангел Христев. „Искам да подчертая, че на тази среща бяхме само двамата с Ангел Христев и до този момент на никого не съм казвал за този запис. Направих го, защото съм убеден, че той е замесен в изчезването на брат ми и искам да съм сигурен, че всичко ще бъде изяснено. Христев не преставаше да ни уверява, че фирмата „Гранити” е в много лошо финансово състояние, а всъщност това въобще не е така.”
Очевидно е, че майката и братът на Стоян Стоянов са се доверявали на разследващите и наблюдаващите прокурори без да подозират, че от тях тече информация към заподозрения Ангел Христев.
През месец май 2010 г., по време на първото предявяване на материалите по досъдебното производство и през месец август 2011 г. – по време на второ предявяване се оказва обаче, че поради „технически причини” записът, предаден от брата на Стоян Стоянов не може да бъде прослушан. Не става ясно и дали междувременно този запис не е бил повреден или унищожен.
Възникват въпроси и около прокурора от БОП (или разследващият полицай от ОД на МВР-гр.Бургас, който на един по-късен етап е встъпил като разследващ полицай по посоченото ДП), към който се е обърнала за съдействие жената, с която друг заподозрян (Борис Кръстев) е живеел на съпружески начала. Към онзи момент, тази жена е била Районен прокурор на гр.Асеновград. Самата тя е разказала за неправомерните си контакти с прокурор от Булгаската окръжна прокуратура и разследващ полицай в протокол за разпит от 10.12.2008 г., когато вече и била наясно, че разследавщите са разполагали с разпечатки за провежданите разговори (нейни и на заподозрения й приятел), а вероятно и със СРС-та, които са изчезнали от делото или са унищожени.
Стои въпросът и за някой от разследващите или от наблюдаващите прокурори, който е предупредил похитителите на Стоян Стоянов, че телефона от който се изпращат СМС-и към майката на Стоян Стоянов е известен на полицията и по отношение на него ще се прилагат СРС-та.
В протокол за разпит от 01.04.2008 г. Петко Скарлев, служител в „Гранити” ООД, заявява: „Днес, 01.04.2008 г. ме извика Мария Димитрова, беше изплашена, каза, че на телефон 0888104096 в 17.11 часа е получено съобщение от номер 0884655603 със следния текст: „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор с СМС до 10 минути.” Прочетох съобщението и решихме да се обадим в полицията. Докато се опитвахме да се свържем с полицията на телефона, който се намираше у мен – 0888104125 в 17.18 часа от телефон 0884655603 се получи отново същото съобщение „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор със СМС до 10 минути.” Веднага след това заедно с Мария взехме телефоните с изписания текст на съобщенията и дойдохме в полицията.” Тези показания са потвърдени в същото време – 01.04.2008 г. и от Мария Димитрова, технически сътрудник в „Гранити”.
Защо дадените чрез медиите телефони за връзка не са били подслушвани или ако са били подслушвани, то СРС-та не са приложени по делото? Защо след незабавното обаждане от сътрудниците на Стоян Стоянов в полицията контакта от похитителите е прекратен?
Защо едва 14 дни след 01.04.2008 г. водещят разследването „полицай на годината” Надя Митева под вещото ръководство на прокурорите е поискала справка от мобилния оператор за клетката, която е обслужвала телефона на искащите пари (откуп) от майката на Стоян Стоянов, а дори не е поискала използването на СРС-та? Защо при наличните данни, че Стоян Стоянов е бил жив на 01.04.2008 г. водещите разследването и наблюдаващите прокурори не са предприели никави действия, за да установят и задържат похитителите и най-вече да направят опит да спасят живота му? Защо прокурор К.Чапкънова се е дистанцирала от това дело от близо две години и играе ролята на статичен наблюдател? Кои прокурори са били „скъпи гости” на коктейла по случай „рожденния ден” на фирма „Гранити”?
При тази схема на „разследване” всеки един от нас утре може да е на мястото на тези обвиняеми – неосъждани, без каквито и да било криминални регистрации, задържани от 2 години и 6 месеца, без дори да е даван ход на делото, което до този момент е връщано 4-и пъти и прекратявано от съда.
През това време на обявения от ГДБОП за ЕЛИМИНИРАНЕ като ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВОТО – бившият съдия и адвокат Галин Костов починаха родители и дори не го пуснаха да присъства на погребението на майка си. А малките му деца продължават да живеят в скалъпения кошмар за баща им.