Как милиционер убива две касиерки за 100 хиляди лева в Толбухин
Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“.
Милиционерът Живко Димитров разстрелва две касиерки от универсалния магазин и свой познат в град Толбухин и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят. На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма сума пари. В този ден 35-годишният майор Димитров обаче има съвсем други планове, пише Ретро.
Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които вардят касиерките. Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец). Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола от съображения за сигурност. Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка. След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото, пише сайтът pronewsdobrich.bg . Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.
Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хиляди. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. Сеща се за свой познат турчин на име Себайдин. Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа. „Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.
След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него. Но това не се случва. Вероятно от вятъра запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.
В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното ѝ село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.
Милицията открива колата ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.
Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 години по-късно той споделя колко са били потресени колегите на убиеца Живко. „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен“. По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.
Имало е случаи, но са били рядкост. Не е било както сега.
Престъпност винаги е имало,сигурно през социализма затворите бяха празни.Просто липсваше информация..